№ 458
гр. Пловдив, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20235330200477 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 4/11.01.2023г., издадено от
Директорa на Басейнова Дирекция „Източно беломорски район", с което на
„Напоителни системи” ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лева за нарушение на чл. 155, ал.2 вр. чл.166, т.3 от Закона за опазване
на околната среда.
Жалбоподателят „Напоителни системи” ЕАД чрез пълномощника си по
делото юрк. Петков, моли да се отмени Наказателното постановление, по
съображения, изложени в жалбата.
Въззиваемата страна- Басейнова Дирекция „Източно беломорски район",
чрез пълномощника си по делото юрк. ..... изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против „Напоителни
системи” ЕАД за това, че: Във връзка с контрол и изпълнение на дадено
1
предписание на „Напоителни системи" ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес
на управление гр. София, район Овча купел, бул. „Цар Борис III” №! 136. ет.З,
представлявано от А.С.М., даденото с констативен протокол № ПВ1-
48/13.05.2021г. от извършена предходна проверка на коригиран участък от р.
Неволя в землището на с. Соколица, стопанисван от „Напоителни системи"
ЕАД, във връзка с извършена проверка по Заповед на Областен управител на
област Пловдив с №РД-22-22 /20.04.2021г„ а именно: „Да се предприемат
необходимите действия съгласно Закона за водите за възстановяване
нарушените берми и диги на р. Неволя и почистване на растителността като
за всеки един етап от процедурата бъде писмено уведомявана БД ИБР.“, със
срок на изпълнение 30.12.2021г.
Константния протокол е изпратен за сведение и изпълнение с писмо на БД
ИБР с изх. №КД-08-70(1)/26.05.2021г. на дружеството „Напоителни системи“
ЕАД.
Извършена е проверка в деловодната програма на място в БД ИБР,
установи се, че към 05.09.2022г„ в деловодството на БД ИБР няма постъпили
документи, удостоверяващи изпълнението на даденото предписание от
контролния орган в констативен протокол №ПВ1- 48/13.05.2021г. от страна
на „Напоителни системи” ЕАД, като крайният срок за изпълнение е бил
30.12.2021 г.
С това деяние се констатира бездействие от страна на „Напоителни
системи“ ЕАД, ЕИК ....., а именно не са предприети необходимите действия,
за възстановяване нарушените берми и диги на р. Неволя и почистване на
растителността, като на 31.12.2021г. не е изпълнило задължителното
предписание, издадено от комйетентните длъжностни лица, с което е
нарушена разпоредбата на чл.155, ал. 2, чл.156, т.2 и във вр. 166. т. 3 от
Закона за опазване на околната среда.
Видно от приложения към административната преписка Акт за
установяване на административно нарушение № 249/12.09.2022г., същият е
съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода
на съдебното производство актосъставителят М. И. К. изцяло поддържа
отразените в същия констатации.
От така изложените доказателства се налага категоричният според съда
извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от
2
страна на „Напоителни системи" ЕАД административно нарушение по чл.
155, ал.2 вр. чл.166, т.3 от Закона за опазване на околната среда, реализирано
на 31.12.2021г. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха
преди всичко показанията на актосъставителя Кааназирска, дадени под страх
от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на
обстоятелствата по случая и подкрепени от писмените доказателства по
делото, а именно АУАН, констативен протокол, предписание, Заповеди.
Констатациите в АУАН изцяло почиват и съответстват на изложените
писмени доказателства, поради което и съдът счете, че за изясняване на
обективната истина не се налага непосредствен разпит на актосъставителя,
който в съдебно заседание да преповтори за протокола констатациите от
писмената документация.
Следва да се отбележи и че нито с жалбата, нито с възражението срещу
АУАН не са оспорени гореизложените фактически констатации, доколкото
доводите са насочени срещу надлежността на извършената проверка, а не
срещу нейните изводи. В този смисъл самият жалбоподател, въпреки
предоставената за това възможност по същество не оспорва отразеното в
АУАН и НП, че към инкриминираната дата няма данни да е било изпълнено
даденото предписание.
От друга страна съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването
на НП не са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Давността е период от
време, определен в закон, с изтичането на който титулярят на едно право губи
предоставената му от закона възможност да го осъществи. В гражданското
право са познати институтите на погасителната и придобивната давност, като
общото между тях е, че те са юридически факти от рода на юридическите
събития - периоди от време, с изтичането на които правната норма свързва
определени правни последици. В наказателното право давността е само
погасителна и е свързана с два признака: позитивен - изтичане на установен
от закона срок от време след довършване на деянието или влизане в сила на
присъдата, и негативен - пасивност от страна на надлежните органи за
изпълнение на наказанието. Давността се прилага служебно, като държавата
губи своето материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни
вече наложено му наказание. Давността погасява наказателната отговорност,
което на свой ред прави наказателното производство недопустимо. По
3
подобие с наказателното право, с изтичане на давностните срокове по чл. 34
от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия
на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение.
Давността погасява възможността за реализирането на отговорността,
следователно изключва възможността за реализиране на материалното
санкционно правоотношение изобщо. Давността е материалноправен
институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за
реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята, че продължителното
бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия орган)
създава неоправдано положение на несигурност в правния мир. Давностните
срокове са материалноправни и като такива са различни по своя характер и
правни последици от преклузивните срокове, като с тях наказателното
преследване се изключва, погасява се правото да се търси отговорност.
Заедно с това преклузивните срокове не се спират и не се прекъсват с
действията на надлежните органи, за разлика от давностните такива. От
съдържанието на относимите разпоредби на ЗАНН и проследяване на
тълкувателната дейност на ВС по този въпрос може да се направи еднозначен
извод, че става въпрос за давност, която е обвързана с момента на съставяне
на акт за установяване на нарушение, поставящ началото на
административнонаказателното производство в две хипотези - от откриване
на нарушителя или от извършване на нарушението. Касае се до
материалноправни срокове, видно както от систематичното място на
разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, така и от уредените хипотези за тяхното
спиране и прекъсване (чл. 36, ал. 2, чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, чл. 25 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН).
В настоящия случай между страните не се спори, че деянието, вменено
във вина на жалбоподателят е извършено на 31.12.2021г., когато е прието, че
същият е следвало да изпълни даденото предписание. Същевременно видно
от материалите по делото АУАН за това деяние е съставен едва на
12.09.2022г. въз основа на извършена проверка на 05.09.2022г. Тоест към
последната дата е изминал срокът значително надвишаващ уредения в чл.34
от ЗАНН тримесечен такъв. Именно само в рамките на последния е било
възможно надлежно да се състави АУАН и респективно да се издаде НП.
Фактът на бездействие на проверяващия и санкциониращия орган по никакъв
начин не би могъл да доведе до надлежно образуване на
4
административнонаказателно производство за инкриминираното деяние.
Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление №
4/11.01.2023г., издадено от Директорa на Басейнова Дирекция „Източно
беломорски район", с което на „Напоителни системи” ЕАД е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 155, ал.2 вр.
чл.166, т.3 от Закона за опазване на околната среда, като необосновано и
незаконосъобразно следва да бъде ОТМЕНЕНО.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 4/11.01.2023г., издадено от
Директорa на Басейнова Дирекция „Източно беломорски район", с което на
„Напоителни системи” ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лева за нарушение на чл. 155, ал.2 вр. чл.166, т.3 от Закона за опазване
на околната среда.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5