ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 483
гр. Пловдив, 30.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на тридесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Розалия Кр. Шейтанова
като разгледа докладваното от Розалия Кр. Шейтанова Частно наказателно
дело № 20215300201840 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
С Постановление от 12.08.2021г., Окръжна прокуратура – гр.Пловдив,
е прекратила наказателното производство по ДП № 104/2017 г. по описа на
III-то РУ при ОД на МВР Пловдив, водено за престъпление по чл.343, ал.1,
б.“в“ вр. чл.342, ал.1 от НК.
Постановлението е обжалвано от адв.Щ. Щ. - изрично упълномощен за
това процесуално действие повереник на И.Н. и А.А., имащи качество на
пострадали по делото, който намира извода на прокурора за наличие на
основания за прекратяване на наказателното производство за неправилен и
незаконосъобразен, тъй като според адв.Щ., атакуваното постановление не
отговаря на съществени за защитата въпроси, като освен това не са събрани и
всички необходими доказателства за правилното му решаване, поради което
настоява за връщане на делото за продължаване на разследването, с цел
изясняване на поставените въпроси, чрез разпит на посочени две лица и
назначаване на повторна автотехническа експертиза. Независимо от липсата
на обратна информация за датата на връчване на постановлението на един от
пострадалите към момента на входиране на жалбата в Прокуратурата, то с
оглед обстоятелството, че повереникът е упълномощен от двамата
пострадали, няма пречка за развитие на процедурата по чл.243 от НПК.
Жалбата е допустима и подлежи на разглеждане, но по същество е
1
неоснователна.
Досъдебно производство № 104/2017 г. по описа на ІІІ РУ при ОД на
МВР – Пловдив е започнало на 08.12.2015 г. До момента, наказателното
производство по делото е било прекратявано два пъти, като постановленията
за прекратяването му са отменяни от съда, с даване на конкретни указания за
изпълнение от разследващите. Това е трето по ред прекратяване.
При постановяване на обжалваното постановление от 12.08.2021 г.,
Прокурорът е приел за установено следното:
Починалата С. А.притежавала и ползвала лек автомобил
„Фолксваген“, модел „Сирокс“, с peг. № ********. Тя имала валидно
свидетелство за управление на МПС №****** за категория В, издадено на
23.09.2015 г. от МВР - гр. Стара Загора. Правоспособност С. А. имала от м.
юни 2013 г. Видно от приложената на л. 65 от т. І на ДП справка за
нарушител/водач, за период от малко над две години, е била санкционирана
общо пет пъти за нарушаване на правилата за движение по пътищата – в
три от случаите за неспазване на светлинна сигнализация, пътни знаци и
маркировка, а в два – за шофиране с превишена скорост.
Свидетелят Е. К. бил професионален шофьор. Той притежавал валидно
свидетелство за управление № ******* за категории B, C, DE, M, CE, D, AM,
TKT и BE, издадено на 30.07.2010 г. от МВР – гр. Пловдив. Правоспособност
за категория В св. К. придобил през 1996 г., а за останалите категории – в
периода 1996 г. – 1999 г. Във връзка с извършване на служебните си
задължения като шофьор на сметоизвозващ автомобил към „*****“ ООД,
той управлявал товарен автомобил „Мерцедес“ с peг. № ******, с ремарке с
peг. № ******. Видно от приложената на л. 66 от т. І на ДП справка за
нарушител/водач, от момента на придобиване на правоспособност, св. К. е
бил наказван за нарушения на Закона за движение по пътищата общо три
пъти – веднъж за неспазване на пътни знаци и маркировка, веднъж за
неносене на документи на автомобила и веднъж за използване на клаксон в
населено място.
На 08.12.2015 г., около 14,25 ч., С. А. управлявала ползвания от нея лек
автомобил „Фолксваген“ по южното платно за движение на
2
автомагистрала „Тракия”, в посока от запад на изток. Тя се движела със
скорост от около 164 км/ч. В същото време св. Е. К. управлявал товарен
автомобил „Мерцедес” - влекач с полуремарке, по същото платно, в същата
посока, като се намирал пред лекия автомобил „Фолксваген“. Времето било
слънчево и ясно, а пътната настилка – суха. В района на 139 км. на
автомагистрала „Тракия“, когато разстоянието между управлявания от С.
А. лек автомобил „Фолксваген“ и товарния автомобил „Мерцедес” - влекач с
полуремарке, било между 73 м. и 106 м., св. К., движейки се със скорост от
около 80 км/ч., се огледал и преценявайки, че автомобилите, които се
движат зад него в същата посока, са на достатъчно разстояние, подал
мигач и предприел маневра „изпреварване“ на движещ се пред него друг
товарен автомобил - „МАН“ – сметовоз, чиято скорост на движение била
около 61 км/ч. и който бил управляван от св. Е. К. След като управлявания
от св. Е. К. т.а. „Мерцедес” навлязъл в лявата лента, С. А., вниманието на
която в този момент вероятно било отклонено от писане на текстови
съобщения на мобилния й телефон, не намалила скоростта на управлявания
от нея лек автомобил, при което, в интервала от 3,13 с. до 4,54 с. след
началото на маневрата на т.а. „Мерцедес”, настъпил удар в предната лява
част на лек автомобил „Фолксваген“ и в задната дясна част на
полуремаркето на товарен автомобил „Мерцедес”. След удара, лекият
автомобил „Фолксваген“ напуснал платното за движение отдясно, след
което се установил на мястото и в положението, видни от фотоалбума на
местопроизшествието, а т.а. „Мерцедес”, влекач с полуремарке, спрял
вдясно на платното за движение на около 520 м. източно от ориентира,
приет при огледа на местопроизшествието. Св. Е.К., който чул шума от
сблъсъка, също установил управлявания от него товарен автомобил –
„МАН“ /сметовоз/ вдясно на платното за движение, по-напред от мястото
на инцидента.
В същото време, св. К. и св. Ю.Х.се намирали на маса пред
бензиностанция „Гоу Петролиум“, находяща се в близост да мястото на
произшествието. Те чули звука от удара на л.а. „Фолксваген“ в т.а.
„Мерцедес“, но не възприели пряко инцидента. Когато видели автомобила на
С. А., който бил напуснал пътното платно, двамата свидетели незабавно се
насочили към мястото. Там намерили А., която седяла на шофьорското
място на колата, превита към волана. Св. Х. незабавно позвънил на телефон
112 от личния си мобилен телефон и съобщил за случилото се. В този
3
момент към тях се присъединили и шофьорите на двата товарни
автомобила – св. Е. К. и св. Е. К.. Никой от свидетелите не предприел
действия по преместване на пострадалата, тъй като тя имала очевидни
наранявания и това предизвикало притеснение да не й навредят.
Междувременно, сигнали на тел. 112 подали и шофьори на
преминаващи автомобили, представили се съответно като С. Н.и Г.Т.
След получаване на сигналите, на мястото на инцидента първо
пристигнали служителите от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
гр. Пловдив – св. Кръстьо Колибарски и Стоян Дойчинов, както и екип на
гражданска защита. Св. Колибарски заварил пострадалата Антонова на
шофьорската седалка на управлявания от нея автомобил, а на предната
дясна седалка на колата й видял мобилния й телефон, на чиито дисплей
забелязал написано непосредствено преди инцидента текстово съобщение.
Полицейските служители К. и Д. запазили местопроизшествието до
извършване на огледа. Те тествали св. Е. К. за употреба на алкохол с
техническо средство „Дрегер-Алкотест“, като пробата била отрицателна.
Св. К. разговарял със спрял на мястото на инцидента водач на л.а. БМВ – А.
А. С., който споделил, че е шофирал със скорост около 150-160 км/ч., когато
е бил изпреварен от автомобила на пострадалата, непосредствено преди
инцидента.
След освобождаване, посредством намесата на екипа на „Гражданска
защита“, на пострадалата А. от автомобила, пристигналият на място
екип на Центъра за „Спешна медицинска помощ“ я откарал в лечебно
заведение – за оказване на медицинска помощ. Пострадалата А. била приета
за лечение в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - гр. Пловдив, непосредствено след
настъпване на пътно транспортното произшествие. Въпреки положените
от лекарите усилия за стабилизиране на състоянието й и лечение на
настъпилите в резултат на произшествието травми, на 22.02.2016 г. тя
починала.
Прокурорът е обсъдил всички изготвени в хода на досъдебното
производство експертни заключения, които е описал в постановлението си
както следва:
Съобразно заключението на извършената съдебно-медицинска
експертиза /л. 24-28 от т. І на делото/, при съдебномедицинската аутопсия
4
на С. А. са се установили: счупване на шийни прешлени и тежки увреждания
на гръбначния мозък в същия сегмент, възпалителни промени във
вътрешните органи, наличие на микроорганизми в кръвта и ликвора, оток на
мозъка и белия дроб, наличие на течност в гръдната и коремната кухини,
счупване на лявата лъчева кост /в стадий на заздравяване към момента на
извършване на аутопсията/, кръвонасядане по левия горен крайник, декубитална
рана по седалищната област, следи по кожата от медицински манипулации.
Заключението на вещите лица е, че причината за смъртта на С. А. е
претърпяната от нея тежка шийна травма, която е преминала острия си
период, но чрез настъпилите впоследствие усложнения – увреждане на
гръбначния и главния мозък, е довела до парализа на жизненоважни мозъчни
центрове /на дишането и сърдечната дейност/. Посочено е, че в генезата на
настъпване на смъртта на пострадалата участва и дифузния възпалителен
процес с образуване на вторични гнойни огница във вътрешните органи,
който се е развил в резултат на тежкото й общо състояние, свързано с
шийната травма. Експертите са дали и заключение, че настъпването на
смъртта на С. А. е в причинно-следствена връзка с описаните увреждания в
областта на шията и настъпилите от тях усложнения. Тези увреждания,
от своя страна, са определени като причинени по механизма на удар с или
върху тъп предмет, със значителна кинетична енергия, като добре
отговарят да са получени от претърпяно пътно-транспортно
произшествие.
Видно от заключението на извършената в хода на досъдебното
производство химическа експертиза /л. 32 от т. І на делото/, в кръвта на
починалата А. не се е доказало наличие на алкохол.
Според заключението на първоначално извършената в хода на
досъдебното производство авто-техническа експертиза /л. 35-56 от т. І от
делото/:
1. Ударът е настъпил в лявата лента на платното за движение в
конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се
намира: по дължина на около 37 - 38 м. западно от ориентир № 2 приет в
протокола за оглед и по широчина на около 4,3 - 5,2 м. северно от ориентир
5
№ 2.
2. Скоростта на т.а. „Мерцедес”, съгласно приложената по ДП
разпечатка от GPS, е била около 80 km/h. Скоростта на движение на
л.а.“Фолксваген“, в момента на удара, е била около 119 km/h. При липса на
обективни данни за намаляване на скоростта преди момента на удара, е
било прието, че това е била скоростта на движение и преди това.
3. Посочено е било, че от момента в който водача на т.а. „Мерцедес”
е предприел маневрата „смяна на лентата“ или „изпреварване“, водачът на
л.а. „Фолксваген“ е имал техническа възможност да установи автомобила
преди мястото на удара и да избегне произшествието, чрез безопасно
екстрено спиране. Той е имал техническа възможност и да намали
скоростта си, за да изостане зад т.а. „Мерцедес” и така да избегне
произшествието.
Посочено е било също така, че водачът на т.а. „Мерцедес” след като е
започнал маневрата „смяна на лентата“ или „изпреварване“, вече е нямал
техническа възможност да избегне произшествието.
4. Като основна причина за настъпилото произшествие, от
техническа гледна точка, вещото лице е посочило, че С. А. не е реагирала
своевременно на опасността от удар с т.а. „Мерцедес”.
Експертът е посочил и най-вероятен, от техническа гледна точка,
механизъм на настъпване на произшествието, изведен от описаните по-горе
заключения.
Заключението на извършената в хода на досъдебното производство
тройна авто-техническа експертиза /л. 183-228 от т. ІІ от делото/ е преценено
от наблюдаващия прокурор като непълно, поради което е била назначена и
допълнителна тройна АТЕ, чието заключение се намира на л. 243-294 от т. ІІІ
на ДП. Обобщено, според тези две експертни заключения:
1. Ударът е настъпил в лявата лента на южното платното за движение
на (автомагистрала „Тракия“ в конфликтна точка на първоначален
контакт, която приблизително се намира: по дължина на около 84 - 85
6
м. западно от ориентира, приет в протокола за оглед, а по широчина на
около 0,5 - 1 м. северно от прекъснатата разделителна линия на
пътните ленти на южното платно за движение на автомагистрала
„Тракия“.
2. Скоростта на движение на лек автомобил „Фолксваген“, в
момента на удара, е била около 163,76 km/h. При липса на обективни данни
за намаляване на скоростта, преди момента на удара, експертите са
приели, че това е била скоростта на движение и преди това.
3. Скоростта на товарен автомобил „Мерцедес” с прикачено
полуремарке е била около 79,78 km/h /в момента на удара/.
4. Водачът на т. а. „Мерцедес”, след като е започнал маневрата
„смяна на лента“ или „изпреварване“, вече е нямал техническа възможност
да избегне произшествието.
Поради липса на обективни технически данни за движението и
поведението на автомобилите - участници в изследваното ПТП, както и на
автомобилите, които са се движили зад товарната композиция, от
техническа гледна точка, вещите лица са посочили, че са възможни различни
хипотези и сценарии на развитие на произшествието, преди да настъпи
сблъсъка, както и че не може да се определи еднозначно и категорично дали
водачът на товарната композиция е допринесъл за настъпването на ПТП и
с какви точно свои действия е станало това.
5. В анализираната пътна ситуация, от момента, в който водачът на
т.а. „Мерцедес” е предприел маневрата „смяна на лентата“ или
„изпреварване“, водачът на л. а. „Фолксваген“ е имал техническа
възможност да избегне произшествието, чрез безопасно екстрено спиране.
Той е имал техническа възможност и да намали скоростта си, за да
изостане зад т. а. „Мерцедес” и така да избегне произшествието.
6. Като причина за настъпилото произшествие, от техническа гледна
точка, е била приета липсата на своевременна реакция на водачката на лек
автомобил Фолксваген“ - С.А., за предотвратяване на удар с товарен
автомобил „Мерцедес” - влекач с полуремарке.
7
7. Водачът на т.а. „Мерцедес“ е имал техническа възможност да
възприеме л.а. „Фолксваген” както следва:
- при движение на л.а. „Фолксваген” в лява пътна лента -водачът на
т.а. „Мерцедес“ е имал техническа възможност да възприеме л.а.
„Фолксваген” преди да започне маневра за престрояване в лява лента;
- при движение на л.а. „Фолксваген” в дясна пътна лента предвид
ограничението на видимостта от неизвестен товарен автомобил с
прикачено полуремарке и ремарке след момент на навлизане на л.а.
„Фолксваген” от дясна в лява пътна лента;
8. Скоростта на движение на товарен автомобил „МАН“ - сметовоз е
била около 60,66 км/ч. Времето от начало на маневра изпреварване до удара
е в интервал от 3,13-4,54 сек. при равномерно движене на пътните превозни
средства. Възможно е това време да е било и в по - голям интервал при
променлива скорост на пътните превозни средства.
9. При равномерно движение на пътните превозни средства при начало
на най - кратко движение на товарния автомобил от начало на маневра за
преминаване от едната лента в другата до мястото на удара X=69,28m
m
л.а. „Фолксваген Поло“ е отстоял на около 142,22m от мястото на удар, а
от т.а. „Мерцедес“ на около 72,94т, при момент на отстояние на т.а.
„Мерцедес” на максимална дистанция от мястото на удар Xj=100,64m,
m
ограничено от неизвестен изпреварващ го автомобил, л.а. „Фолксваген
Поло“ е отстоял на около 206,59m от мястото на удар, а от т.а.
„Мерцедес“ на около 105,95m.
При равномерно движение на пътните превозни средства дистанцията
от начало на маневра на т.а. „Мерцедес“ до удар е в интервал 3,13- 4,54 сек,
това е и интервалът от време, през който л.а. „Фолксваген Поло“ е изминал
дистанцията от начало на маневра на т.а. „Мерцедес“ до удар с равномерно
движение. Възможно е това време да е било и в по - голям интервал при
променлива скорост на пътните превозни средства.
Водачът на т. а. „Мерцедес”, след като е започнал маневрата „смяна
на лентата“ или „изпреварване“, вече е нямал техническа възможност да
8
избегне произшествието.
10. Посочено е било, че липсват обективни технически данни за
движението и поведението на автомобилите - участници в изследваното
ПТП, както и на автомобилите, които са се движили зад товарната
композиция, поради което, от техническа гледна точка, са възможни
различни хипотези и сценарии на развитие на произшествието преди да
настъпи сблъсъка. Липсата на данни за обективна техническа възстановка
на обстоятелствата преди ПТП, възпрепятства да се определи еднозначно
и категорично дали водачът на товарната композиция е допринесъл за
настъпването на ПТП и с какви точно свои действия е станало това.
Експертите са посочили и най-вероятен, от техническа гледна точка,
механизъм на настъпване на произшествието.
Описаните непосредствено по-горе експертни заключения отново са
били приети за непълни, а и за противоречащи /по някои съществени
въпроси/ на първоначално изготвеното по делото заключение на АТЕ. Поради
това, е била назначена и петорна АТЕ, за изготвянето на която са били
определени: вещото лице, изготвило първата АТЕ по делото; вещите лица,
изготвили тройната и допълнителна тройна АТЕ, както и вещо лице, което до
този момент не е участвало по делото, в качеството си на експерт. Видно от
заключението на така назначената петорна АТЕ /л. 347-416 от т. ІІІ на ДП/:
1. Ударът е настъпил в лявата лента на южното платното за
движение на автомагистрала „Тракия“ в конфликтна точка на
първоначален контакт, която приблизително се намира: по дължина на
около 84 - 85 м. западно от ориентира, приет в протокола за оглед, пo
широчина - на около 0,5 - 1 м. северно от прекъснатата разделителна линия
на пътните ленти на южното платно за движение на автомагистрала
„Тракия“.
2. Скоростта на движение на лек автомобил „Фолксваген“, в момента
на удара, е била около 164 km/h. При липса на обективни данни за намаляване
на скоростта преди момента на удара, експертите са приели, че това е
била скоростта на движение и преди това.
9
3. Скоростта на товарен автомобил „Мерцедес” с прикачено
полуремарке, към момента на удара, е била около 80 km/h.
4. Водачът на т.а. „Мерцедес”, след като е започнал маневрата
„смяна на лентата“ или „изпреварване“, вече е нямал техническа
възможност да избегне произшествието.
Тук експертите са посочили, че следва да се има предвид, че при
равномерно движение на превозните средства, т.а. „Мерцедес“ при начало
на маневра за преминаване от дясната лента в лявата се е намирал на не по-
малко от 69,28 м. преди мястото на ударa, а в този момент л.а.
„Фолксваген Поло“ се е намирал на не по-малко 142,22 м. преди мястото на
удар, а от т.а. „Мерцедес“ на не по малко от 72,94 м., като в този момент
(начало на маневра на т.а. „Мерцедес“ за преминаване от дясната в лявата
лента) водачката на л.а. „Фолксваген Поло“ е имала техническа
възможност да намали скоростта си и да изостане зад т.а. „Мерцедес“,
както със скоростта с която се е движела - 164 km/h, така и със скорост
140 km/h, като при скорост 140 km/h тя е можела да изостане зад т.а.
„Мерцедес“ дори и с т.н. „служебно“ спиране.
Посочено е било също така, че липсват обективни технически данни за
движението и поведението на автомобилите - участници в изследваното
ПТП, както и на автомобилите, които са се движили зад товарната
композиция. Отразено е било, че от техническа гледна точка, са възможни
различни хипотези и сценарии на развитие на произшествието, преди да
настъпи сблъсъка. Липсата на данни за обективна техническа възстановка
на обстоятелствата преди ПТП възпрепятства да се определи еднозначно и
категорично дали водачът на товарната композиция е допринесъл за
настъпването на ПТП и с какви точно действия е сторил това.
5. В анализираната пътна ситуация, от момента в който водачът на
т.а. „Мерцедес” е предприел маневрата „смяна на лентата“ или
„изпреварване“, водачът на л. а. „Фолксваген“ е имал техническа
възможност да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране,
като така намали скоростта си и изостане зад т. а. „Мерцедес”.
6. Като причина за настъпилото произшествие, от техническа гледна
10
точка, експертите са приели, че водачката на л.а. „Фолксваген“ - С.. А. не е
реагирала своевременно на опасността от удар с т.а. „Мерцедес” - влекач с
полуремарке, както и движението със скорост 164 km/h, тъй като при
движение със скорост 140 km/h и своевременна реакция, тя е можела да
изостане зад т.а. „Мерцедес“ дори и с т.н. „служебно“ спиране.
Експертите са посочили, че тъй като има много неизвестни
променливи в параметрите на движение, както на т.а. „Мерцедес“ и л.а.
„Фолксваген“, така и на другите автомобили, видни на видеозаписа,
движещи се зад товарната композиция, то при анализа на причините за
настъпване на произшествието, не се намират категорични данни
поведението на водача на т.а. „Мерцедес“ да е сред техническите причини
за настъпилото ПТП.
7. Вещите лица са приели за установено, че водачът на т.а.
„Мерцедес“ е имал техническа възможност да възприеме л.а. „Фолксваген”
както следва:
- при движение на л.а. „Фолксваген” в лява пътна лента - водачът
на т.а. „Мерцедес“ е имал техническа възможност да възприеме л.а.
„Фолксваген”, преди да започне маневра за престрояване в лява лента;
- при движение на л.а. „Фолксваген” в дясна пътна лента, предвид
ограничението на видимостта от неизвестен друг товарен автомобил с
прикачено полуремарке и ремарке, е имал техническа възможност да
възприеме л.а. „Фолксваген” след момент на навлизане на същия автомобил
от дясна в лява пътна лента;
8. Скоростта на движение на товарен автомобил „МАН“ сметовоз е
била около 61 km/h. Времето от начало на маневра изпреварване до удара е в
интервал от 3,13- 4,54 с. при равномерно движение на превозните средства.
Възможно е това време да е било и в по - голям интервал при променлива
скорост на пътните превозни средства.
9. При равномерно движение на превозните средства, при най -
краткия път на т.а. „Мерцедес“ от началото на маневра за преминаване от
дясната лента в лявата до мястото на удара 69,28 м., л.а. „Фолксваген
11
Поло“ е отстоял на около 142,22 м. от мястото на удар и на около 72,94 м.
от т.а. „Мерцедес“. При най-дългия път на т.а. „Мерцедес” от началото на
маневра за преминаване от дясната лента в лявата до мястото на удара
100,64 м. (ограничено от неизвестен изпреварващ го автомобил), л.а.
„Фолксваген Поло“ е отстоял на около 206,59 м. от мястото на удар и на
около 105,95 м. от т.а. „Мерцедес“.
11. При равномерно движение на пътните превозни средства
дистанцията от начало на маневра на т.а. „Мерцедес“ до удара е в
интервал 3,13- 4,54 s. Това е и интервалът от време, през който л.а.
„Фолксваген Поло“ е изминал дистанцията от начало на маневра на т.а.
„Мерцедес“ до удар с равномерно движение. Възможно е това време да е
било и в по-голям интервал, при променлива скорост на превозните средства.
12. На поставения въпрос „Съобразена ли е била маневрата
изпреварване, предприета от водача на т.а. „Мерцедес” Е. К., с
конкретните пътни условия и били ли са налице, от техническа гледна
точка, обстоятелства, които да налагат непредприемане на маневрата?“
вещите лица са посочили, че водачът на т. а. „Мерцедес”, след като е
започнал маневрата „смяна на лентата“ или „изпреварване“, вече е нямал
техническа възможност да избегне произшествието, както и че липсват
обективни технически данни за движението и поведението на т.а.
„Мерцедес“ и л.а. „Фолксваген“, както и на автомобилите, които са се
движили зад товарната композиция, преди момента на удара. Поради това,
са отразили, че от техническа гледна точка, са възможни различни
хипотези на развитие на произшествието, преди да настъпи сблъсъка.
Липсата на обективни данни, които да послужат за основа на обективен
технически анализ на движението на т.а. „Мерцедес“ и л.а. „Фолксваген“
преди удара не позволява да се определи категорично дали водачът на
товарната композиция е допринесъл за настъпването на ПТП и още по-
малко с какви точно свои действия е възможно да е станало това.
Експертите са посочили и най-вероятен, от техническа гледна точка,
механизъм на настъпване на произшествието, изведен от описаните по-горе
заключения.
12
Съобразно заключението на извършената, по указания на Апелативен
съд – Пловдив, допълнителна петорна АТЕ /л. 461-482 от т. ІІІ на ДП/:
1. Технически правилно е водачът на т.а. „Мерцедес“, преди да
предприеме маневрата „изпреварване“ и да навлезе в лявата лента да
се убеди, че няма да създаде пречка за движението на други ППС,
които се движат след него и да извърши маневрата, като се съобразява
с тяхното положение, посока и скорост на движение, както и да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по лявата
лента. От друга страна, технически правилно е водачите да
контролират непрекъснато ППС, които управляват, като контрола се
осъществява чрез органите за управление, педали на газ и спирачка и
волан, като с тях водача ускорява, спира и завива с ППС.
Всеки автомобил, който се движи със скорост 140 km/h и се намира на
разстояние по-малко от 237,79 m зад т.а. „Мерцедес“ с прикачено
полуремарке в момента на начало на маневрата „изпреварване“ на
последния, ще трябва да намали скоростта си в един момент, за да не се
удари в т.а. „Мерцедес“ с прикачено полуремарке, тъй като неминуемо ще
го настигне или казано по друг начин, за да извърши маневрата
„изпреварване“ без да се налага автомобил, движещ се зад т.а. „Мерцедес“
със скорост 140 km/h да намалява скоростта си, водача на т.а. „Мерцедес“
трябва да започне маневрата, когато най-близкия автомобил зад него се
намира на най-малко 237,79 м.
Всеки автомобил, който се движи със скорост 140 km/h и се намира на
разстояние по-голямо от 68,5 м. зад т.а. „Мерцедес“ с прикачено
полуремарке в момента на начало на маневрата „изпреварване“ на
последния, ще има техническа възможност да намали скоростта си с
нормално или т.н. „служебно“ спиране, ако реагира в момента на начало на
маневрата „изпреварване“ предприета от водача на т.а. „Мерцедес“, или
казано по друг начин, за да извърши маневрата „изпреварване“ така, че да
не се налага автомобил, движещ се зад т.а. „Мерцедес“, да намалява
скоростта си екстрено, т.е. с максимално спирачно закъснение, но все пак
да се наложи автомобил, движещ се зад т.а. „Мерцедес“ да намали
скоростта си с нормално или т.н. „служебно“ спиране, водачът на т.а.
13
„Мерцедес“ с прикачено полуремарке трябва да започне маневрата, когато
най-близкия автомобил зад него се намира на разстояние най-малко 68,5 м.
Ако се приеме, че „пропускане“ на движещо се в лявата лента ППС
означава само и единствено неговото преминаване покрай т.а. „Мерцедес“
без намаляване на скоростта на това ППС, то тогава предприемане на
маневрата „изпреварване“ от водача на т.а. „Мерцедес“ и навлизане в
лявата лента пред всяко ППС на разстояние по-малко от 237,79 м. пред него
би било технически неправилно.
Ако се приеме, че „пропускане“ на движещо се в лявата лента ППС
означава неговото преминаване покрай т.а. „Мерцедес“ включително и със
намаляване на скоростта на това ППС със служебно спиране (спирачно
закъснение по-малко от 4 m/s2), то тогава предприемане на маневрата
„изпреварване“ от водача на т.а. „Мерцедес“ и навлизане в лявата лента
пред всяко ППС на разстояние 237,79 + 68,5 м. пред него би било технически
правилно.
Във всички случай, предприемане на маневрата „изпреварване“ от
водача на т.а. „Мерцедес“ и навлизане в лявата лента пред всяко ППС на
разстояние по-малко от 68,5 м. пред него би било технически неправилно,
тъй като тогава движещото се в лявата лента ППС трябва да намали
скоростта си с интензивно (екстрено) спиране (със спирачно закъснение по-
голямо от 4 m/s2).
2. Дължината на пътя, необходим на т.а. „Мерцедес“, за да извърши
маневрата „изпреварване” на товарен автомобил „МАН“-сметовоз при
скорост 79,78 km/h на първия и 60,66 km/h на втория е 315,03 m и
съответно времето необходимо на т.а. „Мерцедес“ за да извърши
маневрата „изпреварване” на товарен автомобил „МАН“- сметовоз
при тези скорости е 14,22 s. Дължината на пътя, необходим на т.а.
„Мерцедес“ за да извърши маневрата „изпреварване” на товарен
автомобил „МАН“-сметовоз при скорост 90 km/h на първия и 60,66
km/h на втория е 231,60 m и съответно времето необходимо на т.а.
„Мерцедес“ за да извърши маневрата „изпреварване” на товарен
автомобил „МАН“- сметовоз при тези скорости е 9,26 s. Дължината
14
на пътя, необходим на т.а. „Мерцедес“, за да извърши маневрата
„изпреварване” на товарен автомобил „МАН“- сметовоз при скорост
100 km/h на първия и 60,66 km/h на втория е 191,92 m и съответно
времето необходимо на т.а. „Мерцедес“, за да извърши маневрата
„изпреварване” на товарен автомобил „МАН“ - сметовоз при тези
скорости е 6,91 s. Видно е, че при по-голяма разлика в скоростите
между изпреварващия и изпреварвания автомобил, пътя за
изпреварване се скъсява и времето за изпреварване също се скъсява.
Няма технически условия, които да ограничават пътя и времето за
извършване на изпреварване при движение по платно с две ленти в една
посока, тъй като колкото и да се увеличават пътя и времето за
изпреварване т.е. движението на изпреварващия в лявата лента, няма
опасност от удар с насрещнодвижещ се автомобил, тъй като такива няма.
При увеличаване на пътя и времето за изпреварване, ще се наложи повече
автомобили (ако има такива) да намалят скоростта си до тази на
изпреварващия автомобил, когато и ако го настигнат, но както бе посочено
в първи въпрос, те ще имат техническа възможност да направят това с
нормално или т.н. „служебно“ спиране.
Прокурорът е възприел непосредствено описаните по-горе експертни
заключения на извършените петорни АТЕ, като достатъчно пълни /съобразно
възможните за предоставяне изходни данни/, ясни, изготвени от експерти с
необходимата компетентност и отстраняващи противоречията между преди
това изготвените по делото заключения.
Предвид така установеното, прокурорът е стигнал до извод за
прекратяване на наказателното производство, излагайки следните
съображения:
Видно от последното, прието по делото експертно заключение,
обсъждащо зададена, съобразно указанията на съда, хипотетична ситуация
на автомобил, движещ се в лявата лента за движение с допустима скорост
от 140 км/ч., е посочено, че „във всички случаи, предприемане на маневрата
„изпреварване“ от водача на т.а. „Мерцедес“ и навлизане в лявата лента
пред всяко ППС на разстояние по-малко от 68,5 m пред него би било
15
технически неправилно /в случая управляваният от пострадалата л.а. „Фолксваген
Поло“ се е намирал на не по-малко от 142,22 м преди мястото на удара, а от т.а.
„Мерцедес“ на не по-малко от 72,94 м, съобразно основното /първо/ заключение на
изготвената петорна АТЕ/, тъй като тогава движещото се в лявата лента
ППС трябва да намали скоростта си с интензивно (екстрено) спиране (със
спирачно закъснение по-голямо от 4 m/s2)“. Направени са и алтернативни
тълкувания на понятието „пропускане“. Тези експертни изводи и коментари
не са подложени на подробно обсъждане, тъй като не би могло да се
установи с категоричност конкретното местоположение на пътя на
управлявания от пострадалата автомобил към момента на предприемане на
маневрата изпреварване от страна на товарния автомобил. Неколкократно
вещите лица изрично са посочили, че „При анализа на причините за
настъпване на произшествието, не се намират категорични данни,
поведението на водача на т.а. „Мерцедес“ да е сред техническите причини
за настъпилото ПТП“, както и че „Липсата на обективни данни, които да
послужат за основа на обективен технически анализ на движението на т.а.
„Мерцедес“ и л.а. „Фолксваген“ преди удара не позволява да се определи
категорично дали водачът на товарната композиция е допринесъл за
настъпването на ПТП и още по-малко с какви точно свои действия е
възможно да е сторил това“. Прокурорът е посочил и, че не съществува
процесуален механизъм по указване на вещите лица за даване на еднозначно
експертно заключение по въпрос, който не се поддава на категорично
изясняване от фактическа страна.
При това положение, прокурорът е приел липса на доказателствен
ресурс, който да позволява да се изгради защитима теза, че св. Е. К. е
допринесъл с действията си за настъпване на произшествието, тъй като не
са събрани доказателства, сочещи с нужната категоричност, той да е
нарушил правилата за движение по пътищата, респ. евентуално негово
нарушение да стои в причинна връзка с настъпване на инцидента. Прието е,
че съобразно кредитираните от прокурора заключения на вещите лица по
извършените петорни АТЕ, единствено при движение на л.а. „Фолксваген” в
лява пътна лента към момента на започване на маневрата изпреварване
/независимо дали с установената скорост или с максимално разрешената скорост от 140
км/ч./ водачът на т.а. „Мерцедес“ е имал техническа възможност да
възприеме л.а. „Фолксваген”, преди да започне маневра за престрояване в
16
лява лента. В същото време, не са събрани, и не биха могли да се съберат
обективни доказателства за това, че пострадалата С. А. се е движела в
лявата /скоростна/ пътна лента на платното за движение към момента, в
който водачът на товарния автомобил – св. К. е предприел маневра по
изпреварване на движещ се пред него товарен автомобил. Установено е
единствено, че автомобилът на пострадалата А. се е намирал в
лявата/скоростна/ пътна лента към момента на произшествието, но не и в
кой момент е започнал движението си по нея. Нещо повече – макар и
опосредени чрез показанията на св. К. са налице доказателства, че
пострадалата А. е предприела изпреварване на друг автомобил, управляван
от А. А. С. /починал преди да бъде разпитан/, непосредствено преди да настъпи
произшествието. Т.е. напълно възможно е пострадалата да е навлязла в
лявата лента за движение, след като св. Колев е започнал маневрата по
изпреварване. Невъзможността категорично да се установи
местонахождението на автомобила на пострадалата А. към момента на
започване на маневрата от св. К., обуславя и невъзможност на последния да
бъде вменено, като доказано, извършване на нарушение на нормите на чл.42,
ал.1 от ЗДвП, съобразно която „водач, който ще предприеме изпреварване, е
длъжен: 1. преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго
пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно
средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на
посоката си на движение наляво; 2. след като е подал сигнал, да се убеди, че
има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и
че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно
превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да
изменя посоката на движение“ или чл.25, ал.2 от ЗДвП, според която „при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея“.
В същото време, поведението на пътя на починалата С.А. която,
непосредствено преди и по време на произшествието, е управлявала
автомобила си превишавайки максимално допустимата скорост за
движение по автомагистрала, шофирайки с около 164 км/ч., при ограничение
от 140 км/ч., без дължимото внимание /вкл. с отклоняването му за
17
използване на телефон/ към ситуацията на пътя и възникналата пред нея
опасност за движението, е от естество да изпълни съставите на поне две
нарушения на ЗДвП, стоящи в пряка причинна връзка с настъпването на
инцидента. Поради това, при липса на достатъчно доказателства за
съпричастност на трето лице към настъпване на инцидента, както е
посочено по-горе, е направен извод, че настъпването на пътно-
транспортното произшествие се дължи именно на поведението на
починалата А., тъй като тя е единственият участник в пътно-
транспортното произшествие, за когото е доказано, че е нарушил
правилата за движение, и нарушението й стои в пряка причинна връзка с
настъпилия резултат – нейната смърт.
Настъпването на смъртта на водача на МПС, който е и единствен
пострадал при пътно-транспортното произшествие, води до последиците,
предвидени в чл.24, ал.1, т.1 от НПК, свързани с прекратяване на
наказателното производство, предвид което и прокурорът е предприел
такова прекратяване.
Описаната фактическа обстановка е приета за установена въз основа на
събраните по делото доказателства. Направен е пълен и обстоен анализ на
всички доказателства - изцяло са кредитирани писмените доказателства и
писмените доказателствени средства, възприети са показанията на
разпитаните свидетели, ползвани са и приобщените веществени
доказателства, възприети са и експертните заключения, цитирани вече по-
горе.
Съдът намира крайния извод на Прокурора, за обоснован и
законосъобразен, тъй като се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Извършени са необходимите процесуални действия, при което фактическата
обстановка е изяснена, и не се налага събирането на нови доказателства.
Изяснени са всички въпроси, които е следвало и е можело да бъдат изяснени,
фактите са установени правилно, като за това са ползвани годни
доказателствени източници.
При така установените факти, съдът също намира, че в случая не са
налице основания за търсене на наказателна отговорност от дадено лице по
18
повод смъртта на С. А. По делото е изяснено, че скоростта на движение на
товарния автомобил, управляван от св.Е. К. към момента на удара е била 80
км./ч., а тази на лекия автомобил, управляван от С.А. - 164 км./ч. Движението
на автомобилите се осъществява в една и съща посока по автомагистрала.
Няма оставени спирачни следи от лекия автомобил, поради което
автоекспертите коментират, че не може да се приеме наличие на предприет
процес по спиране от страна на водачката, същевременно има данни за
отклоняване на автомобила вдясно, което е индикация за ненавременна
реакция. Възможно е да е било предприето и спиране от страна на водачката
Антонова, без да бъдат оставени следи за това на пътя, но в тази хипотеза,
скоростта й на движение преди удара би била значително по-висока от
установената към момента на удара – 164 км./ч., съответно разстоянието
между нейния автомобил и товарния на св.Е. К. би било по-голямо към
започване на маневрата изпреварване на другия товарен автомобил от страна
на св.К. и респективно изводите при евентуално наличие на такива данни
биха били различни, като и без експертно заключение е ясно, че при по-
голямо отстояние между автомобилите, опасността от удар намалява/или
изцяло липсва. Спирачен път обаче няма, при което единственият обективен
критерий за скоростта на лекия автомобил преди удара са останалите изходни
данни, съгласно които тази скорост съвпада със скоростта при удара – 164
км./ч. Установено е, че товарният автомобил на св.Е. К. е могъл да извърши
маневрата изпреварване на сметовоза на св.Е. К., без да създаде опасност за
движещи се в лявата пътна лента автомобили, при положение, че тези
автомобили се движат с максимално допустимата скорост на движение по
автомагистрали - 140 км./ч. и се намират на разстояние най-малко 68,5 м.
назад преди започването на маневрата по изпреварване, като в този случай,
идващото ППС ще има техническа възможност да реагира чрез служебно,
нормално спиране и товарния автомобил ще завърши маневрата
безпрепятствено. Най-голямото такова разстояние за движещи се в същата
посока със скорост 140 км./ч. ППС, намиращи се зад товарния автомобил, при
което водачите ще могат да реагират със служебно спиране е 237, 79 м., при
по-голямо разстояние ще е необходимо само изоставане, без задействане на
спирачна система ако разстоянието е близко до последно посоченото, а ако е
още по-голямо, то реакция не е необходима. При положение, че разстоянието
е по-малко от 68.5 м., водачите на идващи зад товарния автомобил ППС в
19
лявата лента, при инициирана от него маневра изпреварване, ще следва да
предприемат екстрено/интензивно спиране, за да предотвратят удар. Именно
последната хипотеза е посочена от вещите лица, като такава, при която
водача на товарния автомобил би поставил в опасност идващи по лявата
лента автомобили, и предприемане на маневра по изпреварване от негова
страна в тази ситуация би било технически неправилно. В конкретния случай,
най-краткото отстояние на товарния автомобил от лекия е около 73 м., а най-
дългото – около 106 м., като вещите лица подчертават, че при тези данни,
дори и при движение със 164 км./ч. водачката е имала техническа възможност
да избегне произшествието като изостане зад товарния автомобил, тоест без
да предприема екстрено спиране. Не е ясно обаче, в коя лента е бил лекият
автомобил в началото на маневрата изпреварване от страна на товарния
автомобил. Факт е, че по пътното платно се е движила и друга товарна
композиция, зад товарния автомобил на св.Е. К. /видно от записа, направен от
камерите на бензиностанцията/, но параметрите на движението му не могат да
бъдат определени с точност. Заснет е и тъмен лек автомобил, като и неговото
движение не може да бъде определено с точност. Има данни, макар и
опосредени, че починалия, преди да бъде разпитан водач С., е бил изпреварен
от автомобила на С. А. малко преди удара, като С. се е движел със скорост
150-160 км./ч., но не е установено, дали пострадалата се е движела в дясната
лента и настигайки го е предприела изпреварване, или автомобилът й е бил в
лявата лента и при настигането и при изпреварването, а този на С.– пак в
дясната, а в последен вариант - дали идващият с по-висока скорост автомобил
на пострадалата, в случай, че е бил в лявата лента е принудил автомобила на
С., ако и той е бил в лявата лента, да се прибере в дясната за момента на
изпреварването. Най-съществена в случая се явява невъзможността да се
определи в коя пътна лента се е движила С. А. при започването на маневрата
изпреварване от страна на св.Е. К.. От установяването на това обстоятелство,
което обаче е неустановимо, зависи и извода за това, в кой момент
автомобилът й е било технически възможно да бъде възприет в огледалата за
обратно виждане на св.Е.К.. Това, както и обстоятелството, че от
установените възможности за отстояние от товарния автомобил при
започване на маневрата по изпреварване от негова страна, С. А. е имала
техническа възможност да реагира и избегне удар, без да предприема
екстрено спиране, прави законосъобразен извода, че поведението на водача на
20
товарния автомобил не е причина за настъпилото произшествие. Какво е
довело до ненавременната реакция от страна на водачката А. и отклоняване
посоката й на движение вдясно в последния момент /без намаляване на
скоростта, ако се приеме, че тя е била 164 км./ч. и преди удара/, при което е
настъпил и удар в задна дясна част на товарния автомобил и напускане на
пътното платно от дясно, не е безспорно установено. Налице са свидетелски
показания за налично текстово съобщение написано от пострадалата
непосредствено преди инцидента, видимо на екрана на телефона й, но този
телефон не е иззет, не изследван, при което показанията на свидетеля не са
закрепени с нужната достоверност, но в най-общ план е налице отклоняване
на вниманието по каквато и да е причина, тъй като няма никаква логика,
лекия автомобил да застигне с такава скорост товарния и едва при
неизбежността на непосредствено предстоящия удар да се отклони в дясно.
Не могат да се споделят и опосредените данни от самата пострадала,
съобщила пред нейната майка, че не е виновна, тъй като са й препречили
пътя, защото е установено, че товарния автомобил е бил в лявата лента
достатъчно дълго време, за да бъде възприет от С. А. и тя е имала време да
реагира и изостане, без да предприема екстрено спиране, като ако се е
движила в дясна лента към изнасянето на товарния автомобил в лявата лента,
тя е имала възможност да го възприеме при собственото си преминаване в
лявата лента, а ако е била в лявата – то е имала възможност да го възприеме
още при започване на маневрата изпреварване. При това положение, не може
да се проследи причинно-следствена връзка между поведението на св.Е. К.
като водач и настъпилото ПТП, което прави крайния извод на прокурора
законосъобразен.
Не е необходимо да се издирват и разпитват подателите на сигнали на
единния телефон 112 Г. Т. и С. Н., тъй като и двамата са преминавали от
мястото, без да спрат, а за Г. Т.е установено и, че е пътувал по
автомагистралата в обратната посока – към София. За обаждането на С. Т. е
отразено, че е възприел 1 автомобил в канавката и няколко спрели камиона и
коли, а за това на Г. Т., че е възприел обърнат автомобил, който пуши. Няма
как, възприятията на двамата преминаващи от мястото шофьори след
инцидента, което е безспорно, тъй като са съобщили за вече напуснал пътното
платно лек автомобил, а не за възприет процес по напускане от страна на
21
същия, дори и да се помнят ясно към днешна дата от тези лица, да
допринесат за изясняване на основния спорен момент – къде се е движил
лекият автомобил на С.А. към момента на предприемане на маневра
изпреварване от св.Е. К.. Няма как, като преминаващи от мястото, тези лица
да са възприели и момента на удара, а и разположението на ППС по платното
преди удара, тъй като това би означавало да са стояли в статично положение,
наблюдавайки движението от място, каквито данни няма, а само при това
положение те биха могли да видят и движението на превозните средства в по-
ранен момент и момента на удара и напусналия след това платното лек
автомобил. Именно затова, искането на повереника в тази насока е
неоснователно. Неоснователно е и искането за повторна АТЕ, тъй като
приетите по делото заключения, отговарят пълно и точно на поставените към
тях въпроси и на практика няма неизяснени моменти от тези, които касаят
правилното решаване на делото. Както поставените от повереника въпроси
към евентуална повторна АТЕ, така и основните възражения в жалбата, се
базират на приета за безспорно установена от автора на жалбата позиция на
движение на лекия автомобил на С. А. към момента на започване на
маневрата изпреварване от страна на св.Е. К. – в лявата пътна лента, а вече
беше посочено, че не може да се установи по безспорен начин къде се е
намирал нейния автомобил към този момент. Повереникът черпи основание
за изводите си от показанията на св.Е. К., но той не дава такава информация -
момента в който е възприел идващ с бърза скорост зад него автомобил в
лявата лента, е момент, свързан с процеса по изпреварване от негова страна, а
не такъв към началото на маневрата. Преди началото й той е видял, че далече
зад него има автомобили, но на безопасно разстояние, като не е уточнено в
коя лента, но е факт, че разпитан като свидетел, св.Е. К. е заявил, че при
предприемане на маневрата от негова страна, лявата пътна лента е била
свободна, кола е имало много далеч и то не тази, която се е ударила в
неговото ремарке малко по-късно, за последната кола казва, че е изскочила
после. Разположението на изпреварвания и изпреварващия товарни
автомобили е изяснено, ясно е и къде е възникнал удара в товарния
автомобил на св.Е. К., при което показанията на двамата свидетели от
бензиностанцията в тази част са недостоверни. Няма как двата товарни
автомобила да са били един зад друг към удара, макар и с леко изнасяне в
ляво на втория, тъй като самия удар е в лявата лента – в дясната част на
22
товарния автомобил, при което идентичните показания на двамата в тази
насока не се възприемат. Макар и повереника неколкократно да акцентира на
това обстоятелство, представяйки го като установено, то категорични данни
за движение на лекия автомобил в лявата лента преди старта на маневрата
изпреварване от товарния автомобил няма. Данните, на които се позовава
повереника от показанията на св.К., първо не са в такава посока, и второ са
данни от източник, който при иницииране на процедура по търсене на
наказателна отговорност от съобщилият ги, не могат да се ползват.
При тези факти, действително не се открива виновно поведение от
страна на друго лице, което да се причинило /допринесло за/ фаталния за С.
А. инцидент. Не може да бъде попълнен състава на престъплението по чл.343,
ал.1, б.“в“ от НК, нито състава на което и да е друго престъпление по
наказателния закон. Причините, довели до смъртта на С. А. не са породени от
други лица, с доказателствено обезпечена тяхна деятелност, в аспект,
позволяващ ангажиране на наказателната им отговорност.
Предвид това, атакуваният прокурорски акт, като правилен и
законосъобразен, следва да се потвърди, поради което и на основание чл.243,
ал.6, т.1 от НПК, Съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 12.08.2021г., на Окръжна
прокуратура – гр.Пловдив, с което е прекратено наказателното производство
по ДП № 104/2017 г. по описа на III-то РУ при ОД на МВР Пловдив, водено
за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 от НК.
Определението не е окончателно и подлежи на обжалване и протест
пред Апелативен съд – гр.Пловдив, в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
23