Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, двадесет и
втори състав, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Ганчева административно дело № 805 по описа за 2020 год.
на Административен съд Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Образувано е по жалба вх. № 4204/2020 год. на АС -Варна, подадена
от Е.Н.Д. ***, срещу Решение № 2153-03-16/13.03.2020 г. на Директора на ТП на
НОИ Варна, с което е отхвърлена жалбата ѝ против Разпореждане №
Д-03-000-00-01365745/31.01.2020 г. на Ръководител по изплащане на обезщетенията
и помощите при ТП – Варна на НОИ.
Жалбоподателката сочи, че оспорения акт е незаконосъобразен. Административния орган е спрял производството
на осн. чл. 40 ал.4 от КСО, но сочените от него факти не кореспондират с коя да
е от хипотезите предвидени в кодекса за спиране на административното
производство. Акта е постановен при нарушаване на принципите за законност и
истинност в процеса. Предположението за извършено нарушение от страна на
осигурителя, не погасява, на изключва и не отлага правото на осигуреното лице
да получи обезщетение. В случая от лицето са подадени всички необходими
документи, справки и декларации в НАП, вкл. декларация обр. №1, които носят
информация за начислените осигуровки за лицето, трудовия договор на Д. е
регистриран в масивите на НАП. Образуването на производство в НОИ за проверка
на осигурителя „Политур 2016“ ЕООД относно спазване на осигурителното
законодателство по повод права и задължения на друго лице не може да обуслови
спиране на производството. Жалбоподателката счита, че е налице несъответствие в
описанието на осигурителя, за който е инициирана проверка от органите на
НОИ, осигурител на Д. е „Политур 2016“
ЕООД, а в разпореждането е посочено, че осигурител е „Политур“ ЕООД. При
постановяване на оспорения акт не са изследвани релевантните факти и
обстоятелства. Функцията на паричните плащания от ДОО е обезщетителна и цели да
осигури подкрепа на лицето, което се намира в ситуация, приета от закона, като
осигурителен риск. По изложените съображения моли да се отмени акта. В с.з. процесуалния представител на Д. моли
да се отмени акта. Осъществена равна защита е безплатна, поради което моли да
се осъди ответника да заплати възнаграждение на осн. чл. 32 ал.1 т.2 от ЗА.
Ответника, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По същество излага доводи, че оспореното
решение е правилно и законосъобразно.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на
оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за
установено следното:
На 21.01.2020 г. с вх. №
Р14-03-000-00-********** за Е.Н.Д., подадено от осигурителя „Политур 2016“
ЕООД, удостоверение по образец, съгласно приложение №9 към чл. 8 ал.1 и чл. 11ал.1 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от ДОО за изплащане на парично обезщетение за
временна неработоспособност по чл. 40 ал.1 от КСО, за периода от 11.12.2019 г.
до 9.01.2020 г. Удостоверението е депозирано от управителя на дружеството П. П.
Извършена е служебна справка, при която е установено, че за Д. има
представено удостоверение - приложение №
9, лицето е назначено по трудов договор, но няма данни за внесени осигурителни
вноски в приход на ДОО, поради което следва да се уточни дали Д. упражнява трудова дейност.
При преценка на фактите и обстоятелствата, имащи значение за правото на
лицето на парично обезщетение са извършени проверки в масивите на НАП.
Контролния орган е преценил, че следва да се извършат проверки от контролните
органи на НОИ на осигурителя "Политур" ЕООД относно спазване на
осигурителното законодателство. Предвид горните установявания с разпореждане №
Д-03-000-00-01365745/31.01.2020 г. на Ръководител по изплащане на обезщетенията
и помощите при ТП – Варна на НОИ, на осн. чл. 40 ал.4 от КСО е спряно образуваното
производство за изплащане на парично обезщетение по болничен лист № ********,
серия Е2019 на Е.Д., считано от 31.01.2020 г. ,с мотив извършване на проверка
по спазване на осигурителното законодателство.
На 4.02.2020 г. е изпратено писмо до
Директора на ТД на НАП Варна, изискана е информация дали е установено
осъществяване на стопанска дейност след 1.07.2019 г., установено ли е полагане
на труд от лицата, за които се подават данни, предприети ли са дейности по
установяване и събиране на задължения за задължителни осигурителни вноски за
ДОО за наетите лица и за едноличния собственик и управител С. Т.
По делото са представени доказателства от друго административно производство, видно от което на 30.10.2019
г. за Б. Й. е представено удостоверение
№ 9 относно изпращане на болничен лист за бременност и раждане за периода
м.10.2019 г. м.11.2019 г., удостоверението е депозирано от "Политур
2016" ЕООД, поради липса на данни за внесени осигурителни вноски е
направено искане да се уточни дали лицето е упражнявало трудова дейност. На
5.11.2019 т. е издадена заповед от ръководител на ТП на НОИ Варна за извършване
на проверка по разходите на ДОО за "Политур 2016" ЕООД. На 8.11.2019 г. са дадени задължителни
предписания на осигурителя "Политур
2016" ЕООД да представи трудово досие, платежни ведомости, и др. за
лицето Б. Й. На 5.12.2019 г. е изискана информация от ТД на НАП - Варна относно
подавани от дружеството ГДД по чл. 92 ЗКПО, данни за работещи обекти,
регистрирани касови апарати, данни за регистрирани продажби.
На 22.01.2020 г. са дадени задължителни предписания на "Политур
2016" ЕООД за представяне на трудови досиета за няколко лица, сред които
не е настоящата жалбоподателка.
Издаденото разпореждане №
Д-03-000-00-01365745/31.01.2020 г. е връчено на Д. на 10.02.2020 г., която в
законоустановения срок е депозирала жалба вх. № 1012-03-40/13.02.2020 г.
С Решение № 2153-03-16/13.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Варна е
приел, че оспореното разпореждане е правилно и законосъобразно. Позовал се е на
образувано друго административно производство, при което от "Политур
2016" ЕООД са изискани доказателства за трудова дейност на съответните
лица, както и на поискана данъчна и осигурителна информация от ТД на НАП -
Варна, които към момента не са предоставени. Поради изложеното е прието, че
правилно е поискано извършването на проверка от контролните органи на НОИ по
отношение на Д., за установяване на обстоятелството, упражнявала ли е трудова
дейност при осигурителя. При тези доводи е прието, че правилно производството е
спряно до приключване на проверката.
В хода на съдебното производство от административния орган е представен
отговор от ТД на НАП - Варна, видно от който "Политур 2016" ЕООД има
подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016 г.,2017 г., 2018 г. Има подадени и ГФО
за 2016 г. и 2017 г. Дружеството има регистриран касов апарат, същото е с
прекратена регистрация по ЗДДС от м.06.2019 г. В дневници за покупки няма
отразени доставки за м.06.2019 г., но има доставки за м.03, м.04. и м.05.2019
г. В дневниците за продажби има отразени фактури за м.05 и м.06.2019 г., за
дружеството има съставени ПУФО.
Решение № 2153-03-16/13.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Варна е връчено на Д. на 18.03.2020 г., като в
законоустановения срок тя е подала жалба по пощата. Съгласно разпоредбата на
чл. 118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е
14 - дневен от момента на получаването му. Жалбата е подадена чрез
административния орган в законоустановения срок, от активно легитимирано лице,
при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване
административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния
съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.
От жалбоподателката са представени трудов договор от 22.10.2017 г., видно
от който е назначена на длъжност администратор, в офис - хотел "******",
КК Златни пясъци. Представена е длъжностна
характеристика, извадка от трудова книжка, както и 26 платежни фиша до
м.11.2019 г. включително издадени от "Политур 2016" ЕООД.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
Обжалваното решение
№ 2153-03-16/13.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Варна и потвърденото с него Разпореждане №
Д-03-000-00-01365745/31.01.2020 г. на Ръководител по изплащане на обезщетенията
и помощите при ТП – Варна на НОИ, са издадени от материално компетентния
административен орган, по аргумент на чл. 118, ал. 1, респективно чл. 117, ал.
1, т. 2, б. „ж“ от КСО.
Спазени са изискванията за форма при издаване на оспорения административен
акт.
Като фактическо основание за издаване на разпореждането от 31.01.2020 г. е
посочено, че случая е предаден на контролните органи на ТП на НОИ Варна за
извършване на проверка по спазване на осигурителното законодателство, като е
посочена нормата на чл. 40 ал. 4 от КСО.
Тези мотиви не кореспондират с която и да е от хипотезите за спиране на
производството, визирани в КСО. Съгласно чл. 40 ал.4 от КСО длъжностното лице
по ал. 3 издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или
изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука
или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на
дете, когато: 1. са обжалвани актове на органите на медицинската експертиза; 2.
са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на
разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението; 3. не са
предоставени данни за издадените болнични листове и решенията по обжалването им
в регистъра по чл. 33, ал. 5, т. 12.
В представеното по делото разпореждане липсват мотиви кои са тези доказателства, които могат да доведат до издаване на
разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. Едва в потвърждаващото решение на Директора
на ТП на НОИ Варна са изложени мотиви, а именно, че е налице друго
производство, по което се извършва проверка по разходите на ДОО от контролните
органи на НОИ за установяване на обстоятелствата извършва ли този осигурител
дейност, респективно упражняват ли трудова дейност съответните лица. От
преписката не се установи ответника да е изискал от осигурителя каквито и да е
данни - трудов договор, платежни ведомости или др. относно жалбоподателката Д..
От дружеството са изискани данни, но за други лица. Действително по делото се
установи, че от ТД на НАП - Варна е
изискана данъчна и осигурителна информация за
осигурителя "Политур 2016" ЕООД. От представените
доказателства в с.з. е видно, че е изготвен и протокол от 2.06.2020 г.,
видно от които дружеството е имало 59
назначени лица по трудов договор, като към м.06.2020 г. са назначени три лица,
едното от които е Д.. При проверка е установено, че за Д. редовно са подавани
декларации обр.1 от м.03.2018 г. до 04.2020 г.
Производството е спряно на основание различно от лимитативно изброените в
чл. 40 ал.4 от КСО хипотези. При издаване на оспореното пред настоящата
инстанция решение са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила и материалния
закон – отменителни основания по чл.146, ал.1, т.3 и 4 от АПК, произтичащи от
обстоятелството, че издаденото решение е постановено при неизяснена фактическа
обстановка, в нарушение на разпоредбите на чл.9, ал.2, чл.30 и чл. 35 и чл.36
от АПК, без административния орган да е събрал всички необходими доказателства
за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.
По изложените съображения оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане следва да бъдат отменени.
Предвид разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, тъй като
естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда,
следва да се изпрати преписката на административния орган за ново
произнасяне при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите на
настоящото съдебно решение.
В
настоящето производство се претендира и заплащане на разноски - възнаграждение
за един адвокат, който е представлявал жалбоподателката, на основание чл.38
ал.1 т.2 от ЗА. Искането е основателно. В
приложеното по делото адвокатско пълномощно е посочено, че е
предоставена безплатна правна помощ на горното основание. Правото на адвоката
да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38 ал.1 от ЗА, е установено
със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл.38 ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ,
има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое
право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита
и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на
основание чл.38 ал.1 от ЗА, като
наличието на конкретното основание от нормата не се нуждае от доказване.
Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде
заплатено от ответника адвокатското възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Е.Н.Д. Решение №
2153-03-16/13.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Варна, с което е отхвърлена
жалбата ѝ против Разпореждане № Д-03-000-00-01365745/31.01.2020
г. на Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП – Варна на
НОИ.
ВРЪЩА преписката на административния орган
за продължаване на административното производство, при съобразяване на
задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите
на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Варна да заплати на Я.Д.К. с ЕГН ********** сумата от 80 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, за
осъществена по реда на чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от Закона за адвокатурата адвокатска
защита и съдействие.
На осн. чл. 119 от КСО решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване. Да се уведомят страните.
СЪДИЯ: