О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
1905 29.09.2020
година, град Бургас,
Административен съд – Бургас, ХХІІІ състав, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Галя Русева
като разгледа частно адм.д. №
2031/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.60, ал.6 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Образувано е по жалба на „Рисайклинг България“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Крайезерна“ № 121, представлявано от Н. Ф. Ф., подадена чрез
адв. Г., против предварително изпълнение на наложената принудителна административна
мярка (ПАМ) със Заповед за налагане на ПАМ № РД-171/18.09.2020 г. на Д. И. –
директор на РИОСВ Бургас.
В жалбата се оспорва предварителното
изпълнение на заповедта и се иска неговата отмяна, като се изтъква, че
действително Законът за управление на отпадъците, на което основание е наложена
ПАМ, предвижда предварително изпълнение на заповедта, но в случая дори липсва
разпореждане за допускане на предварителното изпълнение, а отделно от това,
презумпцията за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение,
според жалбоподателя не е необорима. Иска се отмяна на предварителното
изпълнение на заповедта, за което липсва изрично разпореждане, и възстановяване
на съществувалото отпреди изпълнението положение.
В жалбата изрично е посочено, че същата се подава на осн.чл.60, ал.5 АПК,
като единственото искане е допуснатото предварително изпълнение да бъде
отменено. Сочи се, че евентуално жалбоподателят в отделно производство ще
поиска спиране на изпълнението на заповедта за налагане на ПАМ по реда на
чл.166 АПК, каквото искане към настоящия момент не прави.
С оглед на изложените искания в жалбата и отправения
петитум, Административен съд - Бургас приема, че жалбата е процесуално недопустима,
по следните съображения:
С цитираната от жалбоподателя Заповед за налагане на ПАМ № РД-171/18.09.2020
г. на Детелина Иванова – директор на РИОСВ Бургас, на същия е наложена ПАМ
„спиране на дейност по оползотворяване с код R12
и R13 с
отпадъците“ по Разрешение № 02-ДО-494-03/24.10.2019 г. на площадка № 1,
находяща се в гр. Бургас, в ПИ с идентификатор № 07079.827.49 по КК на гр.
Бургас, кв. „Долно Езерово“, м. „Черна Яна“, УПИ І-2 с площ 10808 кв.м., и на
площадка № 2, описана в разрешението, до отстраняване на всички нарушения,
установено с нарочна проверка от експерти на РИОСВ-Бургас и отразени в
констативни протоколи. Постановено е дейността да бъде спряна чрез поставяне на
пломба на входа на площадката, находяща се в гр. Бургас, в ПИ с идентификатор №
07079.827.49 по КК на гр. Бургас, кв. „Долно Езерово“, м. „Черна Яна“, УПИ І-2.
Заповедта за прилагане на ПАМ е наложена на
осн.чл.126, чл.128, чл.128, т.2 и чл.129 от Закона за управление на отпадъците,
като в същата изрично е записано, че съгласно чл.129, ал.5 ЗУО, обжалването на
заповедта не спира изпълнението й.
Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал.5 от Закона за
управление на отпадъците, заповедта за прилагане на
принудителна административна мярка може да се обжалва пред съответния
административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението й. С оглед на това, касае се за
административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на
самия закон, като в този случай органът не е нужно да издава отделно разпореждане
за допускане на предварително изпълнение – същото би било нищожно. При
допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административния акт,
защитата на лицето, спрямо което е наложена ПАМ по реда на ЗУО, е редът,
предвиден в чл.166, ал.4 АПК, а не редът по чл.60, ал.5 АПК, тъй като втората
разпоредба има предвид защита срещу допуснато с отделно разпореждане на органа
предварително изпълнение на административен акт, когато това се налага, при
наличие на предпоставките по чл.60, ал.1 АПК, а именно - за да се осигури животът или здравето на
гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при
опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта
или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно
поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен
неин интерес. В този смисъл, за да е допустимо издаването на отделно
разпореждане за допускане на предварително изпълнение, инкорпорирано в самия
административен акт, следва това предварително изпълнение да не произтича
непосредствено от законова норма.
В настоящия случай не са
налице предпоставки за издаване на отделен акт по чл.60, ал.1 АПК, с оглед
разпоредбата на чл.129, ал.5 ЗУО, поради което и жалбоподателят не разполага
със защитата по чл.60, ал.5 АПК, тъй като същата визира именно такъв акт по
чл.60, ал.1 АПК.
Ето защо, жалбата се явява недопустима и следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на „Рисайклинг България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Бургас, ул. „Крайезерна“ № 121, представлявано от Н. Ф. Ф., подадена чрез адв. Г., против
предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка (ПАМ)
със Заповед за налагане на ПАМ № РД-171/18.09.2020 г. на Д. И. – директор на
РИОСВ Бургас.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 2031/2020 г. по
описа на Административен съд Бургас.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
административен съд в седмодневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
СЪДИЯ: