Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 18.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов
Членове: Пепа Тонева
мл.съдия: Марина Гюрова
при секретаря Алина Тодорова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 3 608..... по описа
за 2018 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, с която обжалва решение № 113 146 от 09.05.2017 г., постановено по гр.д. № 21 712/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 90 състав. Твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. В тази връзка твърди, че съдът неправилно не е назначил съдебно счетоводна експертиза. Навежда твърдения, относно кредитирането на експертизата, както и че се налага преразглеждане на даденото заключение. Твърди, че вещото лице по допусната експертиза неправилно е направило изчисленията. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да се уважи предявеният иск изцяло, като претендира и разноски.
Ответникът по въззивната жалба Г.Х.А. редовно уведомена не взима становище по жалбата.
Третото лице помагач „Т.С.“ ООД редовно уведомено не взима становище по молбата.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Не
се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 113 146 от
09.05.2017 г., постановено по гр.д. № 21 712/16 г., по описа на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 90 състав, че съдът е отхвърлил предявеният
от „Т.С.“ ЕАД против Г.Х.А. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл.86 ЗЗД, относно за признаване за установено на вземането, предмет на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.02.2016 г., издадена по
ч. гр. д. № 4230/2016 г., съгласно описа на СРС, 90 състав, в размер на 16.03
лв., представляващо законна лихва за забава за периода от 27.01.2016 г. - датата
на подаване на заявлението в съда до 12.03.2016 г. -датата на осъщественото
плащане на задължението в срока за доброволно изпълнение, върху сумата от 1 280.86
лв., представляваща задължение за доставена от ищцовото дружество топлинна
енергия в периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г. и е отхвърлил искането на “Т.С.”
ЕАД за присъждане на разноски по делото в исковото и заповедното производство.
Не се
спори между страните, а се установява и
от приложеното към настоящото дело заповедно производство е видно, че е
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
20.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 4 230/2016 г. по описа на Софийски районен съд за
главница в размер на 1 280.86 лв. за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 27.01.2016 г. до изплащане на задължението и
мораторна лихва в размер на 134.91 лв. за периода от 30.06.2013 г. до
20.01.2016 г.
Не се
спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника А. на 02.03.2016 г., която 15.03.2016г. е
депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение, към което е приложила
платежно нареждане от 12.03.2016 г., от което се установява, че длъжникът в
срока по чл.412, т.7 ГПК е заплатила вземането за претендираната главница от 1 280.86
лв. и мораторната лихва от 134.91 лв.
От
правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения е предявен иск с правно основание чл. 422, вр. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл. 86. ал. 1 ЗЗД.
С атакуваното решение № 113 146 от 09.05.2017 г., постановено по гр.д. № 21 712/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 90 състав, че съдът е отхвърлил предявеният от „Т.С.“ ЕАД против Г.Х.А. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД, относно за признаване за установено на вземането, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.02.2016 г., издадена по ч. гр. д. № 4230/2016 г., съгласно описа на СРС, 90 състав, в размер на 16.03 лв., представляващо законна лихва за забава за периода от 27.01.2016 г. - датата на подаване на заявлението в съда до 12.03.2016 г. -датата на осъщественото плащане на задължението в срока за доброволно изпълнение, върху сумата от 1 280.86 лв., представляваща задължение за доставена от ищцовото дружество топлинна енергия в периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г. и е отхвърлил искането на “Т.С.” ЕАД за присъждане на разноски по делото в исковото и заповедното производство.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните в жалбата на ищеца основания за неправилност на атакуваното решение са свързани с наведени твърдения, че съдът не е допуснал експертиза, както и че се налага преразглеждане на даденото такова, т.е. налице е противоречие в жалбата.
Така релевираните основания за незаконосъобразност на атакуваното решение, съдът намира за неоснователни. В точка първа на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълкувателно дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения кога въззивният съд може да проверява правилността на първоинстанционното решение без изричен довод във въззивната жалба. Съществуват само две изключения от правилото на чл. 269, изречение второ от ГПК-когато въззивният съд прилага императивна материалноправна норма или когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака и ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Наведените във въззивната жалба противоречиви твърдения следва да се приемат, като твърдения за допускане на нова експертиза. Тези доводи не попадат в нито една от тези две хипотези. Ето защо настоящият въззивен състав приема, че няма правомощието да обсъжда и да основава решението си на това основание за неправилност на първоинстанционното решение, тъй като видно от доказателствата по делото не е назначавана съдебно-счетоводна, или каквато и да е експертиза, на което първоинстанционния съд да е основал решението си.
С оглед на изложеното съдът намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно на тази твърдени от въззивника основания.
Водим от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 113 146 от
09.05.2017 г., постановено по гр.д. № 21 712/16 г., по описа на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 90 състав, като правилно и законосъобразно.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: Членове:
1.
2.