Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1763 Година 2021,
04.10. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,VІІ състав
на 13.09.2020 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер
1604 по описа за 2021 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Образувано е по жалба от Х.С.Х. с посочен адрес *** срещу Разпореждане №4506-40-146 от 21.05.2021г. на
Директор на Фонд „ГВРС“ – София, с което на основание чл.26 ал.3 във връзка с
чл.3 от Закона за гарантиране вземанията на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя/ЗГВРСНР/ му е било отказано изплащане на
гарантирано вземане.
Недоволен от така издаденото разпореждане на Директора на Фонд „ГВРС“ - София,
жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност, поради
което настоява за отмяната му.
Ответникът по
жалбата Директор на Фонд „ГВРС“ – София чрез процесуален представител юриск. В.-Минкова
намира същата за неоснователна. Подробни съображения излага в депозирано по
делото становище, в което прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Пловдивският
административен съд, II-ро отделение, VІІ състав, след като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за
установено следното.
Жалбата е
подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо
правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Процесното
разпореждане е издадено в изпълнение на влязло в сила съдебно Решение
№857/22.05.2020г., постановено по адм. дело №7/2020г. по описа на
Административен съд – Пловдив, оставено в сила с Решение №44/ 05.01.2021г.,
постановено по адм. дело №7638/2020г. по описа на ВАС, с което е отменено
Разпореждане №4506-40-390 от 26.11.2019г. на Директор на Фонд „ГВРС“ – София, с
което на основание чл.26 ал.3 във връзка с чл.3 ЗГВРСНР, е било отказано на
жалбоподателя изплащане на гарантирано вземане и е изпратена административната
преписка на Директор на Фонд „ГВРС“ - София за постановяване на административно
решение по направеното пред него искане по Заявление
вх.№4502-15-95/29.10.2019г. на Х.С.Х., съобразно даденото в мотивите на
съдебното решение тълкуване и прилагане на закона.
За да постанови
оспореното в настоящото производство Разпореждане №4506-40-146 от 21.05.2021г.,
с което на основание чл.26 ал.3 във връзка с чл.3 ЗГВРСНР отново е било
отказано на Х. изплащане на гарантирано вземане, Директорът на Фонд „ГВРС“ –
София е приел от фактическа и правна страна следното:
Със
заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане вх.
№4502-15-95/29.10.2019г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив (подписването на което
е потвърдено с жалба вх.№1012-15-458/27.12.2019г.) Х.С.Х. е поискал отпускане
на гарантирано вземане по ЗГВРСНР, като към заявлението-декларация е приложил
справка по чл.4 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и
служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при
несъстоятелност на работодателя (НРНИРСОИГВНР) с изх.№2/12.08.2019г., изготвена
от упълномощено лице и подписана за „ръководител“ от Г.Т..
При проверка в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е
установено, че с Решение №472/02.08.2019г. на Окръжен съд – Пловдив е открито
производство по несъстоятелност на „БАЛИ ГРУП“ ЕООД, с.Дъбене, дружеството е
обявено в несъстоятелност и производството е спряно по чл.632 ал.1 изр. първо
от Търговския закон, което решение е вписано на 05.08.2019г. Констатирано е, че
в мотивите на цитираното решение, е вписано обстоятелството, че съгласно
изготвена съдебно-счетоводна експертиза, липсва заведена счетоводна отчетност в
дружеството.
С Доклад
№4005-15-458#1/30.10.2019г. на контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив
е констатирана невъзможност да се установи контакт с представител на
дружеството, който да представи необходимата счетоводна документация и
извършване на проверка по ЗГВРСНР. А съгласно изготвена съдебно-счетоводна
експертиза по т. д. №288/2019г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, „БАЛИ
ГРУП“ЕООД няма заведена счетоводна отчетност. Отделно от това, в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел няма публикувани
годишни финансови отчети за период от вписването на осигурителя в същия
регистър и в ТД на НАП няма подадени ГДД по чл.92 ЗКПО, освен за 2016г.
С Разпореждане
№4506-40-390/26.11.2019г. на Директора на Фонд “ГВРС“ - София, на основание
чл.26 ал.3 във връзка с чл.3 ЗГВРСНР по Заявление-декларация
вх.№4502-15-95/29.10.2019г. е отказано изплащане на гарантирано вземане на Х..
Това разпореждане е отменено с Решение №857/22.05.2020г. на Административен съд
– Пловдив по адм. дело №7/2020г., като административната преписка е върната на
Директора на Фонд “ГВРС“ - София за постановяване на акт по заявлението на Х.
при съобразяване с изложените в решението мотиви по тълкуването и прилагането
на закона.
Мотивирано е от
ответния административен орган, че със съдебното решение, Административен съд –
Пловдив е указал, че при разглеждане на процесното заявление с приложените към
него документи (справка с изх.№2/ 12.08.2019г. от работодателя) същите следва
да бъдат съпоставени с данните от констативния протокол (доклад №4005-15-458#1/30.10.2019г. от контролен орган на ТП на НОИ –
Пловдив), регистър на осигурените лица и регистър „Трудови договори“, като
бъдат извършени и проверки там, където е необходимо, включително и чрез даване
на указания на заявителя да представи допълнителни документи съгласно реда на
чл.8 ал.3 НРНИРСОИГВНР. Указания са дадени и да бъдат отчетени резултатите от
приключило обжалване, вкл. и по съдебен ред (съобразно Решение
№4640/21.04.2020г., постановено по адм. дело №13103/2019г. по описа на ВАС) на
РА, издаден на „БАЛИ ГРУП“ЕООД.
Така
установените факти, според ответния административен орган, е наложило
извършването на нова проверка по заявлението, подадено от Х., в хода на която е
установено следното:
Съгласно
представеното заявление лицето е било в трудово правоотношение с работодателя
„БАЛИ ГРУП“ЕООД, с.Дъбене/заличен търговец към момента/ на длъжност „технически
изпълнител“, считано от 03.12.2018г. до 01.08.2019г., когато е прекратено
трудовото му правоотношение.
В Регистър
„Трудови договори“ за Х.С.Х. е подадена информация за сключен трудов договор с
работодател „БАЛИ ГРУП“ЕООД на 03.12.2018г., прекратен считано от 01.08.2019г.,
като няма данни за сключен трудов договор с този осигурител за м.02.2018г. А от
подаденото заявление се установява, че претендираните като дължими
възнаграждения от това дружество, са за м.02.2018г., м.03.2019г., м.04.2019г.,
м.05.2019г., м.06.2019г. и м.07. 2019г.
В Регистър на
осигурените лица за Х. е подадена информация от „БАЛИ ГРУП“ЕООД, с код за вид
осигурен 1-работници и служители, осигурени по чл.4 КСО за периода от
03.12.2018г. до 31.07.2019г. и осигурителен доход, както следва: за м.12.2018г.
– 510 лв. и за м.03.2019г. до м.07.2019г. – 560 лв., като за м.02.2018г. няма
подадена информация от този осигурител.
Цитирана е
разпоредбата на чл.2 ал.1 на Наредба №Н-8 от 29.12.2005г. /отм./, нова Наредба
№Н-13 от 27.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица, съгласно която работодателите,
осигурителите и техните клонове и поделения, осигурителни каси, самоосигуряващи
се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната ТД на НАП декларация
образец 1, 3 и 5, съгласно приложения №1, 2 и 3. В декларацията се вписват
ЕГН/ЛНЧ (служебен номер), имената, дните в осигуряване, възнаграждението,
осигурителният доход и осигурителните вноски за осигурените лица. Мотивирано е,
че съгласно същата наредба, задължените лица подават Декларация обр.№1 в
съответната ТД на НАП за всеки календарен месец до 25-о число на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят данните, което от своя страна е обосновало
извода, че подаването на данни с декларация обр.№1 не е обвързано с изплащането
и/или неизплащането на начислените възнаграждения.
Във връзка с
дадените указания със съдебното решение се посочва, че е изпратено писмо
изх.№1012-15-458#9/20.01.2021г. до ОД на МВР – Пловдив за предоставяне на
достъп до счетоводната документация на „БАЛИ ГРУП“ЕООД, иззета от органите на
ОД на МВР – Пловдив. След получаване на разрешение за достъп от наблюдаващ
прокурор, е извършена проверка от контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив на
счетоводните документи на „БАЛИ ГРУП“ЕООД, находящи се в отдел „Икономическа
полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, за резултатите от която е съставен
Констативен протокол №КВ-5-15-00896013/ 19.03.2021г. Съгласно констатациите в този
протокол, в цялата документация по делото и в протокол за оглед на веществени
доказателства от 02.05.2019г., не се съдържат платежни ведомости за персонала
на „БАЛИ ГРУП“ЕООД или други счетоводни документи относно наличието на
начислени, но неизплатени трудови възнаграждения.
Отново в
изпълнение на съдебното решение се посочва, че е изискана и съответно получена
информация от ТД на НАП – Пловдив с писмо вх.№9101-15-270/19.02.2021г., от
което е установено, че по отношение на „БАЛИ ГРУП“ ЕООД има две ревизионни
производства. Първото - включващо и обхват ДОО – за осигурители за период от
09.03.2016г. до 30.06.2017г., приключило с РА
№Р-16001617005007-091-001/27.07.2018г., влязъл в сила на 21.04.2020г., а
второто - включващо и обхват ДОО – за осигурители за период от 01.07.2017г. до
30.04.2019г., приключило с РА №Р16001619005206-091-001/29.10.2020г., срещу
който няма данни да е подадена жалба. Прието е в тази връзка, че констатациите, съдържащи се в
РА №Р-16001617005007-091-001/27.07.2018г. на ТД на НАП - Пловдив, влязъл в сила
на 21.04.2020г., са неотносими към спора, доколкото касаят периода 09.03.2016г.
– 30.06.2017г., а следващият издаден РА №Р16001619005206-091-001/29.10.2020г.
на ТД на НАП – Пловдив обхваща частично месеците и годините, за които се отнасят
претендираните със заявлението на Х. за начислени, но неизплатени трудови
възнаграждения, поради което е направен извод, че проверяваното дружество е
осъществявало дейност за ревизираните периоди, включително за м.02.2018г.,
м.03.2019г. и м.04.2019г., а съгласно констатациите, съдържащи се в последно
цитирания РА, осигурителният доход, установен за целите на ревизионното
производство, е определен по реда на чл.122-124 ДОПК.
И най-сетне,
във връзка също с указанията на Административен съд – Пловдив за прилагане при
необходимост на процедурата по чл.8 ал.3 НРНИРСОИГВНР, след преглед на адм.
дело №7/2020г. по описа на същия съд, е констатирано, че в изпълнение на
вменено съдебно задължение на Х. за представяне на трудов договор, сключен с
работодателя „БАЛИ ГРУП“ ЕООД, във връзка с уговореното трудово възнаграждение,
лицето е представило справка за актуално състояние на всички трудови договори
на Х.С.Х..
С оглед на
констатираното при извършените проверки, е прието, че от проведените от ТД на
НАП – Пловдив ревизионни производства, представените в рамките на адм. дело
№7/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив от Х. документи и наличните
данни в регистър на осигурените лица и регистър „Трудови договори“ данни, не се
потвърждава посоченото в справка изх.№2/12.08.2019г. обстоятелство, че
начислените брутни трудови възнаграждения за м.03.2019г., м.04.2019г.,
м.05.2019г., м.06.2019г. и м.07.2019г., не се изплатени на лицето. Мотивирано е
в тази връзка, че анализ на размера на изплатени или неизплатени възнаграждения
и/или обезщетения може да бъде извършван въз основа на данните, съдържащи се в
разплащателните ведомости, разходни касови ордери за изплатени заплати,
нареждане за банков превод и годишен финансов отчет, които не се налични, а
относно претендираното трудово възнаграждение за м.02.2018г. липсват данни
лицето да е било в трудово правоотношение с „БАЛИ ГРУП“ЕООД през този период, а
също така и за начисляването на същото и неизплащането му на Х.. Все в тази
насока е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.3 ЗГВРСНР гарантираните
вземания представляват начислените и неизплатени трудови възнаграждения и
парични обезщетения, дължими от работодателя по индивидуални и колективни
трудови договори или по силата на нормативен акт, или, за да възникне право на
гарантирано вземане на работник или служител за неизплатени трудови
възнаграждения, същите следва да са както начислени, така и неизплатени от
работодателя, каквото не е установено по отношение на жалбоподателя, поради което
и е издадено процесното разпореждане, с което му е отказано изплащане на
гарантирано вземане.
В хода на
съдебното производство други доказателства, освен представената административна
преписка по издаването на оспорения административен акт, не са ангажирани
доказателства от страните, въпреки дадените им от съда указания във връзка с
разпределената доказателствена тежест.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените
му правомощия, съгласно чл.26 ал.3 ЗГВРСНР и в предвидената в специалния закон
форма, като съдържа изискуемите реквизити по чл.59 ал.2 АПК. Същият е издаден
обаче при допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените
правила, довели и до издаването му в противоречие с материалноправните
разпоредби, уреждащи този вид отношения.
Това е така,
защото според разпоредбата на чл.3 ЗГВРСНР, гарантирани вземания на работниците
и служителите по този закон са начислените и неизплатени трудови
възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори, както и
парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт.
Правото на
гарантирано вземане възниква при кумулативното проявление на предпоставките на
чл.4 и чл.6 от същия закон, а именно: вписано в ТР съдебно решение за:
1/откриване на производство по несъстоятелност; 2/откриване на производство по
несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; 3/откриване на производство
по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на предприятието,
обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради
недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството;
наличие на трудово правоотношение или прекратено такова, независимо от срока му
и от продължителността на работното време; работодателят е осъществявал дейност
най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно
свръхзадължеността, посочена в решението по чл.6.
Редът и начинът
за информиране на работниците и служителите, както и за отпускане и изплащане
на гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя, са уредени в Наредба за реда и начина за информиране на
работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания
при несъстоятелност на работодателя /приета с ПМС № 362 от 29.12.2004г., обн.,
ДВ, бр. 3 от 11.01.2005г., в сила от 01.01.2005г., последно изм. и доп., бр. 36
от 27.04.2018г., в сила от 22.12.2017г. /наричана по-долу за краткост само
Наредбата/.
Така, съгласно
чл.8 от Наредбата, гарантираните вземания се отпускат въз основа на
заявление-декларация по образец съгласно приложение №4, подадено от работника
или служителя до ТП на НОИ по седалище на работодателя в тримесечен срок от
датата на вписване на решението по чл.6 ЗГВРСНР в търговския регистър или от
датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за
обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на
законодателството на другата държава. Към заявлението-декларация се прилагат
справката по чл.4 и възражението по чл.6, ако има такова.
Заявлението-декларация се подава лично, чрез упълномощено лице или чрез
лицензиран пощенски оператор с обратна разписка. При прието
заявление-декларация с нередовни или липсващи документи ТП на НОИ уведомява
лицето в 3-дневен срок и му дава необходимите писмени указания за отстраняване
на нередностите. Ако в 7-дневен срок от уведомяването нередностите не бъдат
отстранени, ТП на НОИ прави съответната преценка въз основа на наличните
документи. По постъпилото заявление-декларация и приложените документи се
съставя досие.
Не е спорно
между страните, че изначално производството е образувано по подадено
Заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане/по образец/ с
вх.№4502-15-95/29.10.2019г. от Х.С.Х..
Видно от
приложеното по делото заявление-декларация обаче, в него липсва подпис за
„декларатор“. Административният орган в нарушение на разпоредбата на чл.8 от
Наредбата, вместо да остави производството без движение и да укаже на
заявителя-декларатор да подпише подаденото от него заявление, с което не се
само се заявява желание за отпускане на гарантирано вземане, но и се декларират
определени обстоятелства, в т.ч. и че на лицето му е известно, че за
деклариране на неверни данни носи наказателна отговорност по чл.313 от
Наказателния кодекс, е образувал административно производство, извършил е
редица проверки и е издал разпореждане(Разпореждане №4506-40-390/26.11.2019г.,
с което му е отказал изплащане на гарантирано вземане) по едно нередовно
заявление.
Този пропуск
органът се е опитал да санира с посочване едва при издаване на оспореното тук
разпореждане, че подписването на заявлението-декларация е потвърдено с жалба
вх.№1012-15-458/27.12.2019г. (жалбата против първоначално издаденото
разпореждане) което според настоящия съдебен състав представлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила. От една страна в
посочената жалба няма такова потвърждаване, а от друга, законодателят е въвел
подаването на заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане да става
по образец, в който образец е включена и декларация за неверни данни именно, с
оглед понасянето на правните последици от деклариране на неверни данни, каквито
последици в конкретния случай Х. не би понесъл в случай, че се установят
такива.
Това
обстоятелство е достатъчно процесното разпореждане да бъде отменено и
преписката изпратена за ново процедиране, като преди да се произнесе
административният орган следва да остави заявлението-декларация без движение,
като укаже на заявителя-декларатор, че следва да подпише входираното в ТП на
НОИ – Пловдив с вх.№4502-15-95/29.10.2019г. заявление-декларация за отпускане
на гарантирано вземане.
Констатира се и
още едно основание, налагащо приложение на разпоредбата на чл.8 ал.3 от
Наредбата, доколкото в заявлението-декларация се посочва, че Х. е работил в
„БАЛИ ГРУП“ЕООД от 03.12.2018г. до 01.08. 2019г., а същевременно в приложената
справка са вписани начислени трудови възнаграждения и за м.02.2018г., за който
период няма данни да е работил при този осигурител. При това положение, административният
орган отново е следвало да изиска уточняване и/или представянето на
доказателства, от които да се установи за кой период точно се претендира
отпускане на гарантирано вземане.
На
заявителя-декларатор е следвало да бъдат дадени и указания, че ако в 7-дневен
срок от уведомяването нередностите не бъдат отстранени, преценката ще бъде
направена въз основа на наличните документи, което не е било сторено. Едва след
като заявителят-декларатор отстрани констатираните нередовности и/или изтекат
сроковете за това, за ответника възниква задължение да извърши необходимите
проверки и се произнесе с административен акт.
Независимо от
гореизложеното настоящият съдебен състав констатира, че дадените от съда
указания формално са били изпълнени, но спорът отново е останал неизяснен.
На първо място
в процесното разпореждане отново липсва произнасяне досежно наличието или липса
на обстоятелството дали работодателят е осъществявал дейност най-малко 12
месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно
свръхзадължеността, посочена в решението по чл.6 в съответствие с изискването
на разпоредбата на чл.4 ал.2 ЗГВРНР, каквато липса е констатирана и в Решение
№857/22.05.2020г., постановено по адм. дело №7/2020г. по описа на
Административен съд – Пловдив.
На следващо
място се констатира и че отново в нарушение на чл.35 АПК административният
орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е
изпълнил задължението си по чл.36 ал.1 АПК да събере служебно всички
доказателства, относими към конкретния случай, съответно е нарушил основен
принцип, залегнал в чл.9 ал.2 АПК да събере всички необходими доказателства,
независимо дали има искане от страните за това.
До извод в
обратната насока не води изготвеният Констативен протокол №КВ-5-15-00896013/19.03.2021г.,
обективирал извършените проверки от контролните органи в ТП на НОИ – Пловдив.
Това е така, защото проверката по разходите на държавното обществено
осигуряване на „БАЛИ ГРУП“ЕООД е проведена без за това да е бил уведомен
управителят и едноличен собственик на капитала на дружеството Георги Тодоров
Тингаров, за който се установи, че не е в Затвора в Австрия, както се твърди от
административния орган, а на територията на Република България – в Затвора
Пазарджик, и съответно от него не е изискано представянето на доказателства и
обяснения.
Отделно от
това, не е съобразено обстоятелството, че представената със
заявлението-декларация Справка с изх.№2/12.08.2019г. е изготвена от пълномощник
Красимира Польовска, която към тази дата – 12.08.2019г. вече не е била в
трудови правоотношения с „БАЛИ ГРУП“ЕООД. Не е съобразена и свързаността на
този пълномощник - Красимир Польовска със заявителя-декларатор Х., с когото не
е спорно, същата е във фактическо съжителство. Тази справка е подписана за
ръководител и от самия Г.Т., който към тази дата 12.08.2019г. е бил в затвора и
не става ясно по какъв начин Х. се е снабдил с нея, поради което и възникват
съмнения относно нейната истинност.
Всички тези
обстоятелства са останали неизяснени в хода на административното производство.
Като неспазено
в цялост следва да се приеме и следващото указание, дадено в Решение
№857/22.05.2020г., постановено по адм. дело №7/2020г. по описа на
Административен съд – Пловдив, а именно от заявителя да се изискат допълнителни
документи в съответствие с разпоредбата на чл.8 ал.3 от Наредбата. Вместо това
административният орган е приложил представената вече по адм. дело №7/2020г. по
описа на Административен съд - Пловдив справка за актуално състояние на всички
трудови договори на Х.С.Х..
Действително,
следва да се констатира, че от страна на административния орган са извършени
проверки в Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив и в ТД на НАП –
Пловдив, но съгласно протокола за оглед от 02.05.2019г., веществените
доказателства са били иззети на 27.03.2019г., поради което и измежду тези
доказателства няма как да се намират такива, касаещи жалбоподателя и процесния
период м.03.2019г. – м.07.2019г. А от приложените РА и РД, издадени на „БАЛИ
ГРУП“ЕООД може да се констатира единствено, че на дружеството са установени
задължения за ЗОВ за лица на длъжност „шофьор“, каквато длъжност жалбоподателят
не претендира да е заемал при този осигурител, които ЗОВ освен всичко друго
касаят и само два месеца от претендираните тук, а именно м.03.2019г. и
м.04.2019г.
Следва в тази
връзка да се посочи, че доказването в административния процес е дейност по
издирване и установяване на правнозначимите факти. Установяването на
съществуването или несъществуването на фактическите основания, посочени в
административния акт, е в тежест на административния орган. Той трябва да
установи и изложи вярната фактическа обстановка, при което да обоснове
от правна страна реда и начина, по който тя рефлектира върху правото на лицето
за гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя по чл.4 ЗГВРСНР.
Ето защо, и по
изложените съображения, съдът намира, че оспореното разпореждане на Директора
на Фонд „ГВРС“ – София е неправилно, като постановено в нарушение на
материалните и процесуалноправни разпоредби и като такова следва да бъде
отменено. Доколкото естеството на акта не позволява делото да се реши по
същество, същото следва да се изпрати като преписка на Директора на Фонд „ГВРС“
– София за ново произнасяне по заявлението на Христев, при съобразяване с
мотивите на настоящото решение.
При новото
разглеждане на заявлението-декларация органът следва на първо място да остави
без движение производството, като даде указания на Х. в съответствие с
разпоредбата на чл.8 ал.3 от Наредбата в 7-дневен срок от съобщаването да
подпише подаденото от него Заявление-декларация за отпускане на гарантирано
вземане с вх.№4502-15-95/29.10.2019г.; да уточни периода, за който претендира
отпускане на гарантирано вземане, с оглед констатираното несъответствие в
заявлението-декларация и в приложената справка; да представи допълнителни
документи и/или обяснения относно установяване на твърдените от него факти, в
т.ч. трудов договор, разходни касови ордери за изплатени заплати и др., както и
данни по какъв начин се е снабдил с представената Справка изх.№2/12.08.2019г.,
изготвена от Красимира Польовска и подписана за ръководител от Г.Т., с оглед констатираните
по-горе несъответствия и съмнения в нейната истинност. На Х. следва да бъдат
дадени указания и че ако в указания срок нередностите не бъдат отстранени, ТП
на НОИ ще направи съответната преценка въз основа на наличните документи.
След отстраняване
на констатираните нередовности на подаденото от Х. заявление-декларация и/или
изтичане на сроковете за това, административният орган следва да разгледа
подаденото заявление-декларация и приложените към него документи, като ги
съпостави с данните от констативния протокол, от Регистъра на осигурените лица
и от Регистър „Трудови договори“, след което да изготви проект на разпореждане за изплащане или за отказ
за изплащане на гарантирани вземания и едва тогава да ги изпрати на директора
на фонда за формиране на извод за наличието или липса на основания за отпускане
на гарантирано вземане, в т.ч. дали работодателят е осъществявал дейност
най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно
свръхзадължеността, посочена в решението по чл.6, както и налице ли са или не
документи, доказващи начислените, но неизплатени трудови възнаграждения на
жалбоподателя от работодателя „БАЛИ ГРУП“ЕООД.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VІІ състав:
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Разпореждане
№4506-40-146 от 21.05.2021г. на Директор на Фонд „ГВРС“ – София, с което на
основание чл.26 ал.3 във връзка с чл.3 от Закона за гарантиране вземанията на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя на Х.С.Х. с
посочен адрес *** е било отказано изплащане на гарантирано вземане, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ИЗПРАЩА административната
преписка на Директор на Фонд „ГВРС“ - София за постановяване на административно
решение по направеното пред него искане по Заявление-декларация
вх.№4502-15-95/29.10.2019г. на Х.С.Х. с посочен адрес ***, съобразно даденото в мотивите
на настоящото съдебно решение тълкуване и прилагане на закона.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: