Р Е
Ш Е Н
И Е № 669
гр. Сливен, 27.07.2017
год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, І - ви
граждански състав в открито
съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря А.В., като разгледа
докладваното от председателя гр. дело № 5740/2016
г. на СлРС, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.
341 и сл. от ГПК.
В
молбата ищците твърдят, че наследодателят им В. Н. Б., б.ж. на гр. Б., починал
на 03.05.2010 г. в качеството му на наследник на Н. А. Б., с Решение №
РД-07.114/30.06.1998 г. на Областния управител на Бургаска област на основание
чл. 2, ал. 1, т. 1, чл. З, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6 ал. З от ЗОСОИ било
признато право на обезщетяване със съсобственост в идеални части върху терена
на държавен недвижим имот, находящ се в гр. Сливен, парцел ІІІ, в кв. 139 по
плана на града, съответстващи на стойността на 222 кв.м., представляващ дворно
място от бивш имот с планоснимачен № 4672, сгради описано в АДС № 33/11.11.1049
г. и движими вещи по приложен протокол. Твърдят, че експертната оценка за
определяне на размера на обезщетението на правоимащите лица въз основа на
цитираното решение е утвърдена от Областния управител и връчена на ръка на
наследодателя на 05.04.1999 г., като за
квота на съсобственост в парцел Ш, кв. 139 на гр. Сливен, на наследодателя ни е
определена 100% идеални части от държавната част на парцела - 1 685 кв.м. За
издадените компенсаторни записи е открита партида на наследодателя, като същите
са получени.
Излагат аргументи, че с искане на наследодателя с
молба вх. № 94ММ/0050/23.05.2008 г. до Областния управител на Област Сливен за
обезщетяване в съсобственост в посочения парцел Ш в кв.139 на гр. Сливен, така
депозираното искане е препратено до Кмета на Община Сливен с изх.№ 0820/0193 от
20.10.208 г., като същият не е получил отговор на искането.
Твърдят, че след смъртта на наследодателя са отправили
искане с молби вх. № 94005634/01.04.2011 г. и 9400-11107/01.06.2015 г.
съответно до Кмета на Община Сливен и Дирекция "Общинска собственост” за
обезщетяване на собствениците.
Сочат, че на основание чл. 56, ал. 1, чл. 58, ал.5 и
чл. 2, ал.1, т.1 от ЗОС и §7 ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА бил съставен Акт № 2472 за общинска частна
собственост на поземлен имот с площ 2564 кв.метра с трайно предназначение:
урбанизирана и начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс. Акт
№ 2472 е вписан по 3C/ПВ с вх.№ 9/12.01.2009 г. вх. рег. № 54, т. 1., партида
1371. Поземления имот е с идентификатор 67338.534.60 /стар кв.139 г. УПИ II I
по действащата кадастрална карта на гр. Сливен, при граници: 67338.547.13
67338.534.31; 67338.534.49; 67338.534.8. В т.8 на Акт № 2472 няма посочени
съсобственици, а в т.12 на основание чл.12, ал. 5 от ЗОбС, за така описания
имот е предоставено на Кмета на Община Сливен право на управление.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да бъде допусната делба на процесния имот с идентификатор 67338.534.60,
находящ се в гр. Сливен - ЦГЧ /стар кв.
При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответната Община, с който счита иска за делба за недопустим и неоснователен.
Считат, че цитираното решение № РД-07-114/30.06.1998 год., на Областния
управител на Бургаска област, издадено по реда на чл.6, ал.З от ЗОСОИ с което е
признато право на обезщетяване със съсобственост в идеални части върху парцел
III, в кв. 139 не поражда, нито констатира пораждането в полза на ищците право
на собственост върху идеални части от описания в исковата молба имот.
Съображенията за това са, че решението представлява административен акт, като
по своята същност е част от сложния административен фактически състав на
реституция по чл.6 от ЗОСОИ. Изтъкват, че решението не е правопораждащия
елемент в цитирания фактически състав. В настоящия случай реституционната
процедура не е финализирана с правопораждащ индивидуален административен акт, в
съответствие с трайната практика на ВКС по приложение на чл. 6 от ЗОСОИ.
Следователно правят извод за това, че ищците не са придобили съсобственост в
процесния имот, поради което намират иска за недопустим.
Следващото възражение се състои в това, че процесният
имот представлява индивидуална собственост на Община Сливен, която придобита с
АДС № 33/11.11.1949 год. На основание чл.56, ал. 1, чл.58, ал.5, чл.2, ал. 1,т.
1 от ЗОС и параграф 7, ал. 1,т.6 от ПЗР на ЗМСМА имотът става общински като е
съставен Акт за общинска частна собственост № 2472/16.12.2008 год. Издадена е
скица № 1523/16.12.2008 год., видно от която имотът е собственост на Общината.
Сочат, че след придобиване на имота и понастоящем винаги се е владеел
единствено и само от Община Сливен, като ищците нямат титул на собственост дори
на идеални части от този имот.
Оспорват твърденията в исковата молба и правят
възражение за изтекла в полза на Община придобивна давност, тъй като повече от
Предвид изложеното моли съда да отхвърли иска, като
неоснователен и недоказан. Претендира за заплащане на направените по делото разноски,
включително и адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищците не се
явяват. Представляват се от пълномощник, който моли съда да допусне делба на процесния
имот.
Ответната Община се представлява от
пълномощник, който поддържа отговора и моли съда да отхвърли изцяло иска за
делба, като неоснователен и недоказан. Посочва множество съдебна практика в
тази насока. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът
прие за установено
следното от фактическа страна:
Наследодателят на ищците Васил
Николов Белчев, б.ж. на гр. Бургас, починал на 03.05.2010 г., наследник на Н. А.
Б., бил обезщетен по реда на Закона за обезщетяване на собственици на
одържавени имоти с Решение № РД-07.114/30.06.1998 г. на Областния управител на
Бургаска област на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 1 във вр. с
чл. 6, ал. 3 от ЗОСОИ е признато право на обезщетяване със собственост в
идеални части върху терен държавен недвижим имот в гр. Сливен, парцел ІІІ, в
кв. 139 УПИ ІІ – централна градска част, поземлен имот № 67338.534.60 по плана
на града, съответстващ на 222 кв.м. дворно място от бивш имот с пл. № 4672.
По делото е приложен и резултат от експертна оценка за
определяне на размера на обезщетението на правоимащите лица, съобразно Решение
№ РД-07-114/30.06.1998 г. на ОУБО, утвърдена от Областния управител и връчена
на ръка на наследодателя на 05.04.1999 г., като за квота на съсобственост в
парцел Ш, кв. 139 на гр. Сливен, на наследодателя са определени 100% идеални
части от държавната част на парцела - 1 685 кв.м. За издадените компенсаторни
записи е открита партида на наследодателя в размер на 68 000 000 лв.
/неден. лева/, които са получени.
Спорен е въпроса на първа страница в Резултат от
експертна оценка, относно записа над заглавието - резолюция „да”, положен е
печат и подпис на Областния управител – Бургас.
Съдът счита, че положените подпис, печат и резолюцията
с положената дума „да” не представляват индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, от АПК, още повече, че липсва дата на издаване, адресат на
акта. Липсва и срок, в който актът може да се обжалва.
С „Акт за завземане на недвижим имот за държавен, б.с.
на Н. А.” № 33/11.11.1949 г. на осн. чл. 56, ал. 1, чл. 58, ал. 5 и чл. 2, ал.
1, т. 1 от ЗОС и параграф 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСА, имота става общинска
собственост, като е съставен Акт за общинска частна собственост №
2472/16.12.2008 г. с данъчна оценка на имота към момента на утвърждаване на
акта в размер на 84099.20 лв. Издадена е скица № 1523/16.12.2008 г., одобрена
със Заповед РД-18-31/19.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК на поземлен
имот с идентификатор № 67338.534.60 при граници: 67338.547.13; 67338.534.31; 67338.534.49;
67338.534.48.
Видно от Акт за общинска частна собственост № 2472 от
16.12.2008 г. вписан в Службата по вписванията с вх. № 9/12.01.2009 г., с рег.
№ 54 от 12.01.2009 г., том І, дело № 46, данъчната оценка на имота към момента
на утвърждаване на акта е 84099.20 лв., а в т. 10 Предоставени права за
управление е отразено: „На основание чл. 12, ал. 5 от ЗОСОИ, имотът се
управлява от Кмета на Община Сливен – Булстат:
По искане на ищцовата страна за предоставяне на
оригинал или заверен препис от заповед, издадена на основание чл. 6, ал. 5 от
ЗОСОИ е получен отговор от Областния
управител на Област Бургас, с което отговарят, че при извършена справка в
архива на Областна администрация Бургас по преписката по искане с вх. №
98-А-292/20.01.1998 г., същата е предадена по компетентност на Областна
администрация Сливен.
От Областна администрация Сливен са отговорили, че
преписка с № 98-А-292/20.01.1998 г. е образувана по молба на В.Н. Б. за
признаване право на обезщетяване на одържавено имущество от наследодателя на
молителя, а именно починалия Н. А.Б. В тази преписка обаче не се установило нарочна заповед, издадена на
осн. чл.6, ал. 5 от ЗОСОИ за утвърждаване на експертна оценка.
По почин на ответната страна са
разпитани двама свидетели, които работят понастоящем в Община С. Свид. К.
разяснява, че процесната площ се поддържала от „Комунални услуги” при Община С.
и не знае друг да е стопанисвал терена. Същата осъществява контрол на фирмата
изпълнител. Дава показания, че от
Свид. Б., който работи в Община Сливен
от
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, ценени като допустими, относими
и неоспорени от страните.
Въз основа на така приетото за
установено съдът направи следните правни изводи:
Решенията за обезщетяване по ЗОСОИ имат конститутивни последици.
Въз основа на тях се придобиват вещни права върху недвижими имоти.
Съгласно
съдебната практика крайният момент на процедурата, установена в чл. 6 от ЗОСОИ
е влизане в сила на утвърдените от административния орган оценки и разпределени
квоти от съсобствеността -Решение № 359 от 08.05.2009 г. по гр. д. № 5501/2007
г. на ВКС- ІІІ г.о. , т.е. релевантният момент на придобиване право на
собственост от страна на лицата, имащи право на обезщетение по реда на този
закон, е именно този финален акт. В този смисъл е и решение № 94 от 23.04.2013
г. на ВКС по гр.д. № 892/2012 г., ІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. ВКС е приел, че по същество въпросът се свежда до преценката дали
съсобствеността е възникнала от заповедта, с която е уважено искането за
обезщетяване със съсобственост върху обекта, изграден върху одържавената земя /чл. 6, ал. 1 във
връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1
ЗОСОИ/, или от последващата заповед за утвърждаване на
оценката и определяне на квотата в съсобствеността /чл. 6, ал. 5 ЗОСОИ/.
Трайната съдебна практика приема, че фактическият състав, от който настъпва
придобиването на идеални части от правото на собственост върху обектите,
изградени върху одържавени недвижими имоти, които не могат да бъдат върнати
реално по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ,
като приключва с издаването на заповед по чл. 6, ал. 5 ЗОСОИ,
с която компетентният административен орган по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ утвърждава
направената оценка и определя квотите в съсобствеността. Само по себе си
признаването на правото на обезщетяване по посочения начин не обуславя
възникването на съсобственост, без да са определени дяловете на участниците в
нея и без да е издадена съответната заповед за реституция на имота.
Правото на обезщетение по ЗОСОИ е действително потестативно
субективно право за възникването на което трябва да са налице няколко
кумулативно дадени от закона предпоставки: а/ имотът да е одържавен по закони и
начини, посочени в чл. 1 и чл. 2 от ЗОСОНИ от бившите собственици или техни
правоприемници; б/ да няма получено обезщетение; в/ имота да не може да бъде
реално върнат по причини посочени в чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ.
Административното производство по обезщетяване на правоимащите
лица е уредено в чл. 6 от ЗОСОИ. Съгласно
чл. 6, ал. 5 от ЗОСОИ исканията за обезщетяване, с посочване на избрания начин
за обезщетяване, се подават в определен срок от влизане на закона в сила до
съответния министър, ръководител на ведомство, който упражнява правата на
държавата в ТД или до областните управители.
Полученото обезщетение по ЗОСОИ, респективно получаването на
временно удостоверение за притежаване на компенсаторни записи, е резултат от
осъществяването на един сложен административен фактически състав.
Правопораждащият елемент в този сложен фактически състав е индивидуалният
административен акт по чл. 6, ал. 3 и
ал. 5 от ЗОСОИ, с който се уважават предявените искания и се утвърждават
направените оценки и установените квоти, постановен от съответния
административен орган.
Видно от преписка с № 98-А-292/20.01.1998 г.
образувана по молба на В.Н. Б. за признаване право на обезщетяване на
одържавено имущество от наследодателя на молителя, а именно починалия Н. А.Б.,
представляващият Областен управител е отговорил на постъпилата молба на ищците,
че в цитираната от тях преписка липсва нарочна заповед, издадена на осн. чл.6,
ал. 5 от ЗОСОИ за утвърждаване на експертна оценка.
Фактическият състав, от който настъпва придобиването на идеални
части от правото на собственост върху обектите, които не могат да бъдат върнати
реално по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗОСОИ, следва да приключва с издаването на
заповед по чл. 6 ал. 5 от ЗОСОИ, с която компетентният като административен
орган по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ утвърждава направената оценка и определя квотите
в съсобствеността. В случая има такава оценка, но няма издадена нарочна заповед
по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ, с която да е утвърдена оценката и да са
определени квотите в съсобствеността. Положената резолюция „да” не представлява
такава заповед, тъй като не съдържа задължителните реквизитите на заповед по
смисъла на чл. 6, ал. 5 от ЗОСОИ. Тази резолюция представлява индиция за
подготовка предшестваща издаването на такава заповед, но процедурата по
възстановяване на собствеността не е приключила, тъй като липсва издадена
заповед по смисъла на чл. 6 от ЗОСОИ.
В тази връзка, съдът намира, че не е доказана завършеността на
предприетата процедура, тъй като не е издадена цитираната по-горе заповед,
представляваща индивидуален административен акт, поради което съдът намира, че не
следва да се допуска делба, тъй като липсва собственост по отношение на някой
от съделителите за процесния имот към момента
на предявяването на иска за делба. Поради което иска за делба на
описания недвижим имот следва да бъде отхвърлен, тъй като липсва съсобственост
върху имота установена между съделителите.
И двете страни са направили искане за присъждане на сторените по
делото разноски, но с оглед изхода на спора основателно се явява искането на
ответната Община. Предвид наличните по делото доказателства за сторени разноски
и приложения списък по чл. 80 от ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на Ответната Община сумата от 1080 лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Ищците следва да заплатят по сметка на СлРС държавна такса по сметка на
СлРС в размер на 100 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск на В.В.Б.-А., с ЕГН ********** *** и М.В.Б.-М., с ЕГН ********** ***, с ЕИК
*********, със седалище гр. Сливен, бул. „Цар Освободител” № 1, представлявано
от кмета Стефан Радев за допускане до делба на имот с идентификатор 67338.534.60, находящ се в гр.
Сливен - ЦГЧ /стар кв.
ОСЪЖДА В.В.Б.-А., с ЕГН ********** *** и М.В.Б.-М.,
с ЕГН ********** *** да заплатят на ОБЩИНА
СЛИВЕН, с ЕИК *********, със седалище гр. Сливен, бул. „Цар Освободител” №
1, представлявана от кмета Стефан Радев, сумата от 1080 /хиляда и осемдесет/ лева
за заплатен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА В.В.Б.-А., с ЕГН ********** *** и М.В.Б.-М., с ЕГН ********** *** да
заплатят по сметка на СлРС държавна такса в размер на 100 /сто/ лв.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Сливенски окръжен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: