Присъда по дело №1152/2021 на Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към ПРИСЪДА от 15.12.2021г. на КжРС по НОХД № 1152/ 2021г.
Повдигнато е обвинение срещу В. З. В. по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195
ал.1 т.4 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК за
извършена кражба на 23.01.2021г. в гр.Кърджали при условията на опасен
рецидив, чрез използване на специален начин- ловкост.
Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес на
граждански иск предявен от Д.Т.Г. против подсъдимия В. З. В. за сумата от
130лв. представляваща нанесена имотна вреда в резултат на престъплението
извършено на 23.01.2021г. ведно със законната лихва считано от 23.01.2021г.
до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
Пострадалото лице Г. е конституиран като граждански ищец и частен
обвинител.
Делото се гледа по реда на глава 27- съкратено съдебно следствие.
На него подсъдимият В. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. На тази база и на основание чл.372 ал.4
вр.чл.371 т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието на дееца без да събира доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на прокуратурата счита, че от събраните по делото
доказателства се доказа по безспорен и и категоричен начин, че подсъдимият
е извършил кражбата и то при условията на опасен рецидив. Това се е
случило през нощта чрез специален начин- ловкост. Моли съда да му
определи наказание към минимума, поради оказаното съдействие от страна на
дееца, а именно 3 години „лишаване от свобода“. То следва да се намали с 1/3
на основание чл.58а от НК, на режимът на изтърпяване следва да е строг
съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЛС.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител заявява, че се
придържа към казаното от представителя на държавното обвинение. Счита
обвинението за доказано от обективна и субективна страна. Моли съда да
признае подсъдимия за виновен за престъпление, за което е предаден на съд, а
по отношение на наказанието счита, че е било поискано прекалено леко
наказание с оглед обществената опасност на дееца и лошите му
характеристични данни. Предлага да му се наложи наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 9 години, което да бъде намалено с 1/3 при първоначален
„строг“ режим на изтърпяване. Моли да бъде осъден да заплати и сумата от
130лв. по гражданския иск ведно със законната лихва и да им се присъдят
направените по делото разноски. Гражданския ищец и частен обвинител
редовно призован за съдебно заседание не се явява.
Назначеният на досъдебното производство служебен защитник
адвокат пледира, че по безспорен и неоспорим начин се доказва вината и
авторството на извършеното престъпление от неговия подзащитен В.. Моли
съда при определяне на наказанието да вземе предвид, че той е съдействал
1

изцяло както пред органите на досъдебното производство, така и в съдебното
производство, изразява съжаление от извършеното и разкаяние, тежкото му
социално икономическо положение, неголямата стойност на откраднатите
вещи. Предлага да бъде признат подсъдимият В.В. за виновен по
повдигнатото му обвинение и да му наложи наказание „лишаване от свобода“
за срок от 16 месеца при условията на чл.58а вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК.
Подсъдимият В. се признава за виновен и в своя защита изразява
съгласие с казаното от неговия защитник. В последна дума моли съда за по-
малка присъда и най- вече режимът му да е по- лек.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият В. З. В., роден на *** в
гр.Димитровград, живущ в с.***, общ.Димитровград, български гражданин,
разведен, с основно образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Безспорно се установи фактическата обстановка описана в
обвинителния акт, а и предвид разпоредбата на чл.372 ал.4 от НПК, както и
признанието на всички факти от подсъдимия, то съдът възприема нея, а
именно: На 22.01.2021г. около 15.00 часа подсъдимият В.В. пристигнал с
автобус в гр.Кърджали и слязъл на автогарата в града. Повода за пътуването
му бил желанието да види вуйчо си, който бил настанен за лечение в
Държавна психиатрична болница- Кърджали. Тръгнал по посока на центъра и
градския пазар, а след това поел към изхода на града Кърджали в посока към
гр.Хасково. Под един от близките блокове на булевард *** в гр.Кърджали
видял хранителен магазин, който бил собственост на свидетеля Д.Г., на който
от външната страна имало наредени зеленчуци, а от другата страна имало
хладилни витрини с напитки в тях. В близост до витрините имало и кафе-
машина. От продавачката деецът В. си купил бира, която изпил пред
магазина. След като се разходил в града, около 21.00 часа същия ден се
върнал до описания магазин в гр.Кърджали и си взел отново бира, която
изконсумирал отвън. Имало хора пред магазина, с които разменил няколко
думи. Там подсъдимият В. останал до около 22.00-23.00 часа, след като което
отново се разходил по улиците на града. Докато бил пред обекта му
направило впечатление, че доста хора си взимали кафе от кафе машината в
близост, което го накарало да се върне по-късно и да вземе оборота й. Около
01.00 часа на 23.01.2021 година се върнал на същото място на булевард *** в
гр.Кърджали и първо си взел едно кафе. После бръкнал с ръка в отвора на
машината и опитал да откачи касата на апарата, но без успех. За да не буди
подозрение отстъпил за малко в страни. Направил няколко опита, но не успял
да достигне до касата с монетите. За кратко отишъл по посока на пазара в
града и след няколко минути се върнал отново до хранителния магазин.
Вдигнал пластмасовата решетка на кафе машината върху която падат чашите
с напитки, бръкнал с лявата си ръка през отвора за чашите и откачил касата на
апарата, на която преди това навил ръкава до лакътя си. След това наклонил
2

касата настрани и по този начин взел монетите, намиращи се в нея в общ
размер на 130лв. на монети. Докато бъркал в отвора на машината си наранил
ръката основно по вътрешната част на лакътя си в свивката, при което се
обелила част от кожата му и потекла кръв.
На сутринта на 23.01.2021г. около 7.00ч. собственикът на кафе
машината свидетелят Д.Г. установил липсващата сума от 130лв. от касата на
уреда, по който нямало нищо разбито или счупено.
Тази фактология бе установена на база самопризнанието на дееца,
което се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни
доказателства дадени от свидетелите Д.Г., О.Г.; от писмените такива-
Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.01.2021г. ведно с фотоалбум,
Протокол за оглед на веществени доказателства от 29.01.2021г. ведно с
фотоалбум, Протокол за освидетелстване с писмено съгласие на лицето от
29.01.2021г., Протокол за следствен експеримент от 29.01.2021г., Протокол за
доброволно предаване от 25.01.2021г. Прочее по делото не са налични други
доказателства, които да оборват тези факти или да разколебават тяхната
достоверност, поради което бяха кредитирани от настоящата съдебна
инстанция.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Подсъдимият В.В. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.2
вр.чл.195 ал.1 т.4 вр.с чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК. Деянието е
осъществено при пряк умисъл. Деецът е съзнавал обществено опасния му
характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното
настъпване. Деянието е съставомерно по чл.196 ал.1 т.2 от НК вр. по чл.29
ал.1 б.“а“ и б“б“ от НК, тъй като деецът извършил настоящото престъпление
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по- малко от 1 година без приложението на чл.66 от НК по НОХД
№ 288/ 2020г. на РС- Димитровград, както и е извършил престъплението, след
като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66, а именно по НОХД № 413/ 2016 по описа
на РС- Димитровград и по НОХД № 269/ 2019г по описа на РС- Хасково.
Престъпление от подсъдимият В. е съставомерно и по чл.195 ал.1 т.4 от НК,
тъй като деянието е извършено чрез използване на специален начин- ловкост,
за да открадне инкриминираната сума от кафе машината. Причините за
извършване на деянието се коренят в неуважение на дееца към закона,
незачитане на личната собственост, ниско правосъзнание, тежкото
материално положение и утвърдени навици за изхранване и снабдяване за
средства чрез престъпление.
ПО НАКАЗАНИЕТО: То следва да бъде определено при условията
на чл.58а, ал.4 от НК предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК. Съдът
като взе предвид степента на обществена опасност на деянието- типична
съобразно начина на извършване; като отчете наличието на многобройни
3

смекчаващи отговорността обстоятелства- ниската стойност на
инкриминираните вещи, съжалението от извършеното, тежко социално и
семейно положение, изминалия период от време от извършване на деянието,
младата възраст, както и отегчаващи вината обстоятелства- лоши
характеристични данни, предишни осъждания извън квалификацията за
извършеното при условията на опасен рецидив и упоритостта при извършване
на точно този вид кражби и по такъв начин; заради всичко изброено по- горе
приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като и най-лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко, поради което
слезе под предвидения минимум, като му наложи наказание „лишаване от
свобода” за срок от 16 месеца, с което намери, че ще бъдат изпълнени целите
на чл.36 от НК. Така определеното наказание съдът определи да бъде
изтърпяно при първоначален „строг” режим на изтърпяване съгласно чл.57
ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЛС.
По гражданския иск: Настоящата инстанция предвид изхода на
делото намира, че са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, поради което
приема, че подсъдимият В. е длъжен да обезщети вредите, които е причинил
на пострадалия Г. в резултат на виновно и противоправно престъпно
поведение извършено на 23.01.2021г. по чл.196 ал.1 т.2 от НК.
Претендираното обезщетението за имуществени вреди е доказан и
основателен в размер от 130лв., ведно със законната лихва върху сумата
считано от 23.01.2021г. до окончателното им изплащане, както и направените
по делото разноски за адвокатска защита в размер на 300лв.
С оглед изхода на делото- осъдителна присъда, съдът на основание
чл.189 ал.3 от НПК осъди подсъдимия В.В. да заплати направените по делото
разноски, както следва: по сметка на ОДМВР- Кърджали- в размер на 47лв.;
по сметка на РС- Кърджали- сумата от 50лв. представляваща държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск.
Настоящата инстанция постанови след влизане на присъдата в сила
вещественото доказателство 1 брой СД с надпис „ДП-44/ 2021г. РУ-
Кърджали“ да остане по делото.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът
постанови присъдата си.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	61
Дата:	15 декември 2021 г. (в сила от 31 декември 2021 г.)
Съдия:	Здравка Иванова Дечева Запрянова

Дело:	20215140201152
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 ноември 2021 г.

Присъда по дело №1152/2021 на Районен съд - Кърджали

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите