РЕШЕНИЕ
№ 322
гр. Пловдив, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330113034 по описа за 2022 година
Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК и чл.55
ЗЗД.
В исковата молба от З. И. Р. против „Профи Кредит България“ ЕООД се твърди, че ищцата е
страна по договор за потребителски кредит № ***************, подписан на *********г.
Съгласно договора ищцата следвало да върне сумата по кредита в размер на 3000 лв., при
ГПР 48.73 %, ГЛП 41 %, с обща стойност на всички плащания в размер на 8109 лв.
Постигната била договореност за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на
2850 лв., или за срока на договора ищцата следвало да върне сумата от 8109 лв. Процесният
договор бил потребителски, като според ищцата с уговорката за заплащане на допълнителен
пакет от услуги „****“ и „*****“ кредиторът целял да си набави допълнителни плащания,
поради което същата се явявала нищожна, поради противоречие с императивни законови
разпоредби. Услугата „****“ обективно не можело да бъде предоставена, тъй като
становището по искането очевидно вече било налице към момента на сключване на
договора за кредит. Таксата се включвала в размера на погасителните вноски, тоест била
предпоставена от вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното
разглеждане на искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Не било ясно и дали
въобще има друга процедура освен тази, наречена „**************“. По отношение на
услугата „*******“ било видно, че предварително са разгледани варианти, при които при
финансови затруднения на длъжника същият ще преструктурира задълженията си за
предварително уговорена с кредитора схема за плащания. По същество се касаело за
1
управление на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 ЗПК, но не и за допълнителна услуга,
свързана с договора за кредит по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК. По същество кредиторът си
осигурявал допълнително възнаграждение в размер на 100 % от предоставената главница
срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което противоречало и на
изискванията за добросъвестност и водило до значително неравновесие в правата и
задълженията на страните. Сумата от 2850 лв. била недължима. Налице било и заобикаляне
на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като се нарушавало изискването ГПР да не
надвишава пет пъти законната лихва. Поради това е направено искане за постановяване на
решение, с което да се прогласи нищожността на клаузата, касаеща заплащането на пакет от
допълнителни услуги и даваща право на ответника да получи сумата от 2850 лв., както и за
осъждането му да върне сумата от 420.80 лв., платена по пакет от допълнителни услуги по
договора от **********г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, със становище за
неоснователност на предявените искове. Възнаграждението за закупени допълнителни
услуги по клауза VІ от договора за кредит не можело да се отнесе към хипотезата на чл.10а,
ал.2 ЗПК. Допълнителните услуги били заявени като възможност, на базата на които
кредитополучателят да се ползва с преференции, но не били задължително условие за
отпускане на кредита. Всички предпоставки за упражняване на закупените допълнителни
услуги били ясно и точно описани. Изборът за това бил изцяло на клиента.
Възнаграждението за допълнителни услуги не било такса за дейност по усвояване и
управление на кредита. С тези допълнителни услуги клиентът си осигурявал приоритетно
разглеждане и отпускане на кредита. Неоснователни били доводите за нарушение на ЗЗП.
Не било налице и заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК. Възнаграждението за закупен пакет
допълнителни услуги не следвало да се включва в ГПР, тъй като в ГПР се попадали разходи
за допълнителни услуги, но само когато получаването на такива било задължително условие
за сключване на договора за кредит. Общо платената сума за предоставените допълнителни
услуги била в размер на 420.80 лв., тъй като договорът за кредит бил платен предсрочно –
на **********г. Възразява се по искане за допускане изслушването на ССчЕ, тъй като част
от поставените въпроси не били спорни между страните. Направено е искане за отхвърляне
на предявените искове. Претендирани са направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
На *********г. между ответното дружество в качеството на кредитор и ищеца в качеството
на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит *********** при следните
параметри: сума на кредита – 3000 лв.; срок на кредита 36 месеца, размер на вноска по
кредита – 225.25 лв., ГПР – 48.73 % и ГЛП – 41 %, лихвен процент на ден 0,11 и обща
дължима сума по кредита от 5259 лв. Параметрите по избрания и закупен пакет
допълнителни услуги са следните: 750 лв.- възнаграждение за закупена допълнителна услуга
2
„******“ и 2100 лв. възнаграждение за закупена допълнителна услуга „********“. Общото
задължение по договора е 8109 лв. Съгласно подписаните общи условия по договора за
кредит – чл.12.2 кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление,
когато същият просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер.
Съгласно чл. 12.3 при обявяване на предсрочна изискуемост клиентът дължи остатъчната
непогасена главница, остатъчното непогасено възнаграждение при закупена допълнителна
услуга, падежиралата договорна лихва съгласно погасителен план, начислените лихви и
таксите по чл.17.4. Приет е по делото подписан от клиента погасителен план, в която са
отразени дата на плащане на вноската, като са индивидуализирани вноските, както следва:
размер на главница, размер на лихва, размер на вноска по кредита, размер на вноска по
закупен пакет от допълнителни услуги и общ размер на месечната вноска. Падежът на
последната погасителна вноска е ********** г.
Не се спори и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит, като ищецът има качеството на потребител и
съответно спрямо договора са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20
и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, като в исковата молба са изложени обстоятелства
относно недействителността на клаузата, уреждаща заплащане на допълнителни услуги.
Съгласно договора при кандидатстването си за кредит клиентът изрично е поискал да закупи
допълнителна незадължителна услуга, посочена в т.V – ***** – предоставя право на
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и ***** – предоставя
право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Възможността за
събиране на комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК (нов – ДВ, бл. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.).
Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Допълнителните услуги
по процесния договор за кредит, по своето естество, са част от възнаграждението за
предоставения заем, като съдът приема, че са обособени самостоятелно, с цел заобикаляне
ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите.
Услугата "***************", представлява по своята същност "***********". Услугите
възможност за промяна на погасителния план по своята същност са дейности по управление
на кредита. С оглед изложеното съдът приема, че тези уговорки за предоставяне на
допълнителен пакет услуги, противоречат на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал.1 ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна, поради и което съдът приема, че клаузите са
нищожни на това основание. Наред с това, доколкото съдът приема, че се касае за
възнаграждения по усвояване и отпускане на кредита, същите следва да са включени в
годишния процент на разходите – чл. 19, ал. 1 ЗПК, като уговарянето им като отделно
възнаграждение има за цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за
3
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона.
Следва да се отбележи, че с уговорката за заплащане на възнаграждение за допълнителни
услуги предварително се договаря заплащане на възнаграждението от потребителя, без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя, което е в разрез с
принципа за добросъвестност и справедливост – да се заплаща възнаграждение за услуги,
които може и да не се използват. Наред с това посочените допълнителни услуги, не би
следвало да се предоставят по волята на кредитора, доколкото те са нормативно залегнали -
като правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или
плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни
вноски. С въвеждането на такова възнаграждение кредиторът създава задължение за
кредитополучателя да плаща за права, които по закон има. В случая поради нищожност на
уговорката за допълнителен пакет услуги, платените по нея суми са недължимо платени и
подлежат на връщане. Не се спори между страните, че общо платената сума за предоставени
допълнителни услуги по процесния договор за кредит е в размер на 420.80 лв. Поради
изложеното съдът намира, че предявените установителен и осъдителен иск са основателни и
следва да бъдат уважени.
При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, в
размер от 164 лв. внесена държавна такса. В производството ищецът е бил представляван от
адвокат, в хипотезата на чл.38 ЗА. Поради това в полза на адв.Е. И. ще се присъди сумата от
600 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за заплащане на пакет допълнителни услуги, обективирана
в договор за потребителски кредит ************* от ***********г., сключен между З. И.
Р., ЕГН ********** и „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В да заплати на З. И. Р., ЕГН
********** от гр.П., ул. „************“ № *** сумата от 420.80 лв. /четиристотин и
двадесет лева и 80 ст./ платена без основание поради недействителност на клаузата за
заплащане на пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит
***************** от ************г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от ********* г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В да заплати на З. И. Р., ЕГН
********** от гр.П., ул. „*********“ № *** сумата от 164 лв. /сто шестдесет и четири лева/
лева направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
4
управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В да заплати на адв. Е. Г. И., с
личен № **********, вписана в АК – П., на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 600
/шестстотин лева/ лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
5