Р Е Ш Е Н И Е
№
..............
25.01.2021 година, град Свиленград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - СВИЛЕНГРАД,
І граждански състав,
на
дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година,
в открито заседание,
в следния състав:
СЪДИЯ : ЖИВКА ПЕТРОВА
при
секретаря Ангелина Добрева,
с
участието на прокурор Десислава Садова,
като
разгледа докладваното от Съдията гр.
дело № 646 по описа на съда
за 2020 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.530 и
сл. от ГПК.
Образувано е по молба за промяна в собствено
и във фамилно име, на основание чл.19, ал.1 от Закона за гражданската
регистрация.
Молителите М.Н.М. и В.М. искат от съда
да постанови решение, с което да допусне промяна във фамилните им имена,
съответно от „М.“ на „К.“ и от „М.“ на „К.“, както и в собственото име на
първия молител – от „М.“ на „М.“, а също и да постанови занапред същият да се
именува М, К,, т.е. без бащино име.
В молбата се
твърди, че молителят М.Н.М. е с двойно гражданство - българско и турско. Роден бил
в България - в град Кърджали на ***г., но още през 1989г. се е преместил със
семейството си в град Бурса, Турция. През 2010г. обаче, дошъл да живее и да
работи в град София. След като четири години пребивавал в България, заминал по
работа в Северна Македония, където срещнал В.. Тя била от македонски произход, но
имала и македонско, и българско гражданство. След запознанството си двамата се
преместили да живеят за известно време в София, след което заминали за град
Бурса. Там сключили граждански брак. И двамата изпълнили задълженията си да
уведомят държавите, чиито граждани са, за брака си, като същият бил отразен в
регистрите за гражданско състояние на населението, както в Турция, така и в
България, и в Северна Македония.
При сключване на
брака съпругата В. приела фамилното име на съпруга си, като и двамата били
записани в удостоверението за сключен граждански брак с фамилията „К.“. В
Турция М. носил собственото име „М.“, с което фигурирал във всичките си
документи за самоличност там. С фамилията „К.“ и двамата съпрузи били записани
и в регистрите на населението в Северна Македония.
Само в регистрите
на населението в България, независимо от представеното удостоверение за сключен
граждански брак, и двамата съпрузи били записани с българската фамилия на М., а
именно „М.“. Нито един от двамата, при снабдяване с документи за самоличност в
България - лична карта и паспорт, не променил по административен ред своята
фамилия.
Заради работата на М.М.
в турски казина в България, съпрузите се установили да живеят за постоянно в
страната ни. Тук, на 20.05.2016г. се родил техния син Б.К.. След раждането на
детето и до сега семейството живеело в град Свиленград. М.М. заемал ръководна
длъжност в казино и заради работата си често пътувал до Турция. И двамата
съпрузи, заедно с детето си, често посещавали Турция, Северна Македония,
Германия и Италия, където имали близки. Те поддържали близки връзки със своите
роднини и държали синът им да познава своите роднини от майчина и бащина
страна, независимо че живеел в България и бил и български гражданин.
За молителите, при
пътуването им с детето през границата, възниквали доста трудности, поради това,
че то носило фамилия, различна от тази на родителите си. Налагало се, особено
на турската граница, роднинските връзки да се доказват при всяко преминаване,
тъй като в акта за раждане на детето родителите му фигурирали с български
имена.
Молителите В. и М. М.
ползвали само и единствено фамилията „К.“. Близките им, живеещи в Турция и в
Северна Македония, знаели, че съпрузите и детето носят една и съща фамилия – „К.“.
Самият М. не бил познат на никого с личното си име М.. С това собствено име той
бил записан в България по време на Възродителния процес, но тъй като заминал в
Турция едва на четири - пет годишна възраст, никога не го използвал не го считал
за свое. Всички негови близки, роднини и познати го познавали с името М.. Като
М. К. той бил записан в дипломата си за средно образование, която използвал при
необходимост и в България. Фамилията К. пък била фамилия на неговото семейство
и на единствения му син Б.. М. имал приятели и колеги навсякъде в Европа и по
света и на всички тях той бил познат с имената М. К.. Молителят В.М. също
ползвала и била позната с фамилията К., както в България, така и в Северна Македония,
в Турция и навсякъде по света.
С оглед на
изложеното, налице били важни обстоятелства, които налагали допускане на исканата
промяна в имената на молителите, а и настоящите им имена се явявали обществено
неудобни за тях. Те искали в регистрите на населението на всички държави, чиито
граждани са, те да се именуват с имената, с които били известни и се представяли
в обществото - Мюмин К. и В. К..
В съдебно заседание молителите, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, поддържат изцяло молбата.
Заинтересованата страна Община
Свиленград, редовно уведомена, не изпраща представител, но е представила
становище, че не възразява срещу искането. Заинтересованите страни Община
Кърджали и Община Джебел не изпращат представител и не дават становище по
искането.
Контролиращата страна Районна
прокуратура – Свиленград, чрез прокурор Десислава Садова, дава становище, че
молбата е основателна и следва да се уважи.
Съдът, като разгледа молбата и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено следното:
Молителите М.Н.М. и В.М. са български
граждани, вписани с тези имена в регистрите на населението, видно от представените
заверени копия от личните им карти. Видно от същите М.Н.М. ***, а В.М. е родена
в Македония. Молителят М. е и турски гражданин, в уверение на което е представено
и заверено копие от турски документ за самоличност, в който същият е вписан с
имената М. К.. С тези имена молителят е вписан и в турска шофьорска книжка,
дипломи за основно и средно образование, видно от представените ведно с
легализиран превод от турски език документи. Молителят М. е и македонски
гражданин, видно от представеното заверено копие от паспорт.
Двамата молители са сключили граждански
брак на 05.11.2015г. в Турция, видно от Удостоверение за сключен граждански
брак, издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак № 0197/
29.09.2016г., съставен от Община Джебел. Представено е и Извлечение от Акт за
сключен брак № 1430 от 05.11.2015г., издадено от Служба по гражданско състояние
на гр. Бурса, Турция, видно от което М. К., роден на ***г. в гр. Кърджала,
България, и В. М., родена на ***г. в Геврелия, Македония, са сключили брак на
05.11.2015г. в град Бурса, Турция.
От свидетелските показания, които съдът
изцяло цени, предвид тяхната непосредственост, непротиворечивост и допълване с
цялостния доказателствен материал, се установява, че молителите, в служебните и
социалните си контакти използват имената Мюмин К. и В. К., с които са известни
в обществото. Според свидетелите, молителите изпитват редица неудобства и затруднения
от факта, че в България носят фамилно име, с което не могат да се идентифицират
и което е различно от фамилното име на единственото им дете, което е записано с
родовата фамилия на бащата - „К.“.
Така установеното от фактическа страна,
мотивира следните правни изводи:
Молбата е допустима, а разгледана по
същество – основателна и следва да бъде уважена. Установиха се важни
обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР, обуславящи исканата от
молителите промяна в имената им. Носенето на собствено и фамилно име, различно
от това, с което молителите се идентифицират и с което са известни в
обществото, очевидно създава за тях значителни неудобства и затруднения. От
установените по делото обстоятелства може да се направи извод, че носенето на
фамилното име “М.”/ „М.“ е лично и обществено неудобно, а и неподходящо за
молителите. Същото важи и за собственото и бащино име на молителя М., с което
същият е вписан в регистрите на населението.
Освен това, исканата промяна не се
намира в противоречие с императивни разпоредби на ЗГР. Видно от постъпилите по делото
справки, молителите са с чисто съдебно минало, не са осъждани и срещу тях няма образувани и водени производства за престъпления
от общ характер, следователно исканата промяна не е свързана с намерение да се
въведат в заблуждение органите на реда или други институции.
По-изложените съображения, съдът намира,
че са налице важни обстоятелства, по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР, налагащи да
се допусне исканата промяна имената и молбата следва да се уважи.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА промяна в
собственото и фамилното име на М.Н.М., с ЕГН: **********,***, съответно от “М.”
на “М.” и от “М.” на “К.”, като
заличава бащиното му име, така че да се именува „М. К.“.
ДОПУСКА промяна във фамилното име на В.М., с ЕГН: **********,***, от
“М.” на “К.”.
ПРЕПИСИ от решението, след влизането му
в сила, да се изпратят на Община Свиленград, Община Кърджали и Община Джебел -
за отразяване на промяната в акта за раждане на М.Н.М. и в регистрите на
населението.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на заинтересованите лица и
учреждения.
СЪДИЯ:
/ Живка Петрова /