Решение по дело №396/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 260034
Дата: 30 октомври 2020 г. (в сила от 30 октомври 2020 г.)
Съдия: Юлиян Стаменов Стаменов
Дело: 20204500600396
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

          

                                                гр. Русе, 30.10.2020 г.

 

Русенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди и двадесетата година, в състав:  

                                               

                  Председател:     С. Сирманов                                                           

    Членове:  1. Петър Балков                     

                      2. Юлиян Стаменов

 

с участието на  секретар Маня Пейнова, в присъствието на прокурора Радослав Градев, след като разгледа докладваното от съдията Стаменов в.н.о.х. дело № 396/20 г. на РОС, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производство по гл. XXI от НПК.

          Защитникът на подсъдимия М. М. Д. - адв. С.. С. - е обжалвал присъдата по н.о..х.д. № 1550/2019 г., с която е ангажирана наказателната отговорност на Д. за престъпления

по чл. 343б ал. 1 от НК – за това, че на 23.02.2019 г., на пътя гр. Русе-с. Николово, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Астра“ след употреба на лакохол с концентрация 1,2 примили установена по надлежния ред и

по чл. 345 ал. 2 вр. ал. 1 – за това, че на същата дата и място управлявал същото моторно превозно средство без то да е надлежно регистрирано по реда на Наредба № I-45/24.03.2000 г., като

са му наложени наказания съответно една година и шест месеца лишаване от свобода и 300 лв. глоба за първото и една година и шест месеца лишаване от свобода за второто, с определено едно

общо наказание една година и шест месеца лишаване от от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване, с присъдиняване на наказанието 300 лв. глоба

          В съдебно заседание протестът се жалбата.

          Прокурорът счита, че жалбата не е основателна.

          След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните и независимо от последните служебно провери изцяло правилността на присъдата, въззивната инстанция прие следното:

          ЖАЛБАТА е процесуално допустима като подадена от легитимен и оправомощен за това правен субект - страна в наказателното производство, при спазване на законоустановените срок, форма и ред.

По съществото си

ЖАЛБАТА НЕ Е ОСНОВАТЕЛНА.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА първоинстанционният съд е приел следното:

Подсъдимият - български гражданин, със средно образование, неженен, работи, многократно осъждан

без да е придобивал правоспособност като водач на моторни превозни средства, системно управлявал такива, за което, както и за нарушаване на правилата за движение по пътищата, е наказван със седем влезли в сила наказателни постановления и два електронни фиша.

На 9.06.2018 г. той закупил от св. К. М. лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег. № *** /с безспорно устанорно установени по делото номера на шаси и мотор/. При легалоно сключване на сделката в писмена форма и нотариални заверки на подписите продавачът св. Д. обяснил на подсъдимия, че в 30 дн. срок следва да  заяви промяната на собствеността на автомобила, като в противен случай ще му бъденаложена глоба, а след два месеца регистрацията на автомобила /останала по този начин непроменена на името на вече несобственика Д./ ще бъде прекратена. При последвали срещи св. Д. некокократно отново напомнял на подсъдия тези обстоятелства и специално отпадането на регистрацията на автомобила ако не изпълни горното ис задължение.

Подсъдимият, обаче, не изпълнил заедължението си да заяви надлежно промяната и промени регистрацията на автомобила пред съответния сектор „Пътна полиция“ на МВР – Русе.  След изтичането на законоустатновения срок регистрацията на овтомобила била служебно прекратена от С „ПП“-МВР-Русе считано от 10.08.2018 г.

На 23.02.2019 г. , след като изпил 300 гр. водка, подсъдимият управлявал същия лек автомобил по пътя Русе – с. Николово. При разминаването на управлявания от него автомобил с този на насрещно движещия се  св. М. М., при заледена пътна настилга, снеговалеж и силен вятър, настъпило съприкосновение между автомобилите и завъртането им и напускане на пътното платно. При слизането си от автомобила св. М, докато се обаждал на ЕЕН 112, видял двете пътуващи в автомобила на подсъдимия лица и конкретно седящия на предната лява, шофьорска седалка подсъдим. Че водач на автомобила на подсъдимия бил лично той освен от този свидетел по делото е установено и от показанията на св. Т. Г. и В. Ш. – пристигналите патрулни полицаи, пред които подсъдимият заявил, че той е управлявал автомобила, така както заявил и св. М.. След като констатирали, че автомобилът на подсъдимия е без надлежна /отпаднала/ регистрация, както и че извършената  проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ отчела 1,51 промили алкоихол в кръвта на подсъдимия, свидетелите съставили акт за констатираните нарушения, на името на подсъдимия, който той подписал без възражения. По-късно, след като бил отдевен в МБАЛ – Русе подсъдимият споделил със св. Б. М. – специализант в болницатга, извършил медицинското му изследване, че е изпил 300 гр. водка преди да предприеме управлението на автомобила, кагто също потвърдил последното. Отказал, обаче, да даде кръвна проба.

Тези констатации са изведени въз основа на обстоен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, които са достатъчни /описаните гласни такива, както и писмени и от експертен порядък, които са напълно непротиворечиви помежду си/ и изцяло им съответствуват, поради което

присъдата е обоснована, а доводите по жалбата в обратния смисъл дза неоснователни. Липсват нарушения на процесуалните правила при събирането и анализа на доказателствата, кактто и други при разглеждането на делото.

Доводите по жалбата относно изводите относно авторството на деянието не намират опора, а се опровергават от материалите по делото, поради което са неоснователни. При липса на каквито и да било доказателства по делото друг да е управлявал автомобила на подсъдимия в инкриминирания момент, по делото са налице многобройни непротиворечиви и достоверни такива,че водачът е бил той. Ненамира опора в закона, правната теория и практиката на съдилищата доводът относно възпроизвеждането на казаното от Д. по тези обстоятелства от свидетелите – полицейски служителби наместопроизшествието. Напротив, несъобразяването и елиминирането на техните относими и изцяло подкрепящи се от тези ан очевидеца М. показания би било грубо нарушение на принципите за обективно, всестранно и пълно изясняняване на фактите и обстоятелствата по делото и дирене на обективната истина. Същото ес отнася и до показанията на с. М. относно изявлението на подсъдимия за употребените от него 300 гр. водка. Съзнанието на подсъдимия по възпроса, че е отпаднала регистрацията на закупения от него авгтомобил поради неизпълнението на многократно непомненото му продавача задължение за пререгистрация също е установено по несъмнен начин. Отказа за даване на кръвна проба е безспорен по делото, което прави несъстоятелен и довота относно установените записвания в журнала за дадени кръвни проби при МБАЛ-Русе. Обструкциите относно годността на използуваното техническо средство са голословни, неподкрепени с доказатества и същевременно противоречащи на събраните и налични по делото такива.

При тази установеност

От материално-правна страна присъдата е законосъобразна, като правилно първоинстанционният съд е възприел и признал подсъдимия за виновен по инвокиланите от обвинението правни квалификации на деятелността му, както се посочиха горе.

Наказанията на подсъдимия са определени при обоснован и законосъобразен анализ на смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства и по некакъв начин не са несъразмерно тежки /липсва протест в обратната насока от прокурора/, особено при съобраязване на многобройните предходни осъждания на повдсъдимия, посочения голям брой на санкциониранията му са системно управлбение на МПС без да има това право и високия ръст на престъпленията по чл. 343б от НК, с ноторно и печално известното им значение като една от основните предпоставки за тежки пътнотранспортни произшествия, вкл. със смъртен резултат.

При липса и на други основания за изменение или отмяна на процесната присъда и съобразно изложеното, на основание чл. 334 т. 6 от НК съдът

 

 

                                     

Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 19/6.02.2020 г. по н.о.х.д. № 1550/2019 г. на РРС, първи нак. състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.

 

 

 

Председател:                                  

 

 

      Членове: 1.                            

 

 

                       2.