Р Е Ш Е Н И Е
№ 436 03.12.2021год. град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на четиринадесети
октомври през
две хиляди и двадесет
и първа год. в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка Маринова с
участието на прокурора Константин Тачев като разгледа докладваното
от съдия Дарина Драгнева КАН дело №399
по описа за
2021 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Д.Ч.Д. против Решение №59/07.07.2021г, постановено по
АНД №596/21г. по описа на РС Казанлък, с което е потвърдено НП № 21-0284-000843/18.05.2021 г., издадено
от Началник Сектор към ОД МВР Стара Загора, РУ Казанлък с наложено на касатора административно
наказание глоба в размер на 50лв и лишаване от право да управлява МПС за срок
от един месец на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП, за това, че на 01.04.2021 г.
около 12.15ч., в град Казанлък, на ул. Козлодуй до №36, управлява товарен автомобил Фиат Дукато с рег. № ***, собственост на Д. Д.Ч., ЕГН **********,
в посока изток-запад, като при подаден
разбираем сигнал с ръка за
спиране от полицейски служител и ясно адресирана към него команда „спри“, водачът не спира на посоченото място, а продължава движението си по ул. Козлодуй, с което е
нарушил чл.103 от ЗДвП – не спира плавно на посоченото място или в най-дясната
част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролните
органи. Съставен е АУАН със сериен номер
на бланката АА625003 от 27.04.2020г, в който нарушителя е възразил, че не е
съгласен с написаното в акта. Като доказателство към образуваното АНП са приложени докладни записки и сведения касаещи случая.
За да потвърди НП, РС Казанлък е приел, че посоченото
деяние е извършено, като са обсъдени събраните
по делото гласни и писмени доказателства, като е извел извод, че АНО е
съобразил и всички смекчаващи вината обстоятелства и е наложил
кумулативно предвидените в закона наказания
в размер на минималните такива. Обсъдени
са в тяхната съвкупност показанията на полицейския служител, подал сигнала за
спиране, ведно с писмените обяснения на нарушителя, от които се установява, че
вместо да спре на подадения сигнал за спиране с посочване на мястото, където да
отбие, водачът е продължил направо, тъй като не бил възприел такъв.
С касационната жалба се твърди, че въззивното
решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като
въззивния съд при постановяване на съдебното си решение не е обсъдил здравословното състояние на наказаното лице и
представената от него медицинска документация. От съда се иска да бъде отменено
въззивното съдебно решение и да се постанови друго за отмяна на наказателното
постановление.
Ответникът ОД МВР Стара Загора в съдебно заседание
не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора
дава заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Здравословното състояние на лицето е посочено като
касационно основание по чл. 348 ал.1 – неправилно приложение на материалния
закон по отношение определяне на справедлив размер на наказанието. В случая АНО
е наложил минималните размери на
предвидените кумулативните
административни наказания, поради което явна несправедливост не може да бъде
обсъждана. Под тези размери и към по-леки по вид административни наказания, не
може да се премине в хода на административно наказателните производства, когато
не се касае за маловажен случай. Такъв обаче не е налице, тъй като от писмените
сведения на свидетеля на защитата се установява безспорно, че на подаден сигнал
за спиране водачът не е се е подчинил, а е продължил, защото преценил, че
полицейския служител също не спазва правилника за движение по пътищата. Когато
водачът не спрял, полицейския служител ги последвал с автомобила си и отново им
подал сигнал със стоп палка до завод „Арсенал“, където вече лицето се подчинило
и спряло. Поискал документи на водача за проверка, но водачът отново отказал и
поискал да дойде друг служител. Касаторът представил единствено личната си
карта, като данните от нея били записани от полицая и след това били освободени
да продължат. Това поведение осъществява състава на административното
нарушение, за което са наложени административни наказания и освен това посочва
причините за извършването му и отношението към установения ред за движение по
пътищата, който е част реда за държавно управление. Ето защо маловажен случай,
дори с оглед на здравословното състояние, което предизвиква необходимост лицето
да може да управлява автомобил, не може да бъде основание за прилагане
института на чл.28 от ЗАНН. Той се прилага, когато се касая за явно маловажен
случай на неспазване на правилата, извършен при смегчаващи вината
обстоятелства, като устното предупреждение би постигнало целите на ЗАНН тоест,
когато и най-лекото наказание ще се яви несъразмерно с тежестта на
извършеното.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал.2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №59/07.07.2021г. постановено по АНД №596/2021 год. по описа на Районен
съд Казанлък.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.