Номер 246304.11.2020 г.Град София
Апелативен съд - София13-ти търговски
На 04.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Метанов
като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно
гражданско дело № 20201000502324 по описа за 2020 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.396, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№52758 от 12.06.2020г. по описа на Софийски
градски съд на П. Л. Б. , ЕГН **********, чрез процесуалния представител Е. Й.
Ж., срещу определение от 18.05.2020 г., постановено по гр.д.№4022/2019г., по описа на
Софийски градски съд, ГО, 1-17 състав, в частта му, с която частично се прекратява
производството по предявените от ищеца искове за прогласяване нищожността на договор
за покупко - продажба от 24.03.2014г., евентуално неговото разваляне за 53,67%
идеални части от правото на собственост върху процесния имот.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, по подробно
изложени съображения, като иска същото да бъда отменено, в обжалваната му част.
Сочените от ищеца пороци засягат целия договор, а не негова част, нищожността на
която да не влече цялостната му нищожност. Дори и да се приеме, че договорът е сключен за
идеални части, не може да се предположи, че той би бил сключен и без недействителните си
части, тъй като цената е определена за целия имот. Затова е неприложим чл.26, ал. 4 ЗЗД.
Пороците на договора, сключен в нарушение на добрите нрави са изключително
сериозни и го засягат изцяло.
Прогласяването на нищожност само на 46,33% от договора, би накърнило правата на
ищеца като съсобственик по чл.33, ал.1 от Закона за собствеността /ЗС/. Той и другият
наследник - г-жа Р. Б., ответник по настоящото производство, не са страни по договора към
момента на сключването му. Така той би бил лишен от възможността да закупи частта,
припадаща се на другия наследник и съсобственик, която е длъжен да му предложи.
Прогласяването на нищожност само на 46,33% от договора би върнало тази идеална
1
част от процесния имот отново в наследствената маса на насредодателя, което повдига
въпроса за наследяването й от наследниците на прехвърлителя по договора, т.е. ищецът би
наследил 46,33% от 46,33% от имота, което накърнява правния му интерес и е крайно
несправедливо. Обратно -връщането на процесния имот на законните наследници на г-н Б.
би дало възможност на всеки от тях да упражни правата си.
Ищецът не е бил съсобственик на процесния имот към момента на сключване на
договора, за разлика от казусите по цитираната съдебна практика. Това поставя ищеца в
много по - неизгодна позиция в сравнение със съсобственика към момента на сключване на
съответния договор, който очевидно е разполагал с правата по чл.33 ЗС, както и с
възможността да се разпорежда със съответната си идеална част от съответния имот. В
случая, ищецът не е имал подобни права към момента на договора, което прави цитираната
съдебна практика неотносима.
Цитираната съдебна практика на ВКС в жалбата, се отнася до казуси, в които е
различно основанието за нищожност на съответния договор - в повечето случаи това е
противоречие със закона /чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД/. В настоящото производство се иска
обявяване на нищожността на договора на две самостоятелни основания: поради
заобикаляне на закона и поради накърняване на добрите нрави, съгласно /чл. 26, ал. 2 и ал.
3, предл.1 ЗЗД/.
Необосновани и противоречащи на закона са мотивите на съда за прекратяване на
делото поради недопустимост на иска за разваляне на договора за частта му, съответстваща
на оставащите 53,67% идеални части от процесния имот. Според него развалянето на
договора в частта му, надвишаваща 44,33%, колкото е наследствения дял на ищеца от него,
отново представлява упражняване на чужди права, в противоречие с чл.26, ал. 2 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК Д. Г. С. и Р. И. Б. са представили отговор на жалбата, с
който изразяват становище за неонователност на същата, съответно за правилност на
определението, в обжоалваната му част.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
прецени данните по делото, установи следното:
Производството по т.д.№4022/2019г. на Софийски градски съд е образувано по
искова молба на П. Л. Б. , ЕГН **********, срещу Д. Г. С., ЕГН **********, и Р. И.
Б., ЕГН **********, с искане: - да бъде установено, че договор за
покупко - продажба на недвижим имот от 24.03.2014г., съгласно нотариален акт № 34, т.I,
рег. № 1402, д. № 25/2014г., цели увреждането на ишеца, в качеството му на наследник на г-
н Л. П. Б. и да бъде прогласена нищожността на договора, като заобикалящ закона и
противоречащ на добрите нрави, на основание чл. 26, ал.1, предл.2 и 3
ЗЗД; - евентуално, ако бъде
преценено, че договора не следва да бъде обявяван за нищожен, да бъде постановено
2
развалянето му, поради неизпълнение от страна на купувача, на основание чл.87, ал.3 ГПК.
С определение от 18.05.2020г., постановено по гр.д.№4022/2019г., по описа на
Софийски градски съд, ГО, 1-17 състав, съдът е прекратил производството по
предявените от П. Л. Б. искове за прогласяване на нищожност на договор за
покупко - продажба от 24.03.2014г., евентуално за неговото разваляне за 53,67% ид.ч. от
правото на собственост върху процесния имот, по следните мотиви:
Исковете за нищожност и разваляне на договора за 53,67% ид.ч. са недопустими, тъй
като ищецът, като наследник на Л. Б. би наследил 46,33% ид.ч., а всеки наследник има право
на иск до размера на наследствената си част. Съгласно чл.26, ал.2 ГПК, никой не може да
предявява чужди права пред съд, поради което за 53,67% ид.ч. исковете са недопустими и
производството по делото за тях следва да бъде прекратено.
При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:
Частната жалба е процесуално допустима. Атакуваното определение подлежи на
обжалване и жалбоподателят е легитимиран да обжалва същото /чл.396, ал.1 ГПК/. Частната
жалба е подадена в срока по чл.396, ал.1 ГПК и е съобразена с изискванията на чл.260 ГПК,
вр.чл.275, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд за
недопустимост на исковете в посочените им части, поради което на основание чл.272, вр. с
чл.278, ал.4 ГПК, препраща към мотивите на обжалваното определение.
С оглед възраженията в частната жалба следва да се има в предвид следното:
Страните не спорят относно размера на наследствената част, която ищецът би
получил от наследството на Л. П. Б., в качеството си на законен наследник.
Според трайно установената практика на ВКС – ищецът е процесуално легитимиран
и има правен интерес да води искове по чл. 26 ЗЗД и чл. 87, ал.3 ЗЗД само до размера на
своето право на собственост, в случая до размера на наследствената си част, но не и извън
това, предвид забраната по чл.26, ал.2 ГПК, и предявените искове досежно идеалните части
на другите наследници са процесуално недопустими /В този смисъл решение № 208 от
14.07.2014г. по гр. дело № 6302/2013 г., IV-то г. о.; решение № 213 от 25.02.2014 г. по гр.
дело № 48/2013 г. III-то г. о.; решение № 397 от 03.10.2012 г. по гр. дело № 1604/2011 г., IV-
то г. о./.
Като е съобразил определението си с посочената практика градският съд не е
постановил неправилен съдебен акт.
Възраженията в частната жалба, основани на съображения за неправилност, а именно:
3
прехвърлен е целия имот, а не за идеални части от него; пороците на договора, сключен в
нарушение на добрите нрави засягат договора изцяло; накърняване на правата по чл.33, ал.1
ЗС на ищеца; връщането в насредствената част от масата само на 46,33% идеални части от
процесния имот, а не на целия имот води до накърняване на правата на ищеца, са
неоснователни предвид изложените по-горе мотиви и цитираната практика на ВКС, а и
същите не обосновават извод, че забраната по чл.26, ал.2 ГПК може да бъде преодоляна чрез
тълкуване, при преценка интересите на страната, предвид императивния характер на
нормата.
Отделно от това, в случая другият наследник е ответник по предявените искове, т.е.
той е принуден да се брани срещу упражнени от ищеца негови права по отношение на
процесния имот, което е процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес.
Поради съвпадане на крайните изводи на градския и апелативния съд обжалваното
определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Воден от тези мотиви, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.05.2020г., постановено по гр.д.№4022/2019г., по описа
на Софийски градски съд, ГО, 1-17 състав, в частта му, с която частично се прекратява
производството по предявените от ищеца искове за прогласяване нищожността на договор
за покупко - продажба от 24.03.2014г., евентуално неговото разваляне за 53,67% идеални
части от правото на собственост върху процесния имот.
Определението подрежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките
на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4