Производството е по чл.244 във връзка с чл.217 от ГПК. Постъпила е частна жалба от “Капитан Петко Войвода” АД гр.Кърджали, чрез неговия представител по пълномощие, против определение № 79 от 05.05.2005 г., постановено по ч.гр.д.№ 393/2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на договорна неустойка в размер на 10 143.91 лева. Счита, че атакуваното определение е незаконосъобразно и необосновано. Излагат се доводи за дължимост на уговорената договорна неустойка. Моли съда да отмени атакуваното определение в частта за отхвърлената договорна неустойка и да осъди длъжника да му заплати неустойка в размер на 10 143.91 лева, за периода на забава от 01.08.2004 г. до 18.04.2005 г. Съдът, като съобрази доказателствата по делото, прие за установено следното: С молба по чл.242, ал.1 от ГПК жалбоподателят – “Капитан Петко Войвода” АД гр. Кърджали, е поискал от районния съд, на основание чл.237, б.”з” от ГПК, да издаде изпълнителен лист против Сейдали Али Бекир, за сумата общо в размер на 17 857.91 лева, от която 7 714 лева – главница, по анекс от 04.02.2004 г. към договор от 06.01.2003 г. и 10 143.91 лева – договорна неустойка, съгласно т.9 от договора, в размер на 0.5%, за периода на забава от 01.08.2004 г. до 18.04.2005 г., както и деловодни разноски. С определение № 79 от 05.05.2005 г., постановено по ч.гр.д.№ 393/2005 г., Кърджалийският районен съд е осъдил Сейдали Али Бекир да заплати на “Капитан Петко Войвода” АД гр.Кърджали сумата в размер на 7 714 лева, представляваща уговорено задължение по Анекс към договор от 06.01.2003 г., като е отхвърлил молбата за разликата до пълния претендиран размер от 17 857.91 лева или за претендираната договорна неустойка. За да отхвърли молбата за издаване на изпълнителен лист за претендираната договорна неустойка в размер на 10 143.91 лева, съдът е приел, че такава не се дължи, поради недопустимост на уговарянето на компенсаторна неустойка за вреди от неизпълнение на парично задължение. Във връзка с гореизложеното, към молбата за издаване на изпълнителен лист на основание чл.237, б.”з” от ГПК, е приложен Анекс от 04.02.2004 г. към договор от 06.01.2003 г., съгласно т.2 на който при плащане на дължимата по договора сума след 31.07.2004 г. се дължи неустойката по т.9 от договора – 0.5% за всеки просрочен ден до окончателното издължаване. Представена е и справка за дължима неустойка по чл.9 от договор от 06.01.2003 г., изготвена от жалбоподателя “Капитан Петко Войвода” АД гр.Кърджали, съгласно която за периода от 01.08.2004 г. до 18.04.2005 г. се дължи неустойка в размер на 10 143.91 лева. Съгласно чл.237, б.”з” от ГПК, подлежат на принудително изпълнение спогодби и други договори с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за плащане на парични суми. Разпоредбата на чл. 243, ал.1 от ГПК предвижда, че по тази молба съдът проверява дали актът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа. В тази връзка представената справка за дължимата неустойка не представлява „спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите” по смисъла на чл.237, б.”з” от ГПК, доколкото е едностранен документ, изходящ единствено от молителя и не е с нотариално заверени подписи. Що се касае до представения Анекс от 04.02.2004 г. към договор от 06.01.2003 г., с нотариално заверени подписи, то същия е изпълнително основание по чл.237, б.”з” от ГПК относно съдържащото се в него задължение за плащане на сумата от 7 714 лева. Същият обаче не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа, в посочения размер – 10 143.91 лева. Това е така, тъй като т.2 от анекса удостоверява единствено задължение за неустойка, но не удостоверява нито нейния размер от 10 143.91 лева, нито периода за който се претендира. Впрочем, що се касае до това дължи се в случая неус‗ойка, в какъв размер и за кой период, то тези обстоятелства подлежат на проверка в друго производство, различно от това по издаване на изпълнителен лист, при което съдът проверява единствено дали актът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа. При това положение следва да се приеме, че представените - справка за дължима сума и анекс към договор от 06.01.2003 г., не са от кръга на актовете подлежащи на принудително изпълнение, визирани в чл.237, б.”з” от ГПК, относно претендираната неустойка, поради което и молбата за издаване на изпълнителен лист за неустойка в размер на 10 143.91 лева, за периода от 01.08.2004 г. до 18.04.2005 г., е неоснователна. Ето защо, като е отхвърлил молбата за издаване на изпълнителен лист за претендирата неустойка, макар и по съображения различни от гореизложените, първоинстанционния съд по съществото си е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 79 от 05.05.2005 г., постановено по ч.гр.д.№ 393/2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта, с която е отхвърлена молбата на Капитан Петко Войвода” АД гр.Кърджали за издаване на изпълнителен лист срещу Сейдали Али Бекир за договорна неустойка в размер на 10 143.91 лева. Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател : Членове : 1.
2.
|