П
Р О Т
О К О Л
гр. София,
13.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, 9 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети декември две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
Секретар: Гергана Цветкова
Прокурор: Зорница Таскова
сложи за разглеждане докладваното от
съдия Кехайова НЧД № 4850 по описа
за 2019 година.
На именното повикване в 13:00
часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Ю.Х.И.,***, се явява лично.
В залата се явява адв. П.Б.Ш., която заявява, че е запозната с материалите по
делото и е готова да поеме защитата на осъденото лице.
ОСЪДЕНИЯТ: Желая да ме представлява служебен защитник в настоящото производство.
СЪДЪТ с оглед изявлението на осъдения и на основание чл. 94, ал.1, т.6 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА адв. П.Б.Ш. за служебен защитник на осъдения Ю.Х.И..***,
редовно призован, не се явява. За него се явява инсп.
М. с пълномощно, представено в днешното съдебно заседание.
За СГП – прокурор Таскова.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като намери, че не е налице
процесуална пречка за даване ход на делото
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ СНЕМА самоличността на осъдения, по данни от формуляр за досие със
снимка, както следва:
Ю.Х.И., роден на *** ***, българин, български гражданин, осъждан, неженен, без
образование, без работа в затвора, учи в затвора, с постоянен адрес:*** фабрика,
ЕГН **********.
СЪДЪТ разяснява правата на страните, които имат в наказателното производство.
СТРАНИТЕ (поотделно): Ясни са ни правата. Няма да правим отвод на съда, секретаря
и прокурора.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на Началника на затвора-София: Представям и моля да приемете
актуална справка относно изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода” по
отношение на И..
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се приеме представеното писмено доказателство.
ОСЪДЕНИЯТ: Нямам искания.
СЪДЪТ с оглед изявлението на страните,
като разгледа направеното искане за събиране на писмени доказателства от страна
на представителя на Началника на затвора-София, намери същите за относими към
предмета на доказване и необходими за разкриване на обективната истина по
делото, доколкото касаят актуална информация относно изтърпяната част от
наказанието „лишаване от свобода” от осъденото лице, и на основание чл. 275 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА така представената
и подробно описана по-горе справка.
По отношение приемането
на същата съдът ще се произнесе непосредствено преди приключване на съдебното
следствие по реда на чл. 283 НПК.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други
доказателствени искания.
СЪДЪТ като намери, че са изпълнени предпоставките на чл. 271-275 НПК, и на
основание чл. 276 НПК
ОП Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Делото се докладва с
прочитане на молбата на лишения от свобода Ю.Х.И., с която се иска УПО.
(Докладва се.)
ЗАЩИТАТА: Поддържам молбата. Нямам доказателствени искания.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата, тъй като имам две деца и искам да помагам
при отглеждането им. Нямам доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ и Представителят на
Началника на затвора- София (поотделно): Моля да не уважавате молбата, съображения
ще изложа в хода по същество. Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ с оглед изявлението на страните и на основание чл. 283 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА съдържащите се по делото писмени доказателства, включително днес
представената актуална справка за изтърпяната част от наказанието „лишаване от
свобода” от осъдения И..
СЪДЪТ като намери делото за изяснено от фактическа страна
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ЗАЩИТАТА: Поддържам молбата на Ю.Х.И. и смятам, че са налице предпоставките
на НК за УПО. Аргументите ми са следните.
Първо, той е изтърпял не
по-малко от 2/3 от наложеното наказание Към 22.11.19 г. предишната справка, той
е изтърпял 2 години, 10 месеца и 25 дни, при необходими 2 години и 8 месеца,
като от работа има отбелязано, че е изтърпял 1 месец и 22 дни, т.е. общо 3 години
и 17 дни, остатъкът към 22.11.19 г. е 11 месеца и 13 дни, а към днешна дата е
10 месеца и съответните дни в справката, т.е. налице е тази предпоставка лицето
да е изтърпяло не по-малко от 2/3 от наложеното наказание.
Смятам че и втората предпоставка
е налице и смятам, че в голяма степен служителите на ЗО „Кремиковци“ са
изпълнили формално своето задължение. В материалите, които се представят от ЗО
има цели пасажи, в които се вижда как се е държало лицето по време на изпълнение
на наказанието, има описани действия, които показват неговото поправяне, и
въпреки това крайният извод е отрицателен.
Аргументите на затворническата
администрация на първо място се твърди, че има непроменени стойности на
оценките на риска като стойността е 73 т, такава е била и в началото. Тя
предвижда нисък, среден и висок риск от рецидив, в случая е налице среден риск
от рецидив. Използва се в някой от
материалите понятието „среден към висок“ каквото понятие не се съдържа в
оценката на риска. През 2002-2003 г. в България беше авторът на оценката от
риска Д.К., ние сме реципирали от английското
законодателство самия смисъл на оценката на риска, както за местата за лишаване
от свобода, така и за Пробацията и тъй като подробно познавам характеристиките на
оценката на риска и начина, по който се съставя, ми е чудно, че в
затворническото досие за съда са представили само последната страница на
оценката на риска, а останалите, които показват критериите, които определят
тази оценка, не са показани от затворническата администрация. Затова пък са
направени характеристики. Какви са те, т.е. защо смятам, че лицето е показало
желание за поправяне.
На първо място, в препланиран план на присъдата се съобщава, че по отношение
на извършеното престъпление И. поема отговорността и признава вината си. Този
факт в оценката на риска изобщо не е оценен по достатъчно добър начин, и е
добавено причините довели за извършване на престъплението. Не само той,
повечето лице които са в местата за „лишаване от свобода” не в пълна степен
съзнават какви са причините, това не означава, че те нямат право на УПО, т.е.
той е поел отговорността и признава вината си.
На следващо място, Ю. е
неграмотен, и затова е пожелал да ходи на училище. Във всички материали се сочи,
че той в момента е в 3 клас, и директорът на училището е дал много добра
характеристика и че се учи добре.
На следващо място е
посочено, че той участва в спортни мероприятия, които се провеждат в ЗО „Кремиковци“.
Също така, той би желал да осъществява трудова дейност, но тъй като
затворническата администрация не може да му предостави тази възможност, той
участвал в трудова дейност, и тези
часове са изчислени на 61 часа, и се посочват като основание за приспадане,
когато е осъществен труд. Така че имаме желание за образование, съзнаване на
вината, участие в трудова дейност, колкото е възможно в рамките на затвора,
участва в спортни мероприятия. В препланирания план за
присъдата се виждат какви са ангажиментите на администрацията на затвора и на
осъдения.
Първия ангажимент на
администрация е умения и навици за предвиждане на резултатите и последствията
от собствените дейности, и е записано, че трябва да бъде включен в целева
програма, но той не е включен, т.е. това е ангажимент на администрацията на
затвора, която не е изпълнена. Друг ангажимент на администрацията – усвояване
на трудови навици и умения. При него е абсолютно необходимо, записано е –
настанен на подходяща работа, той не е настанен на подходяща работа. Отговорници
ИСДВР, психолог и ръководител на цех, тримата не са си свършили работата. На
следващо място е записано - усвояване на професионална квалификация – тук е
изпълнен ангажимента пише включване в курс за преквалификация, което е невярно,
тъй като се изпълнява формално попълването на формуляра, но ние знаем от
другата характеристика, че той се учи и е в 3 клас.
На следващо място начин
на живот и обкръжение – акцентиране и подкрепа на просоциалните
ценности и осъзнаване на деструктивната роля на асоциалното поведение. Просто несериозно
е в един план за индивидуална работа, пише индивидуално консултативно корекционна работа. По нищо, не личи че се работи с него,
той сам да се стреми да промени състоянието, в което се намира, т.е. да покаже,
че се е променил.
Той 2 пъти е правил
искане до началника на затвора да бъде преместен в СЦЗ, тъй като там трудно
ходят на свиждане близките му, но му е отказано. Има семейство има фактическа
съпруга, от 17 години живее с нея и има 2 деца, тъй като съпругата му работи
извън България и майка му му помага. Остатъкът е малък и моля да уважите
молбата за УПО, като предлагам в изпитателния срок да бъде постановена една от пробационните мерки, тази по чл. 42а, ал.2, т.1-4, така
както предвижда чл. 70, ал.6 НК.
Изключително съм учудена
от доклада на пробационния служител на Пролет Николова,
която трябва да познава много добре осъдените и молбите им, и да мисли по
въпроса за пробационните мерки, и тя казва, че дори
съда да постанови УПО, не би трябвало да се наложат пробационни мерки. По-голям
парадокс не можем да видим от материалите, изпратени от затвора.
За това като имам предвид
нуждите на Ю.И. си мислех за 2 мерки, но не мога да предложа, тъй като г-жа П.Н.трябва
да я предложи, за това предлагам мярката по т.2 периодични срещи с пробационен служител, за да бъде той под непрекъснат
контрол в изпитателния срок, за да се върне при семейството си. Смятам, че това
което е направило или не ЗО няма да се промени в следващите месеци.
Затова с оглед наличието
и на двете предпоставки моля да постановите УПО на Ю.Х.И., и определите изпитателен
срок до края на наказанието, и наложите пробационна
мярка по чл. 42а, ал.2, т.2 НК.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че молбата за УПО на Ю.Х.И. следва да бъде оставена
без уважение.
Причина за това намирам в
обстоятелството, че не е налице втората изискуемо предпоставка, а именно наличието
на доказателства за трайна корекция в поведението му и готовност за вграждане в
обществото.
Видно от материалите в
затворническото досие безспорно към настоящия момент той е изтърпял 2/3 от
наложеното му наказание, което е изискуемо условие, при постановяване на „лишаване
от свобода”, като наказание за престъпление извършено в условията на опасен
рецидив. Същевременно обаче в рамките на това наказание до момента не са налице
категорични и безспорни доказателства, че деецът е коригирал своето поведение и
е формирал у себе си дългосрочно целеполагане и
желание за вграждане в обществените норми, след излизане от затвора.
Обстоятелството, че за повече
от 2 години и 11 месеца при него не е налице никаква корекция, а в първоначално
дефинираните точки в риска към обществото, а именно 73 точки, идва да покаже,
че макар и да са налице корекционни промени, то все
още са твърде нетрайни и не са изпълнили в цялост плана на присъдата. Работилите
с лишения от свобода служители на затвора са констатирани, че при него все още
продължават да са проблемни зоните свързани с управление на финансите,
образованието, трудовата заетост, с отношението към правонарушението, липсата
на достатъчно изградена нагласа за поемане на личната отговорност и за
оценяване на резултатите от собственото си поведение, поради това считам, че към
настоящия момент индивидуалната превенция на наказанието не е постигната, и
моля да оставите без уважение така депозираната молба.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на Началника на затвора-София: Становището на началника на
затвора-София също е отрицателно.
Становището на началника
на затвора по молбата на осъдения е отрицателно. Смятаме, че е налице само
първата предпоставка относно изтърпяно повече от 2/3 от наложеното ефективно
наказание „лишаване от свобода”, тъй като деянието при което е извършено е при
условията на опасен рецидив, т.е. лицето не е за първи път в затвора.
По отношение на втората
предпоставка - доказателства за поправяне и превъзпитаване на лицето, смятаме,
че налични такива към момента не дават основание за извод за трайно поправяне и
превъзпитаване на лицето.
Присъединявам се към
мотивите на представителя на прокуратурата, само ще добавя, че двете наложени
наказания, които не са с изтекъл период на давност съгласно чл. 109, ал.2 ЗИНЗС
и не бяха коментирани от защитата, което говори за непоследователно и колебливо
поведение от страна на лишения от свобода по време на пребиваването му в
затвора.
По отношение на неговото
отношение към деянието, той заяви че е бил пиян при извършване на
престъплението, което е извършил и търпи настоящото наказание, което се явява напрактика частично оневиняване.
Следва да се отбележи, че
самата оценка на риска не е задължителен документ, който трябва да бъде към
затворническото досие на лишеният от свобода. Това са становища на началника на
затвора, доклад за оценка на риска по чл. 155 ЗИНЗС, и план за изпълнение на присъдата и съответно
препланиран план по чл. 156 ЗИНЗС. С оглед на
изложеното ви молим да не уважавате молбата за УПО.
ЗАЩИТАТА (реплика): Първо по наложеното му наказание, което изтърпява в момента.
Като се погледне присъдата на СРС и след това на СГС се вижда, че
производството е било по реда на Глава 27 от НПК, и че всички съучастници са признали факти и обстоятелства.
Първоначалната присъда е 2 години „лишаване от свобода”, а след това във
въззивната инстанция става 4 години „лишаване от свобода” . Това не е относимо към днешното дело.
На следващо място, да се
твърди, че е налице опасен рецидив, е препятствие за УПО ,означава да не се
познава Н, именно за това лицето трябва
да е изтърпяло 2/3 от наложеното му наказание, защото е налице рецидив. Не може лицето двойно, така
да се каже, да страда от факта, че е налице рецидив. Има изискване на закона и
това изискване е осъществено.
Що се отнася до
проблемните зони, които са посочени в доклада. Те противоречат на самото
съдържание, чуйте проблемните зони: Управление на финансите. В оценката на
риска под управление на финансите се има предвид времето, когато лицето ще
излезе от мястото за „лишаване от свобода”, и като има доходи, трябва да ги управлява.
Как в ЗО решават, че той няма да се справи. Как са разбрали това? Аз ще ви кажа
– писали са че той няма да се справи, но това не съответства на оценката от
риска.
По отношение на образованието
– твърди се, че е проблемна зона, а на друго място социалния работник И.Н., категорично
отбелязва, че ръководителя на училището дава много висока характеристика за
това как се учи Ю. и как иска да получи образование.
На следващо място
трудовата заетост. Каква трудова заетост, която затворът не предлага само на
него, но и на други лишени от свобода вариант за работа. Планът не е изпълнен, следователно
това не е негов проблем, той когато може работи, и там са му приспаднати тези
60 дни. Смятам, че има абсолютно формално отношение към осъдения Ю.И. в мястото
за лишаване от свобода. Тези, които са писали материалите, не са видели
предимствата и положителната промяна, не са пожелали да променят оценката на
риска, но няма никаква пречка, когато оценката на риска е средна да се
постанови УПО.
Категорично от мое име и
от негово име, моля да постановите УПО с налагане на пробационните
мерки, те ще бъдат по ефективни, отколкото да остане там.
Представителят на Началника на затвора-София (дуплика): Това, което споменах, че е осъден при условията на опасен рецидив,
е не за да кажа, че няма право на УПО, а за да кажа, че той е за пореден път е
в затвора.
ОСЪДЕНИЯТ (в своя защита): Вие решавате дали да ме пуснете УПО, тъй като имам 2
деца и едната ми дъщеря е с тумор в главата, за да мога да помогна.
СЪДЪТ на основание чл. 297 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
Предоставя
последна дума на осъденото лице
ОСЪДЕНИЯТ в последна дума: Моля да бъда пуснат условно предсрочно.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание за постановяване на определението си.
СЪДЪТ, след кратко съвещание, като изслуша доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съобрази и изложените в молбата, с която е сезиран,
намира същата за неоснователна.
Съображенията на съда за това са следните.
Видно от събраните по
делото доказателства лишеният от свобода Ю.Х.И. изтърпява наказание „лишаване
от свобода” за срок от 4 години, определено му с влязла в сила присъда по НОХД №
22131/14г. по описа на СРС, за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК. От така определеното наказание на основание чл. 59, ал. 1 НК е било
приспаднато времето на предварителното задържане за срок от 7 месеца и 23 дни.
Видно от представената в днешното съдебно заседание актуална справка относно
изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода” И. е изтърпял фактически наказание „лишаване
от свобода” за срок от 2 години, 11 месеца и 20 дни; от работа 1 месец и 20
дни; общо 3 години, 1 месец и 10 дни, като му остават да изтърпи наказание „лишаване
от свобода” за срок от 10 месеца и 20 дни. При това положение не е спорно, че е
изпълнена първата предпоставка на приложимата в конкретния случай разпоредба на
чл. 70, ал. 1, т. 2 НК, доколкото лишеният от свобода И. е изтърпял повече от
2/3 от наложеното му наказание „лишаване от свобода” за извършено престъпление при
условията на опасен рецидив.
Въпреки това съдът намира,
че не е изпълнена другата предвидена при условията на кумулативност
предпоставка на НК, а именно лишеният от свобода да е дал достатъчно доказателства
за своето поправяне. Това се налага на първо място от обстоятелството, изводимо
от представената по делото справка за съдимост, че лишеният от свобода е
осъждан многократно и многократно е изтърпявал ефективно наказание „лишаване от
свобода” за извършени престъпления против собствеността на гражданите. Въпреки това
същите очевидно не са изиграли своя възпиращ и превъзпитателен ефект, като
деянието, за което е ангажирана наказателната отговорност на И. в производството,
във връзка с което му е наложено настоящото наказание „лишаване от свобода” е
извършено в периода от 11-12.01.13 г. или изключително кратко време след предходно
ефективно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”.
Наред с това, от писмените
доказателства, представени от затворническата администрация се установява, че първоначалната
оценка на риска от рецидив, установена към средни стойности от 73 точки, остава
непроменен и към настоящия момент. Отчетено е и че рискът от вреди за
обществото е завишен. Независимо, че е констатирано, че лишеният от свобода се включва в дейности, свързани с повишаване
на образованието му, се установява, че резултатът от тази дейност е формален.
По същият начин е оценено и приемането и изпълнението на поставените му задачи,
които се изпълняват от И. без нужната отговорност. Съдът отчита и съдържащите
се по делото доказателства, че за запълване на свободното време лишеният от
свобода се включва в нерегламентирани дейности, във връзка с които са му били
налагани дисциплинарни наказания. За последно това е било сторено със заповед
от м. юли, 2019 г.
Съдът обръща внимание и
на факта, че по време на работата с лишения от свобода И. са били регистрирани проблемни
зони в почти всички сфери на оценяваните пунктове, като съдът приема за достатъчно
да акцентира върху обстоятелствата, че основният му източник на доходи има
нелегален характер, социалната му среда е свързана с криминално проявени лица, осъденото
лице не притежава умения за разпознаване и решаване на проблемите, няма
изградени трудови навици и умения, има данни за употреба на алкохол и по време
на изтърпяване на наказанието.
Съдът намира, че не
следва да обсъжда заявения от лишения от свобода здравословен проблем детето му,
доколкото това обстоятелство не е относимо към предпоставките
за постановяване на УПО. Следва да се отбележи, че осъденият е бил баща и към
датата на извършване на деянието, за което към настоящия момент изтърпява наказание
„лишаване от свобода” и въпреки това, това обстоятелство
не е изиграло възпиращ ефект в поведението му. Единствено за пълнота съдът
отбелязва, че за такъв здравословен проблем по делото не се съдържат каквито и
да било доказателства, не са представени и такива, които да установяват, че липсват
други лица, които да могат да полагат грижи за непълнолетните членове на семейството
на И..
Всичко изложено до тук и
най-вече необходимостта от постигане на стабилност на резултатите от
корекционния процес, обстоятелството, че времето на предварителния арест е бил
зачетен от фактически изтърпяната част от наказанието, която част е не малка и през
което време фактически не е била осъществявана корекционна
работа с лишения от свобода, фактът, че И. полага труд едва от един месец и 20 дни налага извод, че не са
налице двете визирани в закона в условията на кумулативност
предпоставки, и към настоящия момент не е постигната устойчивост на
положителните тенденции в процеса на постигане на целите на наказанието,
визирани в чл. 36 НК, поради което съдът намира, че молбата на лишения от
свобода Ю.И. следва да бъде оставена без уважение
Така мотивиран и на
основание чл. 440, ал. 1 НПК
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за условно предсрочно освобождаване на лишения от
свобода Ю.Х.И., ЕГН **********, от
изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред
САС, по реда на Глава 22 от НПК.
Препис от определението
да се изпрати на затвора-София за сведение.
Препис от протокола да се
издаде на служебния защитник, с оглед изплащане на възнаграждение от НБПП.
Протоколът е изготвен в
съдебно заседание, което приключи в 13:40 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: