Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 33 05.07.2021 година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, наказателно отделение, І
въззивен състав
в открито съдебно
заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ГОСПОДИНОВА
СВЕТЛИН ИВАНОВ
Секретар: Павлина
Костова
разгледа
докладваното от съдия Иванов ВЧН дело № 778 по описа на съда за 2020 година, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.414 ал.1 т.1 от НПК, и е образувано по молба от адв. Д.Щ. ***,
упълномощен повереник на тъжителя О.К.М. ***, за тълкуване на постановеното по
същото дело Решение № 164 от 23.11.2020г. Искането за тълкуване на решението се
отнася до частта, съдържаща изречението „Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна“, предвид факта, че с решението жалбата е била уважена. Иска се и
изрично произнасяне за това, дали делото след връщането му на Районен съд-Айтос
да продължи да се разглежда от същия, или от друг съдебен състав, както и за
присъждане на направените от тъжителя разноски в размер на 600 лева, направени
във въззивното производство по делото.
В съдебното заседание тъжителят и
неговият повереник не се явяват, редовно призовани. В писмено становище
повереникът заявява съгласие делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, както
и искане молбата за тълкуване да бъде изцяло уважена.
Подсъдимият М.А.С., и защитникът
му адв. П.А. ***, двамата редовно призовани, не се явяват, не вземат отношение
по молбата за тълкуване, не ангажират доказателства.
Бургаският окръжен съд, с оглед
разпоредбите на закона, становищата на страните и доказателствата по делото,
намира молбата за тълкуване за процесуална допустима, тъй като изхожда от
страна (частен тъжител) в наказателното производство по делото, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, и е свързана с изясняване съдържанието на
съдебен акт, постановен от настоящия съд. Разгледана по същество, молбата за
тълкуване е частично основателна.
Няма спор, че по жалба на
тъжителя М., чрез повереника му адв. Д.Щ. ***, с Решение № 164 от 23.11.2020г.,
постановено по ВЧНД № 778/ 2020г. по описа на Окръжен съд-Бургас, въззивният
съд е отменил протоколно определение от
15.06.2020г., постановено по НЧХД № 428/2019г. по описа на Районен съд-Айтос, с
което на основание чл.250 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.5, вр. чл.81 ал.3 от НПК
наказателното производство по повдигнатото от О.М. обвинение срещу М.С. за
престъпление по чл.130 ал.2 от НК е било прекратено. Със същото решение делото
е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В разглеждания съдебен акт, и
по-конкретно в абзац трети, изречение последно (гърба на л.36 от въззивното съдебно
производство) е записано, че „Разгледана по същество, жалбата е неоснователна“.
В същото време, цялата обстоятелствена част на анализираното решение е в
обратна насока – за пълна основателност на оплакванията срещу постановеното от
районния съд частично прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл.130 ал.2 от НК. В
същия смисъл е изготвена и диспозитивната част на въззивното решение, с коуто
обжалваното първоинстанционно определение е отменено като незаконосъобразно.
При обсъдените данни не може да
има съмнение, че в съдебния акт поради допусната правописна грешка е неправилно
записано, че жалбата е НЕоснователна, което не съответства на действителната
воля на въззивния съд, и едновременно с това създава затруднения при тълкуване
на решението, което е изцяло обосновано в противната насока. Казаното
затруднение следва да бъде преодоляно чрез тълкуване, като занапред последното
изречение от абзац трети на гърба на л.36 от въззивното съдебно производство
следва да се чете и разбира като „Разгледана по същество, жалбата е основателна“,
вместо погрешно изписаното „Разгледана по същество, жалбата е неоснователна“. В
тази част, молбата за тълкуване е основателна и следва да бъде уважена.
По отношение на останалите две
искания, молбата е лишена от фактическа и правна опора и следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.29
ал.1 т.1 б.„в“ от НПК, в състава на съда не може да участва съдия или съдебен
заседател, който е участвал в състава на съда, постановил определение, с което
се прекратява наказателното производство. В цитираната хипотеза попадат случаите, в които
наказателното производство е прекратено изцяло, по отношение на всички
подсъдими и за всички обвинения. В настоящия случай това не е така, тъй като с
отмененото определение от 15.06.2020г.
по НЧХД № 428/2019г., районният съд не е прекратил изцяло наказателното
производство, а е сторил това само по отношение на обвинението за извършено
престъпление по чл.130 ал.2 от НК, въведено за разглеждане по делото с
допълнително писмено уточнение на 15.06.2020г. При тази преценка, първата
инстанция погрешно оценила предмета на уточнението и срока, в който е допустимо
то да бъде направено при вече образувано съдебно производство, и с такива
мотиви прекратила само това допълнително уточнено обвинение, като изрично
указала, че след влизане в сила на определението за частично прекратяване,
делото следва да продължи по останалите въведени с тъжбата обвинения и
граждански претенции. Прекратителното определение е било прието за
незаконосъобразно от въззивния съд и на това основание е отменено, но във въззивната
жалба не се сочат, и във въззивното производство не са установени основания
съставът на районния съд, постановил оспорения акт, да е бил предубен,
заинтересован, или по отношение на съдията да са били налице основания за
самоотвод измежду предвидените в чл.29 ал.1 и ал.2 от НПК. Всъщност, частичното
прекратяване е постановено изключително на процесуални основания, свързани с
допустимостта и сроковете за повдигане на обвинение за престъпление от частен
характер, а не по съображения относно същината или доказаността на повдигнатите
с тъжбата обвинения. Аналогична ще е ситуацията, ако при наличие на няколко
подсъдими, наказателното производство бъде прекратено срещу един от тях поради
смъртта му по време на процеса на основание чл.289 ал.1 вр. чл.24 ал.1 т.4 от НПК, или ако при няколко обвинения, наказателното производство бъде прекратено
само за някое от тях поради настъпила амнистия или давност, на основание чл.289
ал.1 вр. чл.24 ал.1 т.2 и т.3 от НПК. Във всички тези случаи, след влизане в
сила на прекратителното определение, разглеждането на делото продължава от
същия съдебен състав по отношение на останалите подсъдими и/ или обвинения, без
да е налице основанието за отвод по чл.29 ал.1 т.1 б.„в“ от НПК. По тези
съображения въззивният съд намира, че липсват основания след връщане на делото
на Районен съд-Айтос за продължаване на съдопроизводствените действия, да се
разпорежда това да бъде сторено от друг състав на този съд, тъй като по
отношение на състава, постановил отмененото определение, не са налице основания
за отвод. Ако за разглеждащия делото първоинстанционен съдия са възникнали, или
в бъдеще възникнат основания за отвод, то той е не само властен, но и длъжен по
силата на чл.31 ал.1 вр. чл.29 от НПК сам да се отведе от разглеждане на
делото.
Преждевременно
предявена е и претенцията за присъждане в полза на тъжителя на сторените от
него разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство по ВЧНД
№ 778/ 2020г. по описа на Окръжен съд-Бургас. Съгласно чл.187 ал.2 от НПК,
разноските по дела за престъпления, които се преследват по тъжба на
пострадалия, се внасят предварително от частния тъжител, а съобразно
разпоредбата на чл.189 ал.1 от НПК, решаването на въпроса за разноските се
извършва от съда с присъдата или с определение. Съгласно ал.3 и ал.4 на същия
член, разноските се определят и възлагат в зависимост от това, дали подсъдимият
е признат за виновен изцяло или частично, и дали е оправдан частично. Съгласно чл.190
ал.1 от НПК, когато подсъдимият бъде напълно оправдан или наказателното
производство бъде прекратено, разноските се възлагат на държавата или на
частния тъжител според това, дали обвинението за престъпление от общ, или от
частен характер. При описаната правна рамка, въпросът за присъждане и възлагане
на разноски е възможно да бъде обсъждан едва при окончателно приключване на
делото с присъда или с определение за прекратяване. В разглеждания случай
наказателното производство ще продължи в първоинстанционния съд, и едва след неговото
решаване по същество или окончателно прекратяване, ще е възможно предвид изхода
от делото да бъде разрешен и въпросът за направените от страните разноски.
Така
мотивиран и на основание чл.414, ал.1 т.1 от НПК, Бургаски окръжен съд, І въззивен
състав
Р Е Ш И :
ДОПУСКА ТЪЛКУВАНЕ на Решение
№ 164 от 23.11.2020г., постановено по ВЧНД № 778/ 2020г. по описа на Окръжен
съд-Бургас, в сила от 23.11.2020г. в ЧАСТТА относно последното изречение
от абзац трети на гърба на л.36 от въззивното съдебно производство, което
занапред следва да се чете и разбира като: „Разгледана по
същество, жалбата е основателна“, вместо погрешно изписаното „Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата за тълкуване, подадена от адв. Д.Щ. ***, упълномощен повереник на
тъжителя О.К.М. ***, в останалата й част, с която се иска делото да се върне за
продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на Районен
съд-Айтос, и се претендира подсъдимият М.С. да бъде осъден да заплати на
тъжителя О.М. сторените във въззивната производство разноски за възнаграждение
на защитник в размер на 600 лева.
Делото
да се върне на същия състав на Районен съд-Айтос за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: