РЕШЕНИЕ
№ 268
гр. Силистра, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20223420100246 по описа за 2022 година
Ищецът “С. - А.” ООД чрез законния си представител твърди, че дружеството се
намирало в търговски отношения с ответника, възникнали на основание договор за
проектантски услуги от 28.09.2021 г., по силата на който ищецът са задължил да изработи
ПУП – ПЗ, ПУП – ПП и технически проект при изпълнение на следните строежи:
-хидротехническо съоръжение – тръбен кладенец – ТК-3; съоръжение за
електроснабдяване – кабелна линия СрН и трафопост тип „БКТП 20/0,4 kV“ в поземлен
имот с идентификатор ............в гр. С., м. „М. Т.“;
-хидротехническо съоръжение – тръбен кладенец – ТК-2; съоръжение за
електроснабдяване – кабелна линия СрН и трафопост тип „БКТП 20/0,4 kV“ в поземлен
имот с идентификатор ............в гр. С., м. „Б.“;
-хидротехническо съоръжение – тръбен кладенец – ТК-1; съоръжение за
електроснабдяване – кабелна линия СрН и трафопост тип „БКТП 20/0,4 kV“ в поземлен
имот с идентификатор .............в гр. С., м. „С. п.“.
За изготвянето на проектите възложителят поел задължението да заплати на съконтрахента
си възнаграждение в размер на 10700 лв., дължимо към момента на подписване на договора,
т.е. на 28.09.2021 г. Последният не изпълнил това задължение нито на уговорената дата,
нито на по – късен етап, поради което ищецът моли съда да го осъди да му заплати
посочената сума, законна лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда –
16.02.2022 г., до окончателното ѝ плащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът „Б. К.“ ООД оспорва иска като неоснователен и моли съда да го остави
1
без уважение. Заявява, че дружеството не е извършило плащане по договора за проектантски
услуги, тъй като и самият ищец не е извършил дейностите, включени в обхвата на
проектантската услуга; същевременно възложените проекти били необходими на ответника
за кандидатстване пред ДФ „Земеделие“ по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделските
стопанства“, крайният срок за което изтекъл на 30.09.2021 г., поради което той нямал
интерес от последващо изпълнение на поръчката. Счита, че при тези обстоятелства
договорът за проектантски услуги не е произвел действие и той не дължи изпълнение на
задълженията си по него. При отхвърляне на иска претендира направените по делото
разноски.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и от правна страна следното:
Предявените главни искове са с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 286,
ал. 1 ТЗ, чл. 309а, ал. 1 ТЗ.
От представен по делото договор за проектански услуги от 28.09.2021 г. и
приложение към него от същата дата се установява, че „Б. К.“ ООД възложило на ищцовото
дружество изработването на ПУП – ПЗ, ПУП – ПП и технически проект за изграждането на
посочените в исковата молба съоръжения срещу уговорено възнаграждение в размер на
10700 лв., платимо еднократно при подписване на договора. Чл. 266, ал. 1 ЗЗД регламентира
задължението на поръчващият да заплати възнаграждението за приетата работа, а при така
приетите условия става ясно, че страните са уговорили авансово плащане на
възнаграждението, т.е. че възложителят е поел задължение да осъществи своята престация
преди насрещната страна да стори това и преди тя да предприеме каквито и да било
действия по осъществяване на възложеното проектиране. В този смисъл нейните
възражения срещу иска се явяват неоснователни, тъй като според постигнатите между
страните уговорки извършването на проектанската услуга не е основание за плащането на
възнаграждението, а по – скоро се явява предпоставка за започване на проектирането, видно
от клаузата на чл. 9, от договора, който гласи, че срокът на договорените проектански услуги
започва да тече от подписването на настоящия договор и изплащането на аванса.
Отделно от това в отговор на възраженията на ответника ищецът заявява, че
възложеният му проект е изработен, и представя доказателства в тази насока, които
ответникът не оспорва, вместо което застъпва становището, че изпълнението е непълно, тъй
като не били представени доказателства, че проектите са одобрени от Община С., че въз
основа на тях е издадено разрешение за строеж и че този процес е предхождан от
изработване и приемане на подробен устройствен план, план за регулация и план за
застрояване. Освен че издаването на разрешение за строеж, изработването и приемането на
подробен устройствен план, план за регулация и план за застрояване не представляват
дейности, с инициативата за които е натоварен изпълнителя по процесния договор,
ответникът на този етап не разполага с възможност да възразява за непълно или неточно
изпълнение на възложеното проектиране, тъй като задължението на изпълнителя да му
предаде изгответните проекти става изискуемо при всички случаи след заплащането на
2
възнаграждението, откогато и проектите следва да се предадат на възложителя във вида и
обема, съответен на възложената поръчка. Възраженията на ответника, че след изтичането
на срока за кандидатстване пред ДФ „Земеделие“ по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделските
стопанства“ (30.09.2021 г.) проектите вече не му били необходими и следователно
договорът не бил произвел действие, са неоснователни, тъй като този договор, сключен на
28.09.2021 г., не предвижда точен срок за изработването на проектите, нито задължение те
да бъдат предадени непременно в конкретно уговорено време. Отделно от това ищецът
отбелязва, че проектите са били изготвени още преди страните да формализират
отношенията си чрез подписването на договора от 28.09.2021 г., което се потвърждава и от
датите, съдържащи се в проектната документация; казаното сочи, че дори да се кредитират
твърденията на ответника за крайния срок, до който е могъл да се възползва от възложените
на насрещната страна проекти (неподкрепени впрочем от никакви доказателства), се налага
изводът, че той е пропуснал срока си за кандидатстване поради собственото си неизправно
поведение, тъй като не е осъществил своята престация, която според постигнатите
договорености предшества по време престацията на неговия съконтрахент. В този смисъл
становището му, че договорът за проектантски услуги не бил произвел действие, е напълно
несъстоятелно, тъй като изпълнението на задълженията на възложителя по него не би могло
да се разглежда като отлагателно условие за действието на целия договор, най – малкото
защото в него липсва уговорка, че осъществяването му зависи единствено от преценката и
готовността на една от страните по него.
Поради изложените причини предявеният иск за заплащане на възнаграждението по
договора за проектиране от 28.09.2021 г. се явява изцяло основателен и като такъв следва да
се уважи, като на основание чл. 309а, ал. 1 ТЗ възнаграждението следва да се присъди
заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.02.2022 г.,
до окончателното му плащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на
насрещната страна и направените по делото разноски в размер на 428 лв. за държавна такса
и 900 лв. за адвокатски хонорар, а собственото му искане за присъждане на разноски следва
да се остави без уважение. Възражението на ответника за прекомерност на направените от
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като разликата между
заплатения от тази страна адвокатски хонорар и този по чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ е
минимална, поради което не би могла да обоснове неумерено завишаване на този разход по
водене на делото. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б. К.“ ООД с ЕИК ............и адрес на управление: с. А., общ. С., чл. С. ..,
вх. ., ет. ., ап. ., представлявано от В. Д. К., да заплати на “С. - А.” ООД с ЕИК ...........и адрес
на управление: гр. С., ул. „Д.“ № .., представлявано от Ц. П., сумата от 10700 лв. (десет
хиляди и седемстотин лв.), представляваща възнаграждение по договор за проектантски
услуги от 28.09.2021 г., законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
3
молба в съда – 16.02.2022 г., до окончателното плащане, както и направените по делото
разноски в размер на 428 лв. (четиристотин двадесет и осем лв.) за държавна такса и 900 лв.
(деветстотин лв.) за адвокатски хонорар.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Б. К.“ ООД с ЕИК ........и адрес на управление: с. А., общ.
С., чл. С. .., вх. ., ет. ., ап. ., представлявано от В. Д. К., за присъждане на направените по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Силистренски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4