№ 39
гр. Разград, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20223300500062 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 463 от ГПК
Постъпила е жалба от К. Н. В. против изготвеното разпределение на суми, предявено
на страните на 11. 02. 2022 г. по изп. дело № 20219120400034 по описа на ЧСИ Г.С. в частта,
с която на взискателите Н. В. В. и ИВ. В. В. чрез тяхната майка и законен представител Г.
ИВ. Б. е разпределена за получаване сума в общ размер на 10 800 лв. за бъдеща издръжка за
36 месеца по 150 лв. за всяко от двете деца и за получаване от ЧСИ сума в размер на 861, 09
лв. /т. 26 от ТТРЗЧСИ върху 10 800 лв. за бъдеща издръжка/. Жалбоподателят твърди, че
разпределението в тези части е незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
Постъпила е жалба от взискателите Н. В. В. и ИВ. В. В. чрез тяхната майка и законен
представител Г. ИВ. Б. срещу същото разпределение от 11. 02. 2022 г. Счита, че е следвало
да й бъде разпределена платена такса от 800 лв. за образуване и водене на делото от един
адвокат, както и че е следвало да се разпредели сума за дължима издръжка не само за бъдещ
тригодишен период, а до навършване на пълнолетието от децата. Моли да им бъде
разпределена допълнително сума в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение и да се
увеличи вземането им по разпределението до навършване на пълнолетие от децата.
Депозирани са и допълнителни съображения /Допълнителна жалба/ към жалбата.
Постъпило е Становище от К. Н. В. на Допълнителна жалба с твърдения за
процесуална недопустимост, тъй като е подадена след законоустановения 3-дневен срок.
Представено е писмено обяснение от ЧСИ, в което са заявени съображения, относно
неоснователност на жалбите.
1
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на
обжалвания акт, констатира следното:
Жалбите са процесуално допустими, като подадени в срок против акт, подлежащ на
съдебен контрол. Подадената от Н. В. В. и ИВ. В. В. чрез тяхната майка и законен
представител Г. ИВ. Б. Допълнителна жалба не представлява нова жалба срещу
разпределението с въведени нови основания,тъй като съдържа само допълнителни
съображения по вече въведените основания за обжалване на разпределението с
първоначалната жалба и в този смисъл е неоснователно възражението на Кина Неделчева
В..
По същество, съдът приема следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба от Н. В. В. и ИВ. В. В. чрез
тяхната майка и законен представител Г. ИВ. Б. срещу В. Н. В. въз основа на издаден
изпълнителен лист от 08. 03. 2017 г. по Решение № 425/ 21. 12. 2016 г. по гр. д. № 593/ 2016
г. по описа на РС Разград, с което В. Н. В. е осъден да заплаща на децата си Н. В. В. и ИВ.
В. В. чрез тяхната майка и законен представител Г. ИВ. Б. месечна издръжка в размер на 150
лв. за всяко от децата, считано от 16. 09. 2015 г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска. Делото първоначално е било образувано пред СИС при РС Варна, а
впоследствие изпратено по подсъдност на ЧСИ Г.С. с район на действие ОС Разград.
Видно от материалите по делото, с НА за покупко-продажба на недвижим имот №
146, т. 5, рег. № 6204, дело № 852/ 2015 г. , на 23. 09. 2015 г. длъжникът В. Н. В. е
прехвърлил чрез продажба на съсобственика си К. Н. В. притежаваното от него право на
собственост върху 1/2 идеална част от недвижим имот – апартамент № 9 с адм. адрес гр.
Разград, ул. „Бели Лом“ № 35А, вх. А, ет. 5 и гараж, находящ се на същия административен
адрес.
С влязло в сила Решение № 169/ 03. 10. 2019 г. по гр. д. № 232/ 2018г. по описа на
ОС Разград, на осн. чл. 135, ал. 2 от ЗЗД горната сделка е била обявена за недействителна
спрямо Н. В. В. и ИВ. В. В., действащи чрез тяхната майка и законен представител Г. ИВ. Б..
Проведена е публична продан по отношение на ½ ид. част от жилищния имот и с
Протокол № 4028/ 10. 12. 2021 г. за купувач е обявена Кунка Великова Николова
предложила най-висока цена 52 234 лв. и на която е възложена закупената ½ ид. част от
имота.
На 23. 12. 2021 г. длъжникът В. Н. В. и К. Н. В. сключили Спогодба с нотариална
заверка на подписите във връзка с погасяване на задължения. Предмет на спогодбата е
признаване от В. Н. В., предвид извършена публична продан на продадената от него ½
идеална част от недвижимия имот - жилище, апартамент № 9, на задължението си към К. Н.
В. до размера на сумата 31 000 лв., представляваща част от общата продажна цена, описана
в НА за покупко-продажба на недвижим имот № 146, т. 5, рег. № 6204, дело № 852/ 2015 г.
Страните са се съгласили сумата 31 000 лв. да се изплати от В. на В., като 20 000 лв. се
платят на следващия ден след подписване на спогодбата, а сумата 11 000 лв. в 30-дневен
2
срок. Съгласили се, че В. дължи на В. сумата 12 000 лв. , представляваща припадащата се
част от заплатената от В. сума за извършени от нея след придобиване на правото на
собственост върху ½ идеална част от имота полезни разноски за запазване на имота. Въз
основа на спогодбата, К. Н. В. се е снабдила с изпълнителен лист от 04. 01. 2022 г. по ч. гр.
д. № 3/ 2022 г. по описа на РС Разград, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК срещу В. за сумата 22 000 лв. главница, съставляваща частично вземане по
спогодбата, ведно със законната лихва, считано от 31. 12. 20222 г., както и 440 лв. разноски
по делото. Същата е подала Молба, вх. № 409/ 10. 01. 2022 г. до ЧСИ за присъединяване
като взискател и с Разпореждане от 10. 01. 2022 г. е конституирана като взискател за
описаните вземания.
Постъпилата от продажбата на жилището сума в размер на 52 234 лева с
обжалваното разпределение ЧСИ е разпределил по следния начин: Първи ред – вземания –
по чл. 136, т. 1 за разноските по принудителното изпълнение: общо 1400 лв., от които 500
лв. в полза на Н. В. В. и ИВ. В. В. чрез тяхната майка и законен представител Г. ИВ. Б.; 900,
20 лв. – такси с ДДС и разноски от ТТРЗЧСИ на осн. чл. 79, ал. 2 от ГПК в полза на ЧСИ.
Останалата сума след приспадане на тези разноски е разпределена: по чл. 136, т. 5 от ЗЗД –
за Н. В. В. и ИВ. В. В. чрез тяхната майка и законен представител Г. ИВ. Б. сумата 34 150, 28
лв., от които 23 350, 28 лв. за просрочена издръжка и 10 800 лева за бъдеща издръжка за 36
месеца по 150 лева за всяко от децата и 2 722, 82 лв. такса, която дължи длъжника по т. 26 от
тарифата, общ размер на вземането 36 873, 10 лв. Разпределени са вземания по чл. 136, ал. 3
от ЗЗД – 98, 11 лв. за за Н. В. В. и ИВ. В. В., такса в размер на 12 лв. с ДДС по т. 26; за адв.
И. Х. К. 1 801, 78 лв. и такса по т. 26 в размер на 190, 39 лв. с ДДС. Включени са такси за
ЧСИ в общ размер на 3 825, 41 лв. , от които 861, 09 лв. – т. 26 върху 10 800 лв. за бъдеща
издръжка, която такса е предмет на обжалване. Остатъкът от 11 858, 42 лв. е определен за
възстановяване на К.В..
При тези данни от фактическа страна, съдът приема, че разпределението на сумата
10 800 лева за бъдеща издръжка за 36 месеца по 150 лева за всяко от децата Н. В. В. и ИВ. В.
В. е незаконосъобразно.
Задължението на длъжника към взискателите Н. В. В. и ИВ. В. В., действащи чрез
тяхната майка и законен представител Г. ИВ. Б. е законово задължение за издръжка,
произтичащо от разпоредбата на чл. 143 от СК – за издръжка на непълнолетни деца.
Задължението е парично и съгл. чл. 146, ал. 1 от СК се плаща ежемесечно. При забава се
дължи законна лихва. Задължението има характеристиките на „периодично“ плащане, тъй
като се състои от множество престации, които имат един и същ правопораждащ факт и
падежът им настъпва периодично. Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация
настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен
правопораждащ факт. С оглед на тази характеристика на задължението на длъжника, с
привилегия по реда на чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗД се ползват всички изискуеми към момента
на разпределението вземания за издръжка на взискателите Н. В. В. и ИВ. В. В., действащи
чрез тяхната майка и законен представител Г. ИВ. Б.. Задълженията на длъжника с
3
ненастъпил падеж не са изискуеми, поради което и не подлежат на принудително
изпълнение. Освен това следва да се вземе предвид,че заплащането на издръжка за в
бъдеще зависи от конкретни обстоятелства и според чл. 150 от СК, при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Предвид
изложеното, съдът приема, че след като падежът на предстоящите престации не е настъпил,
не може да бъде разпределена сума за удовлетворяване на двамата взискатели по този ред.
За да съществува гаранция за реалното заплащане на издръжката по преценка на съдебния
изпълнител може да бъдат наложени обезпечителни мерки върху правата на длъжника след
успешното провеждане от кредиторите на иска по чл. 135 от ЗЗД.
Предвид изложеното в частта, в която на взискателите Н. В. В. и ИВ. В. В.,
действащи чрез тяхната майка и законен представител Г. ИВ. Б. е разпределена сумата
10 800 лв. за бъдеща издръжка за 36 месеца по 150 лв. за всяко от двете деца и за получаване
от ЧСИ сума в размер на 861, 09 лв. /т. 26 от ТТРЗЧСИ върху 10 800 лв. за бъдеща
издръжка/, разпределението следва да бъде отмененои в този смисъл жалбата от К. Н. В. е
основателна, а подадената от Н. В. В. и ИВ. В. В., действащи чрез тяхната майка и законен
представител Г. ИВ. Б. е неоснователна. Основателна е жалбата от последните двама
взискатели за разпределяне на сумата от 800 лв. за платено адвокатско възнаграждение. С
привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД се ползват разноските на първоначалния взискател
по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. В
този ред може да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за образуване на
изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат Разноските по изпълнението се
ползват с привилегията на чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД само по отношение на този кредитор, който
е започнал изпълнителния процес първи и по този начин е предизвикал извършването на
процесуални действия, посредством които се е достигнало до удовлетворяване на
вземанията. В случая такива са разноските за заплатено от двамата взискатели, действащи
чрез своята майка и законен представител Г. ИВ. Б. адвокатско възнаграждение в размер на
800 лв. по договор за правна защита и съдействие за събиране на вземането за издръжка.
При така установеното, извършеното разпределение на суми се явява
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на ЧСИ
за изготвяне на ново разпределение на постъпилите от продажбата суми.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изготвеното разпределение на суми, предявено на страните с Протокол за
разпределение от 11. 02. 2022 г. по изп. дело № 20219120400034 по описа на ЧСИ Г.С..
ВРЪЩА делото на ЧСИ Г. Стоянов за изготвяне на ново разпределение на
постъпилата от публичната продан сума в размер на 52 234 лева при съобразяване на
горните указания.
Решението подлежи на обжалване в едноседмиичен срок от съобщаването му пред
4
Варненския апелативен съд .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5