Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 95 от 13.04.2020
г., гр. Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 408 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл.
във вр. с чл. 144, ал. 1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци
и такси (ЗМДТ) и чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на
ДОПК.
Делото е образувано по жалба от „П.К.” ЕООД, с ЕИК
*********, срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 3910/11.04.2019 г., издаден от орган по приходите
при Община Кюстендил, потвърден с Решение №4/17.07.2019 г., издадено от
началника на отдел „Местни приходи” при Община Кюстендил, по жалба с вх. №
26-00-607/21.05.2019 г. от дружеството. С
посочения АУЗД на „П.К.” ЕООД
са установени задължения за данък върху превозните средства за 2014 г. – 2018
г. в общ размер на 6755,00 лева и лихви към 11.04.2019 г. общ в размер на
1782,17 лева. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
АУЗД, като издаден при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон. Посочено е, че актът е немотивиран, доколкото дължимият данък не е
определен съобразно информацията, предоставена от Министерството на финансите,
като не е изследвана и приложимостта на разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗМДТ.
Твърди се и че задълженията за периода от 2014 г. до 2018 г. не са възникнали по силата на подадена
декларация, поради което не могат да бъдат определени с АУЗД, и на това
основание процесният акт е и нищожен.
Жалбата се поддържа от процесуалните представители по пълномощие на дружеството жалбоподател – адвокат В. В. и адвокат Тодор Т.. Претендират се направените разноски по делото.
Ответникът
– началникът на отдел „Местни приходи” при Община Кюстендил, чрез процесуалния
си представител по пълномощие юрисконсулт И. А., оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира направените разноски по делото
и юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На основание сключен на 14.06.2012 г. договор за покупко-продажба на
моторно превозно средство, с нотариална заверка на подписите на страните, „П.К.”
ЕООД е придобило собствеността по отношение на влекач
марка „Волво”, модел „ВНЛ64Т”, с рег. № Е0704КК. На
07.06.2018 г. от управителя на дружество е подадено Заявление № 181139012049 за
промяна на регистрацията на превозното средство с рег. №***. След проведена процедура по възстановяване на идентификационния номер на
рамата на влекача, на 27.06.2018 г. е издадено Свидетелство за регистрация №*****, в част I на което е посочено, че същият е марка „Волво”, модел „ВНЛ64Т”, с
рег. № ******, обем на двигателя: 12700 куб. см, мощност:
321 kW, брой на осите: 3, вид на окачването: пневматично,
технически допустима максимална маса: 23 443 кг, допустима максимална маса,
определена от компетентните органи: 23 443 кг, дата на първа
регистрация в страната: 11.10.2002
г.
Не е отбелязан показателят F.3 – допустима максимална маса на състав от превозни средства (същият не е
отбелязан и в I
част на Свидетелство за регистрация № ***г., издадено на предходния собственик на влекача, както и в Заявление
№181139012049/07.06.2018 г.). На 03.01.2019 г. от управителя на дружеството е
подадено Заявление № 191139000215 за промяна на регистрацията на влекача, в
което е посочено, че допустимата максимална маса на същия е 40 000 кг.
Страните не спорят, че въз основа на това заявление влекачът е регистриран в
сектор „Пътна полиция” при
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД
на МВР) – Кюстендил с допустима максимална маса на състава от превозни средства 40 000 кг
и на 03.01.2019 г. по отношение на същия е издадено Свидетелство за регистрация
№*********.
На
04.01.2019 г. за данъчнозадълженото лице „П.К.” ЕООД, с ЕИК *********, по данни
от регистъра на пътните превозни средства по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ и
получен файл от Министерството на финансите – kat_nm_10_0408339.txt, е
съставена декларация с вх. № ДК54000121, генерирана и обработена автоматично,
за седлови влекач марка „***”, модел „***”, с рег. № ******, № на рама: *****,
№ двигател:***, обем на двигателя: 12700 куб. см, мощност: 321 kW, технически
допустима максимална маса: 23,44 т, максимална маса на състава от превозни
средсства: 40 т, брой на осите: 3, вид на окачването: пневматично, дата на
придобИ.не: 14.06.2012 г. На 11.04.2019 г. е издаден процесният АУЗД. Същият е
връчен на управителя на дружеството на 08.05.2019 г. и в срока по чл. 107, ал.
4 от ДОПК е обжалван по административен ред пред директора на отдел „Местни
приходи” при Община Кюстендил. С Решение № 4/17.07.2019 г., връчено на
26.07.2019 г., началникът на отдел „Местни приходи” при Община Кюстендил е
потвърдил акта.
Жалбата
е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация – адресатът на акта, до
компетентния съд, в срока по чл. 156, ал. 1 във
вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК,
след изчерпване на процедурата по административно оспорване. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспореният
акт е издаден от оправомощен орган и в рамките на неговата материална
компетентност, определена с издадената на основание чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ Заповед
№ РД 00-620/23.05.2014 г. на кмета на община Кюстендил, в предвидената от
закона писмена форма. Потвърдителното решение е издадено от началника на отдел
„Местни приходи” при Община Кюстендил, т. е. ръководителят на звеното за местни
приходи, също в пределите на неговата компетентност съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 5, пр. 2 от ЗМДТ, и в
изискуемата писмена форма. Предвид изложеното не е налице основание за
прогласяване нищожността на процесния АУЗД.
Твърдяното
в жалбата нарушение на разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК при
издаването на акта не е основание за прогласяване неговата нищожност. В глава ХІV от ДОПК са регламентирани
способите за установяване на данъците и
задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са
приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт
за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и
установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В
конкретния случай се касае за служебно определяне на задължения за местен данък
по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК във
връзка с неподадена от дружеството жалбоподател данъчна декларация, макар в
титулната част на акта да е посочено, че се издава въз основа на „данъчни декларации
по ЗМДТ, подадени от „П.к.” ЕООД”, а в мотивите – че с декларация по реда на
чл. 54 от ЗМДТ с вх. № 54000121/04.01.2019 г. дружеството декларира
собствеността върху процесния седлови
влекач. В мотивите на акта изрично е посочено, че същият се
издава и въз основа на запис на файл на сектор „Пътна полиция” – Кюстендил. Дори и да се приеме, че от акта не става ясно, че се
издава въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, този
пропуск, с оглед Тълкувателно решение №16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС,
е саниран с потвърждаващото го решение, в което е посочено, че актът е издаден
на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК въз основа на данни от регистъра на пътните
превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, съгласно
разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ (вж. в т. см. Решение № 1758/10.02.2017
г. на ВАС по адм. д. № 385/2016 г., VII о.). В случая горестоящият орган e
изложил в потвърдителното си решение подробни мотиви за издаването на акта, от
които може да установи налице ли са основанията за издаването му по чл. 107, ал. 3 от ДОПК.
Нормата
на чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ в
редакцията до изменението с ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от
01.01.2015 г., възлага в задължение на собствениците на превозни средства да ги
декларират в общината по постоянния си адрес в двумесечен срок от придобИ.не на
правото на собственост. От съдържанието на тази разпоредба не следва извод, че
при неизпълнение на задължението за подаване на декларация приходната
администрация не може служебно да определи данъкът върху пътно
превозно средство въз основа на данни от регистъра на пътните превозни
средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи. В подкрепа на
изложеното е и текстът на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, в
който неподаването на декларация изрично е предвидено като самостоятелно
основание за издаване на акт за установяване на задължения. Противното означава
задължените лица да черпят права от неизпълнение на законовото си задължение да
подават декларация за придобИ.не правото на собственост върху обекта на
облагане, което е недопустимо (вж. в т. см. Решение № 9229/18.06.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 1835/2019 г., VIII о., Решение № 15983/19.12.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 10288/2018 г., I о. и Решение № 13466/05.11.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 1735/2017 г., VII о.).
Съдът
намира, че процедурата по издаване на оспорения акт е съобразена с приложимите
за случая процесуални норми на ДОПК и в хода на административното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Обжалваният
акт е издаден в съответствие с приложимите материалноправни норми и целта на
закона. Съгласно чл. 52, т. 1 от ЗМДТ с
данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за
движение по пътната мрежа в Република България. Данъкът се заплаща от
собствениците на превозните средства – чл. 53 от ЗМДТ.
Собствеността върху моторно превозно средство, регистрирано по реда на чл.
140 от Закона за движението по пътищата ЗДвП), се прехвърля с писмен договор с
нотариално заверени подписи на страните (чл. 144, ал. 2 от ЗДвП), и
от този момент новият собственик става данъчнозадължено лице. Правопораждащ
юридически факт за дължимостта на данъка е правото на собственост върху
моторното превозно средство и доколкото не са налице изключенията по чл. 58 от ЗМДТ, „П.к.”
ЕООД не се явява освободено лице от публичното задължение за заплащане на
данъка за процесния данъчен период – 2014 г. – 2018 г. Дружеството е придобило
собствеността по отношение на процесния влекач на 14.06.2012 г., но не го е
декларирало пред Община Кюстендил (общината по седалището му) в съответствие с
изискването на чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ в
редакцията до изменението с ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от
01.01.2015 г. На 04.01.2019 г. по данни от регистъра на пътните превозни
средства по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ и
получен файл от Министерството на финансите – kat_nm_10_0408339.txt, е
съставена декларация с вх. № ДК54000121, генерирана и обработена автоматично,
за притежавания от „П.К.” ЕООД влекач с рег. № ******. Съгласно тези данни
влекачът е марка „Волво”, модел „ВНЛ64Т”, с рег. № ******, обем на двигателя:
12700 куб. см, мощност: 321 kW, максимална маса на състава от превозни
средства: 40 т, брой на осите: 3, вид на окачването – пневматично, дата на
придобИ.не – 14.06.2012 г.
Разпоредбата
на чл. 55, ал. 7 от ЗМДТ
предвижда задължение за общинския съвет да определи с наредба по чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ
данъка за седлови влекач и влекач за ремарке, в зависимост от допустимата
максимална маса на състава от превозни средства, броя на осите и вида на
окачването на влекача, посочени в свидетелството за регистрация на влекача,
като за седлови влекач с максимална маса на състава от превозни средства,
посочена в свидетелството за регистрация, равна на 40 т, текстът предвижда
възможност общинският съвет да определи данък в параметрите от 1228,00 лева до
3684,00 лева, тогава когато задвижващата/ите ос/оси е/са с пневматично окачване
или с окачване, прието за еквИ.лентно на пневматичното, и в размер от 1817,00
лева до 5451,00 лева, когато има други системи за окачване на задвижващата/ите
ос/оси. Въз основа на тази законова делегация, с
разпоредбата на чл. 41, ал. 8 от Наредбата за определяне размера на местните
данъци на територията на община (приета с Решение № 764/31.01.2011 г. на
Общински съвет Кюстендил, последно изм. и доп. с Решение № 948/28.12.2018 г. на
Общински съвет Кюстендил) за седлови влекач с максимална маса на състава от
превозни средства, посочена в свидетелството за регистрация, равна на 40 т, е
предвиден данък в размер на 1351,00 лева, когато задвижващата/ите ос/оси е/са с
пневматично окачване (както е в настоящия случай) или с окачване, прието за еквИ.лентно
на пневматичното, и в размер на 1999,00 лева, когато има други системи за
окачване на задвижващата/ите ос/оси.
Както
бе посочено по-горе, на 03.01.2019 г. от управителя на дружеството е подадено Заявление № 191139000215 за промяна на регистрацията на влекача,
в което е посочено, че допустимата максимална маса на състава от превозни
средства е 40 000 кг. Въз основа на това заявление влекачът е регистриран
в сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР – Кюстендил с максимална допустима маса на състава от превозни
средства 40 000 кг и на 03.01.2019 г. по отношение на същия е издадено
Свидетелство за регистрация № *********. В съответствие с разпоредбата на чл.
55, ал. 7 от ЗМДТ данъкът за процесния седлови влекач е определен при допустима
максимална маса от състава на превозни средства 40 т.
Неоснователно
е оплакването на дружеството жалбоподател относно действията на компетентните
органи при издаване на свидетелството за регистрация на процесния влекач на
03.01.2019 г. Съгласно чл. 141, ал. 1 от
ЗДвП за всяко регистрирано моторно превозно средство или ремарке се издава
свидетелство за регистрация с безсрочна или с временна валидност по образец,
утвърден от министъра на вътрешните работи, което съдържа данните за превозното
средство съгласно наредбата по чл. 140, ал. 2 – Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45/24.03.2000
г.). В § 2,
т. 4 от ДР на Наредба № І-45/24.03.2000 г. е посочено, че регистрацията
е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на
регистрационен номер. Идентификацията, съгласно
§ 2, т. 8 от ДР на Наредба № І- 45/24.03.2000 г., е
съвкупност от действия, извършвани за: сверяване данните на идентификационните
номера от документите с тези върху превозното средство, проверка на превозното средство в АИС ИД – НШИС, проверка в масИ.
за регистрирани превозни средства по идентификационен номер и по регистрационен
номер (ако има регистрация), проверка за наличие на данни в масИ. за
марки и модели, проверка в международните масиви за
издирвани моторни превозни
средства, проверка в международните масиви за
регистрирани моторни превозни
средства, проверка за съответствие на всички данни
на представеното превозно средство с данните, описани в документите за
собственост и произход, и проверка на превозното средство за изменение в конструкцията. Установяването
на допустимата максимална маса на състава от превозни
средства не
е предвидено като действие по идентификация. Този показател е
техническа характеристика, която се определя и гарантира от производителя. Допустимата
максимална маса на състава от превозни средства е еднаква за
всички произведени от дадена марка и модел влекачи. Доколкото установяването на този
показател не
е предвидено като действие по идентификация на превозното средство (арг. от § 2, т. 8 от ДР на Наредба №
І-45/24.03.2000 г.), за органите по регистрацията не съществува задължение да
изследват същия, да изискват и събират служебно
доказателства. Именно за това, както е посочено и в
постъпилото по делото писмо с вх. №776/07.02.2020 г. от ОД на МВР – Кюстендил,
органите по регистрация на процесния влекач са въприели
данните за показателя F.3 – допустима
максимална маса на състава от превозни средства, посочени от
управителя на „П.К.” ЕООД в подаденото на 03.01.2019 г. заявление
за промяна на регистрацията на влекача, а именно – 40 000 кг.
Неоснователно
е възражението на дружеството жалбоподател, че при издаването на процесния акт
не е изследвана приложимостта на разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗМДТ,
предвиждаща заплащане на данъка за седловите влекачи с намаление, в случай че
съответстват на някоя от посочените в същата екологични категории. От събраните
по делото доказателства не се установи общинската администрация да е
разполагала с данни за наличие на основанието за ползване на данъчната преференция
по чл. 59, ал. 3 от ЗМДТ, поради което правилно е определила дължимия данък за
процесния влекач по правилата в чл. 55 от ЗМДТ.
Изхождайки от принципите за законност и обективност в работата на проходната
администрация съгласно чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 и 2 от ДОПК във
вр. с чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ,
органът не може да прилага установената в ЗМДТ преференция служебно. В случай
че собственикът на влекача се снабди с документ, удостоверяващ съответствието
на същия с някоя от екологичните категории по чл. 59, ал. 3 от ЗМДТ, няма
пречка да подаде декларация съгласно чл. 54, ал. 6 от ЗМДТ, в
която да отбележи наличието на характеристиките, представляващи основание за
ползване на визираното в чл. 59, ал. 3 от ЗМДТ предимство
(вж. в т. см. Решение №14998/05.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12210/2017 г.,
VII о.).
По
изложените съображения съдът намира, че размерът на дължимия данък за всяка от
процесните години е правилно определен в оспорения акт. По делото липсват
доказателства за плащането му до датата на издаване на акта, поради което
правилно от органа по приходите са определени и лихви за забава. Невнесеният в
срок данък се събира заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни
държавни вземания, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ. В
същия смисъл е разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК,
която предвижда, че за неплатените в законоустановените срокове публични
задължения се дължат лихви в размер, определен в съответния закон. Данъкът
върху превозните средства е дължим на две равни вноски в сроковете по чл. 60, ал. 1, изр. 1 от ЗМДТ
(ред. ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) – до 30 юни и до 31
октомври на годината, за която е дължим. Съдът, като съобрази заключението на вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, намира, че размерът на
лихвата за просрочие на дължимия данък за всяка от процесните години поотделно
е правилно определен от органа по приходите.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен,
поради което жалбата против същия е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
На
основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 и 3 от ДОПК „П.К.”
ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Община Кюстендил съответно
направените разноски по делото в размер на 100,00 лева за възнаграждение на
вещото лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 756,86 лева, определено
съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от „П.К.”
ЕООД, с ЕИК *********, срещу Акт за установяване на задължение по декларация №
3910/11.04.2019 г., издаден от орган по приходите при Община Кюстендил,
потвърден с Решение № 4/17.07.2019 г., издадено от началника на отдел „Местни
приходи” при Община Кюстендил.
ОСЪЖДА „П.К.” ЕООД, с
ЕИК *********, да заплати на Община Кюстендил сумата в
размер на 100,00 лв. (сто лева) – разноски по делото, и сумата в размер на 756,86
лв. (седемстотин петдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки) – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
може да се обжалва от страните с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: