РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1490
Град Пловдив, 10 август 2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав, в открито заседание
на осми юли през две хиляди и двадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 882 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба
на П.Д.Г., ЕГН **********,***, против заповед за прилагане на ПАМ № 20-0333-000074
от 08.03.2020 г. на началника на РУ Стамболийски при ОД на МВР - Пловдив.
Твърди се
незаконосъобразност и недопустимост на заповедта. Сочат се нарушения на
процесуалните правила, а именно в заповедта е посочена дата 08.03.2020 г., а в
нея е вписан резултата от химическата експертиза от 10.03.2020 г. Претендира се
нейната отмяна и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – началник на РУ Стамболийски
при ОД на МВР – Пловдив в становище към преписката намира жалбата за
неоснователна и моли да се остави без уважение същата.
Административен съд – Пловдив в настоящия си
състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок, ведно от
заповедта, същата е връчена на 26.03.2020 г., а жалбата е подадена на 30.03.2020г.
чрез административния орган, при наличието на правен интерес, а по същество за
неоснователна, предвид следното установено от
фактическа и правна страна:
Предмет на процесното оспорване е заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № № 20-0333-000074 от
08.03.2020 г. на началника на РУ Стамболийски при ОД на МВР - Пловдив.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1
, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.В оспорената заповед е посочено, че същата е
издадена от А.С.К.– началник на РУ Стамболийски при ОД на МВР - Пловдив. По
делото е приложена заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на директора на ОД на
МВР - Пловдив, по силата на която и в изпълнение на заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016
г. на Министъра на вътрешните работи, известна на съда, са определени групите
длъжностни лица, сред които и „началниците на районни управления към ОД на МВР“,
да прилагат административните мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", и т. 6 от ЗДвП. Поради това съдът приема, че заповедта е
издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.
С процесната заповед е наложена на жалбоподателя Г.
санкция по чл.171, т.1, б.“б“от ЗДвП временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
По същество съдът намира, че издадената заповед е
правилна и законосъобразна, предвид събраните по делото доказателства.
При извършена проверка на 08.03.2020 г. около 02:50
часа на водача П.Г., СУМПС № *********, води се на отчет в ОД МВР ПЛОВДИВ е установено в с.Брестовица на ул.“Васил
Левски“ като водач на МПС - ТОЙОТА РАВ 4 с рег. № РВ4874ТТ, управлява МПС собственост на Д.Б. Г., ЕГН ********** ***
извършва следното нарушение: 1- Водача управлява МПС, след употреба на алкохол,
с именно 0.82 промила в кръвта, установено с протокол №166/10.03.2020 г. за
химическа експертиза за определение концентрацията на алкохол в кръв и урина, управлява
МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на
хиляда до 1.2 на хиляда включително, с което виновно е нарушил чл. 5 ал. 3 т.1
пр. 1 от ЗДвП.
Събраните по делото доказателства еднозначно сочат, установено
твърдяното от компетентния орган нарушение. В представения по делото АУАН
водачът е посочил, че няма възражения относно констатираното нарушение. С
административната преписка е приложен и протоколът за медицинско изследване, от
който става ясно, че на посочената дата лицето се е явило за даване на кръв за
медицинско изследване, от което е установена алкохол в кръвта от 0,82 промила.
Не се събраха каквито и да е доказателства, оборващи установеното
нарушение от страна на административния орган.
При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът
съобрази следното: Съгласно чл. 171, ал.
1, б. "б" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който
се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, се прилага
принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС" до решаване на въпроса за отговорността му, но не за
повече от 18 месеца. Допълнено е, че при наличие на медицинско изследване от
кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
При тази законова регламентация, необходимата материално правна
предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежния ред управление на
МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация от
0,5 промила на хиляда. Нарушението на водача следва да е констатирано със
съставен акт за установяване на административно нарушение, който АУАН, съгласно
чл. 189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното.
В конкретния случай констатациите в акта за установяване на нарушението
относно управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
не са опровергани от жалбоподателя – чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, посочено в АУАН и
заповедта за ПАМ.
Представени са доказателства, които съдът кредитира, от които е видно,
че установената с последващо медицинско изследване концентрация на алкохол в
кръвна е 0,82 промила на хиляда, което също е много над допустимата норма от
0,5 промила на хиляда.
При установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 %, с техническо
средство, са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ по
чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Касае се за административна принуда,
предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него
обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След
като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката.
При така събраните по делото доказателства съдът не споделя възраженията
на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения в хода на административното
производство и за нарушение на закона.
В тази връзка по делото бе разпитан св. Т.Д.М., който посочва, че актът
е съставен в деня на нарушението, на датата на нарушението. В последно време
актовете се съставят на таблет. Посочва, че, след като
лицето му е донесло резултатът от химическата експертиза, този резултата е бил
съобразен и затова е вписан в заповедта.
В случая не е бил допуснато нарушение, тъй като вероятно се касае за
техническа грешка, но дори да се приеме, че е налице такова нарушение, то посоченото нарушение не е съществено,
доколкото не влияе на законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ и при
спазване правата на соченото за нарушител лице, като да установят и посочат
всички фактически обстоятелства, в т.ч. изясняване на действителната фактическа
обстановка. Не всяко нарушение на процедурата е съществено, а само онова,
недопускането на което, би могло да доведе до различно от взетото от
административния орган решение.
Затова съдът приема, че са били налице основания за издаване на
обжалваната заповед. Налагането на принудителна административна мярка
"временно отнемане на свидетелството за управление на МПС", с оглед
установеното от фактическа страна, е било задължително.
Срокът на действие на тази принудителна административна мярка не е
неограничен. Законът обвързва налагането и със срок - до решаване на въпроса за
отговорността, но не за повече от 18 месеца.
Посочените обстоятелства около извършеното нарушение са безспорно
установени, поради което издадената заповед съдът намира за правилна и
законосъобразна, а жалбата против нея следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода от делото, на жалбоподателя не се дължат разноски.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
П.Д.Г., ЕГН **********,***, против заповед за прилагане на ПАМ № 20-0333-000074
от 08.03.2020 г. на началника на РУ Стамболийски при ОД на МВР - Пловдив.
Решението е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: