Решение по дело №201/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.63 ал.1 изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“- София срещу Решение № 124/10.04.2024г., постановено по АНД № 68/2024г. по описа на Районен съд- [населено място], с което е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 от ЗП № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“– София, с който на „Екофрут“ООД- [населено място], за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. В жалбата се твърди, че въззивният съд не е приложил правилно материалния закон, понеже от събраните по делото доказателства се установявало безспорно, че от фактическа страна дружеството е осъществило нарушението, за което е санкционирано. Сочи още, че следва да бъдат съобразени мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗДвП, с които се цели създаване на нов ред за издаване на ЕФ за нарушения, свързани със заплащането на пътните такси и предвид наличието на техническа грешка в закона, разпоредбите трябвало да се тълкуват, понеже точният им смисъл не винаги е буквалният. С оглед на тези съображения, се иска настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, както и да потвърди отменения с него ЕФ. В открито съдебно заседание, редовно призован касаторът не изпраща процесуален представител. Депозира молба на 13.06.2024г., в която поддържа жалбата си.

Ответникът по касация- „Екофрут“ООД- [населено място] не изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание. Депозира писмен отговор, в който оспорва жалбата.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество- за основателна. Смята, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради което предлага то да бъде отменено.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

С обжалваното решение е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 от ЗП № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“– София, с който на „Екофрут“ООД- [населено място], за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 15.02.2023г. в 08:35ч. в Община Шумен, по път № А-2, отсечка 340+293, в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено преминаващо ППС с рег. № [рег. номер], влекач, [Марка], с технически допустима максимална маса на пътния състав 21000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6Е, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима маса на състава 44000, което било засечено с контролно устройство на АПИ с идентификатор № 10062, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗДвП. За посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, съответно за същото не била заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. След установяване на собствеността на превозното средство, за така регистрираното нарушение бил издаден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 от ЗП № ********** от Агенция „Пътна инфраструктура“– София, с който на дружеството била наложена имуществена санкция.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. Въз основа на нея, въззивният съд приел, че при издаване на оспорения електронен фиш не са допуснати нарушения на процедурните правила, като същият е издаден от компетентен орган. Правилни и обосновани са и направените от въззивна инстанция правни изводи, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Съобразно разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Санкционната норма на чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП предвижда на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП налагане на имуществена санкция в размер [рег. номер]., каквато санкция е наложена и в настоящия случай.

Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

Разпоредбата на чл.189ж, ал.1 изр.първо от ЗДвП, в приложимата към датата на нарушението редакция, урежда възможността при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.

Съдът не споделя доводът, изложен в жалбата, че ЕФ може да бъде издаден въз основа на нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179, ал.3- 3б от ЗДвП се прилагат разпоредбите на чл.189, ал.10, уреждащи момента на влизането в сила на ЕФ. Тази разпоредба не е посочена в процесния ЕФ и освен това, прилагането ѝ би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно наказателната отговорност на дадено лице.

Изложеното се отнася и до нормата на чл.167а ал.2- ал.4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл.179, ал.3- 3б от ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл.179, ал.3 - 3б от ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. Съгласно чл.167а, ал.2, т.8 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл.179, ал.3– 3в от ЗДвП. Съответно чл.167а, ал.4 от ЗДвП е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл.179, ал.3– 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл.179, ал.3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми не е предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

Видно от изложеното, в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Едва след изменението на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024г. законодателят е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП. До изменението на закона няма изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, което изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения.

Констатираната незаконосъобразност на развилото се административно наказателно производство е наложила отмяна на приключващия го електронен фиш. Като е сторил това, първоинстанционният съд е приложил правилно закона и е съобразил практиката на АдмС Шумен по идентични казуси- КАНД №18/2024г. Предвид гореизложеното, касационната жалба се явява неоснователна и решението, предмет на касационен контрол, следва да бъде потвърдено.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

По делото няма претенцията на ответника по касация за присъждане на деловодни разноски, на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, като съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното и на основание 63в от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА изцяло Решение № 124/10.04.2024г., постановено по АНД № 68/2024г. по описа на Районен съд- Шумен.

Решението е окончателно.