№ 632
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20231110200124 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на А. Д. М. против електронен фиш, серия К № 6098272, издаден
от СДВР, с който, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 ЗДП, на жалбоподателя била
наложена глоба, в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДП.
Фишът е обжалван от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Навеждат се
доводи за недоказаност; за липса на снимков материал; за процесуални нарушения (липса на
издател; липса на дата на съставяне; непрецизно описание; липса на място на извършване;
непрецизна санкционна норма); за неизяснена повторност. Моли фишът да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява. Изразява
становище за законосъобразност и правилност на атакувания акт. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – санкционирано лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащ на обжалване акт. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. Разгледана по същество, същата е и
основателна, макар само по част от изложените в нея съображения.
При дължимата служебна проверка, извършена от настоящия съдебен състав, на
основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснати
1
нарушения на процесуалния закон (коректно цитирани и в самата жалба), които са от категорията
на съществените и което не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на
административнонакателното производство.
Те се изразяват не в липсата на снимков материал (какъвто е наличен по преписката и
който контролните органи нямат законово задължение да връчват на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице), в липсата на посочване на издател и дата на
издаване на фиша (които не фигурират сред numerus clausus реквизитите в чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДП), в липса на посочване на място на извършване (което е конкретизирано в максимална степен
– както като административен адрес, така и като посока на движение за съответното платно) или
липсата на посочване на датата на влизане в сила на фиша, обуславящ повторността (налице е
твърдение, че инкриминираната дата попада в едногодишния срок от влизане в сила на
предходния, като останалото е въпрос на доказване), а в липсата на посочване на изпълнително
деяние и в непрецизната формулировка на санкционната норма. Докато първото отклонение от
процесуалните стандарти бележи гранична хипотеза на съществено процесуално нарушение
(възможните варианти на изпълнително деяние, когато се инкриминира превишена скорост с
моторно превозно средство, могат да бъдат сведени до приблизително един - управление), по
далеч по-категоричен начин стои въпросът с цифровата квалификация на санкционната норма.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДП регламентира само процесуалния ред за ангажиране на
отговорност и материалноправните предпоставки за диференцираната процедура по издаване на
електронен фиш. Санкционен характер има тази на чл. 182, ал. 4 ЗДП, предвиждаща двоен размер
на санкциите, при наличието на квалифициращ признак „повторност“. Самият законодател е
подходил достатъчно прецизно, предвиждайки приложимост на цитираната норма в определен
брой хипотези – случаите по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 на чл. 189 ЗДП. Това, обаче, не
може да се каже за подхода на контролните органи, които не са счели за необходимо да
посочат санкционна норма, съобразена в твърдяното нарушение (посредством
препращане към някоя от хипотезите на ал. 1-3), а са се задоволили, единствено с
цитиране на повторността (нормата на чл. 182, ал. 4 ЗДП няма самостоятелно
съществуване, а следва винаги и всякога да следва привръзка към санкционна норма).
В този смисъл и отправената от жалбоподателя критика има своите сериозни
основания, доколкото цитираната непълнота не позволява нито организирането на
адекватна защита, нито проверка на действителната воля на контролните органи, по
реда на съдебния контрол.
По изложените съображения, съдът намира атакувания електронен фиш за
незаконосъобразен – постановен, при нарушение на процесуалния закон и като такъв подлежи на
отмяна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К № 6098272, издаден от СДВР.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2