№ 230
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги И.
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000503291 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е редовна и допустима въззивна жалба на адв. Х. Б. от САК (като
особен представител на Р. Г. И. с ЕГН: ********** от гр. ***) против Решение от 22.07.2021
г. по гр.д. 8588/2018 г. на Софийски градски съд (СГС). С него е признато за установено по
предявения от ищците И. К. Т. и Т. Г. Т. срещу А. А. П. положителен установителен иск за
собственост по чл. 124, ал. 1, пр. второ ГПК, че ищците са собственици при условията на
съпружеска имуществена общност по силата на договор за продажба от Софийски народен
съвет рег. № 11, том ХІ от 05.05.1988 г. на апартамент № 48, находящ се в гр. София, ж.к.
***, бл. 344, ет. 9, представляващ имот с идентификатор № 68134.4361.289.1.48 по
кадастралната карта и регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-14/06.03.2009
г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 84,87 кв.м. при съседи – на същия етаж
няма, под обекта: 68134.4361.289.1.42; над обекта: 68134.4361.289.1.54, заедно
със зимнично помещение от 3,08 кв.м., заедно с 1,717% ид.ч. от общите части на сградата.
Със същия съдебен акт, е развален по обратния иск с правно основание чл. 87, ал. 3 вр. с чл.
189, ал.1 ЗЗД, предявен от А. А. П. против Р. Г. И. договор за продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 49, том. І, рег. № 903, дело № 27/2018 г., на нотариус М. П.,
сключен на 20.03.2018 г., с който Р. Г. И. е продал на А. А. П. апартамент № 48, находящ се
в гр. София, ж.к.***, бл. 344, ет. 9, представляващ имот с идентификатор №
68134.4361.289.1.48 по кадастралната карта и регистри на гр. София, одобрени със заповед
№ РД-18-14/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 84,87 кв.м. при
1
съседи – на същия етаж няма, под обекта: 68134.4361.289.1.42; над обекта:
68134.4361.289.1.54, заедно със зимнично помещение от 3,08 кв.м., заедно с 1,717% ид.ч. от
общите части на сградата, както и е осъден Р. Г. И. да заплати на А. А. П. по предявения
обратен иск с правна квалификация чл. 55, ал.1, пр. трето ЗЗД вр. с чл. 189, ал.1, изр. второ
ЗЗД сума в размер на 27 500 евро, представляваща заплатена продажна цена по договор за
продажба на недвижим имот от 20.03.2018 г., обективиран в нотариален акт № 49, том. І,
рег. № 903, дело № 27/2018 г., на нотариус М. П., както и сумата в размер на 2025 лева –
разноски по делото, които А. А. П. е осъдена на заплати на И. К. Т. и Т. Г. Т., при условие,
че същите бъдат заплатени от А. А. П.. При този изход в производството, е разпределена
между страните и отговорността за такси, разноски и адвокатско възнаграждение със
спазени правила по чл. 78 ГПК и чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Адв. Б. прави оплаквания за немотивираност и неправилност на съдебния акт, като
заявява искане той да бъде отменен и вместо това да се постанови друго решение, с което
исковете да бъдат отхвърлени, както в установителната, така и в осъдителната им част.
Процесуалните представители на останалите страни по делото (И. К. Т., Т. Г. Т. и
А. А. П.) оспорват с писмени отговори като неоснователна въззивната жалба и считат, че
решението на СГС следвало да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Пред САС не са събирани нови доказателства предвид липсата на предпоставките
по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК.
Правомощията на въззивния съд са очертани с нормите на чл. 269-272 ГПК, като в
тази връзка Софийски апелативен съд намира обжалваното решение за изцяло валидно,
допустимо и правилно, поради което препраща по реда на чл. 272 ГПК към мотивите му,
както относно приетото от фактическа и правна страна, така и досежно правните изводи и
крайният резултат в производството.
Съображенията на настоящата инстанция за това са следните:
Писмените доказателства по делото удостоверяват, че на 05.05.1988 г. е сключен договор
за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ (сега отм.), между
Главна дирекция за изграждане на гр. София, при СНС от една страна, в качеството й на
продавач и И. К. Т., в качеството му на купувач по отношение на новопостроено жилище №
48, в блок 28, на 9-ти етаж, в жк *** 3, с площ от 84,87 кв.м., заедно с таванско помещение
№ 14 и 1,494% идеални части от общите части.
Според удостоверение, издадено от СО, район „Люлин“ жилищен блок със строителен № 28,
ж.к. Люлин , описан в договор за продажба на жилище рег. № 11, том. ІХ от 05.05.1988 г. е с
настоящ административен адрес гр. София, жк ***, 3-и микрорайон, бл. 344.
Видно от удостоверение за сключен граждански брак на 30.08.1987 г. е сключен брак между
И. К. Т. и Т.Г. М., която след брака е с фамилно име Т..
С нотариален акт № 41/16.08.2017 г. на нотариус Н. Д., лицата В. М. Б. и М. Д. Б. продават
на Р. Г. И. апартамент № 48, находящ се в гр. София, ж.к. ***, бл. 344, ет. 9 представляващ
имот с идентификатор № 68134.4361.289.1.48 по кадастралната карта и регистри на гр.
2
София, одобрени със заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с площ от 84,87 кв.м., като в нотариалния акт е посочено, че при подписване на акта е
представен договор за продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, рег. № 122,
том ХІ от 21.03.1989 на ГДИС при СГНС.
С нотариален акт № 49/20.03.2018 г. на нотариус М. П., въззивникът Р. Г. И. е продал на
една от въззиваемите по жалба А. А. П. процесния апартамент при продажна цена от 28 000
евро, като видно от преводни нареждания от 20.03.2018 г. А. А. П. е превела по сметка на Р.
Г. И. цена от общо 27 500 евро.
Установява се от направените справки в Столична община, че в архивите на общината няма
договор за продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, рег. № 122, том ХІ от
21.03.1989 г. на ГДИС при СГНС, а под № 122, том ХІ от 1989 г. е такъв сключен на друга
дата – на 27.12.1989 г. и с друг предмет – за продажба на ап. 47, в гр. София, ж.к. ***.
С оглед на тези ангажирани от страните доказателства, решението на СГС е правилно по
всички предявени и разгледани искове, но като инстанция по същество, САС следва да
отговори на оплакванията във въззивната жалба (чл. 269, изр.второ ГПК). Те са следните:
Не били събрани „достатъчно на брой изчерпателни” доказателства за иеистинността на
договора за продажба, защото бил кредитиран един-единствен документ, от който
последвало разваляне на продажбата между Р. Г. И. и А. А. П., а и не се доказало по
несъмнен начин Р.И. бил недобросъвестен купувач на имота от неговите праводатели В. М.
Б. и М. Д. Б.; освен това, не било установено по безспорен начин, че имотът предмет на
сделката между Р. Г. И. и А. А. П. бил идентичен с имота на И. К. Т. и Т. Г. Т., както и че не
било ясно дали самата А.П. била добросъвестна.
Всички оплаквания са неоснователни.
Не следва да се забравя, че ищците Т. се легитимират с титул за собственост по ЗТСУ-
отм., който към момента на издаването му, не е подлежал на вписване според актуалните
към 1988 г. редакции на ЗС и ПВ. Вярно е, че такъв е бил документът за собственост и на
праводателите на Р.И. - В. М. Б. и М. Д. Б.. Видно от удостоверението от СО на л. 199, както
и договора по чл. 117 ЗТСУ на л. 200 е видно, че индивидуализиращите данни на
придобивния договор на сем. Б. отговарят за съвсем различен имот в София – в жк ***, а не
за процесния в жк ***, както и са посочени като негови купувачи други физически лица, а
не Б..
Удостоверението от СО на л. 199 от делото е официален документ по смисъла на чл.
179, ал. 1 ГПК, поради което той има обвързваща съда доказателствена сила, че фактите,
предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа са се осъществили
така, както се твърди в документа (така Решение 249/12.11.2012 г. по гр.д. 270/2012 г. на
ВКС, ГК, II г.о.). До доказване на противното съдът е длъжен да счита, че фактите, отразени
в официалния свидетелстващ документ, действително са се осъществили. При
осъществяване на решаващата си дейност по преценка на доказателствата съдът е длъжен да
зачита и да се съобразява с материалната доказателствена сила на официалните
3
свидетелстващи документи, докато същата не бъде оборена, чрез доказване на тяхната
неистинност. В случая, тази истинност на документа по чл. 179, ал. 1 ГПК не е оборена, а от
там следва и извод, че липсва валидно придобивно основание при Р.И. към момента на
сделката му със сем. Б.. Той е придобил процесния имот от несобственици и не може да
прехвърли на А.П. вещно право, което самият той не е притежавал. Липсват каквито и да са
доказателства дали И. е заплатил изобщо с банков превод сумата от 45 000 лв. на
продавачите Б., според условието в т. 1 на продажбата помежду им (вж. на л. 55 от делото).
Поради това, не може да се изключи възможността, продажбата на 16.08.2017 г. между Б. и
И. да е била формално сключена (без реално заплащане на цената), за да може да е налице
вписана в Агенция по вписванията поне една възмездна сделка с процесния апартамент
(договорът на Б. също не е бил вписан в имотния регистър), съответно да е налице
възможност за последващи продажби с други лица. Втората, последваща сделка (между И. и
П.) е сключена по-малко от една година от предходната продажба. И обратно – ищцата е
доказала заплащането на сумата от 27 500 евро по покупко-продажбата, сключена за
процесното имущество между нея (като купувач) и И. (като продавач). Респ., тя има правата
по чл. 189, ал. 1 ЗЗД, тъй като никоя част от апартамента не е собственост на въззивника.
При преценката за добросъвестността на И. и П. следва да се има предвид още
съществуващата система на публичност на актовете с прехвърлително действие с
недвижими имоти (в този смисъл Решение 424/11 от 24.01.2012 г. по гр.д. 1872/2010 г. на
ВКС, ГК, IV г.о.). Въззиваемата се е доверила на предходно вписания публично акт за
собственост на въззивника и е заплатила цената по продажбата, т.е. тя следва да се приеме за
добросъвестна. Същото не може да се каже за И., понеже не се доказва реално плащане на
цената по прехвърлянето, с което е придобил апартамента от Б., титулът на праводателите
му не е бил вписан в Агенция по вписванията, а през призмата на удостоверението на СО на
л. 199 и договора на л. 200, очевидно този документ за собственост е бил неистински
(подправен).
Последните оплаквания в жалбата са свързани с твърдени процесуални
нарушения на СГС, каквито няма – че не били събрани писмени доказателства от
нотариланите дела за двете сделки при нотариусите Д. и П. и те не били разпитани като
свидетели. Доказателственото искане е отклонено и от САС в открито съдебно заседание,
тъй като такива нарушения не са налице. Крайно несериозно е да се счита, че документи
като удостоверения за данъчни оценки по ЗМДТ и кадастрални схеми за самостоятелни
обекти в сграда по ЗКИР имат отношение и значение досежно съдебното установяване
правото на собственост върху даден недвижим имот или разпит на нотариуси за сделки,
състояли се през 2017 г. и 2018 г. Поради това, те не са били необходими за предмета на
доказване по делото и правилно не са приобшени като доказателства в производството.
Ето защо, въззивната жалба е неоснователна. Атакуваното решение на СГС ще
следва да се потвърди изцяло с присъждане на съдебно-деловодни разноски по правилата на
чл. 78, ал. 3 и 6 ГПК - съобразно данните по делото, закона и исканията на процесуалните
представители на страните.
4
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от 22.07.2021 г. по гр.д. 8588/2018 г. на
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Р. Г. И. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на И. К. Т. и Т. Г. Т.
сумата от 1600 (хиляда и шестстотин) лв. разноски във втората инстанция (заплатено
адвокатско възнаграждение), а на Софийския апелативен съд да заплати на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК сумата от 2 705.70 (две хиляди седемстотин и пет лева и 0.70 ст.) лв.,
представляващи държавна такса и депозит за особен представител.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5