РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. , 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на дванадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Васко П. Петров
при участието на секретаря Магдалена В. Агова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Васко П. Петров Административно
наказателно дело № 20231220200357 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от Х. А.
Л. , ЕГН **********, с постоянен адрес: с. О., общ. Г., обл. Бл. против
Наказателно постановление № **********/******год. на Директора на
Дирекция „И. по т.“ град Бл.,с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание “глоба ” в размер на 1500 лв., за това,че в
качеството си на работодател по смисъла на & I, т.1 от Д Р на Кодекса на
труда, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на
16.03.2023г. не е сключил писмен трудов договор с Ш. А. Ш., за
предоставяната от него работна сила на изпълняваният от Л. строителен обект
- Къща за гости, находяща се в УПИ VI - 830, кв.З по плана на с.О., общ.Г..
Жалбоподателя редовно призован не се явява,за него упълномощен
защитник излага съображения за незаконосъобразност на атакуваното НП .
Административно наказващия орган , редовно призован не се явява,за него
се явява юрисконсулт и изразява становище по жалбата-неоснователна.
Правно основание чл.63 от ЗАНН .
Прилагат се писмени документи .Разпитани са свидетелите Б. В. И., Т. Г. К.,
М. Л. С. , Е. Х. , Ш. А. Ш. и М. М. Х..
1
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка.
Свидетелите Б. В. И., Т. Г. К. и М. Л. С. са служители на ДИТ Бл.. На ******
г., около 14:30 ч. те извършили проверка по работни места относно спазване
разпоредбите на трудовото законодателство в обект строителен обект Къща
за гости, находяща се в УПИ VI - 830, кв.З по плана на с.О., общ.Г.. Къщата
не е измазана, фасадната част е насочена към реката,свидетелките влезли от
страничен вход, на 1-я етаж нямало никой , качили се на 2-я етаж и в стаята,
която е до стълбите,видели 3 работници ,които полагат циментова мазилка.
Свидетеля Ш. Ш. бил един от работниците . На всички лица служителите на
ДИТ Бл. предоставили декларации по образец,Ш. сам попълнил
последната,записал ,че работи за собственика на фирмата на къщата ,полага
мазилка от 08.00 часа до 17.00 часа ,на къща за гости УПИ 6 - 830, кв.З на
с.О.,почивка 12.00 – 13.00 часа и получава възнаграждение от 70 лв. на ден.В
хода на проверката се появила свидетелката Е. Х. ,тя пояснила ,че къщата е на
баща й .Декларацията си свидетеля предал на служителите на ДИТ , които
изготвили призовка за нарушителя с указана дата за явяване и какви
документи да се представят .В последващите дни проверяващите извършили
проверка в информационната система на инспекцията и установили , че
свидетеля Ш. е без трудов договор. На 31.05.2023 г. в ДИТ Бл. се явил Х.
Л.,в негово присъствие и в присъствието на свои колеги свидетелката М. С.
съставила акт за административно нарушение . АУАН е надлежно връчен
и подписан от жалбоподателя . В последствие е издадено атакуваното
Наказателно постановление на Директора на Дирекция „И. по т.“-гр. Бл. ,с
което на нарушителя е наложено административно наказание “глоба ” в
размер на 1500 лв.–правно основание чл.416 ал.5 от КТ във чл.414 ал.3 от КТ
за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ.
Недоволен от наложеното наказание жалбоподателят сезира съда с искане за
отмяна на цитираното наказателно постановление.Предявената жалба е
подадена в срок и е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН
административното нарушение е онова деяние, което нарушава установения
ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за
наказуемо с административно наказание, наложено по административен ред.
Съдът след като извърши проверка на атакувания административен акт и
2
обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на
страните, намира жалбата за основателна.
По същество жалбоподателят не отрича релевантни за случая фактически
констатации по акта, а именно, че на инкриминираната дата служители на
ДИТ Благоевград извършили проверка в къща за гости в с.Огняново, относно
спазване разпоредбите на трудовото законодателство, но твърди , че не е
извършил вмененото му нарушение,излага съображения за допуснати
нарушения на материалния закон и на процесуалните правила .
Изложената по –горе фактическа обстановка безпротиворечиво се установи
от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства-
показанията на разпитаните свидетели Б. В. И., Т. Г. К., М. Л. С. , Е. Х.ова
Х.,М. М. Х. и Ш. А. Ш. .
По същество настоящият състав намира ,че не са допуснати нарушения на
материалния закон и процесуалните правила при издаването на атакуваното
наказателно постановление,влечащи след себе си отмяна на наказателното
постановление. Критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е единен в процесуалната теория и практика -
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се
стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване
правата на страните в която и да е фаза на процеса. В случая не е нарушено
правото на дееца да узнае за съдържанието на акта след подписването му и
да отстоява своята теза, т.е на жалващият не е ограничено неговото право на
защита, тъй като е имал възможност да го реализира в пълен обем още от
началото на образуваното срещу него административнонаказателно
производство. Наказателното постановление е подробно и съдържа
необходимите реквизити.
Носителят на административно наказателната власт , в случая е издал
наказателното постановление след като според него е установено по
безспорен начин извършването на нарушението и нарушителя . Съставеният
акт за установяване на административно нарушение от свидетеля М. Л. С.
служи като предпоставка за издаване на друг - наказателно постановление.
Той няма презумтивна доказателствена сила, т. е. тежестта на доказване не
стои върху обвиненото лице, а обратно - тази тежест носи наказващата
администрация. Съгласно разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
3
ЗАНН се изисква изложените в съставения акт обстоятелства, твърдения и
обвинения да бъдат доказани на общо основание.
Законодателят в чл. 414 ал.3 от КТ е предвидил : Работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл.63 ал. 1 или 2,се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно
лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. На
Л. е вменено нарушение по чл.62 ал.1 от КТ - Трудовият договор се сключва
в писмена форма .В разглеждания казус по безспорен начин се установи ,че
към момента на извършената проверка от служителите на ДИТ Бл. свидетеля
Ш. се намирал в сградата и извършвал дейност , полагал мазилка.В
приложената по делото декларация , попълнена от свидетеля, той е записал
,че работи за на фирмата на къщата ,полага мазилка ,от 08.00 часа до 17.00
часа ,на къща за гости УПИ 6 - 830, кв.З на с.О.,почивка 12.00 – 13.00 часа и
получава възнаграждение от 70 лв. на ден.Както и сам посочва работи за
собственика на къщата,като пред съда дъщерята на последния свидетелката
Е. Х. Х. поясни ,че тя и нейния съпруг отговарят за строежа ,те наемат
работниците, те осигуряват нужното за довършване на строителните дейности
по къщата за гости на жалбоподателя.Свидетеля М. М. Х. също потвърди ,че
той се е договарял със свидетелката Х. ,но никога не е имал среща със
собственика на сградата.При това положение , а и след като не се събраха
данни Х. Л. ,лично той сам да е наемал работници,за него да съществува
задължението да подписва трудов договор с такива.Нещо повече от
показанията на свидетелите Ш. и М. Х. може да се направи извода ,че те са
били наемани да извършват точно определена дейност полагане на
замаска,респективно полагане на мазилка.В разгледжания казус отношенията
между страните/които и да са те/ нямат характер на трудови, поради което
не се дължи сключване на трудов договор преди започване изпълнението
работата.
В българското право липсва легална дефиниция на понятията "трудов
договор" и "граждански договор", разграничителният критерий между тях
следва да се изведе от правните им характеристики. Трудовият договор има за
предмет престирането на работна сила – жив труд от работника за
продължителен срок, който в повечето случаи е за неопределено време или
срочен такъв за извършване на определена работа по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ,
т. е. на определена длъжност, в рамките на определено работно време, на
4
работно място, със средства и материали на работодателя. Работникът има
задължение да спазва определен ред и трудова дисциплина, да получи правно
регламентирано трудово възнаграждение и др., докато при гражданския
договор се дължи конкретен трудов резултат за определен срок, при което
изпълнителят е оперативно самостоятелен да определи времето, през което
ще реализира "изработването на нещо", без да е ограничен от работно време,
работно място, непременно лично постигане на резултат, който може да бъде
приет от възложителя или при некачествено изпълнение да не бъде приет и
съответно заплащане на договорено възнаграждение, както и спазване на
други правила. Следващото се възнаграждение се договаря свободно и се
изплаща окончателно след приемане на изработката, което има еднократен
характер. Престацията на труд е предмет на трудово, а не на облигационно
отношение, при автономия на договарянето, ограничена от повелителните
разпоредби на закона. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ задължава
правоотношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само
като трудови правоотношения с писмен трудов договор (чл. 62, ал. 1 от КТ).
Ако между страните ,от една страна възложител и от друга физическото лице
се уговори престиране на работна сила, за определен трудов резултат,
сключеният договор не е трудов, а граждански, чиято правна регламентация е
по ЗЗД (Тълкувателно решение № 86 от 27.02.1986 г. по гр. д. № 86/1985 г. на
ОСГК.В случая се касае за гражданско правни отношение ,свидетеля Ш. е
бил оперативно самостоятелен,т.е сам е преценявал как да изпълни
полагането на замаската ,той е действал с другите си познати ,без да му бъде
осъществяван трудов контрол,би следвало да получи за извършената от него
работа по 70 лв. на ден, надница , а не заплата,резултата от дейността му е
бил оставен на изпълнение в зависимост от неговата правилна преценка.
Водим от горното съдът ,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление №
*******/***** год. на Директора на Дирекция „И. по т.“ град Бл.
Решението на съда подлежи на обжалване пред Благоевградски
административен съд в 14-дневен срок от деня на получаване на
съобщението.
5
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
6