№ 5618
гр. С., 03.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110141844 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира
следното.
Производството по делото е образувано по предявени от “Т.С.” ЕАД
против Ж. К. З. – К. и В. С. К. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответниците, да заплатят на ищеца сумите както следва: главница
от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г. в размер на 5663,86 BGN - цена на доставена
от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 12.07.2024 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2022г. до 11.06.2024 г. в
размер на 857,17 BGN, главница от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г. в размер на
41,13 BGN - цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със
законна лихва от 12.07.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от
16.07.2021 г. до 11.06.2024 г, в размер на 9,44 BGN.
Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по
силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди,
че ответниците ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Ж. К. З. депозира писмен отговор,
чрез нейния процесуален представител с който оспорва предявените искове.
Ответницата заявява, че предявения иск е недопустим и неоснователен. Счита
иска за недопустим, тъй като съдържа противоречия между неверни,
недоказуеми твърдения на ищеца и исканията към съда, както и поради
формиране на иск към неизвестен, засегнат от ищеца субект. Също така счита
предявения иск за неоснователен, тъй като няма договорни отношения с
ищеца и подписвани документи за заявка и съгласие за извършване и ползване
на негова услуга. Твърди, че не е получавала негови съобщения, фактури и
други документи. Поддържа, че разликите във фактурите за електроенергия
през зимния сезон и през летни месеци, без отопляване на апартамента, е
1
доказателство за отопление на процесното жилище с електричество. Заявява,
че изпълняваните от ищцовото дружество услуги не удовлетворяват
потребностите му от топлинна енергия, тъй като подаваната в абонатната
станция топло вода от ищеца, в студени дни, е подгрята средно около 50 – 60
градуса по целзий и не може да затопли апартамента на ответницата за повече
от 17 градуса, като при тези по – ниски температури от норматива от 90
градуса, топлинната мощност на отоплителни тела е около два пъти по –
малка и фактурираният разход на топлинна енергия, при изчисление се
завишава двойно. Счита, че услугата дялово разпределение се извършва
неоснователно и недобросъвестно от „Т.С.“ ЕООД, като съгласно методиката
за дялово разпределение, т.6.2.1 от Наредба № Е-РД-04-1 за топлоснабдяване,
от дата 12.03.2020 г., количеството топлинна енергия се разпределя
пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. Посочва, че
представеното от ищеца Приложение № 1 към протокол от 27.08.2002 г. за
приети споразумителни протоколи между „Т.С.“ ЕАД и потребители от ул.
„М. е документ със сгрешено съдържание. Твърди, че отопляемите кубатури
на апартаменти на собственици, отбелязани в приложението, са значително
занижени спрямо проектните и действителни стойности, а междувременно
отопляемата кубатура на имота на ответника е завишена с 12 %. Сочи, че
характерно за нейния имот са неотопляемите му под, таван, външни стени на
север и запад, както и неотопляемо стълбище на изток, поради което губи
освен от топлина на отоплителната сградна инсталация и тази от електрически
уреди. Счита, че следва да се преизчислят таксите за дялово разпределение.
Моли съда да уважи частично оспорвания иск, като присъди дължимата сума
за дялово разпределение на сградна инсталация, а на база изложените доводи
за непотребена услуга на ищеца да не уважава претенциите на ищеца за
дължимост за отопление на жилището. Счита, че не следва да се присъжда на
ищеца мораторната лихва в размер на 857,17 лева.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор и от другия
ответник – В. С. К., които заявява, че оспорва частично предявения иск. Счита
иска за неоснователен поради неверните твърдения, че е негов клиент и
потребител на извършвани от него услуги за отопление на жилище на ул. „М.,
½ част от което притежава. Заявява, че отоплителните тела в жилището на
ответника са негова собственост и са независими от общите вертикални
щрангове в сградата, тъй като се захранват с топла вода, а не от доставяна от
ищцовото дружество топлинна енергия, което изключва необходимостта от
монтиране на топломери. Твърди, че платените фактури за ел. енергия през
месеци от зимния сезон и летни месеци са доказателство за отопление с ток.
Изтъква, че изпълняваните от ищцовото дружество услуги не удовлетворяват
потребностите му от топлинна енергия, тъй като подаваната в абонатната
станция топла вода от ищеца, в студени дни, е подгрята около 60 градуса, а в
по хладните дни и под 50 градуса, при което жилището се затопля до 17
градуса, като се има предвид, че при тези температури, а не при нормативните
90 градуса, подаваната от ищцовото дружество вода осигурява около два пъти
по – малка топлинна мощност на отоплителните тела. Счита, че изчисленията
за потребена топлинна енергия са двойно завишени и съответно
2
фактурираните цени на услугите са около два пъти по – високи. Счита, че
услугата дялово разпределение се извършва неоснователно и недобросъвестно
от „Т.С.“ ЕООД, като съгласно методиката за дялово разпределение, т.6.2.1 от
Наредба № Е-РД-04-1 за топлоснабдяване, от дата 12.03.2020 г., количеството
топлинна енергия се разпределя пропорционално на отопляемия обем на
имотите по проект. Посочва, че представеното от ищеца Приложение № 1 към
протокол от 27.08.2002 г. за приети споразумителни протоколи между „Т.С.“
ЕАД и потребители от ул. „М. е документ със сгрешено съдържание. Твърди,
че отопляемите кубатури на апартаменти на собственици, отбелязани в
приложението, са значително занижени спрямо проектните и действителни
стойности, а междувременно отопляемата кубатура на имота на ответника е
завишена с 12 %.
В срока за отговор са предявени насрещен исков с правно основание чл.
59 ЗЗД за сумата от 3780,00 лева, представляваща обезщетение за ползване на
негов имот в период от м.09.2021 г. до м.09.2024 г. Ответникът В. С. К. / ищец
по иска/ твърди, че претенцията за обезщетение за ползване от ищеца по
първоначалния иск на негов имот вписан в нотариалния му акт като мазе № 6.
Поддържа, че помещението се ползва за сервитут за пренос на топлинна
енергия, чрез доставка на топла и отвеждане на охладена вода. Сочи, че
решение за монтаж на абонатна станция в общо помещение на жилищната
кооперация е взето от домсъвета през 1988 г., а искът е за ползване на неговия
имот (мазе № 6) за пренос на топлинна енергия като част от стопанската
дейност на ответника по насрещния иск. Заявява, че не е търсено неговото
съгласие, както и че не е бил уведомяван за мястото за присъединяване на
магистрален топлопровод на ищцовото дружество към абонатната станция на
жилищната кооперация. Посочва, че ищцовото дружество е имало
възможността да присъедини уличния си топлопровод директно към
абонатната станция, вместо да ползва сервитут за пренос в частен имот, без
разрешен от него достъп до имота и без заплащане обезщетение за ползвания
сервитут. Счита, че чрез ограничаване на правото му на собственост,
ответника (ищец по първоначалната искова молба) се обогатява при
реализиране на по – голяма печалба в стопанската си дейност, а за сметка на
обогатяването на ответника, ищецът обеднява поради невъзможност да
експлоатира газово отоплителна инсталация, предвидена за монтаж през 2019
г., с което е пропуснал ползи в размер на 5500,00 лева от снижени енергийни
разходи. Заявява, че ако към пропуснатите ползи се прибави и сумата от
неоснователния първоначален иск, то общите пропуснати ползи на ищеца по
насрещния иск надхвърлят сумата от 12 000 лева.
Моли съда за частично отхвърляне на иска след преизчисляване на
главницата, като на ищеца бъде присъдено дължимото за битова топла вода и
за дялово разпределение на сградната инсталация.
Моли съда да отхвърли иска за сумата в размер на 857,17 лева
мораторна лихва, както и претенциите относно заплащане на разходите му в
хода на делото.
Моли съда да уважи претенциите по насрещния иск, като му бъде
3
присъдена сумата от 3 780 лева, които ответникът да заплати за плозване на
имота през последните три години. Прави искане претенциите в двата иска да
се удовлетворят чрез прихващане на дължимите от двете страни суми.
В изпълнение на Разпореждане № 133050 от 19.09.2024 г., насрещния
ищец е депозирал уточнителна молба от 07.10.2024 г. с вх. № 314807, с която
заявява, че мазе № 6 в жилищната кооперация на ул. „М., С. е имот с ½ негова
идеална част и ½ идеална част на неговата съпруга. Твърди, че искът му, в
размер на 3 780 лева се отнася за обезщетяване на нарушеното негово и на
съпругата му имотно право за ползване на цялото мазе, което означава, че
претенциите му са, за ползване от ответника на целия имот за извършената от
него в рамките на периода от м. 09 на 2021 г. до м. 09 на 2024 г. стопанска
дейност, общо 3780 лева, от които 1890 лева за обезщетение за ½ идеална част
на неговата съпруга и 1890 лева за обезщетение за ползване на неговата ½
идеална част от помещението.
В срока за отговор “Т.С.” ЕАД заявява, че така предявения иск е
недопустим и производството следва да бъде прекратено в частта, в която
претенцията на ищеца – В. К. съвпада с Решение № 103/23.07.2024 г. по гр.д.
№ 72/2023 г. по описа на Районен съд – К., водено между същите страни на
същото основание. Изтъква, че с Решение № 103/23.07.2024 г. по описа на
Районен съд – К. е отхвърлен като неоснователен предявения от В. С. К.
срещу „Т.С.“ ЕАД иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на
сумата от 3780 лева, представляваща обезщетение за ползване на имота му
находящ се в гр. С., ул. „М., ..........., ведно с прилежащото към него зимнично
помещение, представляващо мазе № 6 за периода от 15.06.2020 г. до
15.06.2023 г. Посочва, че в настоящия исков процес отново се излагат
твърдения, „Т.С.“ ЕАД му дължи сумата в размер на 3780 лева, но този път се
сочи различен период, а именно от м.09 2021 г. до м.09 2024 г., но твърди, че
настоящия период се съдържа и в предходно предявения.
Счита, че е налице процесуална пречка за възникване право на иск за
ищеца, по отношение на неговите претенции, за които вече има постановен
съдебен акт.
Моли съда да прекрати като недопустим насрещния иск на В. С. К., за
заплащане на сумата от 3780 лева, представляваща обезщетение за ползване
на имота му, находящ се в гр. С., ул. „М., ведно с прилежащото към него
зимнично помещение, представляващо мазе № 6 за периода от 15.06.2020 г. до
15.06.2023 г., като приеме за процесуално допустима претенцията му само за
периода от 16.06.2023 г. до м.09.2024 г., т.е. за периода, който е извън обхвата
на Решение № 103/23.07.2024 г., постановено по гр.д. № 72/2023 г. по описа на
Районен съд – К..
Също така намира исковата претенция за неосноватлена и недоказана.
Заявява, че ищецът не е представил доказателства, че в процесното мазе има
енергиен обект, като за основателността на иска насрещния ищец е
необходимо да докаже неговото наличие в зимничното му помещение. Сочи,
че ако се приеме, че в мазето на насрещния ищец е разположен енергийният
обект, то счита, че в настоящия казус е налице валидно правно основание за
4
ползване на процесното зимнично помещение от страна на „Т.С.“ ЕАД.
Изтъква, че правото на сервитут по отношение на топлопреносните
съоръжения е закрепено в разпоредбите на чл. 67, ал. 3 от действащия ЗЕ и на
чл. 59, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност, действал в
рамките на периода 1999 г. – 2004 г., които по идентичен начин установяват
право на енергийните предприятия/операторите на преносни и
разпределителни мрежи да ползват безвъзмездно части от сгради за
монтиране на съоръжения, свързани с доставката на топлинна енергия, като в
същия смисъл е и разпоредбата, действала по времето на изграждането и
присъединяването на сградата на ул. „М. към топлопреносната мрежа през
1988 г., а именно чл. 160, ал. 5 от ППЗТСУ.
Заявява, че доколкото не се изисква особена форма за постигнатото
съгласие между собствениците и не са налице данни нито за изразено
несъгласие, нито за извършено отчуждаване, следва да се приеме за
установено, че съгласие действително е било постигнато и абонатната станция
е законосъобразно изградена, като в този смисъл са и документите за
въвеждане в експлоатация на отоплителната система в сградата на ул. „М.,
един от които подписан от ищеца В. К., в качеството му на председател на
управителния съвяет на етажната собственост. За пълнота заявява, че видно от
наличната административна преписка в дружеството, от момента на
изграждане на отоплителната инсталация и присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа през 1988 г., не са постъпвали жалби, оплаквания или
протести, според които съоръженията да са били монтирани неправомерно
или в помещение, което не е предназначено за тази цел. Счита, че правото на
ползване на зимничното помещение е възникнало на валидно правно
основание, като същото произтича директно от действащия към съответния
момент нормативен акт, без да е необходимо сключването на изричен договор
за учредяване правото на ползване. Изтъква, че съгласно чл., 60, ал. 2, т. 1 от
отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност, действал в
периода след отмяната на ППЗТСУ, за съществуващите към онзи момент
енергийни обекти сервитутното право възниква по силата на закона, без да е
необходимо предприемане на допълнителни действия по учредяването му,
като действащият ЗЕ влага същия смисъл в § 26 от Предходните и
заключителните си разпоредби.
Твърди, че ако в процесното мазе има енергиен обект, то към момента
на завеждане на насрещния иск, „Т.С.“ ЕАД ползва процесното зимнично
помещение безвъзмездно на валидно правно основание, поради което счита,
че обезщетения не са дължими, а предявения иск по чл. 59 от ЗЗД е
неоснователен.
Моли съда да прекрати като недопустимо производството по насрещния
иск, за заплащане на сумата от 3780 лева представляваща обезщетение за
ползване на имота му находящ се в гр. С., ул. „М., ..........., ведно с
прилежащото към него зимнично помещение, представляващо № 6 за периода
от 15.06.2020 г. до 15.06.2023 г., като отхвърли като неоснователен и
недоказан по основание и размер иска на същото правно основание за периода
от 16.06.2023 г. до м.9. 2024 г. Претендира и възнаграждение за процесуално
5
представителство, определено по реда на чл. 23 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
С уточнителна молба, ищецът по насрещния иск уточнява, размера на
предявената претенция по насрещния иск като същата моли да се счита за
предявена в размер на 1200 лв. и за периода 09.2021г. до 09.2024г. за
неправомерно ползване на 1/2-ра ид.ч. част от мазе №6.
Насрещните искове следва да бъдат приети за съвместно разглеждане.
По главните исков в тежест на ищеца е да докаже, че в исковия период
между страните е съществувало облигационно отношение, по силата на което
до топлоснабдения имот с адрес: гр. С., община „О.“, ул. „М., ..., апартамент -
мезонет, в сочения исков период ищецът е доставял топлинна енергия с
уговореното качество, количество и цена; По исковете за вземанията за лихва
за забава, ищецът следва да докаже и настъпила забава на ответника за
изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/.
По главните искове в тежест на ответника е да докаже възраженията си.
По насрещните искове:
По тези искове в тежест на ищеца В. С. К. е да докаже, че е собственик
на аб. станция; че е собственик на Мазе ..... че в исковия период ищецът е
обеднял, а съответно ответникът “Т.С.” ЕАД се е обогатил във връзка с
ескплоатацията на станцията и използването на тръбните съоръжения.
В тежест на “Т.С.” ЕАД е да докаже възраженията си.
Приложените към исковата молба писмени документи са допустими и
относими към разрешаването на спора от фактическа страна, поради което
следва да бъдат приобщени към доказателствения материал.
Искането за допускане на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба,
следва да бъде уважено. СТЕ следва да бъде изготвена след проверка на
намиращите се у третото лице „Т.С.“ ЕООД документи, касаещи отчитането и
разпределението на топлинната енергия в процесния имот, както и
изравнителни сметки, от които да е видно каква е разликата между прогнозно
начислените в данъчните фактури от ищцовото дружество за ТЕ поради което
и искането за задължаване на третото лице помагач да представи посочените
документи следва да бъде уважено.
Не следва да бъде назначавана ССчЕ на този етап от процеса.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на трето
лице помагач „Т.С.“ ЕООД, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение
за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще
възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.Третото лице
помагач следва да представи и посочените от ищеца документи.
Останалите доказателствени искания на страните следва да бъдат
оставени без уважение, доколкото същите не са свързани с установяван на
факти и обстоятелства от предмета на доказване.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в
6
о.с.з., като съдът с настоящето определение дава и проект на доклад на
същото.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 12.03.2025г. от 10:40 часа, за която дата и час да
се призоват страните.
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ в настоящото
производство предявените от ответника В. С. К. срещу ищеца “Т.С.” ЕАД иск
по чл. 59 ЗЗД за осъждане на “Т.С.” ЕАД да заплати на Т.Д.Х. за периода м.09.
2021 г. до м. 09. 2024 г. сума в размер на 1200 лв. - обезщетение за лишаване от
ползване, във връзка с аб.станция на адрес: гр. С., община „О.“, ул. „М., ...,
която е разположена в мазе №6, 1/2-ра ид.ч. част от която е собственост на В.
С. К..
КОНСТИТУИРА по делото като трето лице помагач на страната на
ищеца “Т.С.” ЕАД по главните искове „Т.С.“ ЕООД.
ПРИЕМА приложените от страните писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК в срок до датата на първото
открито съдебно заседание „Т.С.“ ЕООД да представи по делото посочените в
исковата молба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на ответника, както и
искането на ищеца за ССчЕ.
ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба,
като вещото лице да отговори, при депозит в размер на 300 лв., вносим от
ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Б. В..
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след
проверка на документите, намиращи се у третото лице „Т.С.“ ЕООД, касаещи
отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот.
Вещото лице да се уведоми след представен по делото платежен
документ за внесен депозит.УКАЗВА на ответника, че на основание нормата
на чл. 40 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България. Същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Когато лицата не посочат съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. На
основание нормата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. (2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се
7
прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение
има характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3,
изр. 2 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в
насроченото открито съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен
доклад на делото по реда на чл. 146 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора. При приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните и на третото лице
помагач.
На ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника. На третото
лице помагач да се изпрати препис от исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8