РЕШЕНИЕ

   № 260101

               гр.Варна, 02.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на12.05.2021 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 29 по описа за  2021  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Ц.Т.Д. и Й.Д.Д., и двамата от гр. София обжалват решение №260169/07.08.2020 г. на Окръжен съд  Варна - ТО по т.д. №376/2019 г. в осъдителната му част за разликата от 36080.07 до 43562.10 швейцарски франка, представляваща сумата 7482.03 швейцарски франка, за която възражението за прихващане на ответниците не е уважено, както и в частта за разноските, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което  възражението за прихващане бъде уважено, ведно с присъждане на съдебните разноски. Въззивниците молят с писмена молба за уважаване на жалбата им, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

Ответникът по жалбата – „Юробанк България“ АД - гр. София моли с писмен отговор и с писмена молба за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Ответниците по иска – настоящи въззивници са направили с отговора на исковата молба евентуално възражение за прихващане за сумата 4000 лева, представляваща тяхно насрещно вземане спрямо банката за надвнесени суми в периода - 06.03.2014 г. до 28.08.2018 г. предвид неоснователно едностранно увеличение от банката на размера на договорната лихва по договора за кредит въз основа на нищожни клаузи от същия. Сумата по възражението не е била уточнявана в последствие във валутата, в която е бил договорен кредитът по процесния договор от 01.10.2008 г. за кредит за покупка на недвижим имот, и в която е предявен искът – швейцарски франкове. Няма и направено до приключване на устните състезания увеличение на претендираната сума в размер на 7482.03 швейцарски франка, каквато се претендира вече с жалбата съобразно  Приложение №2 към заключението на изслушаната по делото ССЕ.

Съдебният състав намира, че поначало няма редовно направено от ответниците по иска възражение за прихващане, доколкото няма еднородност на насрещната претенция, предявена в лева, с претенцията по иска, предявена в швейцарски франкове, която да позволява прихващането им от съда. Няма и редовно направено увеличение на сумата по първоначалната претенция и изменение на валутата, в която тя се претендира, по възражението за прихващане в размера и валутата, претендирани с жалбата – за сумата 7482.03 швейцарски франка, представляваща разликата от 36080.07 до 43562.10 швейцарски франка в осъдителната част на решението по иска. Това е достатъчно за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Но дори възражението за прихващане да беше надлежно уточнено и изменено от ответниците до приключване на устните състезания в първата инстанция в размера и валутата, посочени в жалбата, а именно за сумата 7482.03 швейцарски франка, представляваща претендирана като надвнесена от тях лихва, подлежаща на връщане от ищцовата банка, пак същото би се явило неоснователно. Това е така, защото не може да има надплащане на лихви за периода 10.01.2016 г. – м.август 2018 г. според вещото лице, след като длъжниците са спрели плащанията си през м.12.2014 г. и през посочения период не са заплатили нищо на банката. Заключението на вещото лице в тази му част е чисто хипотетично – сумата 7482.03 швейцарски франка е сумата, която длъжниците биха надплатили, ако биха плащали вноските по кредита съобразно едностранно увеличения процент на БЛП от 6.9% на 6.95%. Това ясно се установява от Приложение №2 към основното заключение на ССЕ на л.351 от делото, което представлява сравнителна справка за начислените лихви съгласно първоначалния и актуализирания погасителен план.  Разликата от 7481.03 швейцарски франка не е надплатена спрямо погашенията на длъжниците сума, а е сума, с която се увеличава задължението им към банката спрямо първоначалното им такова. Тя би се дължала, само ако те бяха обслужвали редовно кредита съобразно последния погасителен план и увеличения БЛП. Доколкото длъжниците са спрели обслужването на кредита, няма надвзети суми от банката в такъв размер, като определянето им от вещото лице като такива в допълнителното му заключение на л.447 е условно и крайно неточно.  Неразбирането на заключението на ССЕ е подвело въззивниците да подадат настоящата жалба, която поради това се явява неоснователна.

При това положение решението в обжалваната му осъдителна част, както и в частта за разноските, е правилно и следва да се потвърди.

Ответникът по жалбата не е представил доказателства за направени разноски за въззивната инстанция, предвид което такива съобразно изхода на спора  не му се присъждат.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №№260169/07.08.2020 г. на Окръжен съд  Варна - ТО по т.д. №376/2019 г. в осъдителната му част за разликата от 36080.07 до 43562.10 швейцарски франка, представляваща сумата 7482.03 швейцарски франка, за която възражението за прихващане на ответниците не е уважено, както и в частта за разноските.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.