Определение по дело №1730/2018 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 октомври 2018 г.
Съдия: Людмила Василева Панайотова Стойнева
Дело: 20181510101730
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

10.10.2018г.

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Дата                                            Град

 

 дежурен съдия

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

10.10.

 

2018

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Мирослав Саневски

 

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

1730

 

2018

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Д.Г.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***1, със съдебен адрес:***, кантора 18 срещу Община Дупница, с адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода“ № 1, представлявана от Кмета инж. Методи Чимев, с която е предявен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на ответната община, че наследодателката на Надежда Тодорова Диканска, починала на 18.11.1979г., б.ж. на гр. Дупница, е била собственик към момента на одържавяването през 1957г. на следния недвижим имот: „0.879 дка от нива, в м. Селището, в землището на с. Яхиново, общ. Дупница, цялата с площ от 4.000 дка”, която нива според актуалния й статут представлява „Имот с проектен идентификатор № 87727.9.111, с проектна площ от 879 кв.м. в м.”Селището”, в землището на с. Яхиново, общ.Дупница, при граници и съседи: имот 87727.9.112, 87727.9.110 и 87727.9.50”.

С молба вх. № 12653/10.10.2018г., на основание чл.389 и сл. от ГПК, ищецът е поискал обезпечение на предявения иск, като твърди, че е налице обезпечителна нужда, обосноваваща се с опасността ответникът да се разпореди със спорния имот, което би затруднило осъществяването на правата му по съдебното решение. От съда се иска допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка-възбрана върху процесния имот.

След като се запозна с изложеното в молбата и с представените към делото писмени доказателства, съдът намира направеното искане за допускане на обезпечение за допустимо, а разгледано по същество-неоснователно, поради което следва да го отхвърли.

С оглед естеството на правото, заявено по съдебен ред, а именно признаване принадлежността на право на собственост върху земеделски земи към момента на образуване на ТКЗС по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, не са налице предпоставките за допускане на обезпечение, като съображенията за това са следните:

 

Разрешаването на спора по чл.14, ал. 4 ЗСПЗЗ има за последица признаване принадлежността на правото на собственост върху земеделски земи към патримониума на определено лице към момента на внасяне на тези земи в ТКЗС. Целта на това производство е да бъде разрешен по съдебен ред спор между две групи лица, които са заявили едни и същи имоти за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, кому принадлежи правото на възстановяване на собствеността върху тези имоти. Възможността за реализиране на това право след неговото съдебно признаване е свързана с постановяване на решение от ОСЗ, т.е. от провеждане на административно производство. Само въз основа на съдебното решение предявилите иска лица не биха могли да реализират съдебно признатото право в отношенията си с ответниците по иска, т.е. не биха могли да получат признаване на правото на собственост върху конкретни земеделски земи към настоящия момент, поради което не може да се приеме, че посредством обезпечението на иска ще бъде преодоляна невъзможността за осъществяване на правата по решението. Решението, с което се разрешава спор по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ не признава право на собственост към настоящия момент върху конкретно определени имоти, чието реализиране да може да бъде обезпечено чрез налагане на възбрана ( в този смисъл е Определение №3/05.01.2010 по дело №538/2009 на ВКС, ГК, II г.о.).

Водим от горното и на основание чл. 390 и сл. от ГПК, съдът

           

 

О П Р Е Д Е Л И :

           

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 12653/10.10.2018г., подадена от  на Д.Г.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***1, за допускане на обезпечение на предявения срещу Община Дупница, с адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода“ № 1, представлявана от Кмета инж. Методи Чимев, иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана” върху следния недвижим имот: „0.879 дка от нива, в м. Селището, в землището на с. Яхиново, общ. Дупница, цялата с площ от 4.000 дка”, която нива според актуалния й статут представлява „Имот с проектен идентификатор № 87727.9.111, с проектна площ от 879 кв.м. в м.”Селището”, в землището на с. Яхиново, общ.Дупница, при граници и съседи: имот 87727.9.112, 87727.9.110 и 87727.9.50”, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

                                   

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Кюстендилския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя.

 

ПРЕПИС  от определението да се връчи на молителя.

           

                                         

          

                                                                                         ДЕЖУРЕН СЪДИЯ: