№ 534
гр. Пазарджик, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселка Златева
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Веселка Златева Гражданско дело №
20215220104427 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
В исковата молба против В. СТ. К., ЕГН********** от гр.Пазарджик, *********
ищецът „** * - Пазарджик“ АД, *, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, **, *,
твърди, че със заявление по реда на чл.410 от ГПК предявил искане за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ответницата. Във връзка с това било образувано
ч.гр.д. №20215220103465 по описа на PC Пазарджик, като съдът издал заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която било постъпило възражение от
длъжницата - ответница по настоящия иск, поради което за ищцовото дружество възникнал
правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Ответницата дължала сума
в размер на 1204,78лв., както и лихва за забава, считано от 01.10.2021г. до окончателното
изплащане на вземането. Дължимата сума се основавала на договорено между ищеца и
ответницата извънсъдебно писмено споразумение от 15.01.2019г., по силата на което В.К. се
задължила доброволно да заплати на дружеството сума в размер на 1204,78лв.,
представляваща сумата от дължимо от нея обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в размер на
1183,20 лв. и сумата от 21,58 лв., която тя дължала по обходен лист. Със заповед
№23/15.10.2018г. трудовото правоотношение на В.К. с ответното дружество било
прекратено на основание дисциплинарно уволнение по реда на чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, като
със същата заповед било начислено и обезщетение, което тя дължала в полза на
работодателя по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на 1183,20 лв. Освен това същата била
задължена и със сумата по обходен лист в размер на 21,58 лв. На ответницата била
изпратена покана изх. №3/02.01.2019 г. за доброволно плащане на дължимите от нея суми,
1
като в резултат на проведените разговори на 15.01.2019 г. между страните било постигнато
и подписано споразумение, по силата на което ответницата се задължавала да внесе в касата
на дружеството на четири вноски дължимата от нея сума както следва:
- първа вноска в размер на 300 лева до 31.01.2019 г.
- втора вноска в размер на 300 лева до 28.02.2019 г.
- трета вноска в размер на 300 лева до 31.03.2019 г.
- четвърта вноска в размер на 304.78 лева до 30.04.2019 г.
Тъй като до момента В.К. не била изпълнила задълженията си съгласно сключеното
споразумение от 15.01.2019 г., дружеството подало искане по реда на чл. 410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. До момента ответната страна не
била изпълнила задължението си.
Ето защо ищецът моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае за
установено, че В. СТ. К., ЕГН********** дължи на „** *-Пазарджик” АД, * по сключено
споразумение от 15.01.2019 г. сума в размер на 1204,78 лв., както и законната лихва върху
тази сума, считано от 01.10.2021 г. до окончателното и изплащане, за което била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №20215220103465 по описа на PC -
Пазарджик.
Претендира се присъждане в полза на дружеството на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по иска не е депозирал писмен отговор.
При тези данни съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл. 415, във вр. с
чл. 422 от ГПК.
В с.з., проведено на 19.04.2022 г., ищецът е поискал от съда да се произнесе при
признание на иска.
Съдът съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК е прекратил съдебното дирене.
На основание чл. 237, ал. 2 съдът указва, че настоящото решение се основава на
признанието на иска. Отделно от това признатото право не противоречи на закона или
добрите нрави и страната – в случая ответникът – може да се разпорежда с него.
За да приеме горното съдът е установил, че предявените искове са
допустими.
В тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца
разноски, а именно 25лв в заповедното производство и 325 лв. в настоящото
производство, предвид че е дал повод за завеждане на иска, независимо от
признането му.
По изложените съображения съдът
2
РЕШИ:
ПО ИСКА на „** * - Пазарджик“ АД, *, със седалище и адрес на
управление гр.Пазарджик, ** с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на В. СТ. К., ЕГН**********, от *** че съществува вземане на ищеца по
силата на заповед за изпълнение на парично задължение №1946 от
20.10.2021г., издадена по гр.д. №3465/2021г. по описа на ПРС за сумата от
1 204,78 лв., представляваща дължима сума по извънсъдебно писмено
споразумение от 15.01.2019г., сключено между „** * – Пазарджик“ АД и В.
СТ. К. във връзка с дължимо обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ и по обходен
лист, ведно със законна лихва от 01.10.2021г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В. СТ. К., ЕГН ********** да заплати на „** * -
Пазарджик“ АД, * сумата от 25 лв. сторени разноски в заповедното
производство и сумата от 325 лв. сторени разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3