Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при
секретаря Калинка Ковачева и с участието на прокурора Александър Атанасов, като
разгледа докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №769 по описа за 2021 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба от ОД
на МВР – Варна против Решение № 260243/22.02.2021г., постановено от Районен съд
– Варна по НАХД № 4823/2020г., с което е отменен Електронен фиш серия К № 3381851, издаден от ОД на МВР – Варна, с
който на В.И.Б. в качеството му на назначен ликвидатор на „Рента Транс“ ЕООД ,
на основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложена „глоба“ в размер на 100 лева за допуснато от него нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
В касационната жалба се поддържа, че решението
на Районният съд е неправилно, постановено при допуснато нарушение на материалния
закон, като се прави искане за неговата отмяна.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът, редовно призован не
изпраща представител. С писмени бележки с.д. № 7445/19.05.2021г., чрез процесуален
представител, поддържа касационната жалба. По съществото на спора отправя
искане за отмяна решението на ВРС и
постановяване на ново, с което се потвърди процения ЕФ. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, се явява лично и оспорва
касационната жалба. По съществото на спора моли решението на ВРС да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Счита, че спорните въпроси са от търговското право,
а именно, кога ликвидаторът назначен служебно от Агенция по вписванията встъпва
в правата и задълженията си. В тази връзка се позовава на практика на ВКС, а
именно „За да бъде завършен фактическия състав на назначаването на ликвидатор
от Агенция по вписванията е необходимо същият да е вписан по партидата на
търговеца и да е дал изискуемо, съгласно чл. 266, ал. 3 от Търговския закон и
чл. 135, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007г. за водене, съхранение и достъп до
Търговския регистър и съответното нотариално заверено съгласие, с образец от
описа“, от което следва, че до
представянето му от назначения от Агенция по вписванията ликвидатор не може да
представлява дружеството. В случая, видно от материалите по делото е, че такава
не е представил, а и не е подавал съгласие, което когато се вписва, се вписва с
конкретна дата и час до секунда, за да е ясно, от кога започва да тече
представителната власт. Такова изобщо не е депозирано. Сочи, че според
съдилищата в страната и ВКС, липсата на подаден отказ не замества изискуемите
от закона активни действия. В тази връзка сочи, че не е встъпвал в правата и
задълженията на ликвидатор, няма представа кой е управлявал въпросното МПС,
съответно, моли решението на ВРС да бъде потвърдено.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба
и дава заключение, че решението на първоинстанционния съд като правилно и
законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Настоящият
състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със
заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване, от надлежна
страна, срещу подлежащ на касационен контрол
пред настоящия съд съдебен акт.
Съгласно
чл.63, ал.1 от ЗАНН решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на
основанията, предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда посочените в жалбата
пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон следи и служебно съгласно чл. 218 от АПК. По аргумент от чл.220 от АПК,
проверката за приложението на материалния закон касационният съд проверява въз
основа на фактическите установявания във въззивният съдебен акт. От фактическа
страна ВРС е установил, че на 11.02.2020г. в обл. Варна, по
главен път I-9 по бул. „Цар Освободител“ посока ул. „Вяра“ с мобилна видео –
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „АТСС ARH
CAM S1”, била засечена скорост на движение на моторно превозно средство –лек
автомобил с ДК № В **** КТ от 73 км
(след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава –
50 км./ч., т.е. превишение в размер на 23 км./ч.
Лекият автомобил бил регистриран на „Рента
Транс“ ЕООД – в ликвидация с отразен в ТР ликвидатор В.Б.. Въз основа на тези данни от ОД на МВР – гр.
Варна бил издаден електронен фиш серия К № 3381851, с който на Б., който бил
приет за представляващ дружеството била наложена глоба в размер на 100 (сто)
лева за извършеното нарушение на чл. 21,
ал.2 ЗДвП.
ВРС приобщил акт за назначение, от който се
установило, че В.Б. е бил назначен за ликвидатор на дружеството „Рента Транс“
ЕООД служебно с акт за назначение № 20181203135701-3 /27.12.2018г., като към
момента от същия нямало подадена декларация съгласие по чл. 266, ал.3 ТР, нито
заявление за корекция на назначението. За
да отмени процесния ЕФ, ВРС е приел, че при изясняване на въпроса с
представителната власт, АНО е извършил неправилна преценка на обстоятелството
кое е лицето, ползващо се с такава по отношение на дружеството.
Настоящия състав на съда, като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната
жалба за неоснователна.
В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от
събраните по делото доказателства и на следващите от тях правни изводи,
възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите
материалноправни разпоредби. Правилен е
извода на ВРС за неправилно приложение на материалния закон при издаването на
процесния ЕФ.
Съгласно чл. 135 от Наредба №1 от 14.02.2007 г. за водене,
съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел назначеният служебно ликвидатор представя нотариално заверено
съгласие за извършване на възложената работа. В случаите, когато закон
предвижда наличие на предпоставки или отсъствие на пречки за назначаването,
ликвидаторът удостоверява съответните обстоятелства с декларация и/или със
съответни документи. Обменът на информация между назначения служебно ликвидатор
и Агенцията по вписванията се извършва по електронен път.
От приложената по делото справка на Агенция по
вписванията е видно, че Б. е назначен служебно за ликвидатор на дружеството. Не
е налице спор, че липсват доказателства за приемане на назначението, съгласие за извършване на
възложената работа. Правилен е извода на ВРС за
липсата на представителна власт на посоченото в ЕФ лице, поради което по
същество, настоящият състав на съда приема, че ВРС е приложил
правилно материалния закон и решението не страда от посочените в касационната
жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1,
предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба
служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка
с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да
се остави в сила.
По изложените съображения на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Трети касационен състав на Административен съд-Варна,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260243/22.02.2021г.,
постановено от Районен съд – Варна по НАХД № 4823 по описа на ВРС за
2020г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: