Р
Е Ш Е
Н И Е
N 200
Гр.Велико Търново 01.11.2019г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Великотърновският административен съд, І-ви касационен състав, в публично заседание
на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Ивелина Янева
Росен
Буюклиев
при секретаря С. Ф. и с
участието на прокурора Мачева като разгледа докладваното от съдията И. Янева
к.н.дело № 10261 по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2019
година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.
Предмет на касационното производство е Решение № 216 / 12.05.2019г., постановено по АНД № 221 по описа на ВТРС
за 2019г., четвърти състав, с което е отменено наказателно постановление № 25
/ 02.01.2019г., издадено от Началник отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР
гр.Велико Търново, с което на С.Д.К. е наложено административно наказание глоба
в размер на 100лв. за нарушение на чл.51, ал.3 от ЗЧОД.
Касационното
производство е образувано по жалба от Началник отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР гр.Велико Търново, в която се
твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Изложени
са доводи за неправилна преценка на въззивния съд на събраните доказателства и
относимия материален закон, поради което е достигнат неправилния извод за незаконосъобразност
на обжалвания акт. Моли се за отмяна на въззивното
решение и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
за отхвърлянето й.
Представителят на прокуратурата дава
заключение за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на решението.
В
хода на въззивното производство са установени следните факти – при извършаване
на проверка на лицензирано охранително дружество ООД „Авангард СОД“ не са представени за
работника А.Н.М.медицинско удостоверение, че не страда от психическо
заболяване, издадено след преглед от лекар-психиатър. Трудовият договор с
лицето е прекратен на 02.05.2018г.
Административнонаказващият
орган приема наличието на нарушение на чл.51, ал.3 от ЗЧОД и на управителя на
дружеството е наложена глоба.
Въззивният съд приема, че неправилно е ангажирана отговорността на
управителя на дружеството, допуснати са съществени нарушения на процесуалните
правила при издаването на наказателното постановление и липсва нарушение, тъй
като искания документ е представен, поради което и наказателното постановление
е отменено.
Настоящият
касационен състав намира за правилен извода на районния съд за незаконосъобразност
на наказателното постановление.
Налице са съществени нарушения на
процесуалните правила при издаването на наказателното постановление. В
описателната част на АУАН и НП липсва достатъчно ясно и подробно описание на
нарушението както по форма, така и по време на извършване. Липсва конкретно
описание и индивидуализиране на изпълнителното деяние на вмененото нарушение,
което е довело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице да научи
какво административно нарушение му е вменено да е извършило и кога. Тези
нарушения са от категорията на съществените и не могат да бъдат санирани по
реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН.
Съставът на нарушението по чл.51,
ал.3 от ЗЧОД, каквото е прието за осъществено, предвижда като форма
на изпълнително деяние/нарушение - неизпълнение на задължението от страна на
субекта да съхранява документите по чл. 50, ал. 5 и 6 от сключване на трудовия
договор до изтичане на 18 месеца след прекратяването му и при поискване да ги
представя за проверка на компетентните органи. В АУАН и НП като изпълнително
деяние е посочено несъздаване на организация, като в АУАН е преди сключване на
трудовия договор да се представят съответни документи, удостоверяващи
гражданство, образование и психическо здраве, несъздаване на организация по
съхранение на тези документи и непредставяне на проверяващия орган. Съответно
изпълнителното деяние в НП е посочено като несъздаване на организация от
сключване на договора до 18 месеца от прекратяването му за съхранение на
горепосочените документи и непредставяне на проверяващото лице. Ясно е, че
двете си противоречат, показват различен времеви период на извършването – преди
или след сключване на трудов договор, поради което по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН това противоречие не може да бъде преодоляно. На следващо място и двете
описания на нарушенията не съответстват на предвиденото в санкционната
разпоредба неизпълнение на задължението за съхранение и представяне на писмени
доказателства при поискване от контролен орган. В конкретния случай, липсва
констатация, че изискуемия документ изобщо е бил представен при сключване на
трудовия договор, за да е налице задължение за съхраняването му след
прекратяване на същия.
Невярна е и датата на извършване на нарушението.
Като такава е посочена датата на съставяне на АУАН. Ако е налице неизпълнение на задължението за
представяне, то може да се осъществи чрез бездействие, но изпълнителното деяние
следва да се посочи точно по време, което не е сторено - липсва констатация до
кога е следвало да представят посочените документи, но не са представени. В случай, че не е представен изискания
документ, то за време на извършване на нарушението би следвало да се счита за
неизпълнение с изтичане на срока за изпълнение, дадено от контролните органи с
разпореждането, който след продължаването му е 20.8.2018г., от която дата
бездействието е съставомерно и нарушението следва да се счита извършено. В този
смисъл липсва такава констатация и индивидуализация - относно времето на извършването
на нарушението, както в АУАН, така и в НП. Както се посочи по-горе посочената
дата на извършване на нарушението в АУАН и НП е различна, едната започва да
тече преди сключване на трудовия договор, другата – до 18 месеца от
прекратяване на трудовия договор. Това противоречие също съществено нарушава
правото на защита на касатора и само по себе си е основание за отмяна на
наказателното постановление.
Основателно е възражението в жалбата, че
представената карта за предварителен медицински преглед с положен печат, че
лицето не се води на отчет, не е равнозначно на издаден документ от специалист,
че лицето не страда от психично заболяване. Независимо от това, допуснатите
множество процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление не
позволяват потвърждаването на същото.
Водим
от горното съдът намира оспорения съдебен акт за постановен при спазване на материалния
закон и същия следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.
2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 216
/ 12.05.2019г., постановено по АНД № 221 по описа на ВТРС за 2019г., четвърти
състав,
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.