РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 810
гр. Пловдив, 10.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ
състав в открито
заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесетата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ПАСКОВ
при секретаря СТЕФКА КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдията Г. ПАСКОВ административно дело № 2545
по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 257 от АПК от АПК.
Образувано е по повод
жалба на Н.Й.А., ЕГН **********,***,
против бездействието на Кмета на Община „***“ да предприеме действия за
премахване на строителни отпадъци и почистването на строителната площадка на
имот ***, кв.52, по плана на с. ***, общ. *** – Пловдив, обл. Пловдив, ул. „***“
№ 17.
Жалбоподателката чрез процесуалния
й представител адв. П., заявява, че
поддържа изцяло депозирана жалба и моли съда тя да бъде уважена.
Ответникът, чрез процесуалния му
представител ю-т К. намира жалбата за процесуално недопустима, алтелрнативно
твърдението му е, че същата е неоснователна.
Заинтересованите страни Г.П.В. и И.П.В.
считат жалбата за неоснователна.
Относно процесуалната допустимост
на жалбата съдът намира за установено следното:
Ответната страна счита жалбата за
процесуално недопустима поради следното:
Жалбоподателят не е уточнил дали
обжалва мълчалив отказ или бездействие на административния орган. На следващо
място не са налице процесуалните
предпоставки на чл. 257 от АПК, не е налице активна легитимация на
жалбоподателя, както и пасивната легитимация на ответната страна.
Настоящият съдебен състав не
кредитира тези доводи поради следното:
В петитума на жалбата съвсем ясно
и изрично е посочено, че се обжалва бездействието на Кмета на Община „***“,
като искането е съдът да осъди административния орган да предприеме действия
съобразно законовите си правомощия. След като тези действия касаят премахване на строителни отпадъци и
почистването на строителната площадка на имот, който е съсобствен на жалбоподателката,
то тя безспорно има пряк и личен интерес.
А доколкото съобразно чл. 10, ал.4 и ал. 5 от ЗУО кмета на общината
отговаря за община отговоря за предаването на
отделените строителни отпадъци по време на
принудителното премахване на строежито предявения иск е срещу надлежната
в това производство страна.
Предвид горното съдът намира
жалбата за процесуално допустима.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
В съсобствения на
жалбоподателката имот са били премахнати принудително от органите
на ДНСК следните незаконни
строежи :
-Със Заповед
№ ДК-02-Пд-13/01.07.2010г., изд. от Н-к сектор
Пловдив при РДНСК-ЮЦР е била за премахната масивна сграда № 1
/л.236/
- Със Заповед № ДК-02-Пд-14/01.07.2010г., изд. от Н-к сектор Пловдив при РДНСК-ЮЦР е била премахвана масивна сграда № 2 /л.291/
- Със Заповед №ДК-02-Пд-1б/01.07.2010г.,
изд. от Началник сектор Пловдив при РДНСК-ЮЦР е била премахната масивна сграда 4
/л.347/
- Със Заповед №ДК-02-Пд-17/01.07.2010г., изд. от Началник
сектор Пловдив при РДНСК-ЮЦР е била премахната масивна сграда 5 -л.402/.
Всички горепосочени заповеди са
били обжалвани от заинтересованите страни,
като съдът е отхвърлил жалбите като неоснователни.
По делото бе назначена СТЕ, като в заключението си
вещото лице приема следното:
Основното
голямо количество строителни отпадъци в имота е в източната част, където са се намирали принудително
съборените 4 сгради, описани в документите, съставени от органите на ДИСК и в
съдебните решения относно обжалваните заповеди за премахване като сгради с номера 1, 2, 4 и 5. В средата се намира запазената в режим на тьрпимост
Сграда №3. В северозападната част на имота, където се е намирала принудително премахнатата "Пристройка
към първия етаж на жилищна сграда" също се намират на място строителните отпадъци, останали
след събарянето. В западната страна на имота има малко количество тухли и пясък, останали след събарянето от
жалбоподателката на пристройка
към нейната жилищна сграда.
Строителните отпадъци от 4-те премахнати огради от
принудителното изпълнение
се намират на мястото, на което са съществували самите огради. На мястото на
премахната пристройка се намират строителните отпадъци от нейното събаряне. На
практика е извършено само разрушаване
на оградите без необходимите последващи действия по отстраняване на отпадъците, селектирането им и
складирането им разделно. Нито от собствениците на съборените сгради
/заинтересваните лица по делото/, нито от строителната фирма, извършила събарянето са извършени каквито и
да било действие за отстраняване на последствията от премахването и някакви мероприятия по почистване на
терена.
По делото бяха разпитани свидетелите А. и Р..
Свидетелката А. заяви, че строителните отпадъци в
имота сериозно възпрепятстват придвижването на свекъра и свекърва й.
Свидетелят Р. заяви, че той като служител в Община "***", заедно с представител на РДНСК Пловдив е присъствал на събарянето на постройките. Строителните отпадъци са на място си и не са изнасяни. Според свидетеля задължение на Общината е да извози строителните отпадъци.
От
правна страна съдът намира за установено следното:
Не е спорно по делото, че описаните по горе незаконни строежи, са
били премахнати принудително от избрана от органите на ДИСК строителна
фирма, като същото е било извършено в
изпълнение на влезлите в законна сила заповеди,.
В хода на принудителното изпълнение жно са били надлежно изготвени протоколи образец № 2, № 3, № 4 и № 5, съобразно
изискванията на Наредба №13/2001г. от 30.10.2015г.
Съгласно чл. 10, ал.4 от Закона за управление на
отпадъците /ЗУО/ Кметът на
съответната община отговоря за
предаването на отделените строителни
отпадъци по време на принудителното
премахване на строежи, за оползотворяване на материалите и за влагане
на рециклирани строителни материали, включително
за покриването на разходите за извършване на дейностите по транспортиране и третиране.
Аналогична е и
разпоредбата на чл.14 от Наредба №13 за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от
органите на Дирекцията за национален строителен контрол, съобразно която
окончателното почистване на строителната площадка от строителните отпадъци, получени при премахването на
незаконен строеж, и възстановяването на терена се извършва от общината/района по местонахождение на строежа.
Видно от заключението на вещото
лице, което съдът кредитира изцяло като изготвено компетентно и в съответствие
с поставените му задачи е, че строителните отпадъци не са били надлежно премахнати
от съсобствения на жалбоподателката имот. В тази връзка са и показанията на
разпитаните в хода на съдебното производство свидетели.
Заинтересованите страни са
изложили обстойни доводи относно това, че са постройките са били премахнати
незаконно, но всички тези доводи са неотносими към предмета на настоящето дело.
В производството по чл. 256 от АПК на оспорване подлежи бездействието
на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт.
Както се посочи по-горе Кметът на
общината е длъжен по силата на закона да организира извозването и предаването на отделените строителни
отпадъци и след като
в случая е налице бездействие на
административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, то съдът намира жалбата за
основателна.
Предвид изхода на оспорването на
жалбоподателката следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски по делото
които са както следва: 10 лв. държавна
такса 200 лв. за депозит за вещо
лице и 300 лв. възнаграждение за адвокат
или общо 510 лв.
Мотивиран от гореизложеното,
Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Кмета
на Община „***“ да извърши дължимите действия за извозването и предаването на отделените строителни отпадъци по
време на принудителното премахване на строежите, съобразно заповеди № ДК-02-Пд-13/01.07.2010г., № ДК-02-Пд-14/01.07.2010г., №ДК-02-Пд-1б/01.07.2010г.
и №ДК-02-Пд-17/01.07.2010г., издадени
от Началник сектор Пловдив при РДНСК-ЮЦР и възстановяването на терена в
имот ***, кв.52, по плана на с. ***,
общ. *** – Пловдив, обл. Пловдив, ул. „***“ № 17.
ОПРЕДЕЛЯ срок
за изпълнение на дължимите действия от 6 месеца, считано от постановяване на
настоящето решение.
ОСЪЖДА Община „***“ да заплати на Н.Й.А., ЕГН **********,***
сумата д размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :