РЕШЕНИЕ
№689/25.08.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на шести юли, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при участието
на секретар Дорета Атанасова…..................………….......и в присъствието на прокурор
……..……………………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №1172 по описа за 2022 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от С.И.М. ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Решение №1012-26-462-5/17.11.2022г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Хасково, отхвърлящо жалбата й срещу Разпореждане №**********-2140-26-898/14.09.2022г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.68 ал.1-3 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Неправилно било приложено материалното право относно игнориране доказателствената стойност на документи, издадени в съответствие с чл.40 от НПОС. Непълнотата на приетите на съхранение документи от Осигурителен архив към ТП на НОИ – Хасково не следвало да се вменява във вина на жалбоподателката. Нормата на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО нямала ретроактивно действие и определянето на стажа следвало да е съгласно нормативната уредба, действаща към момента на полагането му. Моли се за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, и връщане на преписката на ТП на НОИ – Хасково с указание за правилно зачитане на наличния действителен трудов стаж и правилна преценка относно датата на придобиване правото и размера на ЛПОСВ. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото доказателства е видно, че на 06.06.2022г. С.И.М. е подала, чрез турски осигурителен институт, двуезичен формуляр - молба за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В молбата е декларирала, че се е преселила в Република Турция на 17.08.1989г. Получената в НОИ - Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ молба е изпратена по компетентност на ТП на НОИ гр. Хасково с писмо, заведено с вх. №2113-26-1417/15.08.2022г.
Изготвен е опис на осигурителния стаж на лицето – осигурителен стаж, положен в България, към 06.06.2022г., изчислен както следва: 12 години 06 месеца и 09 дни - от трета категория, превърнат към трета категория - 12 години, 06 месеца, 09 дни. Възрастта на заявителя към момента на подаване на заявление е 67 години, 00 месеца и 03 дни.
С Разпореждане № **********/2140-26-898 от 14.09.2022г., издадено от Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.68, ал.1-3 от КСО, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.И.М.. В разпореждането е посочено, че осигурителният стаж за периода от 01.01.1972г. до 01.10.1989г. с прекъсване, е както следва: осигурителен стаж от трета категория труд – 12г. 06м. 09 дни; общ осигурителен стаж, съгласно чл.104 от КСО, превърнат към трета категория труд - 12г., 06м. и 09 дни; действителен осигурителен стаж – 12г. 05м. 15 дни. Посочено е, че съгласно чл.68 ал.1-2 КСО, за да придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2022г. жените следва да имат навършена възраст 61 години и 10 месеца, и придобит осигурителен стаж 36 години и 02 месеца. Прието е, че М. не отговаря на условията и няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на това основание, тъй като има навършена възраст 67г. и 03 дни, но няма изискуемия се стаж 36 години и 02 месеца, а има 12г. 06м. 09 дни. Посочено е също, че съгласно чл.68 ал.3 от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2 през 2022г. те придобиват право на пенсия при навършена възраст 66 години и 10 месеца за жените и за мъжете, и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. Цитирана е също легалната дефиниция за „действителен стаж“ по §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО и е прието, че зачетения стаж, като неработеща майка за периода от 01.01.1980г. до 25.01.1980г. с продължителност 24 дни, не е действителен осигурителен стаж по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО. Посочено е, че на М. не се следва пенсия по условията на чл.68 ал.3 от КСО, тъй като има навършена възраст 67г. и 03 дни, но няма изискуемият се действителен осигурителен стаж – 15 години, а има 12г. 05м. и 15 дни.
Разпореждането е било съобщено на С.И.М. на 26.09.2022г., видно от приложеното известие за доставяне ИД PS 6300 01С399 O.
Разпореждането е било оспорено в срок пред Директора на ТП на НОИ – Хасково с жалба вх. №1012-26-462/21.10.2022г. В същата са изложени твърдения, че жалбоподателката е била приета за член-кооператор и е работила в бригадата в с. *, към АПК с. *, обл. Хасково, като труда ѝ се отчитал чрез заработки и начислени трудодни, и неправилно пенсионният орган, поради неправилно начисляване на трудодните в наличните партидни книги, зачел продължителността на трудовия стаж.
Във връзка с постъпилата жалба е извършена проверка, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол №КВ-5-26-01234937/09.11.2022г.
С оспореното Решение №1012-26-462-5/17.11.2022г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата на С.И.М. срещу Разпореждане №**********-2140-26-898/14.09.2022г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково. За да постанови решението, административният орган изцяло възприел мотивите на Ръководителя на „ПО“ за отказа да отпусне ЛПОСВ на лицето. Допълнително, след анализ на разпоредбата на чл.68 ал.3 от КСО и предвид текста на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО, приел, че за действителен осигурителен стаж се зачита само времето, през което лицето е упражнявало трудова дейност въз основа на правоотношение – основание за осигуряване. Поради това, въпреки, че с различни разпоредби законодателят приравнил на осигурителен стаж определени периоди от време, същите не можело да бъдат зачетени като осигурителен стаж по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО. Осигурителен стаж, зачетен по силата на изрични разпоредби, бил времето на наборната военна служба; времето, през което неработеща майка гледала дете до 3-годишна възраст; времето, през което лицето получавало обезщетение за безработица и т.н. Съобразно §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО обаче - дефиниция за „осигурено лице“, за изброените хипотези било характерно, че това било време, признато за осигурителен стаж, без реално да била упражнявана трудова дейност. Под „действителен стаж“, според §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО, законодателят имал предвид точно обратното - наличието на осигурително правоотношение, произтичащо от реалното упражняване на трудова дейност. Въз основа на изложеното, административният орган приел, че зачетеният стаж на жалбоподателката като неработеща майка за периода от 01.01.1980г. до 25.01.1980г. – 24 дни, не е действителен осигурителен стаж по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО. Наред с горното е отбелязано, че по повод подадената жалба и оспорване продължителността на зачетения осигурителен стаж е извършена проверка на основание чл.108 ал.1 от КСО в Обединен осигурителен архив, приключила с Констативен протокол №КВ-5-26-01234937/09.11.2022г., като подробно е описано установеното. Направен е извод, че жалбоподателката няма право на пенсия и по условията на чл.68 ал.3 от КСО, тъй като има навършена възраст от 66г. 10м., но няма изискващия се действителен осигурителен стаж от 15 години, а има 12 г. 05 м. и 15 дни действителен осигурителен стаж.
Решението е съобщено на М., чрез адв. Ч., на 23.11.2022г., видно от известие за доставяне ИД PS 6300 01C12I O.
Жалбата е подадена на 02.12.2022г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена с вх. №1012-26-462-6/02.12.2022г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза. В част IV. Констатации вещото лице сочи, че трудовият стаж на жалбоподателката, предмет на жалбата, е за периода от 01.01.1972г. – 01.10.1989г. Отбелязано е, че към всяко заявление за издаване на документи от Осигурителен архив лицето представя удостоверение за идентичност на имената, с изх. №14/15.07.2021г., изх. №120/19.08.2019г., издадено от Кметство с. *, съгласно които С.И.М., З. С. М., З. С. М. са имена на едно и също лице. Отразено е също, че от проверката на данните по пенсионната преписка е видно, че жалбоподателката е работила през посочения период при 2-ма работодатели: ТКЗС с. * и АПК Тополовград.
В заключение, след извършените проверки, анализи и изчисления, експертизата дава следните отговори на поставените задачи:
По първия поставен въпрос вещото лице отговаря, че по наличните документи трудовият стаж на жалбоподателката за периода е 12г. 6м. 9 дни.
В отговор на въпрос 2 вещото лице посочва, че няма ведомости, по които да има записани заработки без имена срещу тях. Препраща към уточнението в констативната част, че са приети 2 броя ведомости за периода м.03.-м.12.1991г. и м.01.-м.12.1993г., които са извън проверявания период./Приемо-предавателен протокол №55-26/30.11.2006г./. Приетите за съхранение ведомости за периода от 01.1984г. до м.12.1989г. касаят данни за строители, цех за ел. релета /Приемо-предавателен протокол №54-26/29.11.2006г./. Не са предадени за съхранение ведомости за работещите в полевъдството за периода, който е предмет на проверка.
По третия поставен въпрос вещото лице отговаря, че в книгите за пенсионни вноски, от които експертизата е вписала отработените дни по месеци и години, няма данни от къде произтичат те. Не може да се обясни причината за тези начисления.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и е подадена в преклузивния срок за обжалване.
Предвид горното, жалбата е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Оспореното решение на Директор на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане на Ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково са издадени от компетентни органи и в предписаната от закона форма, като относно тези въпроси не е формиран спор.
Не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, конкретни такива не се твърдят и в жалбата.
Решението е съответно на материалния закон.
В случая е безспорно, с оглед придобития от жалбоподателката осигурителен стаж, че за същата не са налице предпоставките за отпускане на ЛПОСВ при условията на чл.68, ал.1-2 от КСО. Спорът се отнася основно до това дали са налице предпоставките за отпускане на такава при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
Съгласно чл.68 ал.3 от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете, и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.
При така разписаното, през 2022г. лицата придобиват право на ЛПОСВ в случай, че имат навършена възраст 66г. 10 м. и 15г. действителен осигурителен стаж.
В случая Ръководителят на „ПО“ , както и горестоящият административен орган, са приели, че стажът от 24 дни, за периода от 01.01.1980г. до 25.01.1980г., през който не е спорно, че жалбоподателката е била неработеща майка, не е действителен такъв по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО, който извод съдът не споделя.
Процесният стаж е придобит през времето от 01.01.1980г. до 25.01.1980г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби.
Приложима в случая е нормата на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП, отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (ЗП, отм.) се зачита и времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Относимо към казуса е и Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г. (чл. 9, ал. 4 и ал. 5 ), според което времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца.
Според сега действащият чл. 9, ал. 7 от КСО, "За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита.... и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. ".
В този смисъл са и разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, както и тази на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).
При така разписаното се налага изводът, че в областта на общественото осигуряване при майчинство и преди, и сега законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО.
След като стажът на жалбоподателката за процесния период от 01.01.1980г. до 25.01.1980г. се зачита за трудов такъв съгласно действащите към този период разпоредби, то с оглед разпоредбата на § 9, ал.1 КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, т.12 от ПЗР на КСО.
Предвид гореизложеното, като е отказал да зачете стажа на жалбоподателката като неработеща майка за действителен осигурителен такъв, административният орган неправилно е тълкувал и приложил закона.
Независимо от това, като краен резултат решението е правилно. Това е така, защото дори и при добавяне на този стаж към вече зачетения за действителен, стажът по чл.68 ал.3 от КСО т.е. действителният осигурителен стаж на оспорващата, отново не е изискуемият такъв съгласно посочената разпоредба.
Наред с горното, с оглед представеното и прието без оспорване от страните заключение на вещо лице, съдът намира, че правилно от административния орган е бил изчислен размера на стажа на оспорващата. Установява се от експертизата, която съдът кредитира изцяло, че по наличните документи трудовият стаж на жалбоподателката за периода е 12г. 06м. 09 дни. В експертизата, в част Констатации, вещото лице сочи, че е извършила проверка в Осигурителния архив на ТП на НОИ в с. *, обл. Хасково, като с Приемо-предавателен протокол №55-26/30.11.2006г. са приети от ТП на НОИ разплащателни документи в т.ч. на ТКЗС с. *. Съгласно Опис №1 ТКЗС с. * предава за съхранение 8 броя дела, които съдържат документи за времето от 1959г. до 1996г. – 6 броя книги за пенсионните вноски и 2 броя разплащателни ведомости. Разплащателните ведомости са за период: от м.03.1991г.-м.12.1991г. и от м.01.1999г.-м.12.1993г., като тези ведомости са извън проверявания период. Вещото лице е отбелязало също, че с приемо-предавателен протокол №54-26/29.11.2006г. са приети разплащателни ведомости на АПК Стамболово – 4 бр. за периода от 01.1984г. до м.12.1989г. /за строители, цех за ел. релета/. Независимо от вида дейност, експертизата е извършила проверка по тях като не е установила името на жалбоподателката. След извършена проверка, експертизата е описала зачетения стаж по периоди, като е направен извод, че по наличните документи трудовият стаж на жалбоподателката за периода е 12г. 06м. 09 дни.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, поради което приема, че продължителността на стажа на жалбоподателката следва да се определи именно в размера, посочен в експертизата.
Видно от изготвения опис на осигурителен стаж и изложеното в оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, административният орган също е приел, че оспорващата има осигурителен стаж 12г. 06м. и 09 дни, от които 12г. 05м. 15 дни действителен осигурителен стаж. Както вече се посочи, административният орган е следвало да зачете стажа на жалбоподателката като неработеща майка за действителен осигурителен такъв, но това не се отразява на законосъобразността на оспореното решение като краен резултат, защото дори и да се зачете този стаж и да се добави към общо установения и зачетен от органа действителен такъв, то и в този случай действителният осигурителен стаж на оспорващата е под изискуемия съгласно чл.68 ал.3 от КСО минимум от 15 години.
С оглед изложеното, обжалваното решение е правилно като краен резултат, а жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото, в полза на ответника се следват разноски в размер от 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.М. ***, против Решение №1012-26-462-5/17.11.2022г., издадено от Директор на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на С.И.М. срещу Разпореждане №**********-2140-26-898/14.09.2022г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА С.И.М. ЕГН ********** ***, да заплати на ТП на НОИ – Хасково разноски по делото в размер на 100.00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: