Р Е Ш Е Н И Е
№
4
гр.
Добрич, 09.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание
на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС КАМЕНСКИ
КАЛИПТЕН АЛИД
При
участието на секретаря Елица Александрова и прокурор при
ДОП - Пламен Николов, като разгледа докладваното от съдия Калина Димитрова в.н.о.х.д. № 286 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.313 и
сл. от НПК.
С
Присъда № 2 от 17.04.2019г., постановена по н.о.х.д. № 55/2018г. Районен съд – Генерал
Тошево е признал подсъдимата Н.Й.В. ***.Тошево, с ЕГН - ********** за ВИНОВНА в това, че:
1.На
неустановени дати, през периода от началото на 2009г. до 21.04.2009г. в с.К. общ.Г. Т., в качеството си на длъжностно лице - директор в Основно училище „Х. Б."
с.К., общ.Г. Т., в кръга на службата си, при условията на продължавано
престъпление, през непродължителни периоди от време, съставила официални
документи - Удостоверение за завършен осми клас/дубликат/ peг. №
121/20.01.2008г., и Свидетелство за основно образование серия Е - 08, № ****,
на името на Е.т Б. С. с ЕГН - **********, в които удостоверила неверни
обстоятелства, а именно, че Е. Б. С. е учил в дневна форма на обучение и
завършил основно образование в Основно училище „Х.Б.“ с.К., общ.Г. Т. през
учебната 2004/2005 година, с общ успех „Среден 3,00“, с цел да бъдат използвани тези документи, като доказателство за тези обстоятелства,
поради което и на осн. чл.311 ал.1 във
вр. чл.26 от НК и чл.54 ал.1 от НК й наложил наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една година, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК отложил с
изпитателен срок от три години, както и наказание „лишаване от право“ да заема
държавна ръководна длъжност в учебно заведение в структурата на Министерство на
образованието и науката за срок
от три години.
2.На
неустановена дата в периода от началото на 2010г. до 10.06.2010г. в с.К. общ.Г. Т., в качеството
си на длъжностно лице - директор в Основно училище „Х. Б.“ с.К.,
общ.Г.л ., в кръга на службата си, съставила официален документ - Свидетелство
за основно образование серия ДН № ***** и peг. № 95 - 1/22.02.2010г. на името
на Д. Д. С. с ЕГН – **********, в който удостоверила неверни обстоятелства, а
именно, че Д. Д. С. е учила в дневна форма на обучение в Основно училище „Х. .Б"
с.К. общ.Г. Т. и завършила основно
образование в Основно училище „Х. Б.“ с.К. общ.Г. То. през учебната 1994/1995 г. с общ
успех „Мн. Добър 4,60", с цел да бъде използван този документ, като
доказателство за тези обстоятелства, поради което и на основание чл.311 ал.1 и чл.54
ал. 1 от НК й наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца,
чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от
три години, както и наказание „лишаване от
право“ да заема държавна ръководна длъжност в учебно заведение в структурата на
Министерство на образованието и науката за срок от три години.
3.На
неустановена дата в периода от началото на 2013г. до 09.04.2013г. в с.К. общ.Г.л Т., в качеството
си на длъжностно лице - директор в Основно училище „Х. Б.“ с.К.
общ.Г. Т., в кръга на службата си, съставила официален документ Свидетелство за
основно образование серия ДН № ***** и peг. № 80 - 12/25.09.2008г. на името на
Е. А. Г. с ЕГН - **********, в който удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че Е. . Г. е учил в дневна форма на обучение в Основно училище „Х. Б.“
с.К. общ.Г. Т. и завършил основно образование в Основно училище „Х.Ботев“ с.К.,
общ.Г. Т. през учебната 1997/1998г. с общ успех „Среден 3.00“, с цел да бъде
използван този документ, като доказателство за тези обстоятелства, поради което
и на основание чл.311 ал.1 и чл.54 ал. 1 от НК й наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от девет месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от три години, както и наказание „лишаване от право“ да заема държавна ръководна длъжност
в учебно заведение в структурата на Министерство на образованието и науката за
срок от три години.
На
основание чл.23 ал.1 от НК РС – Генерал Тошево групирал наложените на подс.Н.Й.В.
наказания „лишаване от свобода“, като определил за изтърпяване най-тежкото общо наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване отложил на осн.
чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, като присъединил към така наложеното най-тежко
наказание и наказанието „лишаване от право“ да
заема държавна ръководна длъжност в учебно заведение в структурата на Министерство на образованието
и науката за срок от три години.
На
основание чл.189 от НПК подсъдимата Н.Й.В. е осъдена да заплати сторените по делото разноски
в размер на
843,78лв. по сметка на ОД на МВР
– Добрич и 600 лв. по сметка на
РС – Генерал Тощево.
Недоволна от
така постановената присъда
останала подсъдимата, която я
обжалва в предоставения за това законен срок, чрез процесуалния си
представител. Излагат се съображения за неправилност и необоснованост на
постановения съдебен акт, като се пледира присъдата да бъде отменена и
постановена оправдателна такава. Навеждат се доводи за допуснати нарушения на процесуалните
правила при установяване на фактическата обстановка, както и такива за
неправилно третиране на доказателствата по делото, поради което присъдата следвало да бъде отменена.
В проведеното пред
въззвината инстанция публично съдебно заседание на 12.11.2019г. защитникът на
подсъдимата поддържа изцяло жалбата така, както е подадена, излагат се доводи
за недоказаност на повдигнатото обвинение и отправя искане за отмяна на
обжалваната присъда и постановяване на оправдателна такава.
Представителят на ДОП счита жалбата за неоснователна, а
съдебния акт за правилен и законосъобразен. Пледира се, че присъдата е
мотивирана и съобразена изцяло със събраните доказателства, а наложеното
наказание е правилно индивидуализирано.
Счита фактическата обстановка по делото за напълно и правилно изяснена. Твърди,
че липсват основания
за отмяна или
изменение на присъдата, като се пледира поради
неоснователност на подадената жалба, съдебният акт
на първоинстанционния съд
да бъде потвърден.
Въззивната
инстанция след като прецени изложените в жалбата доводи, доказателствата по
делото, становищата на страните изложени в съдебното заседание и
след цялостна проверка
на присъдата съгласно
чл.313 и чл.314 от
НПК, прие за установено
следното:
Досъдебно
производство № 155/2016г. е образувано с постановление на прокурор при РП –
Генерал Тошево от 19.07.2016г. срещу „Неизвестен извършител“ за това, че през
2008г. в с.К. общ.Г. Т., съставил неистински официален документ – свидетелство за завършено
основно образование с рег.
№ 80-12/25.09.2008г. с цел да бъде използван този документ – престъпление по чл.308 ал.2
вр. ал. 1 от НК.
Досъдебното
производство № 162/2016г. по описа на РУ на МВР Ген. Тошево е започнало на
28.07.2016г. на основание чл.212 ал. 2 от НПК с извършване на действие по разследването
– разпит на свидетел. Същото се е водило срещу „Неизвестен
извършител“ за това, че през 2008г. в с.К. общ.Ген. Т. съставил неистински официален документ, с
цел да бъде
използван.
Досъдебното
производство № 164/2016г. по описа
на РУ на МВР Ген. Тошево е започнало на 28.07.2016г. на основание чл.212 ал.2
от НПК с извършване на действие по разследването – разпит на свидетел. Същото се е водило срещу „Неизвестен
извършител“ за това, че през 2010г. в с.К. общ.Ген. Т. съставил неистински
официален документ, с цел да бъде
използван.
Впоследствие,
с постановления на прокурор при ГТРП от 07.04.2017г. образуваните досъдебни
производства № 162/2016г. и № 164/2016г. са обединени към ДП № 155/2016г., тъй
като материалите по същите показват, че едно и също лице е евентуалният извършител на престъпленията, предмет и на трите ДП.
По делото е
установена следната фактическа обстановка:
Въз основа на Трудов
договор № РД-12-2145/13.07.1998г. и Споразумение № ЛС-1/31/
02.03.2001г., подс.Н.Й.В. била назначена за директор на ОУ “Х. Б.“ с.К. общ.Г.
Т., която длъжност заемала до 07.10.2013г. съобразно заповед №
РД-07-18/03.10.2013г. на началника на РИО - Добрич към Министерство на
образованието и науката. Съгласно утвърдената длъжностна характеристика, подс.Н.В.
в качеството си на директор на общинско училище ОУ“Х. Б.“ с.К. общ.Ген. Т. организирала,
контролирала и отговаряла за цялостната му дейност (управленска и финансова),
представлявала училището пред органи, организации и трети лица, контролирала
учебно възпитателния процес, подписвала и подпечатвала документи свързани с
основната дейност на училището.
Пункт 1: Е. Б. С. - син на св.Б. С., учил до втори клас в
ОУ “Х. Б“ с.К., общ.Г. Т., след което не продължил образованието си. През
2008г. решил да отиде в Р.П. за да работи като шофьор. Това обаче нямало
как да се случи предвид обстоятелството, че не можел да завърши курсове за
правоспособност понеже нямал завършено основно образование. В началото на
2009г. св.Б. Са. заедно със съпругата си св.С. С. посетили подс.Н.В. на работното й място в
сградата на училището. Обяснили какъв е проблема на сина им Е.т
С. и помолили същата, да му бъде издадена диплом за завършено
основно образование. Подсъдимата отговорила, че няма проблем веднага да се
издаде такъв документ. Извадила жълта бланка с надпис „Удостоверение“, попълнила я собственоръчно, положила подпис и печат, след което предала на родителите документа за завършен осми клас
с рег. № 121/20.01.2008г. от ОУ “Х. .“
с.К., общ.Г.Т., обл.Д.ч, от Е.Б.С.. В горният десен ъгъл на документа
собственоръчно написала „Дубликат“. В това удостоверение били написани
изучаваните учебни предмети, както и получените оценки по тях, като формата на
обучение била дневна през
учебната 2004г – 2005г.
Междувременно свидетелите С. и Б.
С. се преместили да живеят в нов дом. При местеното на покъщнина и багаж
загубили издаденото удостоверение за завършено основно образование от сина им.
Това обстоятелство ги накарало отново да посетят подс. Н.В. на работното й
място, за да им издаде друго такова удостоверение, което се случило в началото
на 2009г., но преди 21.04.2009г. Подс.Н.В.
издала свидетелство за основно образование на Е.Б.С. серия Е
- 08 №*****, рег. № 72-18/11.03.2008г.
Свидетелството този път било на
бяла хартиена бланка, като в него било отразено,
че формата на обучение е била дневна и,
че през учебната 2004/2005г. Е.Б.Салиев е завършил основно образование
с общ успех
среден 3,00.
Така издаденото от подсъдимата свидетелство, Е.т С. представил на ЕТ “Н. Н.“ учебен център – Д.. На
23.04.2009г. му било издадено удостоверение за допускане до теоретичен изпит №
Т-51/23.04.2009г. Процесното свидетелство Е. С. представил и пред Министерство
на вътрешните работи, сектор КАТ на 11.05.2009г. ведно със Заявление А**** за
издаване на документи за самоличност на български граждани вх. №
2741/11.05.2009г. и на 12.05.2009г. му било издадено свидетелство за управление
на МПС №*********, валидно до 12.05.2019г. за категориите В и АМ. Така Е.Б.С., с
помощта на издаденото свидетелство за
завършено основно образование от подс.Н.В. се сдобил със свидетелство за
управление на МПС, след което заминал да работи в Р. Полша. В по - късен момент
баща му – св.Б. С. намерил изгубеното удостоверение за завършен осми клас,
което подсъдимата първоначално издала на сина
му.
Копие от свидетелството за основно образование по този
пункт е приложено по ДП като част от документите, представени от Е.Б.С. за
издаване на СУМПС. /л.
86 и л. 98 от том І на ДП/.
Във връзка с
допитване на разследващите органи, от ОУ „Христо Ботев“, с.К. заявяват, че Е.Б.С.,
ЕГН - ********** не е завършил основно образование в ОУ „Х. Б.“, с.К.. Същият е учил от
първи до втори клас в училището под името З. Б. С.. Дубликат на
свидетелство за основно образование със
серия ДН № **** не съществува в Книгата за издадени дубликати на документи за завършена степен на
образование и придобита професионална квалификация.
Дубликат на свидетелство за основно образование с рег. № 72-18(5) и серия ДК
004759 от 11.03.2008г. е издаден на лицето А. Х. Е. /А. З. Е./. Към делото са
изискани и приложени заверени копия от книгата за подлежащите на задължително обучение деца, водена в ОУ „Х. Б.“ с.К., от които е
видно, че Е. С. е бил ученик само в първи
и втори клас на училището, след което не продължил образованието си. Приложена е и регистрационната книга за издадените
дубликати на документите за завършена степен на образование /свидетелства за
основно образование/ и за придобита професионална квалификация.
Пункт 2: През 2010г. Д. Д. С. решила да се
запише на курсове за любител шофьор, но
нямала завършено основно образование, а и никога не била ходила на училище.
Неин познат я посъветвал да си изкара диплома за завършено основно образование,
като даде триста лева на определени хора /неустановени по
делото лица/ и личните си данни. По телефона с нея се свързал мъж на когото
продиктувала личните си данни, в резултат на което след няколко дни (на неустановена дата в периода от
началото на 2010г. до 10.06.2010г.) получила издадено на свое
име свидетелство серия ДН № 019263 и peг. № 95 - 1/22.02.2010г. за завършено основно образование, съставено и подписано от подс.Н.В.
в качеството и на директор на училището. В него било посочено, че през учебната
1994/1995г. формата на обучение била дневна, че Д.Стоянова била завършила
с общ успех 4.60, както били нанесени и
изучаваните учебни предмети и получените оценки по тях. Това свидетелство
послужило на св.Демирка Стоянова и тя се записала на курс за любител шофьор,
като в последствие се сдобила със СУМПС № ********* издадено на 28.06.2010г. и
валидно до 28.06.2020г. за категории В и АМ.
Дубликат на свидетелството
за основно образование на Д. Д. С. също е предоставено под формата на
ксерокопие като част от документите, представени от същата за
издаване на СУМПС. /л.
103 от том І на ДП/
В писмо издадено от ОУ
„Х. Б.“, с.К. общ.Г..Т., обл.Д. е посочено, че Д. Д. С. с ЕГН - ********** е
завършила основно образование в самостоятелна форма на обучение, но през
учебната 2013/2014г. Документът който й бил издаден е със серия Е - 14 № ****,
рег. № 153 - 13 от 01.07.2014г. Дубликат на свидетелство за основно образование
със серия ДН № 019263 съществува в Книга за издадените дубликати на документите
за завършена степен на образование и придобита професионална квалификация, но е издаден на лицето Н.
М. З. с
ЕГН - **********. Има издаден и документ за основно образование в Книга за
вписване на свидетелствата за основно образование под № 153 от 1988г., но под
този номер също фигурира лицето Н. М. З.
с ЕГН - **********.
Пункт 3: Свидетелят К.Б.
и семейството му живеели в с.С. общ.Г. Т..
Синът му – св.Е. А. Г. решил да отиде да работи в Р. Полша, но за целта му
трябвало свидетелство за управление на МПС. Е. Г. не можел да изкара курсовете
за шофьор понеже учил само до четвърти клас в ОУ“Х. Б.“ с.К., общ.Г.Т. и не продължил
образованието си. Баща му – К. Б., се познавал отдавна с директорката на това училище
– подс.Н.В.. Решил да отиде при нея и да я помоли да издаде диплома на сина
му за основно образование. В началото на 2013г. отишъл при подс.Н. В. на работното й място в училището и подробно
обяснил какво иска, като и казал, че дипломата е нужна на сина му за да може да
изкара курсове за шофьор. Подс.Н.В. му казала,
че може
да издаде диплома на сина му, но трябва
да отиде на другия ден отново при нея. На следващия ден св.Курбан Б. отишъл
и получил от подс.Н.В. Свидетелство за основно
образование Серия ДН № 012388, рег. № 80-12/25.09.08г. на Е. А. Г. с ЕГН – **********,
като с този документ се удостоверявало, че Е. Г. е завършил в дневна форма на обучение през учебната
1997/1998г., с общ успех Среден 3, основно образование в Основно училище „Х. Б.“
с.К. общ.Г..Т. обл.Д.. На документа бил положен
подпис на Директор
– Н. В., както и печата
на училището, положен на две места.
При така наличната вече диплома
за завършено основно образование Е. Г. записал шофьорски курс в периода
18.03.2013г. - 25.03.2013г., който курс завършил успешно и се явил на
теоретичен изпит. За допускане до този изпит, като към попълненото заявление до Началника на областен
отдел КД ДАИ гр.Добрич от 09.04.2013г. приложил и Свидетелство за основно
образование Серия ДН № *****, peг. № 80-12/25.09.08г., Дубликат на свидетелство
за основно образование № 453/1998 на Е.
А. Г.. Същият не издържал теоретичния изпит,
за което бил съставен
Протокол № 368/15.04.2013г., а след това не се явил повече на
изпит. Установено е, че същият
не притежава права за
водач на МПС
и няма издавано
СУМПС.
По
отношение Е. А. Г. е
било образувано д.п., въз основа на сигнал от М. В. А. – учител в ОУ „Х. Б.“,
с.К., общ.Г.. Т. за това, че друга учителка в същото училище й представила
копие на свидетелство за основно образование серия ДН № *****, рег. № ******г,
дубликат на свидетелство за основно образование № 453/1998г. на името на Е. А.
Г., ЕГН - **********, издадено от ОУ „Х. Б.“, с.К.. Известно било, че въпросният
документ е бил използван от Е. А. Г. по
повод организирани шофьорски курсове. В сигнала е посочено, че документът в
действителност е подпечатан с печата на
училището и носи подписа на директорката – Н. Й. В.,
но същият се явява документ с невярно съдържание, тъй като лицето Е.А. Г. не е бил
ученик на ОУ „Х. Б.“ и в регистрите липсва издадена диплома на негово име,
както и диплома с такъв номер. Лицето не е записано в Книгата на подлежащите и
в Главната класна книга. В процесното свидетелство е отразено, че Е.Георгиев се
е обучавал в дневна форма, което означава
присъствена форма, поради което е следвало задължително да бъде записан
в горепосочените книги. В обясненията си, М. В. А. и Д. Т. И. – заемащи длъжностите съответно „учител по биология, химия
и география“ и „начален учител“ в ОУ „Х. Б.“ заявяват, че разпознават подписа
на директорката Н. В., както и печата на учебното заведение.
В
обясненията си дадени на досъдебното производство, майката на Е. Г. – А. Б. Д.
потвърждава, че синът й няма завършен осми клас. С протокол за доброволно
предаване същата е предоставила на органите по разследването ксерокопия от
следните документи: удостоверение от Областното мюфтийство, Удостоверение за
раждане от ***г. на Е. А. Г., Удостоверение № 37/31.05.199….г. на Е. К. Я. за
завършен трети клас, Свидетелство за начално образование № 46/31.05.1995г. Е.К.Я..
Прави впечатление, че в различните документи фигурират лица с различни имена. На искане
за справка за идентичност
на имена на
Е. А. .Г. и Е.
К. Я. от кметството на с.С.,
общ.Г.Т. отговарят, че в картотечния
регистър на с.С. не съществува лице с имеЕ.К.Я.. /л.66 – 68 том І на ДП/
По
делото е установено, че Е. А. Г. се е
записал като курсист за обучение като водач на МПС категория „В“, като е
представил пред инструктора копие на свидетелство за завършено основно образование.
В писмо на ОД на МВР, Сектор „Пътна полиция“ – гр.Д. е посочено, че лицето Е. А. Г.
не притежава права за водач на МПС и няма издавано СУМПС.
От
приложено по д.п. писмо от 29.06.2016г., подписано от директора на ОУ „Х. Б.“, с.К. общ.Г..Т. се установява, че:
- не е издавано свидетелство за основно
образование на лицето Е. А. Г. с ЕГН - **********;
- няма издаван документ със серия ДН № 012388
в Книгата за издадените дубликати на документите за завършена степен на
образование и придобита професионална квалификация и в Регистрационната книга
за издадените документи за завършена степен на образование и за придобита професионална квалификация;
- няма документ с № 453 в Книга за издадените
дубликати на документите за завършена степен
на образование и придобита професионална квалификация;
-има издаден
документ за основно образование в Книга за вписване на свидетелствата за основно образование под този
номер от 1998г., но в съответната графа е вписано лице с име П. С. С.;
- лицето Е. А. Г., ЕГН - ********** е учил от първи
до трети клас в ОУ „Х. Б.“
с.К., след което се е преместил в Ш.;
- лицето
Е. А. Г. е
бил ученик в самостоятелна форма на обучение през учебната 2011/2012г. в ОУ „Х.
Б.“, с.К. и е завършил шести клас. След това няма данни лицето да е продължило образованието си.
С цел установяване на обективната истина и с
оглед необходимостта от приложението на специални знания, в хода на досъдебното
производство правилно са били назначени редица съдебни експертизи, от
заключенията на които се установява
следното:
Комплексна експертиза № 36 /л.120
- 125 том ІІ ДП/ установява, че текстът с който
са попълнени Свидетелство за основно образование
серия Е - 80, № 055562 и
Удостоверение за завършен VІІІ клас (дубликат) с рег. № 121/20.01.2008г.,
издадени на името на Е.Б.С. с ЕГН - ********** е изпълнен от подсъдимата Н.Й.В.. От нея са положени подписите за директор в свидетелството и този
след изписания текст „дубликат“ в горния десен ъгъл на удостоверението. По
отношение на поставения в удостоверението подпис вещото лице е заявило, че
подписът за директор в удостоверението не се явява подпис на Н.Й.В., сравняван
с представените образци от подписа й.
Отпечатъците от печат в
мястото на положените подписи за директор, са положени с печата на
Основно училище „Х. Б.“, с.К. общ.Г.. Т., използван през този период, образец
от който бил представен по досъдебното производство. В частта с която се е изобразил
в удостоверението, отпечатъкът от печат съответства
също на печата на училището;
Комплексна експертиза
№ 37 /л.138 -141 том ІІ ДП/ установява, че двата подписа за директор в
Свидетелство за основно образование
серия ДН, № 019263, рег. № 95-1/22.02.2010г., издадено на името на Д. Д. С. с ЕГН
- ********** се явяват копия на подписи, положени от подс.Н.Й.В.. Отпечатъците
от печат върху подписите за директор в посоченото свидетелство се явяват копия
на такива, положени с печата на Основно училище „Х. Б.“ с.К., общ.Г. Т.,
използван през този период, образец от който бил представен по досъдебното производство.
Комплексна експертиза
№ 38 /л.101 - 104 том ІІ ДП/
установява, че текстът, с който е попълнено Свидетелство за основно
образование серия ДН, № 012388, рег. № 80-12/25.09.2008г.,
издадено на името на Е.А. Ге. ЕГН - ********** е изпълнен от подсъдимата Н.Й.В..
От нея са положени и двата подписа за директор в свидетелството. Отпечатъците
от печат върху подписите за директор в посоченото Свидетелство се явяват копия на
такива, положени с печата на Основно училище „Христо Ботев“ с.К., общ.Генерал
Тошево, използван през този период,
образец от който бил представен по досъдебното производство.
Тройна съдебно - криминалистическа експертиза
за почерково и техническо изследване на документи /л.153
- 162 том ІІ ДП/ установява:
1.
по
отношение представеното копие от Свидетелство за основно образование серия ДН,
№ 012388, рег. № 80-12/25.09.2008г., дубликат на Свидетелство за основно образование
сер. № 453/1998г., издадено от ОУ „Христо Ботев“, с.К., общ.Г. Т., на името на
Е. А. Г. с ЕГН - ********** е установено, че ръкописния текст и подписите от името на „Директор“ са
изпълнени от подсъдимата Н.Й.В.. Отпечатъците от печат в посоченото
Свидетелство напълно съвпадат с
отпечатъците от печата на училището, представени като сравнителна по форма,
размер и разположение на отделните елементи и шрифта на текстовете. Не е
установено наличие на признаци сочещи, че тези отпечатъци не са положени с оригиналния печат на
училището.
2.
по
отношение на представения по делото оригинал на Удостоверение за завършен 8-ми
клас рег. № 121/20.01.2008г. /дубликат/, издадено от ОУ „Х. Б.“, с.К. общ.Г.Т.,
на името на Е.Б.С. с ЕГН - **********, експертизата установила, че ръкописния
тест в удостоверението е изпълнен от подс.Н.В.. Подписът след ръкописния текст
„Дубликат“, положен в горния десен ъгъл на документа също е изпълнен от
подсъдимата Н.Й.В.. По причини, описани в изследователската част на
експертизата, не е възможно да се отговори на въпроса дали подписът вдясно от
бланковия текст „Директор“ в долната дясна част на документа е изпълнен
от подс.Н. В.. Отпечатъците от печат в удостоверението
напълно съвпадат с отпечатъците от печата на училището по форма, размер и
разположение на отделните елементи и шрифта на текстовете. Не е установено
наличие на признаци сочещи, че тези отпечатъци не са положени с оригиналния печат
на училището.
По отношение на
представеното копие на Свидетелство за основно образование серия Е - 08, №****,
рег. № 72-18/11.03.2008г., издадено от ОУ „Х. Б.“, с.К. общ.Г. То., на името на
Е.Б.С. с ЕГН - ********** експертизата установява, че ръкописния текст в посочения документ, както и подписите
от името на „Директор“ са изпълнени от подсъдимата Н.Й.В., а положените печати
са положени с оригиналния печат на ОУ „Христо Ботев“, с.К., общ.Г..Т..
3.
по
отношение на представеното по делото копие от Свидетелство за основно
образование серия ДН, № *****, рег. № 95-1/22.02.2010г., дубликат на
Свидетелство за основно образование сер. № 153/15.06.1995г., издадено от ОУ
„Христо Ботев“, с.К. общ.Г..Т., на името на Д. Д. С. с ЕГН - **********
експертизата установява, че подписите от името на „Директор“ в свидетелството са
изпълнени от подс.Н.Й.В., а отпечатъците
от печати са положени с оригиналния печат на ОУ
„Христо Ботев“, с.К. общ.Генерал Тошево.
По отношение на
наведеното и в жалбата и в съдебно заседание, за допуснати процесуални нарушения
тъй като обект за изготвяне на цитираните по-горе експертизи, не били
представени оригиналните документи издадени от подсъдимата, а през цялото време се
работело с техни копия, настоящият съдебен състав счита същите за несъстоятелни.
Наказателно правната теория приема, че при извършването на криминалистическа
експертиза за почерково изследване на документи, когато оригиналът на документа
не може да бъде представен, почеркът на лицето се обследва, включително и във вид на копие на документа – фотоснимки, ксерокопия и т.н. /вж.
стр.207 от Учебник по Криминалистика на проф.Цеко Цеков, издание 1998г., стр.215
от Учебник по Криминалистика на Иван
Боев, издание 2001 година/.
В този смисъл има
богата съдебна практика, като в свои решения ВКС на Р България е имал повод
недвусмислено да посочи, че ксерокопия на документи могат да бъдат годни
предмети на документно престъпление. Доктрината и практиката са категорични по въпроса, че
преписът, респективно ксерокопието възпроизвежда съществуващ документ и е
свързан с него. Друг обективен признак на състава на престъплението е
характеристиката на документа, а именно наличието на официален документ.
Определение на понятието официален документ е дадено в чл.93 т.5 от НК.
Официален е всеки документ, издаден по установения ред и форма от длъжностно
лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на
възложените му функции. Също така, за наличието на официален документ не следва
само да се изхожда от изискванията за правната му валидност и доказателствена
сила, а и от годността на документа да създаде заблуждение у другиго, че
е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му,
какъвто е настоящият случай. Решаващият съд правилно е приел, че подс.Н.Й.В. е
действала в качеството си на „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93 т.1 от НК, в
кръга на службата си, предвид възложените й с длъжностната характеристика
функционални задължения. В тази връзка процесните копия на документи по
настоящото дело са официални документи, тъй като те са били годни да създадат
заблуждение у другиго, че са издадени по установения ред и форма от длъжностно
лице в кръга на службата му. По смисъла на наказателното право документът
представлява конкретно изявление с правно значение, материализирано с писмени
знаци върху траен носител и носещо подписа на направилия изявлението. Поради
това е налице годен предмет на престъплението, тъй като копията на процесните документи привидно се явяват официални удостоверителни документи за завършено образование /в случая основно
образование/. В принципен план преписът, респективно ксерокопието,
възпроизвежда съществуващ документ и е свързан с него, като за
характеризирането на едно конкретно изявление с правно значение като документ,
нямат значение начините и средствата за неговото материализиране, стига то да е
материализирано с писмени знаци върху траен носител и да носи подписа на
направилия изявлението. Липсата на оригиналите на процесните документи, не
прави деянието несъставомерно, каквото е основното възражение. Тези доводи не съответстват
на закона, съдебната практика и правната доктрина. Изхождайки от дефинитивната
същност на документа като конкретно писмено изявление на определено лице, което
изявление притежава пряко или косвено правно значение, доктрината последователно
е приемала преписите, както и копията, за документи които могат да бъдат
предмет на подправка, респ. преправяне. Отчитайки променената обществена и
технологична среда, няма причини да бъдат отречени тези характеристики на
съвременните копия на документи, доколкото те са масово ползвани в
документооборота и приложими за установяване съществуването или не на
определено правоотношение. В хода на наказателното производство, авторът на
неистинските документи е бил разкрит, както и представените копия от документи
са били приети от съответните органи за удостоверяване на подлежащите на това факти и
обстоятелства и така те са проявили правното си значение.
Спорът по делото е
очертан в рамките на защитната позиция – може ли копие на документ
да бъде предмет на инкриминираното
престъпление. Динамиката в развитието на обществените отношения несъмнено се
отразява и на документооборота. Императивното изискване всеки документ да се
ползва в оригинал или приравненият му нотариално заверен препис би затруднил в
този аспект обществените отношения, които логично следват хода и скоростта в
развитието на технологиите. В съвременните условия, когато се налага дори
въвеждането на структурираните електронни документи, с които се цели още повече
улесняване и повишаване на ефективността на обмен на данни между органите и
институциите, поставянето на такива изисквания е немислимо. Така, че не може да
бъде споделено виждането, че копието на документ представено от лицето, на чието име е
издаден за удостоверяване на съответните факти по отношение на него,
няма правно значение само поради
това, че е копие. От значение е, че органът
пред който е представен документът в
този му вид – като копие, го приема за удостоверяване на фактите и обстоятелствата които подлежат на удостоверяване с него, с което документът
проявява и правното си значение. Затова и неистинността на такъв документ в
смисъла на дефинитивната норма по чл.93 т.6 от НК и в зависимост от вида му
обуславя такава порочност, че го прави предмет на съответно документно престъпление.
При горните данни, несъмнено е установено, че
инкриминираните документи за завършено образование, които са неистински
официални документи са били ползвани на съответните дати пред посочените
служители, които да установят въз основа на тях факти за лицето, на чието име
са издадени за завършено образование от съответната степен, в съответното
учебно заведение и през съответния период. Издаването на такива документи е
предхождано от обучение с различна продължителност и полагане на изпити,
каквито лицата на които са издадени съответно не са провеждали и не са полагали.
Така, че в субективно отношение подс.Н. Й. В. е съзнавала противоправния
характер на деянието и неистинността на процесните документи, издадени от нея.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приложените по надлежния процесуален
ред към делото писмени доказателства, заключенията на вещите лица по
назначените експертизи, както и от показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели които съдът е кредитирал изцяло като логични,
последователни, взаимодопълващи се и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Фактическата
обстановка по делото Районен съд гр.Ген.Тошево е установил, след внимателен
анализ на всички събрани и проверени по надлежния процесуален ред
доказателствени материали, както и приобщените към делото, по предвидения
процесуален ред писмени доказателства и при спазване на процесуалните изисквания
за събирането и проверката им. Събраните по делото доказателствени
материали са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и установяват по несъмнен
начин релевантните за отговорността на подсъдимата обстоятелства. Въз основа на
събраните доказателства в първата инстанция ДОС намира, че направените
фактически изводи са правилни.
Първоинстанционният съд е събрал
доказателствата по предвидения в
НПК ред и след задълбочената им преценка обосновано и законосъобразно е стигнал до извода, че подсъдимата
е извършила виновно деянието предмет в
обвинителния акт. Тези изводи на решаващия съд са подкрепени от всички
приложени по делото доказателства. Изводите и заключенията относно фактите и обстоятелствата включени в предмета на
доказване са направени без да са тълкувани превратно доказателствените материали и при спазване изискванията на чл.305 ал.3 от НПК. Във връзка с казаното
по-горе Районният съд е изложил съображения, които напълно се споделят от
настоящия състав и не е нужно да бъдат преповтаряни.
С присъдата
от 17.04.2019г. е даден
отговор на кръга
от въпроси, включени в чл.301
ал.1 от НПК, като приетата за установена фактическа обстановка напълно
се подкрепя от
събрания доказателствен материал.
След като прецени всички
събрани и приети от съда доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, настоящата съдебна
инстанция също намира, че от обективна и субективна страна, подс.Н.Й.В. ***
Тошево, със своите действия е осъществила състава на престъплението по чл.311
ал.1 от НК и по трите пункта на обвинението. Правилно е прието, че от обективна
страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие което е било
осъществено чрез съставяне на официални документи с невярно съдържание, а
именно, че Е.т С. през 2004/2005г. е
завършил осми клас в дневна форма на обучение в ОУ „Христо Ботев“ с.К., с общ
успех „среден 3,00“; че Д. С. през 1994/1995г. е завършила осми клас в дневна форма на обучение
в ОУ „Христо Ботев“ с.К., с общ успех „много добър 4.60“, че Е. Г.в през 1997/1998г. е завършил осми клас в дневна
форма на обучение в ОУ „Христо Ботев“ с.К., с общ успех „среден 3“. По делото
обаче категорично е установено, че Е.Б.С. е бил ученик само в първи и втори
клас на училището, след което не продължил образованието си, че Д. До. С. към
2010г. не е ходила на училище и не е имала образование, както и, че Е. А.Ге. е учил само до
четвърти клас, като не е завършил основно образование в ОУ
„Христо Ботев“ с.К.
общ.Генерал Тошево.
Авторството
на деянието се установява по безспорен начин от показанията
на разпитаните по делото свидетели, вкл. от прочетени по реда на чл.281 от НПК показания
и писмените заключения на назначените експертизи. Подсъдимата Н.В. е действала
в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 от НК, в кръга на
службата си, предвид възложените й с длъжностната характеристика функционални задължения, в което число
безспорно влиза съставянето на дипломи и издаването на
удостоверения за завършена степен на образование. По делото е безспорно
доказано, че съставянето на документи, удостоверяващи образователната степен е
действие от правомощията на директора на училището и редът за това е
регламентиран от Министерството на образованието и науката, а документите,
издадени по този ред
са официални.
По
делото е безспорно установено, че в качеството си на длъжностно лице – Директор на училище, подсъдимата е издала процесните
документи, като е отразила в тях неверни
данни. Несъмнено подсъдимата е съзнавала, че като длъжностно лице в кръга на
службата си извършва действия с противоправен характер, като удостоверява
неверни данни с цел същите да бъдат използвани. С полагане на подписа си върху процесните документи подс.Н.В.
е удостоверила, че отразените в тях обстоятелства са верни, което не отговаря
на истината. Впоследствие документите в действителност са били
използвани – въз основа на тях са
записани шофьорски курсове. Представяни са и пред съответните служби за
издаване на СУМПС.
Доколкото са
констатирани противоречия по делото, те са били анализирани, като Районният съд
е изложил съображения относно тях и с присъдата си е дал аргументиран и обоснован отговор защо
приема едни, а дискредитира други
доказателства. В своите мотиви ГТРС е анализирал и изложил съображенията си относно
извършените деяния от подс.Н.В. и доказателствата които го подкрепят, поради
което настоящата въззивна инстанция изцяло ги подкрепя, съгласна е
с изложеното и
счита, че не следва
да бъдат преповтаряни, като ГТРС правилно е намерил
за безспорно установени
всички елементи на
възведения престъпен състав.
Законосъобразно са
приобщени към материалите по делото и писмените
доказателства, имащи значение за изхода на същото, разкриващи релевантни
за делото факти на основание чл.283 от НПК и правилно така
събраните и приобщени
към делото доказателствени средства са ползвани от решаващия съд
при постановяване на присъдата си.
Първоинстанционният съд след спазване на изискванията на разпоредбите на чл.102
и чл.136 от НПК е извършил анализ
на релевантните за предмета на доказване
обстоятелства и на тази база е постановил
своя съдебен акт.
На следващо място,
въззивната инстанция не установи да са допуснати нарушения на процесуалните
правила при проверката и оценката на доказателствата. При извеждане на
значимите за обективната и субективната съставомерност на поведението на подсъдимата обстоятелства, са спазени изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107
ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци,
които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното
убеждение на съда, като следва да се отбележи, че изцяло в правомощията на
решаващия съд е преценката дали да допусне или откаже събирането на поискани от страните доказателства или извършването на допълнителни процесуално следствени действия.
От субективна страна
подсъдимата е действала с пряк умисъл - съзнавала е, че в качеството си на длъжностно
лице, в кръга на службата си съставя
официални удостоверителни документи с невярно съдържание, тъй като знаейки, че
Е. С., Д. С.и Е. Г. не са завършили основно образование, подсъдимата е издала на
същите свидетелства за завършено основно образование, като по този начин е
удостоверила неверни обстоятелства. В същото време подс.Н.В. е била
наясно, че издадените от нея дубликати на свидетелства за завършено основно образование
ще бъдат ползвани при явяване на изпит за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, за удостоверяване
на неверните обстоятелства. Подсъдимата е знаела, че тези документи са нужни, за да бъдат представени пред сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР гр.Добрич или към организации които
организират курсове за шофьори, с цел да се докаже наличието на минималната
изискуема образователна степен, за допускане на курс определена категория МПС,
т.е. тя е била наясно за какво ще се използват съставените от нея документи. Безспорно
причините за извършване на престъпното деяние се коренят в незачитането и
пренебрежителното отношение на подс.Н.В. към установения в държавата правов ред
и в ниското й правно самосъзнание. Със своите действия тя е съзнавала, че допуска
и дава възможност на три лица които са с ниска степен на грамотност да шофират
по пътищата.
Правилна е била
преценката на решаващия съд, че деянието по пункт 1 от постановената присъда е
осъществено при условията на продължавано престъпление, тъй като през
непродължителни периоди от време, при сходна фактическа обстановка, в кръга на службата си е съставила официални
документи, а именно Удостоверение за завършен
осми клас и Свидетелство за основно
образование на името на Е.Б.С., в които удостоверила неверни обстоятелства, че същият е
учил в дневна форма на обучение и
завършил основно образование в ОУ „Христо Ботев“ с.К. общ.Ген. Тошево, с цел да бъдат използвани тези документи.
Тука следва да бъде отбелязано следното: настоящият
състав, разполагайки с правомощието да проверява по същество вътрешното убеждение
на инстанцията по същество относно приетите за установени факти, включени в
предмета на доказване намира, че фактическите изводи на районния съд относно авторството на жалбоподателката като извършител на инкриминираното деяние
е правилен. За правно значимите факти
и обстоятелства подсъдимата не се
признала за виновна, като е дала съвсем кратки и лаконични обяснения. От една
страна нейните обяснения са доказателствено средство /арг.
чл.115 от НПК/, но и
средство за защита, което
тя упражнява по
свое усмотрение. Съгласно чл.55
ал.1 от НПК
обвиняемият /подсъдимият/ има
право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го
е освободил от задължението да говори истината. Затова достоверността на
обясненията му относно
фактите от предмета
на доказване се
оценява на общо основание в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети
непосредствено и районният съд извършва
точно това. Ето защо, извода за авторството на инкриминираното деяние е
изграден върху всички останали доказателства
и в този смисъл не може да бъде
удовлетворено искането за
оневиняване.
Освен това настоящата инстанция упражни и
правомощието си по повод направените оплаквания да провери спазването и на
процесуалните правила, гарантиращи правилност на формираното вътрешно убеждение при установяване на обстоятелствата, относими към
предмета на доказване. В тази
връзка следва да
се посочи, че съдът няма процесуално задължение при решаване
въпросите по чл.301 ал.1 от НПК да
използва единствено и само преки
доказателства. Постановяването
на осъдителна присъда
въз основа и
на косвени доказателства, не е процесуално недопустимо
щом съдът при преценка и анализ на доказателствата е направил единствено възможен и
безпротиворечив извод, в случая за авторството на въззивника като извършител на
инкриминираното деяние. По настоящото
дело районният съд е сторил това, след като е изпълнил
задължението си по чл.303 ал.2 от НПК, по отношение както вече бе
казано по-горе показанията на свидетелите, изготвените експертизи и останалите
писмени доказателства. Първоинстанционният съд в съответствие с чл.107 ал.5 НПК
е извършил анализ на доказателствения
материал, въз основа на който е обосновал извода си за достоверността на
установеното, относно механизма и авторството на подсъдимата по
инкриминираното деяние. При положение, че съдът прави извода си в тази част след съпоставка
с обективни доказателствени източници,
констатациите за едностранчивост и избирателен подход при проверка
на
доказателствата е лишен от
основание. Ето защо настоящият съдебен състав
приема, че направените оплаквания за нарушения на процесуалните правила в
доказателствената дейност на съда, с оглед основанието за нарушение при
установяване на фактите, относно авторството на подсъдимата
като извършител на процесното деяние е необосновано. Всъщност
недоволството от мотивите на първоинстанционната присъда не са от неизпълнение на
задълженията по оценка
на доказателствата, а по
скоро от техния
резултат.
Анализът на доказателствата извършен от ГТРС е цялостен както беше
посочено по-горе; източниците са ценени самостоятелно и съвкупно, при което
мотивирано съдът е посочил кои от тях и защо кредитира, респективно
защо отхвърля достоверността на други, като настоящата съдебна инстанция приема, че процеса на оценка на доказателства
и изводите по тях не е опорочен от нарушения.
При индивидуализиране наказанието на подсъдимата, първоинстанционният
съд е съобразил степента на обществена опасност на извършените деяния, както и
данните за личността на подсъдимата. Правилно и законосъобразно като смекчаващи
вината обстоятелства са отчетени чистото съдебно минало, липсата на водени
срещу нея други наказателни производства, сравнително позитивната личностна характеристика. Тук следва да бъде отбелязано,
че първоинстанционният съд правилно е отчел високата степен на обществена
опасност на деянието - с действията си подс.Н.В. е дала възможност на две лица без основно образование да се сдобият със свидетелства за управление на МПС.
По делото е установено, че Е.Б.С. и Д.а Д. С. са се сдобили с такива,
а св.Е. А. Г. не е могъл да издържи изпита за придобиване на свидетелство за
управление на МПС. Следва да бъде подчертано също, че законодателят не напразно
е предвидил образователен ценз за
придобиване на такова свидетелство. Всеизвестен е фактът, че една от причините
за зачестилите случаи на тежки пътнотранспортни произшествия, в това число със смъртни случаи е именно
придобиването на свидетелство за управление на МПС, използвайки неистински
документ за завършено основно образование. Това прави извършените деяния от подс.Н.
В., особено укорими и общественоопасни.
Предвид изложеното досежно личността
на дееца и особеностите на конкретните деяния, съдът правилно е намерил, че
наказанието на подсъдимата не следва да бъде
индивидуализирано съгласно
разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като в конкретния случай, не
са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и
най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. При
съществуващите данни, едно последващо намаляване размера на така определените
наказания, би било явно
несправедливо и не би изпълнило целите на наказателна
репресия.
Определеното от
първоинстанционният съд наказание в размер малко над минималния, предвиден в
текста на закона се явява справедливо
и в състояние да постигне целите на чл.36
от НК, а именно: да се поправи и превъзпита осъдената към спазване на законите и добрите нрави, да
се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
С налагането му, подсъдимата ще има възможност да преосмисли постъпката си, да
се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените
порядки в обществото. Изложените обстоятелства правилно са мотивирали съдът да
приеме, че за извършените от подс.Н. Й. В. деяния, относимо и справедливо ще
бъде налагането на една година „лишаване от свобода“ по п.1 и
девет месеца „лишаване от свобода“ по п.2 и п.3 от присъдата. Правилно ГТРС на
осн. чл.23 ал.1 от НК е определил наложените на подс.Н. В. наказания “Лишаване
от свобода” да бъдат групирани, като е определено за изтърпяване най – тежко
общо наказание „лишаване от свобода” за срок
от една година, чието изпълнение на
основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. Към
така наложеното общо най-тежко наказание, правилно е присъединено и наказанието
„лишаване от право“ да заема държавна ръководна длъжност в учебно заведение в структурата на Министерство на образованието и науката за срок
от три години.
По отношение на
подсъдимата Н.В., са налице предпоставките за
прилагане института на „условното осъждане”: наложеното наказание е под
три години „лишаване от свобода“, към момента на извършване на деянията същата не е осъждана
на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер с
влязла в сила присъда, като съдът правилно е намерил, че за действителното поправяне и превъзпитание на подсъдимата не е
необходимо да изтърпи ефективно наложеното и наказание. Самият факт на
обвинението и наказателния процес, на осъждането и налагането на определено наказание са в състояние да окажат върху подс.Н.В. и върху останалите
граждани нужното наказателно
поправително и предупредително въздействие. Не на последно място следва
да се отчете и специфичния момент на
условното осъждане
- в случай, че подсъдимата в изпитателния срок извърши друго
престъпление, постановеното с обжалваната присъда наказание
ще бъде приведено
в сила.
Правилно в изпълнение на закона, решаващият съд е възложил и
сторените по делото разноски.
След извършване на
цялостна проверка на постановената от Районен съд гр.Генерал Тошево присъда,
съобразявайки приобщените по надлежния процесуален ред доказателства,
изложените в жалбата доводи и становищата на страните, въззивната инстанция установи, че при постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Присъдата е обоснована, правилна и
законосъобразна, като на страните е била предоставена възможност да упражнят
правата си в пълен обем, поради което липсват предпоставки за отменяване
или изменение на
присъдата
Предвид изложеното и
на основание чл.338 от НПК, Добричкият окръжен съд:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Присъда № 2 от 17.04.2019г., постановена по н.о.х.д. №
55/2018г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.