Решение по дело №1961/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на „Г.Р.Х. “ ЕООД , подадена чрез упълномощения адвокат Ив. С. , против решение № 871/ 7.06.2023 г. по НАХД № 4850/2022 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда“- Варна НП № 03-013434/ 17.02.2021 год. и дружеството е осъдено да заплати разноски в размер на 80 лв. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение при допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила при преценка на събраните по делото доказателства, довели до неправилно прилагане на материалния закон, се иска отмяната му и постановяване на друго такова за отмяна на обжалваното НП, а в условията на евентуалност се иска изменение на НП и налагане на имуществена санкция по чл. 415в от КТ. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа с подадената от упълномощения адвокат С. молба с.д. 15144/26.10.2023 г., с която се претендира и присъждане на разноски съобразно представен списък.

Ответникът - директорът на дирекция „Инспекция по труда“-Варна, чрез подадената от упълномощения юрисконсулт Р. М. молба с.д. 15147/26.10.2023 г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното НП е наложена на основание чл. 414, ал.1 от КТ на дружеството- касатор имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 152 от КТ, а именно : затова, че на 4.07.2020 г. в магазин „ Паркмарт“, находящ се в гр. Варна, бул. „Княз Борис І“ № 152, в качеството си на работодател не е осигурил междудневна почивка в размер не по-малък от 12 часа на лицето И.Н.Д. , на длъжност „касиер“, тъй като на 3.07.2022 г. същата е работила в работна смяна от 12.00 ч. до 00.00 ч., а на 4.07.2022 г. е започнала изпълнение на трудовите си задължения от 10.00 ч., видно от представените при проверката график за отчитане явяването/неявяването на работа през м. юли 2020 г. и таблица за отчитане явяването/неявяването на работа за м. юли 2020 год.

За да потвърди обжалваното НП , районният съд е приел липсата на допуснати от наказващия орган съществени нарушения на процесуалните правила и е споделил неговите мотиви за липсата на маловажен случай на адм. нарушение , а при установяване на релевантните факти не е кредитирал показанията на свидетелката Е.П. по съображения за недопустимост с гласни доказателства да се оборват представените и приети по делото писмени доказателства, доколкото не са представени други такива за направени корекции в графика, смените и присъствената форма.

Касационният съд намира, че не са налице изложените в жалбата основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за отмяна на въззивното решение - нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.

Извършената от районния съд преценка на показанията на свидетелката П. е за тяхната недостоверност, а не недопустимост както превратно е представянето им в касационната жалба – ако бе приел недопустимост, съдът не би извършил процесуалните действия по събирането им. Касационният съд намира за правилни направените в тази връзка изводи на въззивния съд - всякакви корекции в съставения от работодателя график на смените следва да бъдат извършвани в писмен вид чрез нов график – противното, т.е. всяко извършено без надлежно удостоверяване изменение би било равнозначно на работодателски произвол и същевременно липса на каквито и да било гаранции за спазване трудовите права на работниците и служителите. По тези съображения и доколкото съставеният АУАН се ползва съгласно чл.416, ал.1, изр. 2 от КТ с доказателствена сила до доказване на обратното, то правилно е извършената преценка, че дадените от П. показания не са в състояние да оборят фактическите констатации по АУАН, още повече като се има предвид нейната заинтересованост като ръководен служител при същият работодател. С оглед изложеното, процесуални нарушения при събиране и преценка на доказателствата не са допуснати от ВРС, съответно релевантните по делото факти са правилно установени.

Към правилно установените факти, въззивния съд е приложил правилно материалния закон, за което касационният съд споделя изложените в обжалваното решение мотиви и препраща към тях на основание чл.221, ал.2, изр. 2 от АПК, още повече, че единственият повдигнат от касатора спор в тази насока е във връзка с квалификацията по чл. 415в от КТ за маловажен случай на адм. нарушение. Основания за такава квалификация не са налице – от нарушението са произтекли вредни последици за работника Д. , поради това че тя е била лишена от предоставената й от закона междудневна почивка, наличието на които обуславя по-висока степен на обществена опасност на нарушението, с оглед на която наложеното над минималния размер адм. наказание по чл.414, ал.1 от КТ съответства на целите по чл. 12 от ЗАНН, в който смисъл то е законосъобразно определено.

Освен процесуално и материално законосъобразно по изложените съображения, при служебно извършената от касационния съд проверка за допустимост и валидност на обжалваното решение такива пороци не се установиха, поради което същото следва да бъде изцяло оставено в сила, включително в частта му за разноските.

При този изход на делото, разноски на касатора не се дължат, а претенцията на ответника за разноски с оглед осъщественото от упълномощения юрисконсулт Р. М. процесуално представителство по касационното дело е основателна съгласно чл. 63д, ал.4 от ЗАНН , поради което следва да се присъдят такива в размер на 80 лв. съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Предвид изложеното , съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ сила решение № 871/ 7.06.2023 г. по НАХД № 20223110204850/2022 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА „Г.Р.Х. “ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление : гр. ** да заплати Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за разноски по делото сумата от 80 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: