Р Е Ш
Е Н И
Е
No 260013
гр. Ботевград, 06.04.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: *****
при участието на секретаря *****, като разгледа
докладваното от съдия ***** гражданско дело Nо 514 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 327,
ал. 1 вр. чл. 318 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.
294, ал. 1 от ТЗ.
Ищецът- “*****” ЕООД, гр. *****,
чрез пълномощника си твърди, че с ответника “***” ЕООД са имали търговски
взаимоотношения, като ответното дружество поръчвало различна по вид стока,
нужна му за производството, която ищецът доставял, и за всяка заявка издавал
съответната фактура и му я представял. Сочи, че за част от стоката имат стокови
разписки за получаването й, а за други нямат по вина на ответника, тъй като
задържали стоковите разписки за подпис и след това не ги предоставяли. Твърди,
че от страна на ответника не са му заплатени следните фактури:
1. сумата-главница от 2064.48
лева, представляваща незаплатено задължение по фактура No **********/07.05.2019
г., както и сумата от 170.32 лева, представляваща лихва за забава за периода от
22.05.2019 г. до 13.03.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 14.05.2020 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до
окончателно изплащане на дължимата сума;
2. сумата-главница от 938.88
лева, представляваща незаплатено задължение по договор за продажба по фактура
No **********/12.03.2019 г., както и сумата от 92.06 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 27.03.2019 г. до 13.03.2020 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 14.05.2020 г. /датата на подаване на исковата
молба в съда/ до окончателно изплащане на дължимата сума;
3. сумата-главница от 2752.20
лева, представляваща незаплатено задължение по договор за продажба по фактура
No **********/15.03.2019 г., както и сумата от 268.34 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 29.03.2019 г. до 13.03.2020 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 14.05.2020 г. /датата на подаване на
исковата молба в съда/ до окончателно изплащане на дължимата сума;
4. сумата-главница от 892.50
лева, представляваща незаплатено задължение по договор за продажба по фактура
No **********/20.03.2019 г., както и сумата от 85.53 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 04.04.2019 г. до 13.03.2020 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 14.05.2020 г. /датата на подаване на исковата
молба в съда/ до окончателно изплащане на дължимата сума;
5. сумата-главница от 2502.60
лева, представляваща незаплатено задължение по договор за продажба по фактура
No **********/27.03.2019 г., както и сумата от 243.31 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 30.03.2019 г. до 13.03.2020 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 14.05.2020 г. /датата на подаване на
исковата молба в съда/ до окончателно изплащане на дължимата сума;
6. сумата-главница от 2080.80
лева, представляваща незаплатено задължение по договор за продажба по фактура
No **********/02.04.2019 г., както и сумата от 191.90 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 17.04.2019 г. до 13.03.2020 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 14.05.2020 г. /датата на подаване на
исковата молба в съда/ до окончателно изплащане на дължимата сума;
7. сумата-главница от 2727.00
лева, представляваща незаплатено задължение по договор за продажба по фактура
No **********/05.04.2019 г., както и сумата от 249.22 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 20.04.2019 г. до 13.03.2020 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 14.05.2020 г. /датата на подаване на
исковата молба в съда/ до окончателно изплащане на дължимата сума;
8. сумата-главница от 3166.56
лева, представляваща незаплатено задължение по договор за продажба по фактура No
**********/11.04.2019 г., както и сумата от 284.11 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 26.04.2019 г. до 13.03.2020 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 14.05.2020 г. /датата на подаване на исковата
молба в съда/ до окончателно изплащане на дължимата сума;
9. сумата-главница от 2044.80
лева, представляваща незаплатено задължение по договор за продажба по фактура
No **********/19.04.2019 г., както и сумата от 178.92 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 04.05.2019 г. до 13.03.2020 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 14.05.2020 г. /датата на подаване на
исковата молба в съда/ до окончателно изплащане на дължимата сума;
10. сумата-главница от 255.00
лева, представляваща незаплатено задължение по договор за продажба по фактура
No **********/10.05.2019 г., както и сумата от 20.83 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 25.05.2019 г. до 13.03.2020 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 14.05.2020 г. /датата на подаване на исковата
молба в съда/ до окончателно изплащане на дължимата сума;
11. сумата-главница от 1607.40
лева /хиляда шестстотин и седем лева и четиридесет стотинки/, представляваща
незаплатено задължение по фактура No **********/14.05.2019 г., както и сумата
от 128.59 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.05.2019 г. до
13.03.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 14.05.2020
г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателно изплащане на
дължимата сума.
Поддържа, че вземането по
фактурите е изискуемо и ликвидно. Излага, че ответникът не му е заплатил и
някои фактури, като по някои платени фактури е заплатена само главницата, но не
е заплатена лихвата за забава. По фактура No **********/07.03.2019 г. с главница
1626.00 лв., от 22.03.2019 г. до заплащането й на дата 02.07.2019 г. лихвата за
забава е 46.52 лв.; по фактура No **********/23.04.2019 г. с главница 3233.90
лв., от 08.05.2019 г. до заплащането й на дата 02.07.2019 г. лихвата за забава
е 50.31 лв.; по фактура No **********/13.02.2019 г. с главница 2530.20 лв., от
28.02.2019 г. до заплащането й на дата 20.06.2019 г. лихвата за забава е 79.42
лв.; по фактура No **********/26.02.2019
г. с главница 1569.55 лв., от 13.03.2019 г. до заплащането й на дата
20.06.2019 г. лихвата за забава е 43.60 лв., като общо лихвата за четирите
посочени фактури е **9.85 лв.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от **032.22
лв., представляваща стойността на реално предадени от ищеца на ответника стоки,
описани в процесните фактури, сумата от 1913.13 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане на задълженията по всяка една от посочените неплатени фактури
за периода от падежа на съответното задължение до 13.03.2020 г.,
както и сумата от **9.85 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
задълженията по фактури No
**********/07.03.2019 г., No **********/23.04.2019 г., No **********/13.02.2019
г. и No **********/26.02.2019 г. за периода от падежа на съответното задължение до датата на заплащането им на 20.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът- “***” ЕООД, гр.
Правец в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника
си оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Твърди, че исковете са
недопустими, тъй като за претендираното в исковата молба вземане ищецът вече е
предявявал иск срещу ответника, като съдът е отхвърлил искането му като
недопустимо. По същество оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че не са
реално осъществени доставките и поради това няма задължения към ищеца по
описаните в исковата молба фактури, от които произтича претенцията на ищеца.
Оспорва твърдението, че “***” ЕООД има задължение за главница и лихва към ищеца
по следните фактури, както и че описаната в тези фактури стоки му е доставена,
както следва:
-фактура No **********/12.03.2019
г. за сумата от 938.88 лв. с ДДС и лихви;
-фактура No **********/15.03.2019
г. за сумата от 2752.20 лв. с ДДС и лихви;
-фактура No **********/20.03.2019
г. за сумата от 892.50 лв. с ДДС и лихви;
-фактура No **********/27.03.2019
г. за сумата от 2502.60 лв. с ДДС и лихви;
-фактура No **********/02.04.2019
г. за сумата от 2080.80 лв. с ДДС и лихви;
-фактура No **********/05.04.2019
г. за сумата от 2727.00 лв. с ДДС и лихви;
-фактура No **********/11.04.2019
г. за сумата от 3166.56 лв. с ДДС и лихви;
-фактура No **********/19.04.2019
г. за сумата от 2044.80 лв. с ДДС и лихви.
Оспорва наличието на задължения
към ищеца по фактура No **********/07.05.2019 г. за сумата от 2064. 48 лв. с
ДДС и лихви, фактура No **********/10.05.2019 г. за сумата от 255.00 лв. с ДДС
и лихви и фактура No **********/14.05.2019 г. за сумата от 1607.40 лв. с ДДС и
лихви, като твърди, че същите са платени на ищеца, с което е погасил
задълженията си по тези фактури. Оспорва и наличието на задължение към ищеца за
лихва за забава по фактури No **********/07.03.2019 г., No **********/23.04.2019
г. и No **********/13.02.2019 г.
Ответникът излага, че с ищеца
имат търговски взаимоотношения от 11.11.2016 г., по които ищецът му доставял
опаковъчни материали и консумативи. За доказване на предаване на стоката се
съставя от ищеца и подписва от двете страни стокова разписка, с която
продавачът предава, а купувачът приема стоката в момента на приемо-предаването
й, като същата е придружена от фактура от същия ден. Твърди, че в периода, в
който са издадени процесните фактури, експерт логиситка в ответното дружество е
бил ******, в чийто задължения влизало и да получава от ищеца материалите и
стоките, необходими за производството на ответника. През месец март 2019 г.
ответникът установил в счетоводството си, че има осчетоводени фактури за голяма
стойност, издадени от ищеца, като установили, че за част от тях не е доставена
стока. Установили също, че постоянният и настоящ адрес на ****** и адресът на
ищеца са един и същ, както и че негова съпруга е собственик на капитала и
управител на ищцовото дружество. Веднага след прекратяване на договора му
ищецът предявил срещу ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, по което било образувано гр.д. No 979/2019 г. Ответникът
признал и платил в срока за доброволно изпълнение сумата от 8959.65 лв. по
издадени фактури на стойност 8786.78 лв. и 172.87 лв. лихви, които суми са по
фактури, по които ответникът е получил стока. За останалите фактури, предмет на
настоящия спор, било образувано гр. д. No 1259/2019 г. на РС- Ботевград, което
било прекратено с определение на съда. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
Видно от представените по делото
заверени копия на 11 бр. фактури ищецът е доставил, а ответникът - получил
описаните в тях стоки – машинно стреч фолио, картонени ъгли, разпенен ПЕ,
аерофолио, ръчно стреч фолио, тиксо солвент, чембър черен, пластмасови ъгли, както
следва: по фактура No ********** от 12.03.2019 г. - на стойност 938.88 лв., по
фактура No ********** от 15.03.2019 г. - на стойност 2752.20 лв., по фактура No
********** от 20.03.2019 г. - на стойност 892.50 лв., по фактура No **********
от 27.03.2019 г. - на стойност 2502.60 лв.,
по фактура No ********** от 02.04.2019 г. - на стойност 2080.80 лв., по
фактура No ********** от 05.04.2019 г. - на стойност 2727.00 лв., по фактура No
********** от 11.04.2019 г. - на стойност 3166.56 лева, по фактура No
********** от 19.04.2019 г. - на стойност 2044.80 лв., по фактура No **********
от 07.05.2019 г. - на стойност 2064.48 лв., по фактура No ********** от 10.05.2019
г. - на стойност 255.00 лв., и по фактура No ********** от 14.05.2019 г. - на
стойност 1607.40 лв., като всички посочени суми са с начислен ДДС.
Всички посочени фактури са
подписани както за ищеца “*****” ЕООД като доставчик - от ******, така и за ответника
“***” ЕООД като получател – от ******.
Представени са заверени копие на
3 бр. стокови разписки – от дата 07.05.2019 г., от непосочена дата и от дата
14.05.2019 г., видно от които ищцовото дружество като изпълнител е доставило на
ответното дружество като получател описаните в разписките стоки, както следва:
на дата 07.05.2019 г. – р. стреч, м. стреч, РП, карт. ъгли; на непосочена дата –
картонени ъгли; на дата 14.05.2019 г. – карт. ъгли, р. стреч, т. солв., като стоковите
разписки са двустранно подписани, а посочените в тях стоки съответстват на
стоките, посочени съответно във фактури No ********** от 07.05.2019 г., No
********** от 10.05.2019 г. и No ********** от 14.05.2019 г.
Видно от Детайлна оборотна
ведомост на ответника за контрагент “Глобал идъстри сълюшънс” ООД, в същата е
отразена информация за извършени от ищцовото дружество доставки на ответника,
за които са съставени фактури, като справката е с начално салдо 01.01.2016 г. и
крайно салдо 30.09.2019 г. Видно от детайлната оборотна ведомост, процесните 11
броя фактури са включени в нея, като единствено по фактури с No **********/07.05.2019
г., No **********/10.05.2019 г. и No **********/14.05.2019 г. в крайното салдо
същите са отразени с кредит 0.00 лв., а за всички останали 8 фактури сумата по
съответната фактура е посочена и като кредит в салдото.
От заверено копие на Трудов
договор No 402/04.04.2016 г., по силата на сключения на посочената дата между “***”
ЕООД, гр. Правец и ******договор между същите е възникнало трудово
правоотношение, по което ****** е заел длъжността “експерт логистика” в ответното
дружество. Съгласно представената длъжностна характеристика на длъжността
“Мениджър логистика”, сред основните задължения по същите са ежемесечно
наблюдаване на наличностите във фирмения склад, проверяване дейността за
доставка, проверяване в процеса на работа списъците и фактурите, които са
подписани и подпечатани от клиентите, проверяване на операционните документи,
ежемесечно организиране инвентаризация и др.
Видно от заверено копие на
Заповед No 9/03.06.2019 г., трудовото правоотношение между същите е прекратено
на тази дата по взаимно съгласие.
От заверено копие на платежно
нареждане от 28.06.2019 г. се установява, че на посочената дата ответника “***”
ЕООД е наредил превод на сумата от 4099.75 лв. по сметка на ищеца “*****” ЕООД,
а като основание за превода е посочено “по ф-ри 269 271”.
Със заповед от 28.06.2019 г. на
управителя на ответното дружество е разпоредено в счетоводството на дружеството
да се отрази “изправяне на фактическа грешка”, а именно че цитираното в
посоченото платежно нареждане от 28.06.2019 г. като основание за плащане -
“фактури 269 271”, е техническа грешка, допусната от ***, и следва да се счита,
че направеното плащане с платежното нареждане е с основание за плащане на
фактури с номера **********/07.05.2019 г., **********/10.05.2019 г. и
**********/14.05.2019 г. на стойност 3926.88 лв. и лихва в размер на 172.87
лв., обща стойност 4099.75 лв.
От Удостоверение за семейно
положение, съпруг/а и деца от 13.01.20** г. от общ. ***** се установява, че ******и
****** Стаменова са съпрузи.
Представени са и заверени копия
на Определение No 6868 от 27.12.2019 г. по ч. гр. д. No 979/2019 г. на РС-
Ботевград, с което е обезсилена издадената по това дело заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК и е прекратено производството по
делото, както и Определение No 937 от **.02.2020 г. по гр. д. No 1259/2019 г.
на РС- Ботевград, с което е прекратено производството по посоченото дело.
По делото са изслушани
заключението на вещото лице М.Б. по съдебно-счетоводна експертиза и
допълнително заключение на същото вещо лице, от които се установява, че
процесните 15 броя фактури са осчетоводени от ищеца и от ответника. В
счетоводството на ищеца извършените плащания по 4 броя фактури са осчетоводени,
като всички 15 броя са включени в “Дневниците за продажби”. При ищеца се води
задължение на ответника в размер на ** 032.22 лв. Съгласно заключението,
при ответника са осчетоводени извършени плащания по 5 броя фактури, като
процесните 15 броя фактури са включени в “Дневниците за покупки”. При ответника
не се води задължение към ищеца. От обстоятелствената част на заключението е
видно, че в счетоводството на ответника задължението към ищеца в размер на ** 205.09
лв. е отписано на основание Решение No 6868 от 27.12.2019 г. по гр. д. No
1259/2019 г. на РС- Ботевград. От същото заключение се установява, че в
счетоводството на ответника всички процесни фактури са осчетоводено по сметка
601 “Разходи за спомагателни материали” – на директен разход, без да са
заприходявани в материален склад, както и че всички стоки и материали, описани
в тези фактури, не са описани в извършената инвентаризация на 03.12.2019 г.
От допълнителното заключение по
приетата съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Б. се установява, че
лихвата за забава за периода то датата на падежа на всяка от 11- те неплатени
фактури, посочени в исковата молба, до 13.03.2020 г., е в размер на 1 913.13
лв., а лихвата за забава за период от датата на падежа на всяка от платените 4 бр.
фактури от датата на падежа, посочен в исковата молба, до датата на плащане,
както е предявен искът, е в размер на **9.85 лв., или общо размерът на лихвата
за забава за 15 –те фактури е 2 131.98 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими,
като възражението на ответника за недопустимост на същите поради наличие на
вече предявени искове срещу ответника, които съдът е отхвърлил като
недопустими, е неоснователно. По делото не са представени доказателства за
наличие на влязло в сила съдебно решение по процесните искови претенции, а
представените 2 бр. определения - Определение No 6868 от 27.12.2019 г. по ч.
гр. д. No 979/2019 г. на РС- Ботевград и Определение No 937 от **.02.2020 г. по
гр. д. No 1259/2019 г. на РС- Ботевград, с които съответно са прекратени
производствата по частно граждански дело No 979/2019 г. на РС- Ботевград и е
обезсилена издадената по това дело заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, и производството по гражданско дело No 1259/2019 г. на РС-
Ботевград, не формират сила на пресъдено нещо и следователно не е налице
процесуална пречка за предявяване на вземанията по исков ред.
По основателността на исковете.
По иска
с правно основание чл. 327, ал. 1 вр. чл. 318 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът
намира, че между страните са налице търговски правоотношения по сключени между
тях договори за продажба на стоки- машинно стреч фолио, картонени ъгли, разпенен ПЕ, аерофолио, ръчно стреч
фолио, тиксо солвент, чембър черен, пластмасови ъгли, за които са съставени представените
по делото 11 броя фактури - No ********** от 12.03.2019 г., No ********** от
15.03.2019 г., No ********** от 20.03.2019
г., No ********** от 27.03.2019 г., No
********** от 02.04.2019 г., No ********** от 05.04.2019 г., No ********** от
11.04.2019 г., No ********** от 19.04.2019 г., No ********** от 07.05.2019 г., No ********** от 10.05.2019 г., и No ********** от 14.05.2019
г., по които
договори ищецът е продавач, а ответникът- купувач. Съгласно отразеното в
посочените фактури, ищецът е доставил на ответника описаните в същите стоки на
обща стойност **032.22 лв. с
включен ДДС, които стоки ответникът е получил срещу посочената във всяка от фактурите
цена, представляваща обща стойност на облагаемата стойност на стоките плюс
начисления върху нея ДДС в размер на 20 %. От заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза безспорно се установява, че процесните фактури са
осчетоводени в счетоводствата и на двете страни по делото, включени са в
дневника за продажби на продавача, както и в дневника за покупки на купувача –
ответник по делото. Безспорно се установява, че двете дружества са имали трайни
търговски правоотношения, като от представената от ответника детайлна оборотна
ведомост е видно, че същите са съществували още към 2016 г. Съгласно
задължителната практика на ВКС, формирана в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения, включването на фактурата в дневника на покупките на купувача,
както и фактът, че същият е ползвал данъчен кредит по нея, представляват
недвусмислено признание както за съществуването на правоотношение по договор за
търговска продажба на движимите вещи, така и за доставката на същите. При това
дори фактурата да не съдържа всички предвидени в Закона за счетоводството
реквизити, включително да липсва подпис на купувача, или да е оспорена в
процеса, съдът преценява доказателственото й значение за удостоверените в нея
факти заедно с всички останали доказателства по делото, каквито са и
извънсъдебното признание на оспорващата страна, за каквото следва да се счита
частичното плащане по фактурата, вписването й в дневниците за продажби и
покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в
справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит. Поради това и при
категорично установените по делото обстоятелства, относими към процесните
договорни правоотношения, и представляващи извънсъдебно признание за
съществуването им, включително и за изпълнение на задължението на купувача за
доставяне на стоките, то съдът намира за неоснователно оспорването на ответника
за липса на сключени с ищеца договори за продажба по процесните фактури, както
и че стоките по тях не му е доставена. В случая всички 11 броя фактури,
задълженията по които се претендират, са подписани и от страна на ответното
дружество като купувач, а обстоятелството, че лицето, подписало фактурите – ******,
е съпруг на управителя на ищцовото дружество – ******, не може да промени
горния извод за валидно възникнало между страните договорно правоотношение.
Следва
да се посочи, че доколкото и двете страни по договора са търговци, то
приложение намира и разпоредбата на чл. 301 от Търговския закон, според която
когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се
смята, че търговецът потвърждава действията му, ако не се противопостави
веднага след узнаването му. След като процесните фактури е осчетоводена в
счетоводството на ответника, включена е в дневника за покупките му в съответния
месец, в който са издадени, то към този
момент ответникът несъмнено е узнал за процесните сделки, за които са издадени
фактурите. Предвид факта, че не се установява наличие на противопоставяне от
негова страна, то по силата на чл. 301 от ТЗ следва да се приеме, че същият е
потвърдил действията по сключване на сделките, обективирани във фактурите.
С оглед
изложеното съдът приема за установено наличието на сключени между страните по
делото договори за продажба на стоки, посочени по-горе, за които са съставена
представените по делото фактури No ********** от 12.03.2019 г., No ********** от
15.03.2019 г., No ********** от
20.03.2019 г., No ********** от
27.03.2019 г., No ********** от 02.04.2019 г., No ********** от 05.04.2019 г.,
No ********** от 11.04.2019 г., No ********** от 19.04.2019 г., No **********
от 07.05.2019 г., No ********** от 10.05.2019 г., и No ********** от
14.05.2019 г., на
обща стойност **032.22 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 327,
ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на
документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В
случая не са представени доказателства, от които да се установят такива други
уговорки, поради което следва да се приеме, че цената на стоката е следвало да
бъде платена от купувача при предаването й, като част от цената е начисленият
върху облагаемата стойност на стоките ДДС.
Съдът намира, че ответникът не е
изпълнил по представените фактури задълженията си за заплащане по чл. 327, ал.
1 от ТЗ в предвидения за това срок. Като неоснователно съдът намира
възражението на ответника за извършено плащане по три от процесните фактури – а
именно фактури с No **********/07.05.2019 г., No
**********/10.05.2019 г. и No **********/14.05.2019 г. Видно от представеното
платежно нареждане от 28.06.2019 г., като основание за паричния превод от
сметката на ответника по сметката на ищеца е посочено “по ф-ри 269 271”, като
от заключението на в. л. Б. се установява, че в счетоводството на ищеца е
осчетоводено плащане именно по тези две фактури. Издадената от управителя на
ответното дружество заповед от 28.06.2019 г., съгласно която е разпоредено
основанието за плащането с това платежно нареждане да се счита за плащане по
фактури с No **********/07.05.2019 г., No
**********/10.05.2019 г. и No **********/14.05.2019 г., съставлява частен
диспозитивен документ, който е без достоверна дата и за който няма данни и
твърдения да е сведен до знанието на ищеца. Същата не е и счетоводен документ,
а редът за отстраняване на грешки, допуснати в счетоводни операции, е различен.
Поради това съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че с
платежното нареждане от 28.06.2019 г. е извършено плащане именно на сумите по
фактури с No **********/07.05.2019 г., No
**********/10.05.2019 г. и No **********/14.05.2019 г. в размер на 3926.88 лв.
и лихва в размер на 172.87 лв., която лихва дори не е уточнена – по кои
фактури, за какъв период, не става ясно претендирана ли е била същата и т.н.
С оглед
изложеното съдът намира, че в качеството си на купувач ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане по чл. 327, ал. 1 от ТЗ по процесните 11 бр.
фактури, възлизащо на обща стойност от ** 032.22 лв. При това искът се явява
основателен и следва да бъде изцяло уважен.
По исковете за заплащане на лихва
за забава по чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата
на чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. В случая няма уговорено нещо различно от
страните. От приетите като доказателства по делото стокови разписки и конкретно
стоковите разписки от 07.05.2019 г. и 14.05.2019 г. може да се направи извод,
че стоките са предавани от продавача на купувача в дена на издаване на
съответната фактура, като липсват събрани доказателства за предаването на
стоките по останалите фактури в различен, включително по-късен момент от
издаване на фактурите. При това следва да се приеме, че предаването на стоките е
извършвано в деня на издаване на фактурите, като след съответния ден ответникът
е изпадал в забава по отношение на неизплатените суми по фактурите, включително
начисления ДДС. Поради това лихвата за забавено плащане следва да се определи
от деня на издаване на всяка от фактурите върху дължимите по тях суми. В случая
ищецът претендира обезщетение за забавено плащане върху процесните 11 броя
неплатени фактури - No
**********/12.03.2019 г., No **********/15.03.2019 г., No **********/20.03.2019
г., No **********/27.03.2019 г., No **********/02.04.2019
г., No **********/05.04.2019 г., No **********/11.04.2019 г., No
**********/19.04.2019 г., No **********/07.05.2019 г., No **********/10.05.2019 г. и No **********/14.05.2019
г., за периода от 14 дни след съответната фактура до
13.03.2020 г., както и за четирите платени фактури - No
**********/07.03.2019 г., No **********/23.04.2019 г., No **********/13.02.2019
г. и No **********/26.02.2019 г. – за периода от 14 дни след
съответната фактура до твърдяната дата на плащане 20.06.2019 г., т.е. за
по-малък от дължимия период. С оглед така претендираните периоди, съобразно
заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-счетоводната експертиза,
обезщетението за забавено плащане на 11-те неплатени фактури за периода от съответния
претендиран падежа на плащането по всяка от тях (14 дни след издаване на
съответната фактура) до 13.03.2020 г., е в размер на 1 913.13 лв., а на
4-те платени фактури – в размер на **9.85 лв. Предвид това исковете за заплащане на обезщетения за
забава за вземанията следва да бъдат изцяло уважени за претендираните им размери
съответно от 1 913.13 лв. и **9.85 лв.
С оглед изхода на спора и
направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да му заплати направените от него разноски по делото съобразно в размер
на 4 657.83 лв., от които 1 657.83 лв. за държавна такса, 250.00 лв. за
възнаграждение за вещо лице и сумата от 2750.00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ищеца. Определено съгласно разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба Nо 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за защита по граждански дела за една инстанция при
интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв., какъвто е настоящия случай, то с оглед
цената на предявените искове минималното адвокатско възнаграждение в случая е 1224.95
лв. Платеното и претендирано адвокатско възнаграждение е в размер на 2750.00
лв., което не надхвърля многократно посочения минимален размер и не се явява
прекомерно. Предвид това и възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца е неоснователно.
Предвид
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “***” ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. Правец, мах. “******” No **,
представлявано от управителя Н.Т.Н., да заплати на “*****” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, представлявано
от управителя *****, на основание чл. 327, ал. 1 вр. чл. 318 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата от ** 032.22 лв. /двадесет и една хиляди тридесет и два
лева и двадесет и две стотинки/, представляваща незаплатена
цена на доставени стоки по договори за
покупко-продажба по фактури No **********/12.03.2019 г., No
**********/15.03.2019 г., No **********/20.03.2019 г., No **********/27.03.2019
г., No **********/02.04.2019 г., No **********/05.04.2019 г., No
**********/11.04.2019 г., No **********/19.04.2019 г., No **********/07.05.2019
г., No **********/10.05.2019 г. и No
**********/14.05.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
15.05.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ сумата от 1 913.13 лв. /хиляда деветстотин и
тринадесет лева и тринадесет стотинки/, представляваща лихва за забава върху
главниците по горните фактури за периода от 14 дни
след съответната фактура до 13.03.2020 г., сумата от **9.85 лв. /двеста
и деветнадесет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава
върху главниците по фактури No **********/07.03.2019 г., No
**********/23.04.2019 г., No **********/13.02.2019 г. и No **********/26.02.2019 г. за периода
от 14 дни след съответната фактура до 20.06.2019 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
от 4 657.83 лв. /четири хиляди шестстотин петдесет и седем
лева и осемдесет и три стотинки/ за направените разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :