Р Е Ш Е Н И Е
№ 02.10.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №4923 по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4923/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на М.А.А. ЕГН **********о*** срещу решение №17171 от 21.01.2019 г постановено
по гр.д.№56827/2015 г на СРС, 87 състав ; с което са отхвърлени исковете на
въззивника с правно основание
чл.344 ал.1 т.1,2 КТ срещу
„С.а.“ ЕАД *** за признаване за незаконно за отмяна на уволнението на А.
със заповед №4391 от 19.12.2014 г на изпълнителния
директор на „С.а.“ ЕАД и за възстановяване на
длъжността шофьор на съчленен автобус в Поделение „Земляне“.
Въззивникът излага
доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като според св.Р.не е ясно дали бутоните на
таблото на автобуса са били налични преди предаването на автобуса на ищеца.
Първоинстанционният съд е длъжен да се произнесе по наказанията „забележка“ ,
които не са били обжалвани и тези , които са били отменени по други граждански
дела . Нарушен е чл.193 ал.1 КТ , защото въззивникът не е изслушан и не са
приети писмените му обяснения . Въззивникът е имал право на ключ от резервоара
на автобус инв.№1375 , но диспечерките му отказали
„защото нямал работа по резервоара“ . Въззивникът не е отказал да работи , а е
искал да провери изправността на зачисления му автобус . Въззивникът не е
запознат от работодателя с Етичния кодекс в дружеството. Трябва да се
кредитират показанията на св.Я., а не тези на св.Р..
Въззиваемата страна
е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . На ищеца е връчено искане за даване на обяснения от 09.12.2014 г , но
същият е отказал да го получи и не е дал обяснения в 3-дневен срок . Заповедта за уволнение е надлежно мотивирана
с дисциплинарни нарушения , включително откъртване на арматурното табло на
автобуса и сваляне на бутонния блок за управление на
предавателната кутия на 06.12.2014 г , около 13,30 ч. Ищецът е извършил
системни нарушения на трудовата дисциплина , като тези по т.4,5,6 са наказани
със „забележка“ и са влезли в сила . Заповедта
за дисциплинарно уволнение е връчена при отказ на 22.12.2014 г и представените
болнични листове не обуславят предварителна закрила , защото болничният лист е
представен на следващия ден . Дисциплинарното уволнение съответства на тежестта
на извършените няколко нарушения .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на
26.02.2019 г и е обжалвано в срок на 12.03.2019 г /по пощата/. Налице е правен
интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС , към които настоящият
съд препраща на основание чл.272 ГПК , подробно е възпроизведена фактическата обстановка на обжалваното уволнение. Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната неправилност на решението на СРС ; настоящият съд е е ограничен само
до изложените във въззивната жалба изрични доводи
за неправилност , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . За нищожност и недопустимост на решението на СРС се извършва служебна
проверка , като факти и основания за тези най-тежки
пороци в случая не се установяват.
За да отхвърли исковете СРС е приел следното . Не се
спори между страните по делото , а и се установява от представените писмени
доказателства, че страните са били в трудово правоотношение, безсрочно по своя
характер, по силата на което ищецът е заемал длъжността „шофьор съчленен автобус” в поделение „Земляне“.
Въз основа на Заповед № 4391/19.12.2014 г. е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“. Не е налице нарушение от страна на
работодателя при издаването на заповедта за дисциплинарно уволнение и същата е
издадена именно в изискуемите срокове: дисциплинарното наказание се счита
наложено от 22.07.2015 г., тъй като заповедта е връчена на лицето на 22.07.2015
г. Дисциплинарните нарушения, които се сочи ищецът да е извършил, са за периода
м.07.2014 г. – м.12.2014 г. Разпоредбата на чл.194 ал.1 от КТ посочва като
начален момент, от който започва да тече срокът за налагане на дисциплинарно
наказание - узнаването му от работодателя, като дори и да се приеме, че той е
узнал в момента на извършването, към датата на връчването й не е изтекъл 1- годишния срок от момента
на извършването на нарушенията. В случая заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание и прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от компетентно
лице, в рамките на предвидените в чл.194 КТ срокове, след изискване и приемане обяснения на ищеца, като е достатъчно
обясненията да бъдат поискани от работодателя, което последният е направил с
искане изх. № 1882/09.12.2014 г., но ищецът е отказал да получи искането, което
обстоятелство е удостоверено с подписите на двама свидетели.
Като нарушения на трудовата дисциплина
са посочени: системни нарушения на трудовата дисциплина - чл.190, ал.1, т.3 от КТ- т.е. три или повече нарушения. С оглед забраната по чл.189, ал.2 от КТ
системност има, когато и трите нарушения все още не са санкционирани, или когато
поне едно от тях не е санкционирано,
а наказанията за останалите не са заличени по реда на чл.197 или чл.198 от КТ,
какъвто е настоящият случай . От съдържанието на заповедта за дисциплинарно
уволнение се установява, че работодателят при мотивиране на заповедта и
определяне на системата от нарушения е взел
предвид 5 нарушения, за които е наложено вече дисциплинарно наказание
/забележка или предупреждение за уволнение/, и едно нарушение, за което няма
наложено наказание - соченото като извършено през м. декември 2014 г.
Относно основното нарушение по т.1 от заповедта от изготвения протокол с
вх. № 1880/09.12.2014 г., съпроводен със сравнителен снимков материал, от
комисия назначена със Заповед № 289/09.12.2014 г. на Директора на поделение „Земляне “, извършила оглед на автобус с инв.
№377, е констатирала липса на голяма
част от бутоните на арматурното табло . Според показанията на свидетелите Я.и
Р., които СРС е приел за достоверни се установява, че през м. декември 2014 г.
на ищеца е бил зачислен автобус с инв. № 377.
Съобразно събраните писмени доказателства се установява, че липсват част от бутоните на арматурното табло, за които ищецът не
установи да е предал лично в склада на ответното дружество, каквито
твърдения са налице т.е.ищецът носи вина за тяхната липса .
Според СРС нарушенията по т.2 и т.3 от Заповед № 4391/19.12.2014 г. не следва
да се вземат предвид от настоящия съдебен състав, тъй като дисциплинарните
наказания за тях са отменени с влезли в сила решения .
В т.4 – т.6 от
Заповед № 4391/19.12.2014 г. са описани три нарушения, за които на ищеца по
съответния ред му е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“, в периода
01.08.2014 г. – 13.11.2014 г. за извършени нарушения от 08.07.2014 г. до
21.10.2014 г., за неспазване на трудовите задължения. Съдът счита, че в
настоящото производство не следва да се установява законност, съответно
незаконност на заповедите, с които са наложени тези три наказания, съответно
възраженията на ищеца, че не е извършил тези наказания, на каквито
обстоятелства ищецът се позовава при опровергаване наличието на системност на
нарушенията. При условие, че цитираните заповеди за налагане на наказание не са
обжалвани в съответните срокове или работодателят сам не ги е отменил, съдът счита, че съответните нарушения са
извършени от ищеца и за които му е наложено съответното дисциплинарно
наказание.
Следователно според СРС е налице фактическия състав на чл.190, ал.1,
т.3 от КТ, който предпоставя поне едно от нарушенията, обуславящи
системност, да не е наказано - по т.1 от Заповед № 4391/19.12.2014 г., за да
може при оценка на тежестта му като утежняващ признак да се вземат предвид и
нарушенията, за които дисциплинарно наказание е наложено, но са незаличени /по
т.4 – т.6 от Заповед № 4391/19.12.2014 г./. При преценка наличието на
системност на нарушенията на трудовата дисциплина не е необходимо всички
нарушения да са идентични или всяко едно нарушение, описано и включено от
работодателя в тази система, да е извършвано системно. Наличието на три
санкционирани нарушения с незаличени наказания, несъмнено обуславят преценка за
по-висока тежест на нарушението, за което не е налагано наказание, тъй като
сочат на системно неправомерно поведение
на работника в разрез с вменените му от работодателя задължения във връзка
с изпълнение на трудовите функции, и, респективно, за по-тежко дисциплинарно
наказание.
В процесната заповед за уволнение
съдът счита, че работодателят достатъчно
точно е индивидуализирал нарушението, вменено във вина на работника и
отделно от това е препратил и към други документи, въз основа на които е приел
за установено описаното нарушение. Установява се по несъмнен начин, че ищецът е извършвал системни нарушения на
трудовата дисциплина, като съдът счита, че при преценка тежестта на
системните нарушения, работодателят правилно ги е оценил и е наложил
съответното наказание – уволнение .
Неоснователно е евентуалното
възражение на ответника за погасителна давност
. Заповедта за уволнение е връчена на ищеца на 22.12.2014 г., когато
същият е отказал да я получи, което обстоятелство е установено от двама
свидетели подписали заповедта. Съгласно Решение № 182 от 18.07.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 1220/2011 г., III г. о., ГК, закрилата по чл.333 ал. 1, т. 4 КТ се
отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение. Работодателят не може
да уволни работник или служител, който към този момент е започнал ползването на
разрешен му отпуск. Закрилата не е приложима в случай, че работникът или
служителят, макар и да е бил в разрешен отпуск според издадения му болничен лист, се е явил на работното си място, не е
представил издадения болничен лист и не е уведомил работодателя, че се
намира в надлежно разрешен отпуск поради болест. Дори да се приеме, че в
конкретния случай не намира приложение разпоредбата на чл. 333 КТ, съгласно
Заповед № 4391/19.12.2014 г., наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“
влиза в сила едва на 22.07.2015 г. Съгласно чл. 358, ал. 2, т. 1, in fine КТ, двумесечният давностен срок започва да тече от деня на прекратяването на
трудовото правоотношение, което в настоящия случай е 22.07.2015 г. Следователно
срокът за подаване на иска по чл. 344 КТ е до 22.09.2015 г., което е неработен
ден, следователно срокът изтича на 23.09.2015 г. Исковата молба е депозирана в
деловодството на СРС на 23.09.2015 г., в срока по чл. 358, ал. 2, т. 1, in fine КТ.
Решението на СРС е правилно и мотивите му се споделят и от настоящия съд , при следните
уточнения и мотиви по доводите на въззивника .
Настоящият съд констатира , че
въззивникът прави опит да промени твърденията си по отношение на
дисциплинарното нарушение по т.1 от заповедта да уволнение / откъртване на
арматурното табло на автобуса и сваляне на бутонния
блок за управление на предавателната кутия на 06.12.2014 г , около 13,30 ч/ .
В исковата молба се признава , че
действията са извършени , но ищецът имал намерение да свали и предаде
оборудването в склада , защото му е зачислено . Сама по себе си тази защитна
версия е абсурдна – да се уврежда работещ автобус и да се предават изкъртените части
в склада . Увреждането на имуществото на работодателя е надлежно документирано
от комисия на работодателя с протокол от 09.12.2014 г придружена със снимков
материал и доказано с показанията на св.Р..
Според настоящият съд само това нарушение е достатъчно за налагане на дисциплинарно уволнение . Във
въззивната жалба ищецът променя твърденията си и оспорва , че бутоните
на таблото са били налични при предаване на автобуса от работодателя , но тези
му доводи се явяват преклудирани .
СРС надлежно е обсъдил кои дисциплинарни
наказания са влезли в сила и кои са били отменени в други производство .
Инцидентен контрол върху влезлите в сила наказания „забележка“ е изключен , тъй
като единственият допустим ред за отмяна на дисциплинарни наказания е
исковият . Докато не са отменени по съдебен ред дисциплинарните наказания
се считат за законосъобразни , а и сроковете за оспорването им от ищеца отдавна
са изтекли .
Не е нарушен чл.193 ал.1 КТ , тъй като
ответникът е представил искане за даване на обяснения от 09.12.2014 г , а
отказът на ищеца да приеме искането е удостоверен от двама свидетели .
Писменото доказателство е прието по делото и не е било изрично оспорено от
ищеца пред СРС . Самият ищец е започнал да представя болнични листове за
продължителен период , като очевидно е очаквал да бъде дисциплинарно уволнен .
Ирелевантно е да се обсъждат от СРС
или от настоящия съд дисциплинарните нарушения по т.2 и т.3 от заповедта за
дисциплинарно уволнение касаещи отказ да се започне работа на 06.12.2014 г и
нарушение на Етичния кодекс на 20.10.2014 г . Тези наказания са отменени с
влезли в сила решения и не са взети предвид от първоинстанционния съд . В тази
връзка и показанията на св.Я.се явяват неотносими .
СРС правилно е счел , че след като е
доказано дисциплинарното нарушение по т.1 от заповедта , а дисциплинарните
наказания за нарушенията по т.4,5,6 от заповедта са влезли в сила ; са налице
достатъчно основания за налагане на дисциплинарно наказание-уволнение ,
включително и дисциплинарните нарушения на ищеца се явяват „системни“ . Следва
да се посочи , че дори ако – както в
случая - работодателят да не докаже в съдебното производство всички
дисциплинарни нарушения , дисциплинарното уволнение не се отменя ако
доказаните нарушения сами по себе си са достатъчно тежки .
Налага се изводът , че решението на
СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест
на въззивника са разноските на въззиваемата
страна – 120 лева юрисконсултско възнаграждение .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №17171 от 21.01.2019 г постановено
по гр.д.№56827/2015 г на СРС, 87 състав .
ОСЪЖДА М.А.А. ЕГН **********о*** да заплати на „С.а.“ ЕАД *** сумата от 120 лева
разноски пред СГС .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от считано от 04.10.2019 г .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.