РЕШЕНИЕ
№1250
гр. Пловдив, 21.06.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в
открито заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и
първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Методиева
при секретаря Ваня Петкова,
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 2118 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118,
ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на В.Д.Д. с
ЕГН **********, подадена чрез пълномощника му адв. Ст.В., против Решение № Ц
2153-15-113 от 03.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ- Пловдив, с което е
частично изменено Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-351 от 22.05.2020
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, като на
жалбоподателя е признат по-голям период на осигурителен стаж от втора категория
труд, а в останалата част, с която е отказано отпускане на пенсия по чл.69б,
ал.2 от КСО разпореждането е потвърдено.
Жалбоподателят в жалбата си до
съда, както и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. В., както и лично,
моли за отмяна на оспореното решение. Твърди се, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и при противоречие с материално-правните
разпоредби. Сочи се, че понеже ответникът твърди, че за времето, за което има
данни жалбоподателят да е бил шофьор, но без изрично указание по документите,
че това касае автомобили с товароподемност от и над 12 тона и поради това
приема, че не е налице възможност за категоризиране на труда като втора
категория, то доказателствената тежест била на ответника да докаже, че действително
жалбоподателят не е управлявал такива автомобили. По отношение на осигурителния
стаж на жалбоподателя в ИА „Автомобилна администрация“ се твърди, че от всички
събрани доказателства и най-вече длъжностните характеристики, се установявало,
че жалбоподателят е провеждал непрекъснато изпити на водачи на автомобили с
тегло над 12 тона и съгласно Наредба № 38/2004 г. участвал пряко в управлението
на тези автомобили, поради което и тази дейност следвало да се категоризира
като такава от втора категория по чл.53 от ПКТП, което не било съобразено от
административния орган. Моли се присъждане на разноските по делото. В
предоставения срок за писмени бележки такива не са представени от страна на
жалбоподателя.
Ответната по жалбата страна Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт С., оспорва жалбата, като моли същата
да бъде отхвърлена като неоснователна. В писмено становище се излагат конкретни
съображения по същество, като се сочи, че и новосъбраните по делото
доказателства не са достатъчни, за да се приеме за основателна претенцията на
жалбоподателя. Сочи се, че административният орган е извършил правилна преценка
на категорията труд, съответна на доказателствата, като за спорните периоди не
е установено жалбоподателят да е бил шофьор на товарен автомобил с
товароподемност 12 и повече тона. Моли
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява се за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Пловдив,
надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила
представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.
Жалбата е подадена от лице, за
което оспореният акт е неблагоприятен, доколкото на практика потвърждава
постановен отказ за отпускане на пенсия и поради това с правен интерес от
обжалването му. Същата е депозирана в законоустановения срок с оглед датата на
връчване на оспореното решение, видна от приложеното по делото копие от
известие за доставяне и дата върху плика, с който жалбата е изпратена в ТП на
НОИ, както и срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване. Предвид това и
жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът
намира жалбата за неоснователна.
От фактическа страна от събраните
по делото доказателства се установява следното:
Със заявление № 2113-15-277/27.01.2020
г., към което приложил копия от две трудови книжки и удостоверения, жалбоподателят
Д. направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
при условията на чл.69б, ал.2 от КСО.
Към датата на подаване на заявлението Д. имал навършена възраст 61
години, 03 месеца и 05 дни. С уведомление от ТП на НОИ - Пловдив, връчено на
жалбоподателя на 11.02.2020 г., на същия било указано да представи удостоверение
от „Български тютюн“ за периода 03.12.1979 г. до 22.09.1980 г. относно това
автомобил с каква товароподемност е управлявал. Същото било изискано и по
отношение на периода от 16.07.1981 г. до 10.08.1981 г. за комбинат „Родопа“, предвид данните по
трудовите книжки, че жалбоподателят е бил на длъжност „шофьор“. По преписката
жалбоподателят представил заявление от 25.02.2020 г., в което посочил, че за
периодите от 03.12.1979 г. до 22.09.1980 г.
и от 16.07.1981 г. до 10.08.1981 г. управляваните коли са били под 12
тона. Със заявление от 08.05.2020 г. жалбоподателят заявил и че не съхранява
трудови договори, заповеди, фишове за възнаграждения за периода 01.11.1982г. до
10.11.1988 г.
С Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-351 от 22.05.2020 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, на
жалбоподателя било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание чл.69б, ал.2 от КСО. Като мотиви за отказа било посочено,
че по отношение на Д. не е изпълнено едно от условията на посочената
разпоредба, а именно наличието на 15 години осигурителен стаж, положен при
условията на втора категория труд, като било прието, че същият има положен стаж
от втора категория от 03 години и 6 месеца. При изчисляването на осигурителния
стаж от втора категория, административният орган зачел периода при осигурителя „Товарни превози“ - Раднево за времето от
01.04.1985 г. до 31.10.1988 г. на длъжността „шофьор Татра 16т.“ Останалият
изчислен осигурителен стаж от 35 г., 05 месеца и 13 дни бил зачетен като такъв
от трета категория, като на основание чл.104 от КСО общият осигурителен стаж,
превърнат към трета категория станал 39г., 09 месеца и 28 дни. Преценени били и предпоставките на чл.68,
ал.1-2 от КСО, като било отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст поради липса на изискуемата възраст за мъжете през 2020 г., а именно 64
г. и 3 месеца. Д. обжалвал разпореждането за отказ пред Директора на ТП на НОИ
Пловдив, като посочил, че в представеното от него удостоверение УП-13, издадено
от ТП на НОИ Стара Загора се съдържат данни за периода 01.11.1982 г. до
м.01.1984 г. за длъжността шофьор на „Роман“ и „Роман С“, без посочен тонаж,
като в тази връзка приложил доказателства, съставляващи служебна бележка от
Съюза на международните превозвачи, според която автомобилът е с товароносимост
16 тона. Последната се основавала на официален отговор от производителя на
автомобила. С жалбата си до Директора на ТП на НОИ Пловдив Д. поискал преценка
на категорията на труда му, положен за периода от 01.10.1999 г. до 20.12.2019
г. в ИА „Автомобилна администрация“, като посочил, че е бил председател на
изпитни комисии за провеждане на практически изпити за придобиване на
правоспособност за управление на МПС с допустима максимална маса, надвишаваща
12 тона, вкл. и автобуси. В тази насока било заявено, че съгласно чл.53а от
Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране и чл.2, т.23, 24 и 25 от
Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, трудът му попада сред
отразените длъжности в посочените разпоредби, като изрично било заявено, че в
указанията по приложението на чл.53а от ПКТП било отразено, че записът по този
член включва и инструкторите-шофьори и преподавателите по кормилна практика,
провеждащи обучение или повишаване на квалификацията на шофьори, обхванати от
списъка на точката. Направен бил извод в жалбата до Директор ТП на НОИ, че
следователно и инструкторите полагат труд при условията на втора категория. В
тази връзка и жалбоподателят приложил служебна бележка от 09.07.2020 г. от ИА
„Автомобилна администрация“, което удостоверявало, че Д. е бил председател на
изпитни комисии за провеждане на практически изпити за придобиване на
правоспособност за управление на МПС на пътни превозни средства, чиято
допустима максимална маса надвишава 12 000 кг. и че няма прекратяване на
трудовите/служебни правоотношения с ИААА за периода от 01.09.1999 г. до
20.12.2019 г. Като разгледал представените нови доказателства, с Решение Ц
2153-15-113 от 03.08.2020 г., Директорът на ТП на НОИ- Пловдив, счел, че от
представеното писмо за сертифициране от дружеството –производител на
автомобилите “Роман“, както и служебната бележка от съюза на международните
превозвачи се установява, че тежкотоварният автомобил „Роман“ е с обща
товароносимост 26 тона и товароносимост на превозното средство от 16 тона.
Поради това и предвид наличието на основанията по чл.99, ал.3 от КСО, счел, че
са налице основанията за изменение на оспореното пред него разпореждане, като
приел, че представените доказателства дават основание осигурителният стаж за
периода от 01.11.1982 г. до 31.01.1984 г., положен на длъжност „шофьор на
Роман“ в „Товарни превози“ ООД гр. Раднево да бъде зачетен от втора категория
труд. Така общо бил зачетен осигурителен стаж от втора категория от 04 години,
07 месеца и 29 дни, а от трета категория – 34 г., 03 м. и 14 дни, в която
насока и било изменено обжалваното разпореждане от 22.05.2020 г. По отношение
на въпроса, поставен от жалбоподателя за категорията на труда, положен за
периода от 01.10.1999 г. до 20.12.2019 г. решаващият административен орган,
като се позовал на чл.40, ал.1 от НПОС, приел в решението си, че в трудовата
книжка, представена от жалбоподателя, е оформен осигурителен стаж за периода
15.04.2002 г. до 30.04.2004 г. на длъжности “старши експерт“, „гл.специалист“,
„мл.експерт“ в ИА „Автомобилна администрация“, като в регистъра на осигурените
лица има данни за положен стаж в ИА „Автомобилна администрация“ от 01.05.2000 г.
до 12.04.2002 г. – без трудово правоотношение; от 15.04.2002 г. до 30.04.2004 г.
– трудов договор с отбелязани данни за вид осигурен работник/служител от трета
категория труд; от 01.05.2004 г. до датата на заявлението 27.01.2020 г. –
държавен служител. Посочено е, че
съгласно чл.2, т.25 от НКТП в сила от 01.01.2000 г. от втора категория е трудът
на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, а съгласно
т.53а от ПКТП/отм./ - в сила до 01.01.2000 г. от втора категория се зачита
трудът на шофьори на товарни автомобили
с товароподемност 12 и повече тона, като записът включва и
инструкторите-шофьори и преподавателите по кормилна практика, провеждащи
обучение или повишаване на квалификацията на шофьори, обхванати от списъка на
точката. Посочено било, че правилно осигурителният стаж от 01.01.1999 г. до
20.12.2019 г., положен като „председател на изпитна комисия“ бил зачетен за
трета категория, тъй като длъжността не попада в обхвата на т.53а от ПКТП
/отм./ Затова и предвид липсата на осигурителен стаж от втора категория труд в
размер на 15 години, разпореждането за отказ от отпускане на пенсия по реда на
чл.69б, ал.2 от КСО било потвърдено.
При така установеното от
фактическа страна, от правна такава съдът намери следното:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган,
съгласно чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.2, б.“а“ от КСО и в предвидената в закона
форма, като съдържа правните и фактически основания за издаването му. При
издаването на обжалваното решение според съда не е допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила и решението е постановено в
съответствие с материалния закон. За тези си изводи съдът взе предвид
съвкупността от всички доказателства, съдържащи се в административната
преписка, както и събраните такива в хода на съдебното дирене.
Съгласно разпоредбата на чл.69б, ал.2, вр. с ал.5 от КСО,
лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд,
придобиват право на пенсия през 2020 г. при навършена възраст 58 години и 06
месеца, при условие, че сборът от осигурителен стаж и възраст е не по-малък от
100 и не са придобили право на пенсия по чл.168 от КСО, и не са променили
осигуряването си по чл.4в от КСО. В
конкретния случай от доказателствата по делото се установява категорично, че
жалбоподателят Д., макар да отговаря на останалите условия на посочената
разпоредба, не е изпълнил условието ѝ да има 15 години осигурителен стаж
от втора категория труд, доколкото е установено да има такъв в размер на 4
години, 07 месеца и 29 дни. Следва да се има предвид, че основанията за
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО са дадени кумулативно и поради това при липсата на което и да било от
посочените условия, на заявителят не следва да се отпуска пенсия.
Съгласно
разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж /НПОС/ осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4 от КСО с
трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а осигурителният
доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски - с данните по
чл.5, ал.4 от КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден
образец. Съгласно Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отм./
- т.53а, в сила до 31.12.1999 г., както и съгласно чл.2, т.23, 24 и т.25 от
Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила от 01.01.2000 г.,
трудът на шофьорите на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона,
както и на автобуси, се зачита от втора категория. В тази насока и за да е
налице признаване на осигурителния стаж за такъв от втора категория труд на
посочените основания е необходимо да е установено, че трудовата функция на
съответното лице е включвала изпълнение
на длъжността шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 и повече
тона или автобус /тролейбус/ на пълно работно време, или на повече от
половината законоустановено работно време /в този см. чл.4 от Инструкция №
13/31.10.2000 г. за прилагане на НКТП/. Доказателствената тежест за
установяване на осигурителен стаж и доход и съответно за оборване на
презумптивната доказателствена сила на представените официални документи,
каквито са напр. трудовите книжки, в тази насока е на жалбоподателя, а не на
ответника, както се твърди. В тази насока и в рамките и на съдебното
производство не бяха събрани доказателства, които конкретно да са относими към
промяна в изводите относно категорията на труд, касателно периодите, в които
жалбоподателят е работил на длъжност шофьор. В представеното пред съда
удостоверение УП-3 от 18.01.2021 г. от „Смолян Табак“ АД е видно да е
удостоверен осигурителен стаж на длъжност „шофьор“ за периода от 01.12.1979 г.
до 01.09.1980 г., но без данни за товароподемността на автомобила и без
направено предложение от осигурителя относно категорията на труда. Във връзка с
отразените по трудовата книжка обстоятелства, а именно, че жалбоподателят е
работил на длъжност „шофьор“ в предприятието „Родопа- Смолян“ през 1981 г. не
са събрани, включително и в съдебната фаза на процеса, допълнително
доказателства, от които да може да се направи извод каква е била
товароподемността на управлявания от жалбоподателя автомобил. На същия е било
указано от пенсионния орган да представи удостоверение УП -3 от този осигурител,
което жалбоподателят не е сторил. Видно е обаче, че е заявил изрично в
заявлението си от 25.02.2020 г., че за периодите 03.12.1979 г. – 22.09.1980 г.
и 16.07.1981 г. – 10.08.1981 г. управляваните от него автомобили са били под 12
тона. Предвид посоченото заявление и при липсата на представени доказателства
по смисъла на на чл.40, ал.1 и ал.2 от НПОС, не е налице допуснато нарушение от административния орган
на чл.36 от АПК при издаване на оспореното решение, както и съответно
разпореждането, което то потвърждава във връзка със събирането и оценката на
доказателствата. Нито са били представени от страна на жалбоподателя конкретни
доказателства досежно товароподемност на управлявани от него автомобили в
периодите, когато е полагал труд като шофьор в предприятията „Български тютюн“
и „Родопа“, нито от негова страна е било налице изобщо и твърдение или
възражение, че товароподемността на управляваните от него автомобили е била от
или над 12 т., за да се извършва и конкретна проверка на това твърдение или
възражение. Впрочем, правилно Директорът на ТП на НОИ Пловдив е съобразил
изрично представените от страна на жалбоподателя доказателства относно
товароподемността на управлявания от него товарен автомобил „Роман“ по
удостоверението за осигурителен стаж, издадено от „Товарни превози“ - Раднево,
като е зачел времето за втора категория труд и в тази връзка е изменил
разпореждането в частта относно зачетения осигурителен стаж по категории.
Не е било налице основание обаче за уважаване на претенцията на
жалбоподателя касателно положения от него осигурителен стаж в ИА „Автомобилна
администрация“ за зачитането му също от втора категория, предвид участието на Д.
като председател в изпитни комисии за придобиване на правоспособност за управление на МПС и в тази
насока крайните изводи на административния орган са правилно и законосъобразно
направени. Видно е от събраните доказателства по делото, включително
изпратените такива от ИА „Автомобилна администрация“, че жалбоподателят Д. е положил стаж в ИА
„Автомобилна администрация“, като е бил назначаван и преназначаван на различни
длъжности в РД „Автомобилна администрация“ Пловдив, съответно ОО КД-ДАИ
Пловдив, ОО „Автомобилна администрация“ –Пловдив, а именно, младши експерт,
старши експерт, главен специалист, младши инспектор, инспектор. От съдържанието
на представените длъжностни характеристики е видно, че в част от тях в преките
задължения за длъжността „инспектор“ е вписано провеждане на изпити по Наредба
№ 38, съгласно заповед, в длъжностната характеристика за младши инспектор – да
провежда изпити, съгласно функциите на областния отдел при притежание на
съответната квалификация и включване в заповедта на изпълнителния директор, а в
част от формулярите за оценка на работата на инспектора и младши инспектора е
отразено и че Д. е взел участие в провеждане на изпити за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, ВЛТА, РТД и водачи ADR, или че е взел участие в изпити по Наредба № 34 и
Наредба № 40. От представеното в рамките на административното производство
удостоверение от ИА „Автомобилна администрация“ от 31.12.2019 г. е видно, че по
отношение на жалбоподателя е удостоверено действителното му участие като
председател на изпитни комисии за провеждане на практически изпити за правоспособност
за управление на МПС от практически всички категории, съгласно ППЗДвП, като се
сочи, освен това, че той няма прекратяване на трудовите/служебни правоотношения
с агенцията за периода 01.10.1999 г. до 20.12.2019 г. От другото удостоверение
от 09.07.2020 г., издадено също от ИА „Автомобилна администрация“ се
установява, че жалбоподателят е бил председател на изпитни комисии за
провеждане на практически изпити за придобиване правоспособност за управление
на МПС на превозни средства, чиято допустима максимална маса надвишава
12 000 кг., като няма прекратяване на трудовите/служебни правоотношения с
агенцията за периода 01.10.1999 г. до 20.12.2019 г. Макар да не е изследвал наличието на разлики в
отразяването по посочените удостоверения, както и вписаното в регистъра на
осигурените лица по отношение на периода, който се сочи и в двете
удостоверения, на практика в решението си Директорът на ТП на НОИ Пловдив е направил
извод, че за този именно период, който е претендиран от жалбоподателя, няма
основание стажът да се зачете като такъв от втора категория, защото приетата от
административния орган длъжност „председател на изпитна комисия“ не попада в
обхвата на т.53а от ПКТП /отм./ Според съда, макар и при не особено коректно
приложение на материалния закон, практически крайният извод на Директора на ТП
на НОИ Пловдив за непризнаване на осигурителния стаж положен в ИА „Автомобилна
администрация“ за такъв от втора категория, се явява правилен. Както се каза,
за времето след 01.01.2000 г. приложима е НКТП, а не отменения ПКТП, като е
видно, че в решението си Директорът на ТП на НОИ Пловдив не е посочил изрично
дали трудът на жалбоподателя при ИА „Автомобилна администрация“ за времето след
01.01.2000 г. попада в някоя от точките на чл.2 от Наредбата, макар да е цитирал
съдържанието на разпоредбата на чл.2, т.25 от НКТП. Независимо от това, както
се каза, крайният му извод, че въпросният осигурителен стаж не може да се
категоризира като такъв от втора категория при наличните доказателства се явява правилен. Вярно е, че съгласно удостоверение от ИА
„Автомобилна администрация“ жалбоподателят е участвал като председател на
изпитни комисии за придобиване на правоспособност за управление на МПС от
всички категории, предвидени в ППЗДвП, а според второто удостоверение конкретно
и за ППС, чиято допустима максимална маса надвишава 12 000 кг. Това се
потвърждава и от приетите длъжностни характеристики на част от заеманите от
него длъжности и съответно от формулярите за изпълнение на задълженията по
длъжността. Същевременно обаче, следва да се има предвид, че тези доказателства
сами по себе си не установяват, че жалбоподателят е участвал като председател
на изпитни комисии за придобиване на правоспособност, провеждани с автомобили
именно с товароподемност от и над 12 тона, или например автобуси. На първо
място, понятието товароподемност не е идентично с понятието допустима
максимална маса на превозното средство, поради което и това отразяване в
удостоверението от 09.07.2020 г. на ИА „Автомобилна администрация“ на това
именно обстоятелство не сочи на твърдения от жалбоподателя извод да е провеждал
и то непрекъснато изпити на водачи на автомобили с товароподемност над 12 тона.
Безспорно е, че при провеждане на изпитите по Наредба №38/2004 г., която е
представена и по делото от жалбоподателя, председателят на комисията се намира
в автомобила при провеждане на практическия изпит. Впрочем, по длъжностни
характеристики, освен по Наредба № 38/2004 г. за условията и реда за провеждане
на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС
и реда за провеждане на проверочните изпити, на жалбоподателя е било вменено да
участва в провеждане на изпити и по Наредба
№ 37 от 2.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и
условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, както и по
Наредба № 40 от 14.01.2004 г. за
условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари, а също и по Наредба № 34
от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници.
Следователно и общото посочване в някои от длъжностните характеристики, че
жалбоподателят провежда изпити, не може да се обвърже пряко с дейност, каквато
се твърди същият да е извършвал и която да се приравни на тази на шофьор на
автомобил с товароподемност от и над 12 т., или автобус, както се претендира от
жалбоподателя. Дори и да е участвал при такива именно изпити, то няма
доказателства за каква част от времето, през което е бил на съответната
длъжност е осъществявал такава именно дейност. Отделно от това, в рамките на
длъжностните характеристики за заеманите от страна на жалбоподателя длъжности в
процесния период са отразени и редица други задължения и правомощия, свързани
пряко с контролната дейност на Изпълнителната агенция по ЗДвП, или ЗАвПр, както
и редица подзаконови актове, като в тази връзка във формулярите за отчитане на
дейността са отразявани осъществени от страна на жалбоподателя съответен брой
проверки на пунктове за ГТП, проверки на кабинети за теоретично обучение на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, проверки на
предприятия, осъществяващи обществен превоз на пътници и/или товари, проверки
на водачи на пътя и т.н. Следователно и не може да се установи от приетите по
делото доказателства, ангажирани от жалбоподателя, колко време в рамките на
общия период на осигурителния стаж при ИА „Автомобилна администрация“
жалбоподателят е изпълнявал задължения именно като председател на изпитна
комисия. Както се каза и по-горе, не може от доказателствата по делото да се
изведе и заключение също така в рамките на този осигурителен стаж при посочения
осигурител колко време жалбоподателят е
бил председател на комисия именно по отношение на изпити, провеждани с
автомобили с товароподемност от и над 12 тона, или автобуси и то практически
такива, като се има предвид, че конкретно цитираната Наредба № 38/2004 г., а и останалите
посочени наредби предвиждат и теоретична част на изпитите, в която
председателите на комисии имат конкретни правомощия. В тази насока и
обсъждането в решението на Директора на ТП на НОИ Пловдив на длъжност
„председател на изпитна комисия“ също не е особено коректно, доколкото, както
се каза, данните от доказателствата са, че жалбоподателят е заемал длъжностите младши експерт, старши
експерт, главен специалист, младши инспектор и инспектор в ИА „Автомобилна
администрация“, в състава на чиито широки правомощия влиза участие в изпитни
комисии по посочените наредби. За времето, в което е приложим ПКТП /отм./
правилна е преценката, че чл.53а не може да се съотнесе към длъжностите на
жалбоподателя. Впрочем, самият той, в жалбата си срещу разпореждането на
Ръководител ПО при ТП на НОИ Пловдив, тълкувайки какво се включва в записа на
т.53а от ПКТП сочи, че трудът на инструкторите е от втора категория. Това е
отчетено и от административния орган, който е посочил, че записът включва и
труда на инструкторите-шофьори и преподавателите по кормилни практики,
обучаващи шофьори, обхванати от точката. В случая обаче не става въпрос за
изпълнение на функции на инструктор – шофьор, или преподавател по кормилна
практика, каквито функции жалбоподателят впрочем е упражнявал в друг период
/1988 г. -1989 г./, за което е приложил и удостоверение от Съвет на ОСО –
Асеновград от 10.03.1992 г., а за такива на председател на изпитна комисия.
Инструкторът е преподавател по теоретично и практическо обучение /по арг. от
Наредба № 37/2002г. на МТС/, а в случая се сочат данни за участие в практически
изпит като председател на изпитна комисия, което действително изрично не е
отразено в записа на т.53а от ПКТП, а както се приема и от ВАС в редица негови
решения, разпоредбите на ПКТП не могат да се тълкуват разширително. В
разпоредбата на чл.2, т.25 от НКТП, която е приложима за времето след
01.01.2000 г., е предвидено, че от втора категория е трудът на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и
повече тона, а в чл.9, ал.34 от Инструкция № 13/2000 г. за прилагане
на НКТП е предвидено, че от втора категория е трудът по т.25 от НКТП на шофьорите на товарни
автомобили с техническа възможност за превоз на товари (товароносимост) с маса
12 и повече тона, независимо от конструкцията на автомобила, пригодена
съобразно начина за използване и вида на пренасяния товар: цистерни;
автокранове; бетонови разтвори; превоз на цимент, брашно, прахообразни
материали; сондажна апаратура; автостълби; автолаборатории;
автоработилници и др., шофьорите
на влекачи на ремаркета и полуремаркета с обща сборна товароподемност 12 и
повече тона. В нормата на чл.2, т.23 и т.24 са обхванати шофьори на автобуси
и тролейбуси, работещи по график. В случая, както се
каза, длъжностите на жалбоподателя в периода му на осигуряване при ИА
„Автомобилна администрация“ след 01.01.2000 г. са били различни от длъжността шофьор, още
по-малко такъв, обхванат от записите на т.23, т.24 и т.25 на чл.2 от НКТП. При
това положение и тъй като от доказателствата по делото не се установява
жалбоподателят да е изпълнявал реално функциите на шофьор на товарен автомобил
с товароподемност 12 или над 12 тона, или на автобус, или тролейбус, на пълно
работно време, или не по-малко от половината от законоустановеното дневно работно време /по
арг. от чл.4 от Инструкция № 13/2000 г./, то не може да се счете, че трудът му
на длъжностите младши експерт, старши експерт, главен специалист, младши
инспектор и инспектор в ИА „Автомобилна администрация“, ако и за част от тях да
се включва при изпълнението им и участие в изпитни комисии за придобиване
правоспособност на водачи на МПС, е такъв, който да се категоризира от втора
категория. В тази насока, както се каза, доказателствената тежест е на жалбоподателя,
като същият не е ангажирал конкретни заповеди, от които да е видно в колко и
какви именно изпитни комисии е участвал като председател при провеждане на
практически изпити, нито дори протоколи от проведени практически изпити и
изобщо каквито и да било доказателства, от които да се установи, че Д. на практика
е управлявал като шофьор конкретни автомобили и то за време, повече от
половината от законоустановеното му работно време.
Видно е, че
издателят на оспореното решение е приложил законосъобразен подход при преценка
на наличните доказателства, като е изменил разпореждането в полза на
жалбоподателя по отношение на част от незачетения му като втора категория
осигурителен стаж, за което са били взети предвид представените конкретни
доказателства. Останалите твърдения на жалбоподателя, свързани с оспорването от
негова страна на непризнатия му като втора категория труд стаж при посочения от
него осигурител ИА „Автомобилна администрация“ остават недоказани и затова
правилно са били отхвърлени. Следва да се има предвид, че при издаване на
обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, както и на
Разпореждането на ръководителя на пенсионното осигуряване, са били съобразени
изискванията на чл.35 и чл.36 от АПК и както се каза, на жалбоподателя е
указано какви доказателства следва да представи. Установява се, че представените от него удостоверения не отговарят на изискването на
чл.3 от Инструкция № 13/31.10.2000 г. за прилагане на НКТП. При това положение
и съдът намира, че Директорът на ТП на НОИ - Пловдив е издал правилен и
законосъобразен акт, доколкото по отношение на спорните периоди не е установено
жалбоподателят да е упражнявал дейност именно като шофьор на товарен автомобил
с товароподемност 12 и повече тона, автобус или тролейбус, /по см. т.53а от
ПКТП /отм./ и на чл.2, т.23, т.24 и т.25 от НКТП, вр. с чл.9 от Инструкция №
13/31.10.2000 г. за прилагане на НКТП/.
Ето защо и понеже не е била налице една от кумулативно
предвидените предпоставки за отпускане на пенсия по чл.69б, ал.2 от КСО, а
именно не е установено жалбоподателят да има 15 години положен осигурителен
стаж при условията на втора категория труд, независимо от направеното изменение
в продължителността на същия с обжалваното решение, правилно е бил потвърден
отказа на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на посочената
разпоредба от кодекса.
Предвид изложеното и съдът намери, че следва да отхвърли
жалбата като неоснователна. При посочения изход на спора и при своевременно
заявената претенция, на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лв. /сто лева/ на основание
чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Д.Д. с ЕГН **********, против Решение № Ц 2153-15-113 от 03.08.2020
г. на Директора на ТП на НОИ- Пловдив.
ОСЪЖДА В.Д.Д. с ЕГН ********** и адрес ***
да заплати на ТП на НОИ –
гр. Пловдив сумата от 100 лв. /сто лева/
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: