РЕШЕНИЕ
№ 3469
гр. Варна, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20253110100783 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявен от Н. А. Н. срещу Р. И. П. иск
с правно основание чл. 49 СК за развод поради разстройство на сключения между страните
граждански брак на 10.05.2019 г., за което е съставен акт за граждански брак 312/10.05.2019
г., без произнасяне по въпроса за вината; предоставяне упражняването на родителските
права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете ***Н.ов Н., ЕГН: **********,
роден на 20.06.2022г., на майката и определяне на местоживеенето на детето при нея;
определяне режим на лични отношения на бащата с детето, съобразно предложение на
ищеца в исковата молба ; за присъждане в полза на детето издръжка в размер на 300 лв.
месечно, дължима от бащата, платима до 15-то число на текущия месец, считано от датата
на завеждане на исковата молба-22.01.2025г.; за предоставяне на ползването на семейното
жилище- общ. Варна, с. *** съвместно на двамата съпрузи, както и след прекратяване на
брака.
Твърди се в исковата молба, че страните са сключили граждански брак на
10.05.2019г. Ищецът излага, в началото на връзката на страните отношенията им били
хармонични и като тяхно продължение се родил сина им, което още повече ги сплотило.
Постепенно отношенията им се влошили и настъпило неразбирателство и различие във
вижданията и приоритетите на съпрузите. Сочи, че съпругата му се променила, когато се
върнала на работа, станала изнервена и отблъсквала желанието му за близост. Съпругата
избягвала да е в жилището заедно със съпруга. Посочва, че причина за разстройството на
брака е и прекалената намеса в отношенията на страните от майката на ответницата. Сочи,
че въпреки, че страните обитават едина къща, те имат различни интереси и живот. Намира,
че бракът съществува само формално и е лишен от присъщото му съдържание. Иска
ползването на семейното жилище да е съвместно. При изложеното са формулирани
посочените претенции, чието уважаване се иска.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба. Не
оспорва иска за развод. Желае да упражнява родителските права по отношение на детето
***. Не оспорва искания от ищеца режим на личен контакт между него и детето. Оспорва
предложения от бащата размер на издръжка и претендира такъв от 450 лв. месечно. Сочи, че
искания размер на издръжка отговаря на нуждите на детето и е съобразен с доходите на
1
бащата, който е трудово ангажиран. По отношение на ползването на семейното жилище
излага, че къщата е малка и непригордна за две домакинстрва вкл. на втория етаж няма
достъп до вода, санитарен възел и кухня. Предвид отношенията между страните намира, че
не е удачно предоставяне съвместно на ползването на жилището. Доколкото ще упражнява
родителските права по отношение на детето, желае ползването на семейното жилище да се
предостави на нея.
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът е формулирал искане по
чл.57 СК, в случай, че ползването на семейното жилище бъде предоставено на съпругата, то
тя да бъде осъдена да му заплаща месечно обезщетение от 250,00лв. за ползването на ¼ ид.ч.
от имота.
С определение 4920/11.04.2025 г. съдът се е произнесъл по реда на чл.323 ГПК
ПОСТАНОВЯВА следните ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ, на осн. чл.323 ГПК: упражняването
на родителските права по отношение на детето Иван Н.ов Н., е предоставено на майката Р.
И. П., ЕГН:**********, при която е определено и местоживеенето му; определен е режим на
личен контакт между бащата и детето; бащата е осъден да плащане на детето месечна
издръжка в размер на 300 лв. (триста лева), считано от датата на постановяване на
определението за привременни мерки – 11.04.2025г. до влизане в сила на окончателния
съдебен акт по делото, с падеж пето число на месеца / считано от м.05.2025 г./, за който се
дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска; предоставено е ползването
на семейното жилище, находящо се в общ. В***на съпругата, считано от 15.05.2025г.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 СК.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154,
ал. 1 ГПК, като ищецът носи тежестта да докаже твърденията си за настъпване на
изложените обстоятелства, довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, да
установи наведеното брачно провинение от страна на другия съпруг, довело до дълбокото и
непоправимо разстройство на брака.
Всеки от двамата родители следва да установи своите родителски качества,
привързаността на децата към него, социално-битовите и материалните възможности за
отглеждането им и отношението на всяко дете с обкръжаващата среда в дома на родителя и
извън него, нуждите на детето, обуславящи претендирания размер на издръжка, както и
възможностите на другия родител да заплаща същата.
По иска за предоставяне ползването на семейното жилище по чл.56 СК всеки от
съпрузите следва да установи, че къща на***е семейно жилище на страните както и
наличието на жилищна нужда.
Указано е на ищеца, че следва да установи възможността да се определят
самостоятелни реални части от семейното жилище, без общо ползване на помещения вкл.,
сервизни, а ако това е невъзможно, че отношенията между страните са търпими, за да е
възможно да ползват определени вкл. сервизни помещения заедно; по искането по чл. 57 СК
- да установи средния месечен наем за жилището.
От представеното удостоверение за сключен граждански брак се установява, че
такъв е сключен между Н. А. Н. и Р. И. П. на 10.05.2019г.
Съгласно чл.49 СК причина за развод е дълбокото и непоправимо разстройство на
брака. С Постановление № 10 от 3.XI.1971 г., Пленум на ВС е разяснено, че дълбоко е
разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност,
уважение, доверие и другарски отношения между съпрузите, при което брачната връзка е
само формална и не съответства на закона, а непоправимо е разстройството, което не може
да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения. В т.4 от същото е
посочено, че съдът е длъжен да установи и конкретизира причините, които са разстроили
брака, връзката им със състоянието на брачните отношения и да прецени дали те са
предизвикали временно или дълбоко и непоправимо разстройство.
Страните нямат спор, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради
което и двамата искат неговото прекратяване, като от изслушването и на двамата се
установява, че преди семейното жилище да бъде напуснато от ищеца, съобразно
определението по чл.323 ГПК, те са живели заедно без обаче да се поддържат нормалните
отношения между съпрузите- страните са обитавали различни стаи в жилището, между тях
2
са били налице постоянни неразбирателства вкл. по отношение отглеждането на детето,
както и са възниквали конфликтни ситуации. От показанията на свидетелите се установява
липсата на взаимност и насочване на усилията на страните за постигане на разбирателство в
семейството, които продължават продължителен период – повече от година и обуславят
извода на съда, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Страните нямат спор по отношение предоставянето на родителските права по
отношение на детето Иван на майката и определянето на местоживеенето му при нея.
По отношение на режима на личен контакт между бащата и детето
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК, режимът на лични отношения между
децата и родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права,
включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата,
включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на
децата, както и по друго време.
Според разясненията дадане в раздел ІV от Постановление № 1/ 12.11.1974 г. на
Пленума на ВС, при определяне на режима на лични отношения между децата и ридителя,
който не упражнява родителските права, следва да се изхожда от особеностите на всеки
конкретен случай, като определящ е интересът на децата, който е с приоритет на интересите
и желанията на който и да е от родителите. Мерките на лични отношения на децата с
родителя, който не упражнява родителските права следва да се определят така, че да се
създаде нормална обстановка за общуване между тях. Във всеки конкретен случай следва да
се прецени дали установените обстоятелства се отразяват положително на децата и на
ефикасността на мерките на лични отношения с родителя. Децата следва да общуват и с
двамата родители и с роднините им, за да се формират като пълноценни личности. В тази
връзка законът в чл. 59, ал. 8 от СК предвижда определяне на подходящи защитни мерки при
изпълнение на решението за упражняване на режима на лични контакти с децата при
наличие на обстоятелства, които налагат прилагането им. Съдът в спора за режима на лични
отношения с децата не е обвързан от предложенията на родителите, а следва да определи
подходящ режим в интерес на детето.
В случая при определяне на режима на личен контакт между бащата и детето,
съдът съобразява възрастта на детето и че бащата е участвал в полагането на
непосредствените грижи за него в семейното жилище до м. 05.2025 г., с оглед на което няма
пречки от обективен характер детето да преспива при бащата. От свидетелските показания
на свид. ***, се установява, че бащата е способен и е полагал грижи за детето. Съобразява
се, че бащата е живял заедно с детето непрекъснато от раждането му до напускане на
семейното жилище през м.05.2025г., с оглед на което е запознат с необходимите грижи,
съобразно възрастта на детето и следва да може да полага такива. Съдът съобразява
изложеното от бащата, че обитава жилище под наем, в което има подходящи за пребиваване
на детето условия. При изложеното съдът намира за подходящ следния режим на личен
контакт между бащата и детето:
- всяка четна седмица от календарната година от 17:00 ч. в петък до 17:00 часа в
неделя с преспиване при бащата;
- един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката;
- всяка четна година първите пет дни от пролетната ваканция на детето за
времето от 10:00 ч. на първия ден до 16:00 ч. на последния, пети ден, като до започване на
начален етап на училищно образование за пролетна ваканция се счита периодът, съвпадащ с
пролетната ваканция в училищата, а всяка нечетна година последните пет дни от пролетната
ваканция на детето за времето от 10:00 ч. на първия ден до 16:00 ч. на последния, пети ден,
като до започване на начален етап на училищно образование за пролетна ваканция се счита
периодът, съвпадащ с пролетната ваканция в училищата;
- по време на Коледните и Новогодишни празници - всяка четна година от 10:00
ч. на Бъдни вечер (24-ти декември) до 16:00 ч. на 29-ти декември, а всяка нечетна година от
10:00 часа на 28-ми декември до 17:00 часа на 2-ри януари;
- по време на Великденските празници - всяка нечетна година в събота от 10:00
часа до 17:00 часа в неделя (Великден), а всяка четна година – на Светли понеделник - от
9:00 до 17:00 часа.
- За рождения ден на бащата - 26-ти март, при условие, че е неучебен ден - от
9:00 ч. до 19:00 ч., а в случай, че е учебен - първият неучебен ден следващ рождения ден на
3
бащата от 9:00 до 19:00 часа;
- за рождения ден на майката – 29-ти ноември – всяка година детето ще бъде с
майката, независимо от режима на личен контакт с бащата.
- за рождения ден на детето ***Н.ов Н., ЕГН:********** (20-ти юни) -всяка
четна година – ако денят е неучебен за времето от 9:00 до 19:00 часа на същия ден, а когато
този ден е учебен - бащата ще взема детето в първия почивен ден след рождения му ден за
времето от 9:00 часа до 19:00 часа на същия ден.
Спорните въпроси в производството касаят размера на издръжката, дължим
от бащата в полза на детето и ползването на семейното жилище.
По въпроса за издръжката
Родителят, който не упражнява родителските права за детето, дължи издръжка в пари.
Според задължителна съдебна практика на ВКС, установена с Постановленията на Пленума
на ВС № 5/16.11.1970 г. и № 5/31.11.1981 г. се приема, че нуждите на лицата, които имат
право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се
вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за
конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от
техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от
тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и
отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако
родителите живеят заедно. Тези принципи са установени и с разпоредбите на чл. 142 от СК
и чл. 143, ал. 1 и 2 от СК. Доколкото законът е възложил на съда служебно да следи за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне относно
издръжката на децата, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа
или опровержение на правнорелевантните факти. В тези случаи служебното начало следва
да има превес над диспозитивното и състезателното начало.
Детето ***Н. е родено на 20.06.2022 г. и към момента е на три навършени години.
Страните не оспорват, че детето посещава детска градина, както и че няма специални
образователни, медицински или други потребности. T.e. то има всички нормални и
обичайни за своята възраст битови потребности и с оглед правилното му отглеждане и
възпитание, съдът намира, че то се нуждае от средства за покриване на ежедневни нужди от
храна, облекло и консумативи (ток, вода, интернет, телекомуникационни услуги и т.н.), за
посрещане на обичайните епизодични заболявания и за образователни и познавателни
дейности, които родителят следва да организира през свободното време на детето –
разходки, екскурзии, посещения на кина, музеи, театри и т.н
Видно от удостоверение издадено от работодателя на Р. П. за периода м.01.2024г.-
м.01.2025г. тя реализира трудов доход от около 1700 лв. при пълен отработен месец. Този
доход е под средния за гр. Варна и не позволява майката самостоятелно да покрива всички
нужди на детето. Дори и майката да получаваше високи доходи, бащата има безусловно
задължение да издържа детето.
Възможността на дължащия издръжката родител е обективен показател и се
определя от доходите му, квалификация, имотно състояние, обстоятелствата дали има други
деца, за които също е длъжен да се грижи. Също така следва да се има предвид, че
задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е безусловно, че и двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно
възможностите на всеки от тях поотделно, като се отчете и кой полага непосредствените
грижи за детето.
С оглед преценката на възможностите на ответника да заплаща и издръжка с във
връзка с наведените от него възражения по размера съдът следва да отбележи, че
задължението за заплащане на издръжка е безусловно, поради което съдът не възприема
твърденията на бащата, че следва да се съобразява задължението по банков кредит.
От изискваната справка от ТД на НАП-Варна се установява, че бащата е трайно
трудово ангажиран вкл. в периода м.01.2024г.- м.01.2025 г. и полага труд при сумирано
отчитане на работното време, като получава месечен доход от заплата средно от 2200 лв. за
сочения период. Този доход е незначително по нисък от средния за гр. Варна за м.06.2025г.-
2348лв. / https://www.nsi.bg/statistical-data/179/569/, по данни на НСИ и съдът намира, че
4
позволява на бащата да заплаща необходимата, според възрастта и потребностите на детето
издръжка.
При определяне на точния размер на дължимата издръжка съдът отчита и че според
данните на Националния статистически институт общият потребителски разход на член от
домакинство за второто тримесечие на 2025г. е в размер на 2534,91 лв. След изключване на
групите разходи, които не са необходими за непълнолетно лице (за алкохол, тютюневи
изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог,
заем и други разходи, както и намаляване на разходите за транспорт и съобщения до общо
50 лв., доколкото детето няма разход за транспорт, като на възрастен), размерът на средният
разход на член от домакинството за тримесечие възлиза в размер на около 1950лв лв. или
месечно по 650,00 лв. Отчитайки, че в тези суми се включат и разходи за образование, съдът
намира, че толкова е минималната месечна сума за издръжка на децата в училищна възраст.
Доколкото Иван е на по-ниска възраст съдът намира, че минималната му нужна издръжка е в
размер на 600 лв. месечно.
Определеният общ размер на необходимата издръжка следва да бъде разпределен
между двамата родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 от СК, а именно техните
възможности и материално състояние. Съдебната практика, приема, че по-голямата част от
издръжката в пари следва да се поеме от неупражняващия родителските права родител, тъй
като родителят с който детето живее поема непосредствените грижи за детето, който
принцип съдът прилага в случая. При изложеното съдът намира, че следва да определи
дължимата издръжка в размер на 350 лв. месечно, дължима от датата на подаване на
исковата молба. Плащанията извършени от бащата в хода на производството вкл. след
постановяване на определението по чл.323 ГПК следва да се съобразяват от кредитора вкл. в
хода на изпълнителен процес.
В полза на детето следва да се присъди издръжка от 350,00 лв. месечно, като искането
за разликата до пълния претендиран размер от Р. П. от 450,00лв. следва да се остави без
уважение.
По въпроса за семейното жилище
От представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт *** от 18.11.2019 г. се установява, че ПИ ***, ведно с
подобренията в него е придобит по време на брака, т.е. е съпружеска имуществена общност.
Няма спор, че в къща именно в този имот съпрузите са живели заедно с непълнолетното
дете и същата е семейно жилище по смисъла на пар.1 от СК.
По делото е приета експертиза, от която се установява, че къщата е с разгърната
застроена площ от 124 кв.м., на два етажа, като на първия етаж се намират входно антре,
дневна с кухненски бокс, баня-тоалет и стълбище за втория етаж, а вторият етаж се състои от
коридор и две спални. Експертът е заключил, че не могат да се обособят две самостоятелни
жилища, тъй като има един санитарен възел и една кухня. При обособяване на две реални
части от къщата, съпрузите ще е нужно да ползват общо целия първи етаж. Посочено е, че
към къщата има „прилепено“ помещение представляващо склад с площ от 13 кв.м., както и
че в двора има още две помещения с площ от 11.00кв.м., като в едното има прекаран
водопровод и те се ползват за склад. Експертът е определил среден месечен пазарен наем за
целия имот от 700 лв.
Семейното жилище може да се ползва поотделно от двамата съпрузи: ако жилищните и
сервизните помещения могат да се обособят в отделни жилища - в зависимост от броя на
жилищните и сервизните помещения към момента на развода, без преустройства, изменения
и промяна на предназначението им, т.е. в зависимост от възможността да се обособят
самостоятелни жилищни и сервизни помещения за всяка от обособените за живеене части,
като разпределянето на жилищните помещения между бивши съпрузи при общо ползване на
сервизите е допустимо по изключение само ако отношенията са търпими.
Отношенията между бившите съпрузи са търпими, когато са основани на взаимна
толерантност, изключваща физически или психически тормоз; когато между бившите
съпрузи е установена поносимост, умереност, съществува възможност за диалог; когато
липсва не само физическа, но и вербална агресия, а поведението им е насочено към
избягване на конфликти, прояви на такт и решаване на възникнали проблеми чрез взаимни
отстъпки. Така установени отношения на търпимост, въпреки дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, позволяват съжителството в семейното жилище при общо ползване
5
на сервизни помещения/ Решение № 247 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 239/2009 г., IV г.
о., ГК/
В случаите, когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, основен критерий
е жилищната нужда на бившите съпрузи, а когато има и ненавършили пълнолетие деца,
съдът се ръководи преди всичко от интереса на децата, защото жилищните условия, при
които те ще са поставени след развода, са важна предпоставка за тяхното отглеждане и
развитие. Като допълнителни елементи от комплексния критерий по чл. 56, ал. 5 СК се
преценяват още вината за разстройството на брачните отношения, здравословното състояние
и други обстоятелства.
От приетата СТЕ, на която съдът дава вяра се установява, че не могат да се
обособят отделни жилища за съпрузите включващи необходимите сервизни помещения вкл.
без преустройства в имота. Т.е. жилищните помещения могат да се разпределят само при
общо ползване на сервизни помещения, което е допустимо само при търпими отношения
между страните. Съдът намира, че по делото се установява, че между съпрузите не
съществува търпимост позволяваща къщата да ползва и от двамата вкл. в предложения от
ищеца вариант – той да ползва една стая, а майката и детето останалите. Въпреки
твърденията на ищеца, че предложения от него вариант няма да изисква общо ползване на
помещения вкл. сервизни, от експертизата по делото се установява, че къщата има една
кухня и една баня и тоалетна, като възможността той да ползва допълнителното помещение,
наречено от него „битова стая“ е обусловена от сериозни преустройства на същата / ако
изобщо такива са технически възможни/ изискващи вкл. изграждане на тоалетна, баня и
кухня в нея. Такова преустройство не би могло да е условие за преценка на съда в
производство по определяне ползване на семейното жилище след развода. Възприемайки
непосредствено личността на всяка от страните и съобразно изслушването им, съдът
намира, че отношенията на съпрузите не се основават на взаимна толерантност, както и не
се наблюдават опити за разбирателство по възникнали неразбирателства вкл. съобразно
невъзможността страните да постигнат споразумение чрез отстъпки по ограничения предмет
на спора. Страните демонстрират пасивност във възникналата по повод на развода им
ситуация и неосъзнаване на ролята си в разрешаване на собствените им проблеми. Не са
налице насочените действия по преодоляване на битовите и емоционални трудности във
връзка с раздялата им. Липсата на възможност за диалог, демонстрирана включително в
съдебно заседание, изключва, според настоящия състав възможността страните да обитават
съвместно едно жилище. Следва да се посочи, че действително в хода на производството се
установява, че нито един от съпрузите не притежава друго жилище, но решаваща роля за
предоставяне ползването на жилището има и интереса на детето. В най-висш интерес на
детето е да обитава заедно с майка си, придобитото от родителите жилище, в което то е
израснало до момента, респ. което възприема като дом и в което се чувства спокойно.
В допълнение следва да се посочи, че в хода на производството не са събрани
доказателства за влошено здравословно състояние на ищеца, с оглед на което той следва да
ползва жилището. Напротив, ищецът е в трудоспособна възраст без установени заболявания
и е в състояние да си осигури самостоятелно място за живеене.
Съгласно императивната правна норма на чл. 57, ал. 1, изр. 1 от СК, по силата на
съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище на някоя от
страните, между бившите съпрузи възниква наемно правоотношение, което е възмездно, т. е.
ползващият жилището бивш съпруг дължи наем на неползващия го съгласно решението.
Ищецът е направил искане по чл.57, ал.2 СК за присъждане на наем за ползване на
жилището от съпругата му. Ищецът разполага с правото да иска определяне на наем
доколкото се установява, че притежава собственически права спрямо имота, представляващ
семейно жилище. Видно от представения договор за покупка имотът е закупен по време на
брака без да има спор, че между страните се прилага имуществен режим на общност, поради
което следва да се приеме, че те след прекратяване на брака ще притежават правото на
собственост при равни квоти – по 1/2 ид. част за всеки от тях. При определяне на наема за
ползваната жилищна площ от ненавършилото пълнолетие дете от брака, следва да се има
предвид неговия дял на обитаване на всички помещения на жилището, а не само стаята,
която му служи за спалня /така - решение № 123/04.04.2013 г. по гр. д. № 526/2012 г. по
описа на ВКС, IV г. о. /. От брака си страните имат едно малолетно дете, родителските права
върху което се предоставят за упражняване на майката, при която е определено
6
местоживеенето му, поради което дължимият от нея наем следва да бъде намален на една
втора от частта на ответника. Така средният пазарен наем за припадащата се на ответника
част от това жилище след приспадане на ползваната от детето на страните жилищна площ,
възлиза на 1/4 от средната пазарна наемна цена за имота – 700 лв., съобразно заключението
на изслушаната по делото експертиза, или 175,00 лв. месечно. Искането на ищеца следва да
се уважи за 175,00 лв. и да се отхвърли до пълния претендиран месечен размер от 250,00 лв.
Наемът се дължи считано от момента на влизане в сила на решението в частта относно
ползването на семейното жилище.
По разноските:
Съдът определя допълнителна държавна такса по делото в размер на 50 лв., която
следва да бъде заплатена поравно, предвид разпоредбата на чл. 329, ал. 1, изр. от ГПК.
На осн. чл.329, ал.2 ГПК, доколкото въпроса за вината за разстройството на брака
не е въвеждан като предмет на спора, разноските по производството по иска за развод / за
адвокатско възнаграждение на упълномощените представители и за експертиза/ остават в
тежест на страните, както са ги направили. Отправянето на претенция по чл.57, ал.2 СК не
променя този извод на съда, доколкото тя не представлява самостоятелен иск, а искане,
свързано с решаване на въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище, като в
случай като настоящия, когато страните имат общо непълнолетно дете, съдът дължи да се
произнесе служебно по въпроса за ползване на семейното жилище.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху определения
размер на издръжката в размер на 504,00 лв.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между Н. А. Н., ЕГН: **********м съдебен адрес:
гр. ***и Р. И. П., ЕГН:**********, адрес: *** сключен на 10.05.2019 г., за което е издадено
удостоверение за граждански брак № 312/10.05.2019г. от длъжностното лице по гражданско
състояние при Община Варна, на основание чл. 49 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето
***Н.ов Н., ЕГН:**********, роден на 20.06.2022г. на майката Р. И. П., ЕГН:**********,
като местоживеенето му се определя при нея.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Н. А. Н., ЕГН: **********м
съдебен адрес: гр. ***с детето ***Н.ов Н., ЕГН:**********, роден на 20.06.2022г., както
следва:
- всяка четна седмица от календарната година от 17:00 ч. в петък до 17:00 часа в
неделя с преспиване при бащата;
- един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката;
- всяка четна година първите пет дни от пролетната ваканция на детето за
времето от 10:00 ч. на първия ден до 16:00 ч. на последния, пети ден, като до започване на
начален етап на училищно образование за пролетна ваканция се счита периодът, съвпадащ с
пролетната ваканция в училищата, а всяка нечетна година последните пет дни от пролетната
ваканция на детето за времето от 10:00 ч. на първия ден до 16:00 ч. на последния, пети ден,
като до започване на начален етап на училищно образование за пролетна ваканция се счита
периодът, съвпадащ с пролетната ваканция в училищата;
- по време на Коледните и Новогодишни празници - всяка четна година от 10:00
ч. на Бъдни вечер (24-ти декември) до 16:00 ч. на 29-ти декември, а всяка нечетна година от
10:00 часа на 28-ми декември до 17:00 часа на 2-ри януари;
- по време на Великденските празници - всяка нечетна година в събота от 10:00
часа до 17:00 часа в неделя (Великден), а всяка четна година – на Светли понеделник - от
9:00 до 17:00 часа.
- За рождения ден на бащата - 26-ти март, при условие, че е неучебен ден - от
9:00 ч. до 19:00 ч., а в случай, че е учебен - първият неучебен ден следващ рождения ден на
бащата от 9:00 до 19:00 часа;
- за рождения ден на майката – 29-ти ноември – всяка година детето ще бъде с
майката, независимо от режима на личен контакт с бащата.
7
- за рождения ден на детето ***Н.ов Н., ЕГН:********** (20-ти юни) -всяка
четна година – ако денят е неучебен за времето от 9:00 до 19:00 часа на същия ден, а когато
този ден е учебен - бащата ще взема детето в първия почивен ден след рождения му ден за
времето от 9:00 часа до 19:00 часа на същия ден.
ОСЪЖДА Н. А. Н., ЕГН: **********м съдебен адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАЩА в
полза на ***Н.ов Н., ЕГН:**********, роден на 20.06.2022г. нчрез неговата майка и законен
представител Р. И. П., ЕГН:**********, адрес: с.*** издръжка в размер на 350,00 лв./ триста
и петдесет лева/ месечно считано от датата на подаване на исковата молба /22.01.2025г г./,
до петнадесето число на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване.
КАТО ОТХВЪРЛЯ искането на Р. И. П., ЕГН:**********, адрес: с*** за
присъждане на издръжка в полза на детето за разликата над уважение размер от 350,00 лв.
до пълния претендиран размер от 450,00 вл.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдените издръжки, на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО на семейното жилище, представляващо къща и
находящо се в общ. ***, собственост на съпрузите, на съпругата Р. И. П., ЕГН:**********,
адрес: ***.
ОСЪЖДА, Р. И. П., ЕГН:**********, адрес: с.*** да заплаща на Н. А. Н., ЕГН:
********** съдебен адрес: гр. *** на осн. чл.57, ал.2 СК месечен наем в размер на 175,00
лв. за ползване семейното жилище, представляващо къща и находящо се в общ. В***
изчислено за ¼ ид.ч. от същото, считано от датата на влизане в сила на решението в частта
относно ползването на семейното жилище до настъпване на промяна в обстоятелствата, като
ОТХВЪРЛЯ искането за разликата над уважения размер от 175,00 лв. месечно до пълния
претендиран размер от 250,00 лв.
ОСЪЖДА Р. И. П., ЕГН:**********, адрес:***да заплати по сметка на Районен
съд – Варна сумата от 25,00 лв.- държавна такса на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Н. А. Н., ЕГН: **********м съдебен адрес: *** да заплати по сметка
на Варненски районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лв. / на
основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, сумата от 504,00 лв.- държавна такса върху определената издръжка – общо 529,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Варна в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8