Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 34 25.01.2022г. град
Стара Загора
В
И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка
Маринова и с
участието
на прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 617 по описа за 2021г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на А.Ю.М. с постоянен адрес ***, подадена чрез пълномощника му адв. Х.П. от АК
– Хасково, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0284-000575 от 13.10.2021г., издадена от мл. автоконтрольор в група „Пътен
контрол“ в Районно управление – Казанлък при Областна дирекция на МВР – Стара
Загора. С оспорената заповед, на основание чл.171, т.2а, б. „а“
от ЗДвП, на А.М. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на
регистрацията на ППС”, за срок от дванадесет месеца, считано от 13.10.2021г.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, по съображения за постановяването му при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят оспорва описаната в заповедта
фактическа обстановка, като поддържа, че на посочените време, място и
обстоятелства не е управлявал собствения си лек автомобил и съответно не е извършил
твърдяното нарушение. Поддържа, че упражненото административно правомощие за
прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, не е доказано от гл.т на
извършено от него противоправно деяние, съставляващо основание за налагане на принудителната
административна мярка за постигане на предвидената в закона цел. Твърди, че в
нарушение регламентираните в АПК процесуални правила и изисквания,
административният акт е издаден без да са изяснени всички факти и обстоятелства
от значение за случая. Оспорва се като необоснована и определената
продължителност на наложеното ограничение, тъй в заповедта не били изложени
каквито и да е било съображения за конкретни обстоятелства, мотивирали
прилагане на принудителната административна мярка за предвидения в закона максимален
срок. По подробно изложени съображения, включително такива за несъответствие на
обжалвания административен акт с целта на закона и с принципа за съразмерност
по чл.6 от АПК, е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като
незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата – Мл. автоконтрольор в група „Пътен контрол“ в Районно управление –
Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора – Г.В.Н., чрез процесуалния си
представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че от събраните писмени и гласни доказателства по
несъмнен начин се установява и доказва наличието на възприетото основание за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП
по отношение на А.Ю.М..
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На А.Ю.М.
е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АВ бл.№ 203675/
13.10.2021г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се
основава на това, че на 09.10.2021г. около 03.25ч в гр. Павел баня, по ул. „С.“
№ 18 в посока север – юг, А.М. управлява л.а рег. № *****, негова собственост,
без да е притежава СУМПС – неправоспособен, с което виновно е нарушил чл. 150
от ЗДвП.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0284-000575 от 13.10.2021г., издадена от мл.
автоконтрольор в група „Пътен контрол“ в РУ – Казанлък при ОД на МВР – Стара
Загора, на жалбоподателя А.Ю.М. е наложена принудителна
административна мярка – прекратяване на
регистрацията на ППС л.а с рег. № *****, за срок от дванадесет месеца, считано
от 13.10.2021г. Обжалваният административен акт е постановен на основание
чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с
обстоятелството, че на 09.10.2021г. около 03.25ч в гр. Павел баня, на ул. „С.“ №
18, лицето А.М. управлява собствения си л.а рег. № *****, като след справка в
автоматизираните информационни системи на МВР „Административнонаказателна
дейност“ и „Български документи за самоличност“, е установено, че лицето не е
правоспособен водач.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на обжалваната Заповед № 21-0284-000575 от 13.10.2021г., в т.ч АУАН серия АВ бл.№ 203675/ 13.10.2021г., докладни записки и др.
Допуснато
е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на
свидетели на лицата М.Н.С. и К.Т.К.. Свидетелят М.С. подробно описва
хронологията на събитията във връзка с претърпяното на 09.10.2021г. ПТП, при
което е бил ударен собствения му лек автомобил с нанесени материални щети по
него, вкл. начина, по който е било идентифицирано и открито МПС, причинило ПТП;
подаването на сигнала и възстановяването на щетите по колата. Свидетелят
заявява, че установяването на механизма на реализираното ПТП, както и на вида и
марката на автомобила, предизвикал ПТП, е извършено въз основа на записи от
камери, разположени в съседния имот, от които записи обаче не е могло да се
установи нито номера на автомобила, нито да се разпознае водачът, който е
управлявал МПС при настъпването на ПТП. Въз основа на предприети последващи
действия от свидетеля, е идентифицирано МПС, с което е предизвикано ПТП и
лицето, което е негов собственик, след което М.С. подал сигнал на тел. 112. Свидетелят
К.К. – мл. автоконтрольор в РУ – Казанлък, е бил свидетел по съставянето на
АУАН, като заявява, че не е присъствал при установяването на ПТП, а от колегата
си разбрал, че А. Мехмед е неправоспособен водач – нямя издадено СУМПС.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.
168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата
на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т.
1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № 349з-3083 от 11.11.2020г. на Директора на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.3, т.1 и ал.4 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповеди № 8121з-1524/
09.12.2016г., № 8121з-616/ 14.05.2018г., изм. и допълнени със Заповед №
8121з-825/ 19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени
длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.2а
от ЗДвП/, сред които са и служителите на длъжност младши автоконтрольор за
територията на съответното РУ при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно
обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по
чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП № 21-0284-000575 от 13.10.2021г., е издадена от
материално и териториално компетентен административен орган – мл. автоконтрольор в група „Пътен контрол“ в Районно
управление – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора – Г.В.Н..
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити
по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото административно
правомощие, така и противоправното поведение на водача на ППС, с което се обосновава
възприетото от органа наличие на материалноправната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП. С оглед
на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.
59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно
основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта
правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните
административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ,
техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23
от ЗАНН). В случая Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0284-000575 от 13.10.2021г., е издадена на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 от ЗДвП или по реда на чл.69а от НПК, както
и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Приложената
на А.М. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП от
фактическа страна се основава на това, че на 09.10.2021г. около 03.25ч в гр.
Павел баня, на ул. „С.“ № 18, А.М. управлява собствения си л.а рег. № *****,
като след справка в автоматизираните информационни системи на МВР
„Административнонаказателна дейност“ и „Български документи за самоличност“, е
установено, че лицето не е правоспособен водач.
Доколкото не е спорно по делото, че ППС - л.а рег. № *****, е
собственост на А.М., очевидно наложената
на жалбоподателя ПАМ е в хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а”, предл. първо от ЗДвП - на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач.
Принудителните
административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с
обжалваната заповед мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП/, са инструмент на
държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени
правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни
мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като
налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел
постигане на определен правен резултат. Законово регламентираното прилагане на
ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. първо от ЗДвП, се свързва с неправомерно
поведение на собственика на МПС – управление на МПС без да е правоспособен
водач. По своята правна същност правоспособността да се управлява моторно
превозно средство представлява признато от държавата право да се извършва
дейността по управление на моторно превозно средство, удостоверено с издаването
на СУМПС. От фактическа страна жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че
няма придобита правоспособност за управление на МПС и съотв. не притежава
СУМПС. Оспорва се единствено обстоятелството, че на посочените в съставения АУАН
и в издадената въз основа на него ЗППАМ
по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, време, място и обстоятелства, А.Ю.М. при
липса /изначална или последваща/ на придобита правоспособност за управление на
МПС, е управлявал собствения си л.а рег. № *****. Съгласно разпоредбата на чл.189,
ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила
до доказване на противното. Съставеният АУАН серия АВ бл.№ 203675/ 13.10.2021г.
е част от административната преписка по издаване на обжалваната Заповед №
21-0284-000575 от 13.10.2021г. за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите
обстоятелства, на които се основава административният акт по смисъла на чл.59,
ал.2, т.4, предл.1 от АПК. В случая съдът приема, че съдържащите се в АУАН фактически
констатации, че на 09.10.2021г. около 03.25ч в гр. Павел баня, на ул. „С.“ №
18, А.М. е управлявал собствения си л.а рег. № *****, не са потвърдени с
надлежни доказателства в настоящото производство, по следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства /докладни записки на
полицейски служители/ и гласни доказателства /показанията на св. М.С./, по
несъмнен начин се установя, че при управлението на МПС - л.а рег. № *****, на
09.10.2021г. около 03.25ч в гр. Павел баня, на ул. „С.“ № 18, е причинено ПТП.
Но липсват каквито и да е било данни, още по-малко доказателства дори и като
индиция, че автомобилът, с който е реализирано ПТП, е бил управляван именно от неговия
собственик - неправоспособния водач А.М.. Подалото сигнал на тел.112 за
настъпилото ПТП лице - М.С., при разпита му в съдебно заседание изрично заяви,
че установяването на механизма на реализираното ПТП, както и на вида и марката
на автомобила, предизвикал ПТП, е извършено въз основа на записи от камери,
разположени в съседния имот, от които записи обаче не е могло да се установи
нито номера на автомобила, нито да се разпознае водачът, който е управлявал МПС
при настъпването на ПТП. Въз основа на предприети последващи действия от лицето
- собственик на пострадалия автомобил, е идентифицирано МПС, с което е
предизвикано ПТП /л.а рег. № *****/; установен е собственика на автомобила /А.Ю.М./, като след направена от полицейски
служители справка в автоматизираните информационни системи на МВР, е
констатирано, че собственикът на автомобила – А.М., не е правоспособен водач
- не притежава СУМПС. От страна на
органите на МВР обаче не са били предприети каквито и да е било процесуални
действия във връзка с установяване самоличността на водача на предизвикалия ПТП
автомобил, съотв. за изясняване на релевантно за прилагането на ПАМ в
хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а”, предл. първо от ЗДвП обстоятелство, а
именно че МПС е било управлявано от неговия собственик, без да е правоспособен
водач. На практика приетото с обжалваната заповед /че на 09.10.2021г. около
03.25ч в гр. Павел баня, на ул. „С.“ № 18, А.М. управлява л.а рег. № *****/, се
основа на предположение, че автомобилът е бил управляван от неговия собственик,
което предположение обаче е доказателствено необосновано. За разлика от
разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, регламентираща, че собственикът на
МПС отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство, такава възможност не е предвидена в
закона при прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“, предл. първо от ЗДвП. Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП е приложима единствено при реализиране на административнонаказателна
отговорност по реда на ЗАНН. В този смисъл въз основа на обстоятелството, че в подадената
Декларация по чл.188 от ЗДвП А.М. е заявил, че не знае от кого е управляван
автомобила /т. е собственикът на автомобила не е представил информация на кого
е предоставил МПС/, не може при прилагането на чл.188, ал.1 от ЗДвП да се
презюмира, че именно неправоспособният собственик на автомобила е управлявал
МПС и е извършил нарушението, субсумиращо се в материлноправното основание за
налагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“, предл. първо от ЗДвП – на собственик,
който управлява МПС без да е правоспособен водач. Нещо повече – нарушението на
чл.150 от ЗДвП /управление на МПС от неправоспособен водач/, дори когато за
това нарушение се ангажира отговорността на собственика, чието превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособен
водач, се свързва винаги с противоправно поведение
на водача на ППС. В случая липсват каквито и да е било
установявания, събрани данни и доказателства, относно самоличността на лицето,
управлявало МПС л.а рег. № ***** на посочените в обжалваната заповед време,
място и обстоятелства.
Предвид установените по делото факти съдът намира, че необосновано от гл. т
на доказателствата и неправилно от гл.т на закона административният орган е
приел, че на 09.10.2021г. около 03.25ч в гр. Павел баня, на ул. „С.“ № 18, А.М.,
без да има придобита правоспособност за управление на МПС, е управлявал л.а с рег.
№ ***** и съотв. че при описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка
се е следвало налагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. първо от ЗДвП. При липсата на каквато и да е било
доказана обективна и субективна съпричастност на собственика на автомобила към
обуславящата налагането на ПАМ противоправна деятелност, недопустимо е той да
търпи неблагоприятните правни последици, с които се свързва осъществяваната
държавна принуда.
На следващо място правният резултат, който законът цели с прилагането на
ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на нарушенията. Разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК
регламентират като проявление на принципа за съразмерността задължението на
административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една
страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се
надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на
личното поведение на лицето. В случая, освен че прилагането на оспорената ПАМ е
необосновано и недоказано от гл.т наличието на материалноправната предпоставка
по чл.171, т.2а, б. „а”, предл. първо от ЗДвП, същата не се основава и на
необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона
цел, предвид липсата на доказано противоправно поведение на А.М.. Поради което
с наложената на А.М. с обжалваната заповед ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, се нарушава принципа за съразмерността по чл.6 от АПК.
Оспорената
заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Жалбоподателят не е бил уведомен за
образуваното производство за прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, като не е спазено и изискването по чл.35 от АПК - преди издаването на
заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая.
С оглед на изложеното съдът приема,
че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП № 21-0284-000575 от 13.10.2021г., като постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта
на закона, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, в
тежест на Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде възложено
заплащането на разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лева и 500
лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Възражението
на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като заплатеното възнаграждение не
надхвърля минималния размер по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.Ю.М., ЕГН **********,***, Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0284-000575 от 13.10.2021г., издадена
от мл. автоконтрольор в група „Пътен контрол“ в Районно управление – Казанлък
при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на А.М. е наложена принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от
дванадесет месеца, считано от 13.10.2021г., като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР – Стара Загора, да заплати на А.Ю.М.,
ЕГН **********,***, сумата от 510 /петстотин и десет/ лева – разноски по
делото.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5,
изр. второ от ЗДвП.