№ 59
гр. Дупница, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ели Д. Анастасова Мицевска
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело
№ 20241510101607 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по следните предявени от А. Й. Т. срещу „Царев Връх“ ЕООД
обективно съединени искове:
I. Осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата
от 5 683.09 лв. – трудово възнаграждение по трудов договор № 001/01.12.2008г., за
периода 01.08.2023 г. – 11.12.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба – 10.07.2024 г. до окончателното й
плащане;
II. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 510.90 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 5683.09 лева, начислено за
период на забава 25.09.2023 г. – 09.07.2024 г.;
III. Осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане на
сумата от 1340 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовия
договор от служителя без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ;
IV. Осъдителен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за присъждане на
сумата от 2680 лв., представляваща обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск за 2022г. в размер на 20 дни и за 2023 год. в размер на 20 дни.;
V. Осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за присъждане на
сумата от 9 380 лв. – обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата
книжка в периода 12.12.2023 г. - 10.07.2024 г., ведно със законната лихва върху нея,
1
считано от 10.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че
между него и ответното дружество „Царев връх“ ЕООД, е съществувало трудово
правоотношение за периода от 01.12.2008 г. до 11.12.2023 г. Сочи, че е заемал
длъжност „***" с месечно възнаграждение в размер на сумата от 1 340 лв. На
11.12.2023 г. ищецът подал до управителя на дружеството заявление за прекратяване
на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради неплащане на
трудовото му възнаграждение. На 20.12.2023 г. предал на определените със Заповед №
ЦВ-12-23-1/20.12.2023 г. на управителя на дружеството лица, счетоводната
документация, за което подписали приемо-предавателен протокол. Ищецът счита, че
трудовото му правоотношение е прекратено от момента на получаване на писменото
изявление за прекратяване на договора - считано от 11.12.2023 г. Твърди, че към
11.12.2023 г. - датата на подаване на заявлението за прекратяване на трудовия договор
и към настоящия момента не са му изплатени трудови възнаграждения за периода от
м. 08.2023 г. до 11.12.2024 г. общо в размер на 5683,09 лв., а именно неизплатени
възнаграждения както следва:
• за м. 08.2023 г. в размер на 1249,79 лв. и мораторна лихва от 25.09.2023 лв. до
датата на подаване на исковата молба в размер на 135,56 лв.
• за м. 09.2023 г. в размер на 1488,39 лв. и мораторна лихва от 25.10.2023 лв.
до датата на подаване на исковата молба в размер на 145,16 лв.
• за м. 10.2023 г. в размер, на 1249,79 лв. и мораторна лихва от 25.11.2023 лв.
до датата на подаване на исковата молба в размер на 107,77 лв.
• за м. 11.2023 г. в размер на 1249,79 лв. и мораторна лихва от 25.10.2023 лв.
до датата на подаване на исковата молба в размер на 94,11 лв.
• за м. 12.2023 г. в размер на 445,33 лв. и мораторна лихва от 25.01.2024 лв. до
датата на подаване на исковата молба в размер на 28,30 лв.
Сочи още, че при прекратяване на трудовото правоотношение от служителя
без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ответното дружество му дължи и
обезщетение на основание чл. 221, ал.1 КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение
в размер на сумата от 1 340 лв. Ищецът заявява, че не му е изплатено и полагащото му
се обезщетение на основание чл. 224, ал.1 КТ в размер на 2680 лв. за неизползван
платен годишен отпуск за 2022 г. в размер на 20 дни и за 2023 г. в размер на 20 дни.
На следващо място твърди, че до момента на подаване на исковата молба в съда,
работодателят не му е издал, вписал данните за започване и прекратяване на трудовото
правоотношение и предал трудовата книжка, което поискал още с подаване на
заявлението за прекратяване на трудовия договор.
2
Сочи, че за него това е първи работодател, поради което същият е задължен да
му издаде трудова книжка, която при прекратяване на трудовото правоотношение да
оформи и да му предаде. Излагат се съображения, че с непредаването на трудовата му
книжка работодателят го препятствал и той не успял да се регистрира като безработен
и да получава обезщетение по КСО. Непредаването му попречило и да кандидатства
за работа при друг работодател и да реализира трудов доход, поради което търпи
вреди. По тези съображения и на основание чл. 226, ал. 3, пр. 2 КТ, счита, че „Царев
връх“ ЕООД, му дължи обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата
книжка в периода от 12.12.2023 г. до датата на подаване на исковата молба в съда в
размер на 9 380 лв.
При тези твърдения моли съдът да се произнесе с решение с което да осъди
ответника да му заплати следните суми: сумата от 5 683,09 лв. неплатено трудово
възнаграждение по трудов договор № 001/01.12.2008 г., за периода 01.08.2023 г. –
11.12.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба – 10.07.2024 г. до окончателното й плащане; сумата от
510,90 лв. – обезщетение за забава (законна лихва) върху главницата за неплатени
трудови възнаграждения, начислено за периода 25.09.2023 г. – 09.07.2024 г.; сумата от
1 340 лв. – обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника
или служителя без предизвестие по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ в размер на едномесечно
брутното трудово възнаграждение; сумата от 2 680 лв. – обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск за 2022 г. в размер на 20 дни и за 2023 год. в размер на 20 дни.
сумата от 9 380 лв. - обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата
книжка в периода 12.12.2023 г. - 10.07.2024г., ведно със законната лихва, считано от
10.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски за
производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Излагат се съображения, че
трудовото правоотношение между страните не е прекратено, поради злоупотреба с
права от страна на ищеца. Ответникът сочи, че със заповед № РЗ-07-23-42/06.12.2023г.
е разпоредил на *** – Р Д да представи подробен доклад за текущото финансово
състояние на дружеството, а при наличие на обективна пречка пред Д, заповедта да
бъде изпълнена от *** – ищец в настоящото производство. Причините за издаване на
заповедта били лошото финансово състояние на дружеството, тревожните констатации
на комисията извършваща годишна инвентаризация на активите на дружеството за
установени значителни хранителни продукти над счетоводно отразените в баланса на
дружеството и опитът на ищеца да уговори управителя и законен представител на
дружеството да подпише граждански договори, без подпис на изпълнителите, за
определени суми пари, в т.ч. и разходни ордери към тях, без да може да обясни на
какво основание се предлага извършване на плащането, за какъв период и т.н.
3
Ответникът счита, че неизпълнението на заповедта (по т. 6) представлява
нарушение на трудовата дисциплина, тъй като пречи на работодателя да формира
пълна и точна картина на състоянието на дружеството като права, задължения и
фактически отношения. Липсата на доклад по т. 6 от заповедта обосновавала
отговорността на ищеца свързана с неизпълнение на законните нареждания на
работодателя, както и осъществява състава на злоупотреба с доверието на
работодателя – предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по
чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ. Сочи се още, че в процеса на инвентаризация на дружеството и
извършената финансова проверка от експерти се установили съществени
несъответствия между касата на дружеството и предоставените счетоводни справки.
Установила се манипулация на счетоводната информация - изтриване на счетоводния
годишен архивен запис с дата предхождаща молбата за прекратяване на трудовото
правоотношение, което според ответникът представлява особено съществено
нарушение на трудовата дисциплина, тъй като води до невъзможност дружеството да
приключи счетоводно финансовата година пред органите на НАП и влече след себе си
административно-наказателна и имуществена отговорност.
В отговора на исковата молба се излагат съображения, че възнагражденията на
работниците и служителите в дружеството са одобрявани от Р Д, на която са били
предоставени права и изплащани от А. Т. в качеството му на *** и касиер.
Възнагражденията на всички работници и служители за процесния период били
изплатени, с изключение на възнаграждението на ищеца, от когото всъщност е
зависело това. Ето защо ответникът счита, че се касае за получено месечно
възнаграждение без за това да е оформена съответната документация или за
злоупотреба с права, за да си осигури ищеца удобна причина за прекратяване на
трудовото правоотношение. Сочи се още, че изявлението на ищеца за едностранно
прекратяване на правоотношението не е било депозирано пред работодателя, а пред
Рилската света обител, видно от сигнатурата върху документа, поради което
едностранното волеизявление не е породило своето правно действие и трудовият
договор продължавал валидно да обвързва страните по правоотношението, откъдето
следва неоснователност на претенцията за заплащане на обезщетенията за неизползван
платен годишен отпуск, обезщетение за неспазен срок на предизвестието за
прекратяване на трудовия договор и обезщетение за вреди от неоснователно задържане
на трудовата книжка.
Ответникът оспорва размера на претендираните трудови възнаграждения, тъй
като от счетоводната информация, с която разполагал не било възможно да се
установи дали ищецът е престарал работна сила, кога и с каква продължителност, тъй
като липсвало надлежно оформена форма 76 за присъствените дни на служителите на
дружеството. ***ят и търговският пълномощник Р Д, въпреки че били длъжни, не
оформяли по надлежния ред и в архива на дружеството такава документация не била
4
намерена, за което била информирана Д“ИТ“ – Кюстендил.
Ответникът сочи още, че изпълняваната от ищеца работа не е първа по ред и
не отговаря на истината твърдението, че е първи работодател и следователно е бил
длъжен да издаде трудова книжка. Твърди, че трудова книжка не се е съдържала както
към момента на възникване на трудовото правоотношение, така и по-късно,
следователно работодателят ще изпадне в забава от момента на предоставяне на
трудовата книжка от работника или служителя и след като обстоятелствата не бъдат
нанесени незабавно, в случай, че трудовото правоотношение е прекратено, какъвто
настоящият случай не е. При тези твърдения моли съдът да отхвърли предявените
искове, като неоснователни и претендира разноски за производството.
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.128, т.2 КТ, чл.221, ал.1 КТ, чл.224, ал.1 КТ, чл. 226, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.128, т.2
КТ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. съществуване
на трудово правоотношение между страните по делото като ищецът е полагал труд
съобразно уговореното, а за ответника е възникнало задължението за плащане на
трудово възнаграждение; 2. размерът на нетното трудово възнаграждение за
съответния период; 3. обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено на
твърдяното основание по чл.327, ал.1, т.2 КТ. При установяване на горните
предпоставки в тежест на ответника е да обори презумпцията за добросъвестно
изпълнение на задълженията от страна на ищеца, както и да е изпълнил задълженията
си за заплащане на претендираното възнаграждение.
При изследване на предпоставките от фактическия състав на предявения иск,
следва да се изложат следните съображения: видно от представения по делото трудов
договор с № 001/01.12.2008г. /л. 46/ се установява, че на 01.12.2008г. между ищеца, в
качеството му на работник и ответното дружество, в качеството му на работодател е
сключен трудов договор, по силата на който ищецът е назначен на длъжността „***“ в
ответното дружество с изпитателен срок от шест месеца в полза на работодателя като
основното месечно трудово възнаграждение е било определено на сумата от 700.00
лева. По делото са представени и шест допълнителни споразумения: от 01.01.2019г. /л.
11/; от 05.02.2020г. /л. 10/; от 01.07.2020г. /л. 9/; от 01.01.2021г. /л. 8/; от 01.04.2022г. /л.
7/ и от 01.01.2023г. /л. 6/, от които се установява, че основното трудово
5
възнаграждение на ищеца е било увеличавано шест пъти, като с последното
допълнително споразумение от 01.01.2023г. то вече е възлизало на сумата от 1340.00
лева. Във връзка с представените допълнителни споразумения ответникът е оспорил
автентичността и истинността на съдържанието, както и положените печати, поради
което съдът е открил производство по чл. 193 ГПК. С оглед разпределената
доказателствена тежест по делото е приета Сграф. Е /л. 129-л. л. 273/, от която се
установява следното: подписите за работник/служител в изследваните 6 броя
допълнителни споразумения са положени от ищеца; подписите за „работодател“ в
изследваните 6 броя допълнителни споразумения са положени от Р С Д; отпечатъците
от елипсовиден мокър печат в долния десен ъгъл на изследваните 6 броя
допълнителни споразумения не са оставени от трите оригинални печати на ответното
дружество; отпечатъците от елипсовиден мокър печат в долния десен ъгъл на
изследваните 6 броя допълнителни споразумения вероятно не са оставени от
елипсовидния печат на ответното дружество, с който са подпечатвани някои
документи на фирмата. По отношение на констатираното от вещото лице различие в
поставения печат следва да се изложат следните съображения: правната регламентация
на печатите се съдържа в Указ № 612/26.08.1965 г. за печатите. В чл. 7 от този указ е
регламентирано, че "право на обикновени печати и щемпели имат всички учреждения,
предприятия и организации, представляващи юридически личност, и техните
поделения, което удостоверяват висшестоящите им ведомства и организации или
съответния районен съд. Физическите лица имат право да ползват само щемпели".
Съгласно чл. 10 "печатите се полагат върху оригинала на издаваните документи и
писма само след подпис на съответните длъжностни лица". В Указ № 612/26.08.1965
г. не се уточнява каква е правната сила на наличието, съответно липсата на
обикновен печат и кога е задължително неговото използване. Изложеното налага
извод, че е въведено право, но не и задължение, като описаната поредност на
извършване на фактическите действия: поставяне на печат след полагане на подпис, е
задължителна. В Закона за счетоводството, от друга страна, съдържанието на
първичните счетоводни документи се ограничава до следните атрибути: наименование
и номер, съдържащ само арабски цифри, дата на издаване, наименование или име,
адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен
идентификационен код по Булстат, или единен граждански номер или личен номер на
чужденец на издателя и получателя, предмет, натурално и стойностно изражение на
стопанската операция. Същевременно в Търговския регистър се представя образец на
подписа на лицата, овластени да представляват търговеца, т. нар. „спесимен". Сред
обстоятелствата, които подлежат на вписване или актовете, които подлежат на
обявяване в Търговския регистър никъде не фигурира условието "представяне на
образец на печат на дружеството". Никъде не е посочено и че фирмените документи
задължително трябва да носят печат на дружеството. Съгласно чл. 13, ал. 1 от
6
ТЗ търговецът е длъжен да посочи в търговската си кореспонденция и в интернет
страницата си (ако има такава): фирмата, седалището и адреса на управление, ЕИК и
банковата сметка. Търговецът може да посочи и адрес за съобщения. В текста,
озаглавен „Задължение за посочване на данни“, законодателят не е включил
изискването за поставяне на печат в търговската кореспонденция. Това налага извод,
че печатът няма свое собствено правно значение и не е закрепен на нормативно ниво
като условие за достоверност, автентичност или валидност. Изискванията, установени
в специални закони потвърждават тезата, че за останалите дейности не е законово
необхоД. притежанието и използването на печати. Хронологичното проследяване на
измененията в счетоводните закони свидетелстват за тенденцията към опростяване и
облекчаване на формата и улесняване и динамизиране на отношенията, свързани с
оборота. Премахването на изискването за „печат на предприятието при съставяне на
фактури и продажби“ означава, че и на никои други документи, свързани със
счетоводството не е задължително поставянето на печат. Съдебната практика приема
(напр. Определение по тд № 57/2011 г. по описа на Окръжен съд Варна), че никъде в
разпоредбите си Търговския закон не поставя изискване за легитимация на търговските
дружества да се полага и печат, наред с подписа на представляващия.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че приетата по делото СГраф Е в
частта относно извода, че отпечатъците от елипсовиден мокър печат в долния десен
ъгъл на изследваните 6 броя допълнителни споразумения не са оставени от трите
оригинални печати на ответното дружество не опорочава по никакъв начин
съдържанието на процесните 6 на брой допълнителни споразумения. Ето защо съдът
намира, че в случая са налице автентични допълнителни споразумения, подписани от
посочените в тях лица.
По делото е представена длъжностна характеристика на длъжността „***“ /л.
54-л. 57/, от която се установява, че главният *** ръководи, организира, контролира и
отговаря за цялостната финансово-счетоводна дейност на предприятието: прави
икономически анализи на стопанската дейност на предприятието; осъществява
вътрешен финансов контрол; съставя годишен финансов счетоводен отчет.
По делото са представени и справки от НАП /л. 125-л. 127/, от които се
установява, че ответното дружество редовно е подавало декларации обр. 6, с които са
декларирани осигурителните вноски за ищеца като за периода от 01.01.2023г. до
30.11.2023г. информацията е подавана по електронен път с КЕП, а за периода м.
декември 2023г. информацията е подадена на 26.01.2024г. от Е С С.
От представеното по делото заявление от 11.12.2023г. /л. 12/ се установява, че
ищецът е упражнил правото си да прекрати трудовото си правоотношение, на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ – поради неплащане /забавяне на изплащането/ на
дължимото трудово възнаграждение. Заявлението е адресирано до управителя на
7
ответното дружество *** Е. Със заявлението ищецът е поискал да му бъде оформена
трудовата книжка и останалите документи, свързани с прекратяване на трудовото му
правоотношение, както и да му се начисли дължимото обезщетение на основание чл.
221, ал. 1 и чл. 224 КТ по банков път. По отношение на възражението на ответника в
отговора на исковата молба, че едностранното волеизявление на ищеца не е било
депозирано пред работодателя, съдът намира същото за неоснователно, поради
следните съображения: видно от отговора на исковата молба, представените по делото
трудов договор и допълнителни споразумения, както и след служебна справка в
Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на ответното
дружество е Рилска Св. Обител – Рилски манастир, седалището му е: ман. Рилски
манастир, бул./ул. хотелски комплекс „Царев връх“, а управител е адрианополски *** Е
С С. В тази връзка видно от депозираното заявление се установява, че същото е
адресирано до управителя на ответното дружество *** Е и и има поставен входящ
номер С-0423-145//11.12.2023г. /л. 12/, поради което съдът намира, че ищецът
надлежно е упражнил правото си да прекрати трудовото си правоотношение, на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ – поради неплащане на дължимото трудово
възнаграждение.
От представения по делото приемо-предавателен протокол от 20.12.2023г. /л.
14-л. 15/ се установява, че на 20.12.2023г. ищецът, в изпълнение на Заповед № ЦВ-12-
23-1/20.12.2023г. е предал счетоводна и всякаква друга служебна документация на М
М В на длъжност „Оперативен ***“ в Рилска света обител – Рилски манастир, в
присъствието на М. П. и А Д, в качеството им на лица, на които е възложено
извършване на проверка на финансовото и счетоводно състояние на ответното
дружество. В протокола е удостоверено, че разходните и приходните касови ордери са
без подписи. /л. 15/.
По отношение на размера на нетното възнаграждение за процесния период
следва да се посочи, че от приетата по делото ССчЕ /л. 90 – л. 95/, кредитирана от съда
като компетентно и обективно изготвена се установява, че същото възлиза на сумата
от 5683.09 лева /л. 92/. Действително вещото лице сочи, че липсва надлежно оформена
форма 76 за присъствените дни за процесния период на служителите на дружеството,
но при разпита на вещото лице в проведеното открито съдебно заседание /л. 115/
същото заявява, че преди изготвяне на експертизата не е поискало от ответното
дружество да му предоставят вътрешните правила за изготвяне на работната заплата
като основният документ, който е бил нужен на вещото лице, за да изготви
заключението са били ведомостите, а не вътрешните правила. Експертът изтъква още,
че е определил размера на трудовото възнаграждение въз основа на данните, които са
посочени във ведомостите, предоставени от ответното дружество като в тази връзка е
взел предвид отработените работни дни, работната заплата, класа за прослуженото
време и въз основа на всички тези компоненти е определил брутното трудово
8
възнаграждение /л. 115/.
По отношение на възраженията на ответника за недължимост на трудовото
възнаграждение, предвид констатирана манипулация на счетоводната информация –
изтриване на счетоводния годишен архивен запис с дата предхождаща молбата за
прекратяване на трудовото правоотношение, което представлява особено съществено
нарушение на трудовата дисциплина, следва да се изложат следните съображения: по
делото е представена Заповед с № РЗ-07-23-42/06.12.2023г. на *** на Рилската обител
адрианополски игумен Е /л. 25/, в която е посочено, че поради необхоД.ст от вземане
на управленско решение относно дейността на ответното дружество за зимния сезон от
началото на м. декември 2023г. следващата финансова година е наредено на Р С Д –
*** на дружеството да предостави в срок до 08.12.2023г. подробен доклад за текущото
финансово състояние на ответното дружество като в случай, че по обективни причини
това не може да бъде изпълнено от ***, цялата изискана информация следва да бъде
предоставена от главния *** на дружеството – ищеца в определения със заповедта
срок.
По делото е представена и първата страница от докладна записка във връзка с
посочената заповед /л. 26/, с която се предоставят изисканите със заповедта финансови
документи.
Във връзка с начина на изпълнение на служебните задължения на ищеца, по
делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на четирима свидетели: двама
свидетели на ищеца – Р С Д /л. 219, стр. 2 и сл./ и К В М /л. 221 и сл./ и двама
свидетели на ответника – М. И. П. /л. 222, стр. 2 и сл./ и Г. Й. Б. – Я. /л. 225, стр. 2/.
От показанията на свидетеля Р С Д /л. 219, стр. 2 и сл./ се установява следното:
свидетелят Д е била назначена на длъжността „управител“ на ответното дружество
през периода от 2008г. до 2012г.; след 2012г. била назначена на трудов договор на
длъжността „***“ до 2023г., когато напуснала ответното дружество по същото време,
по което и ищецът напуснал; напускането и на двамата се дължало на
обстоятелството, че в продължение на три месеца имало забавяне в заплащането на
дължимите трудови възнаграждения; свидетелят Д заявява, че от момента на
назначаването й през 2008г. до напускането й през 2023г. всички договори със
служителите били подписвани от свидетеля Д в качеството й на *** на ответното
дружество; когато се повишавала минималната работна заплата, с разрешение на ***
двамата с ищеца индексирали индивидуалните работни заплати на всички служители,
поради различния размер на минималната работна заплата; заплатите се изплащали на
ръка, с разрешение на ***; изплащането на заплатата се удостоверявало чрез полагане
на подпис във ведомостта от съответния служител; игуменът бил управител на
ответното дружество; нямало определена дата за изплащането на трудовите
възнаграждения и всеки месец било различно, като доста често се случвало заплатите
9
да закъсняват; причината била лошото финансово състояние на дружеството, поради
това, че туристическото място било с активен летен туристически сезон и приходите
били през лятото; никога възнагражденията не били получавани на точна дата, дори и
през лятото; ищецът изплащал възнагражденията в качеството си на ***; никога не е
имало касиер; в процеса на работата със знанието на *** свидетелят Д, ищецът и
самият игумен последни са взимали заплати, след персонала, като са се стараели да
погасят задълженията към наетите работници; за месеците септември, октомври и
ноември 2023г. са изплатени възнагражденията на останалите служители, като са
останали незаплатени единствено възнагражденията на ищеца и на свидетеля Д,
защото същите са се стремили да заплатят дължимите възнаграждения на другите
служители и не са останали пари за техните собствени възнаграждения; заплатите на
служителите винаги са се изплащали само и единствено от наличността в касата на
дружеството, без да се теглят отделно пари от банкови сметки; при промяна на
минималната работна заплата в повечето случаи са се подписвали допълнителни
споразумения с всеки един от служителите поотделно; тези допълнителни
споразумения са се съставяли в два екземпляра: единият се предавал на съответния
служител, а другият оставал в трудовото му досие; повечето от служителите си искали
трудовите книжки и не желаели те да остават в трудовите им досиета; имало е случаи,
при които трудовата книжка оставала в трудовото досие, за което обстоятелство обаче
не се съставял нарочен документ; осигуровките се заплащали от банковата сметка на
дружеството, а не от касата; и трудовата книжка на свидетеля Д, и трудовата книжка
на А. са в канцеларията, в трудовите им досиета, които се намират в канцеларията на
„Царев връх“ в населено място Рилски манастир, хотелски комплекс „Царев връх“;
ищецът оформял трудовите книжки, а свидетелят Д ги подписвала.
От показанията на свидетеля на ищеца К В М /л. 221 и сл./ се установява
следното: свидетелят М познава ищеца от 15 години; свидетелят М е работил заедно с
ищеца в хотел „Царев връх“, като започнал работа от 2006-2007 година на длъжността
„огняр“; свидетелят М заемал тази длъжност до 2013г., когато имал поставен ТЕЛК и
впоследствие го назначили на длъжността „***“ от 2013г. до 2018г.; от 2018г. до 2023г.
заемал длъжността „***“, когато го пенсионирали; когато свидетелят М постъпил на
работа, ищецът вече работел там на длъжността „***“; когато свидетелят М напуснал,
ищецът останал да работи в ответното дружество; свидетелят М получавал месечното
си възнаграждение по различно време, като нямало конкретна дата за получаването
му; свидетелят М не е получавал аванс към трудовото си възнаграждение; редовно
имало забава в заплащането на трудовото му възнаграждение, и то за дълги периоди;
свидетелят М знаел, че до към м. октомври той и останалите служители ще получават
редовно заплатите си, а после започвали редовно да ги получават чак от м. май, когато
изплащали възнагражденията и за старите периоди и за съответния календарен месец;
възнаграждението за м. декември обикновено се изплащало през месец май;
10
свидетелят М получавал възнаграждението си на ръка, в плик, от ищеца; на плика
имало фиш и служителите се подписвали във ведомостта; когато служителите питали
ищеца кога ще получават заплатата си, ищецът отговарял, че ще отиде до манастира и
когато оттам разрешат, ще изплати заплатите; на фиша нямало отразено името на Е С,
нямало отразено и друго име.
От показанията на свидетеля на ответника М. И. П. /л. 222, стр. 2 и сл./ се
установява следното: свидетелят П. познава ищеца от месец декември 2023г.;
свидетелят П. получила обаждане с покана от *** на Рилския манастир за помощ –
извършване на финансов одит и финансов анализ на дейността на „Царев връх“;
свидетелят П. е одитор и има 25 години стаж в областта на финансите, вътрешен и
външен одит; Има сертификат за вътрешен одитор в публичния сектор, издаден от
Министерство на финансите през 2007г.; преди това свидетелят П. е работила в
държавния финансов контрол; в средата на месец декември 2023г. се осъществила
среща между свидетеля П. и ***, на която присъствал Р. М. /процесуален представител
на ответното дружество/, като те поканили свидетеля П. да извърши анализ на
финансовото състояние на дружеството; след тази среща свидетелят П. започнала
проверката, като първоначално трябвало да се запознае с наличната финансово-
счетоводна документация; проверката извършила заедно със свидетеля А Д, която
също била експерт в областта на счетоводството и финансите, работела и като вещо
лице по дела; първото действие по тази проверка било да поискат документацията от
***, след което направили среща с ищеца, който съгласно документите заемал
длъжността „***“; проверката била извършена много трудно, защото финансово-
счетоводната документация на ответното дружество не била водена по надлежния ред,
имало множество пропуски и нарушения на Закона за счетоводството и редица други
нормативни актове; били предоставени от адв. М. досиета, които не отговаряли на
формалните изисквания за досиета, защото представлявали някакви екземпляри или
образци на договори или допълнителни споразумения, без необходимите реквизити по
чл. 66 КТ, в това число липсвали подписи и на работодател, и на работник;
последният договор, съдържащ подписа на ищеца, в качеството му на *** бил от
2018г., може би от м. декември; други документи с неговия подпис нямало след 2018г.;
била проведена среща с ищеца, на която било извършено приемане и предаване на
счетоводната документация, която се намирала в офис или стая на ответното
дружество в края на 2023г. или в началото на 2024г.; имало предишни документи, от
които се установявало, че ищецът заема длъжността „***“ от 2009г. до началото на
декември 2023г.; неговото име фигурирало и в годишната заповед за инвентаризация
от началото на месец декември 2023г.; била извършена проверка на всички задължения
на дружеството към контрагенти и наети лица; проверката била затруднена, заради
липсата на аналитична отчетност; първичните документи като разчетно-платежни
ведомости за заплати, разходни касови ордери и приходни касови ордери, не били
11
оформени надлежно, тоест липсвали им задължителни реквизити по Закона за
счетоводството; липсвали подписи на съставителя, на ***, подписи на ръководителя
или пълномощника, както и подписи на разчетно-платежните ведомости, както и на
касовите ордери; свидетелят П. не може да заяви дали ищецът е изготвил разчетно-
платежните ведомости, защото нямало негов подпис, но в документите фигурирало и
неговото име като ***; във ведомостите за заплати имало и имената на работниците и
служителите, които би трябвало да са работили в дружеството; нямало
разходооправдателни документи по отношение на възнагражденията на работниците и
служителите /трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за платен
отпуск, форма 76, която доказва дали тези хора са работили или не/; липсвали
заповеди за полагане на извънреден труд и заповеди, с които се определя
възнаграждението на хората, които са положили извънредния труд, както и заповеди за
изплащане на обезщетение, защото свидетелят П. и другият проверяващ видяли във
ведомостите, че има изплащани обезщетения; в самите ведомости имало положени
подписи на служителите, но не на всеки фиш имало подпис на служител за „получил
сумата“; имало много неподписани фишове; от 2018г. до края на 2023г. стойността на
сумите варирала в размер от над 30 000 лева; същевременно били изписвани на разход,
тоест че тези суми са платени; с изключение на последните месеци – месец август,
септември, октомври и ноември 2023г., установили друго несъответствие: че
ведомостите за заплати за тези месеци са подписани от всички работници и
служители, с изключение на места от ищеца и Р Д, но не за всеки от месеците; Р била
получавала възнаграждения за някои от тези месеци, а за други – не; независимо, че
имало положени подписи от работниците и служителите, били взети счетоводни
операции за депониране на възнагражденията /„Депониране“ според свидетеля е,
когато работникът или служителят не е дошъл, за да получи възнаграждението си/;
общата сума, с която ищецът взимал тази операция за депониране била много по-
голяма от неподписаните фишове в тези платежни ведомости; имало и други
несъответствия, като например осчетоводени на разход възнаграждения на управителя
на дружеството и на изплащане по каса при условие, че липсва подпис, положен на
разчетно-платежните ведомости, като сумата била над 6 000 лева; липсата на
реквизити в счетоводните документи касаела цялата счетоводна дейност на
дружеството, а не само документите, касаещи ищеца; във връзка с липсата на
разходооправдателни документи извършили преизчисление на възнагражденията на
ищеца и Р, като взели предвид и документи, в които само работникът е положил
подпис, и установили, че за периода от януари 2018г. до ноември 2023г. включително
същите са получили възнаграждения, които надвишават полагащите се съгласно
наличните документи; надвзетото възнаграждение от А. било около 10 000 лева за този
период, а надвзетото от Р мисля, че беше около 12 000 лева; цялата база данни за
извършените продажби преди декември беше изтрита; били извършвани на разход
12
суми за материали за хранителни продукти без налични фактури; били плащани
продуктите в един месец, а разходът бил осчетоводен и плащането от касата било
осчетоводено след един, два, три месеца; имало случаи, в които парите, които А. и Р са
плащали /става въпрос за сумата за продуктите, които те са плащали/, без да взимат
аванс от дружеството, възлизали на 8-10 хиляди лева в различни случаи; Р и А.
разполагали с голямо количество пари в брой, с които да платят предварително и след
това ги възстановявали от касата на дружеството; на разчетно-платежните ведомости
най-отдолу присъствали имената на А. Т. и на Р; от предявената на свидетеля разчетно-
платежна ведомост на лист 192 от делото свидетелят П. твърди, че се установява, че
главният *** не се е подписал, като и Р Д, в качеството си управител също не се е
подписала; съпоставили сумите в разчетно-платежните ведомости с осчетоводените
разходи за заплати като имало равенство; не била извършена съпоставка между тези
данни и данните в разчетно-платежните ведомости; при проверката не са разглеждала
декларация образец 1, тъй като тя не била предмет на проверката, както и декларация
образец 6; за извършването на финансовия одит свидетелят П. била наета от *** на
Рилския манастир – Е С.
От показанията на свидетеля на ответника Г. Й. Б. – Я. /л. 225, стр. 2/ се
установява следното: свидетелят Я. познава лично ищеца; в периода от месец април
2023г. до края на месец юли 2024г. сътрудничила на адв. М. в правно-
административното обслужване на Рилския манастир, в качеството й на адвокат; до
25.07.2024г. била адвокат; почти всекидневно пътувала с адв. М. до манастира, където
имало обособена канцелария, и извършвала правно-административно обслужване на
Рилския манастир; в процеса на работа разбрала, че Рилският манастир е едноличен
собственик на капитала на „Царев връх“ ЕООД, чийто управител е Е С, и също така
разбрала, че управлението на дейността на дружеството е възложено чрез пълномощно
от *** на Р Д, а *** на дружеството в този период е бил ищецът; впоследствие
научила, че те са отдавна там, някъде от 2008-2009г.; двамата заемали тези длъжности
до декември 2023г.; на тях била възложена организацията на дейността, която
осъществява това дружество, като неговият предмет на дейност бил хотелиерство и
ресторантьорство; хотелски комплекс „Царев връх“ не работел, а дейността се
развивала в ресторант „Рила“, който е в района на така наречения „Самоковски двор“
на Рилския манастир; Р Д и А. Т. ползвали като канцелария стая в хотелски комплекс
„Царев връх“; през м. август 2023г. игуменът по някаква причина се бил усъмнил в
поредността на техните действия и започнал да упражнява засилен контрол върху
дейността, която се извършвала в ресторант „Рила“, и да изисква чести отчети може би
за оборот, за приходи, за разходи и т.н.; вероятно в края на м. ноември или в началото
на м. декември 2023г. адв. М. бил извикан (свидетелят и адв. М. работели в една стая и
на практика свидетелят Я. била наясно с почти всичко, което се случва) от *** на
манастира, след което се върнал в канцеларията и носел в себе си документ –
13
граждански договор с подготвен касов ордер за изплащане и обяснил, че документите
са му дадени от *** на манастира за становище, тъй като А. Т. ги бил представил с
искане да се плати по този граждански договор, но проблемът бил, че този договор не
бил подписан от двете страни по него; това внесло вече допълнителни въпроси или
подозрения; в началото на м. декември 2023г. се провела съвместна оперативка с ***,
като последният възложил на адв. М. да се подготви заповед, съгласно която А. и Р да
предоставят пълна информация за финансовото състояние на дружеството – приходи,
разходи, задължения, мисля че и щатно разписание; въпросната заповед била
подготвена, като същевременно била връчена на А. и Р като в много кратък срок
представили доклад по тази заповед; имало приложени документи към доклада; част
от тях били и лични трудови досиета на работещите в „Царев връх“ ЕООД; един от
поводите за тази заповед била да се установи цялото финансово състояние на
дружеството и да се прецени от манастирското ръководство как да продължи да
работи дружеството; към докладната били представени документи, част от които били
лични трудови досиета, които разглеждали с адв. М. и им направи впечатление, че в
тези досиета голяма част от документите били без подписи на страните – нито за
работник или служител, нито за работодател; само върху някои от документите имало
подпис и някъде само печат; по отношение на документите за А. и за Р, подписи на
двете страни носели само началните документи от 2008-2009г., тоест първите
сключени от тях договори, след това специално в досието на А. имало приложени
редица допълнителни споразумения, касаещи увеличение на трудовото
възнаграждение, в които имало положени подписи само от него; за работодател
нямало положени подписи; след представяне на докладната, няколко дни след това
(декември 2023г.) А. Т. подал молба за напускане в деловодството на Рилския
манастир; същевременно бил оставил ключовете от целия комплекс в счетоводното на
Рилския манастир и тогава разбрали, че той напуснал много изненадващо; бил
назначен одит по разпореждане на *** на цялата финансово-счетоводна дейност на
дружеството, като били ангажирани две лица: М. П. – одитор и А Д.ва – ***; до един
момент А. се отзовавал на обажданията на адв. М.; през месец януари или февруари
2024г., А. поел ангажимент да съдейства за приключване на ДДС за месец декември и
дошъл в манастира, където той извърши необходимите действия (мисля, че се
подготви декларация за ДДС от А. по съответна програма, до която само той имаше
достъп с парола, той си носеше и лаптопа); след тази дата се правели много опити от
страна на адв. М. да се свърже отново с А., но не успял да се свърже.
Настоящият състав намира, че ответникът не е доказал възражението си за
извършена от ищеца манипулация на счетоводната информация, доколкото в
разпоредбата на чл. 195 ГПК законодателят изрично е посочил, че за изясняването на
някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на
науката. В случая ответникът се е опитал чрез ангажираните от него гласни
14
доказателства да докаже наличието на счетоводни нарушения, извършени от ищеца,
като по този начин се заобикаля изискването на нормата на чл. 195 ГПК за
назначаването на вещо лице, избрано от съда, което да провери цялата счетоводна
информация на ответното дружество и да изготви заключение, в което да обоснове
извода за наличието или липсата на счетоводна манипулация. Доколкото съдът не
притежава специални знания в областта на счетоводството и доколкото ответникът,
въпреки разпределената му доказателствена тежест не е ангажирал доказателствено
искане по реда на чл. 195 ГПК, то съдът намира възражението на ответника за
извършена от ищеца манипулация на воденото счетоводство за недоказано. За
пълнота, следва да се посочи, че ищецът заема длъжността „***“ от 2008г. до 2023г.
като през целия този период няма наложени дисциплинарни наказания като същият
доброволно е напуснал ответното дружество, поради незаплащане на дължимите му се
трудови възнаграждения. От гласните доказателства, получени чрез разпита на
свидетелите на ищеца Р С Д /л. 219, стр. 2 и сл./ и К В М /л. 221 и сл./, които са били
служители в ответното дружество безспорно се установи, че ответното дружество
представлява туристическо място с активен летен туристически сезон, чийто приходи
се получавали през лятото; служителите на дружеството – ответник получавали
месечното си възнаграждение по различно време, като нямало конкретна дата за
получаването му; редовно имало забава в заплащането на трудовото им
възнаграждения, и то за дълги периоди. Действително при кредитиране на показанията
на свидетеля на ищеца Р С Д съдът следва да съобрази обстоятелството, че е налице
съдебно дело между свидетеля Д и ответното дружество, но същевременно
показанията й напълно кореспондират на показанията на другия свидетел К М, както и
на приетата по делото ССчЕ, поради което съдът ги кредитира изцяло.
С оглед всички гореизложени съображения, съдът намира предявения иск за
основателен и доказан.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва, считано от
10.07.2024г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане на
вземането.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 510.90 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 5683.09 лева,
начислено за период на забава 25.09.2023 г. – 09.07.2024 г.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите,
които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е
акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият
15
го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по
отношение на главното задължение.
От приетата по делото ССчЕ, кредитирана от съда като обективно и
професионално изготвена се установява, че размерът на лихвата възлиза на сумата от
515.19 лева /л. 93/, но доколкото ищецът е поискал сума в по-нисък размер, то
съобразно принципа за диспозитивното начало, съдът е обвързан от размера на
заявената претенция. Ето защо искът е основателен и доказан изцяло.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане
на сумата от 1340 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовия
договор от служителя без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1. съществуване на трудово правоотношение между страните
по делото като ищецът е полагал труд съобразно уговореното, а за ответника е
възникнало задължението за плащане на трудово възнаграждение; 2. брутното трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец преди прекратяването на
трудовото правоотношение; 3. обстоятелството, че трудовото правоотношение е
прекратено на твърдяното основание по чл.327, ал.1, т.2 КТ; 4. доказване на
обстоятелството, че ищецът е поканил ответника да му заплати обезщетенията по
чл.221, ал.1 КТ.
При изследване на предпоставките от фактическия състав на предявения иск
следва да се посочи следното: с оглед гореизложените съображения по делото се
установи съществуване на трудово правоотношение между страните по делото като
ищецът е полагал труд съобразно уговореното, а за ответника е възникнало
задължението за плащане на трудово възнаграждение, както и обстоятелството, че
трудовото правоотношение е прекратено на твърдяното основание по чл.327, ал.1, т.2
КТ. От изготвената по делото ССчЕ се установява, че размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец преди прекратяването
на трудовото правоотношение възлиза на сумата от 1460.60 лева /л. 94/.
В депозираното от ищеца заявление от 11.12.2023г., достигнало до ответника на
посочената дата /л. 27/ се установява, че ищецът е поканил ответника да му заплати
обезщетенията по чл.221, ал.1 КТ на 11.12.2023г.
С оглед изложените съображения искът се явява основателен, като доколкото
ищецът е поискал сума в по-нисък размер, то съобразно принципа за диспозитивното
начало, съдът е обвързан от размера на заявената претенция.
Ето защо искът е основателен и доказан изцяло.
16
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за присъждане
на сумата от 2680 лв., представляваща обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск за 2022г. в размер на 20 дни и за 2023 год. в размер на 20 дни.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1. съществуване на трудово правоотношение между страните
по делото като ищецът е полагал труд съобразно уговореното, а за ответника е
възникнало задължението за плащане на трудово възнаграждение; 2. доказване на броя
на дните неизползван платен годишен отпуск и размера на среднодневното брутно трудово
възнаграждение за последния календарен месец, през който работникът или служителят е
отработил най-малко 10 работни дни; 3. обстоятелството, че трудовото правоотношение
е прекратено на твърдяното основание по чл.327, ал.1, т.2 КТ; 4. доказване на
обстоятелството, че ищецът е поканил ответника да му заплати обезщетенията по
чл.224, ал.1 КТ.
При изследване на предпоставките от фактическия състав на предявения иск
следва да се посочи следното: с оглед гореизложените съображения по делото се
установи съществуване на трудово правоотношение между страните по делото като
ищецът е полагал труд съобразно уговореното, а за ответника е възникнало
задължението за плащане на трудово възнаграждение, както и обстоятелството, че
трудовото правоотношение е прекратено на твърдяното основание по чл.327, ал.1, т.2
КТ. От изготвената по делото ССчЕ се установява, че размерът на обезщетението по
чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван годишен отпуск в размер на 20 дни за 2022г. и 20 дни
за 2023г. е на стойност 2921.20 лева. /л. 94/.
С оглед изложените съображения искът се явява основателен, като доколкото
ищецът е поискал сума в по-нисък размер, то съобразно принципа за диспозитивното
начало, съдът е обвързан от размера на заявената претенция.
Ето защо искът е основателен и доказан изцяло.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за присъждане
на сумата от 9 380 лв. – обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата
книжка в периода 12.12.2023 г. - 10.07.2024 г.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: наличието на валидно възникнало трудово правоотношение с
ответника, който да е първи по ред работодател на ищеца, прекратяване на трудовото
правоотношение и съответно размера на брутното възнаграждение за месеца преди
прекратяването, респ. претърпените вреди. При доказване на горните факти, в тежест
на ответника е да докаже, че незабавно след прекратяване на правоотношението е
оформил и предал на ищеца трудовата книжка, респ. погасяване на претендираното
вземане.
17
От представената по делото служебна бележка от 07.01.2025г., издадена от
управителя на Медицински център „Асклепий“ ООД /л. 214/ се установява, че ищецът
е работил в центъра в периода от 03.10.2005г. до 05.12.2005г., но не му е издавана
трудова книжка.
От представената по делото служебна бележка от 07.01.2025г., издадена от
управителя на „Цв. Павлова-2003“ ЕООД /л. 215/ се установява, че ищецът е работил в
дружеството в периода от 06.06.2007г. до 01.10.2007г., но не му е издавана трудова
книжка.
С оглед посочените писмени доказателства, независимо че ответникът не е
първи работодател на ищеца, съдът намира, че доколкото предходните работодатели на
ищеца не са издали трудова книжка на ищеца, то задължение на ответника е да издаде
трудова книжка. С оглед гореизложените съображения, настоящият състав намира, че
ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване наличието на всички
предпоставки от фактическия състав на предявения иск. Относно размера на брутното
възнаграждение за месеца преди прекратяването, от приетата по делото ССчЕ се
установява, че същият възлиза на сумата от 7324.38 лева като за процесния период
размерът на обезщетението възлиза на сумата от 9710.94 лева.
С оглед изложените съображения искът се явява основателен, като доколкото
ищецът е поискал сума в по-нисък размер, то съобразно принципа за диспозитивното
начало, съдът е обвързан от размера на заявената претенция.
Ето защо искът е основателен и доказан изцяло.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва, считано от
10.07.2024г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане на
вземането.
По отговорността за разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за ищеца, които
възлизат на сумата от 900.00 лева – адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС – Дупница сумата от 1569.64 лева – държавна такса по предявените и
уважени искове и заплатените разноски за допуснатите по делото експертизи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
18
ОСЪЖДА, на основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 221, ал. 1 КТ, чл.
224, ал. 1 КТ и чл. 226, ал. 2 КТ „ЦАРЕВ ВРЪХ“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: н.
м. Рилски манастир, община Рила да заплати в полза на А. Й. Т., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Дупница, ул. „*** следните суми: сумата от 5 683.09 лв. – трудово
възнаграждение по трудов договор № 001/01.12.2008г., за периода 01.08.2023 г. –
11.12.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба – 10.07.2024 г. до окончателното й плащане; сумата от
510.90 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 5683.09 лева, начислено за
период на забава 25.09.2023 г. – 09.07.2024 г.; сумата от 1340 лв., представляваща
обезщетение при прекратяване на трудовия договор от служителя без предизвестие на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ; сумата от 2680 лв., представляваща обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск за 2022г. в размер на 20 дни и за 2023 год. в
размер на 20 дни.; сумата от 9 380 лв. – обезщетение за вреди от незаконно задържане
на трудовата книжка в периода 12.12.2023 г. - 10.07.2024 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 10.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 900.00 лева – разноски за производството
пред РС – Дупница.
ОСЪЖДА „ЦАРЕВ ВРЪХ“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: н. м. Рилски
манастир, община Рила да заплати по сметка на РС – Дупница сумата 1569.64 лева,
представляваща държавна такса и депозити за вещи лица, на основание чл. 78, ал.6
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред ОС – Кюстендил в
двуседмичен срок, считано от получаването му в препис.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
19