Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС. Oбразувано e по касационна жалба на инж. Митко Бойков Младенов – директор на ДЛ – гр.Ардино, ул.”Републиканска” № 7, област Кърджали против Решение № 66/24.07.2006 година по НАХД № 75/2006 година по описа на Районен съд - Ардино, с което е отменено изцяло Наказателно постановление № 42 от 21.06.2006г. на директора на Държавно лесничейство - гр.Ардино. Посочва, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Безспорно се установявало с АУАН, че на 16.06.2006г. лицето било осъществило от обективна и субективна страна състава на чл.30 ал.2 т.1 от ЗРА, за което законосъобразно му било наложено наказание по чл.70 ал.1 от същия закон. Съдът неправилно приел, че нормата на чл.30 ал.2 т.1 от ЗРА не съдържа никаква забрана, въпреки че разпоредбата изрично оправомощавала министъра на замеделието и горите съгласувано с министъра на околната среда и водите да определя” временни забрани за стопански и/или любителски риболов във водни обекти по чл.3 ал.1 т.1 от ЗРА”. Подобна забрана била въведена със Заповед № РД 09 – 233/14.04.2006г. на министъра на земеделието и горите, приета като доказателство по делото. На следващо място съдът не отчел и обсъдил, че в обясненията си нарушителят сам посочил, че не е знаел, че забраната е до 16.06.2006г., което безспорно установявало административното нарушение. Не било вярно и твърдението в мотивите на решението, че посоченият вид риба – „распер” не вирее в р.Арда. В заключение посочва, че настоящият случай не се покривал с разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН – „маловажен случай”. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа касационната жалба, като посочва касационно основние – неправилност на съдебното решение поради необоснованост. Посочва доказателства, че посоченият вид риба – „распер” не вирее в р.Арда. Моли да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът по жалбата – Марко Георгиев Марков в съдебно заседание намира жалбата за неоснователна. Представя като доказателство служена бележка с изх.№ 866 от 19.09.2006г. издадена от Държавно лесничйество – Смолян, с което удостоверява, че няма издаден любителски риболовен билет за 2006г. Моли да се потвърди атакуваното решение. Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Кърджали дава заключение, че касационната жалба е основателна. Моли решението на районния съд да бъде отменено и да се потвърди наказателното постановление. Окръжният съд, като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявеното в жалбата касационно основание, констатира следното: На 16.06.2006г. Златко Методиев Карамфилов с ЕГН: **********, на длъжност горски стражар при държавно лесничейство гр.Ардино на основание чл.91 ал.2 от ЗРА и чл.36 от ЗАНН е съставил акт за установяване на админстративно нарушение № 42/16.06.2006г. на Марко Георгиев Марков от гр.Смолян, ул.”Полковник Серафимов” № 11 и ЕГН: **********, за това, че по река Арда, вилата на АПК „Стояново”, на 16.06.2006г. извършва любителски риболов с въдица през периода на забраната, като е уловил 4 броя „распер”, около 200 гр. Като свидетели на нарушението е посочен Вехби Садетин Емин с ЕГН: ********** от гр.Ардино, ул.”Изгрев” № 17. При проверката е задържана един брой въдица и 0, 200 кг. Риба „распер”. Въз основа на гореописания акт за установяване на административно нарушение е издадено наказателно постановление № 42 от 21.06.2006г. от директора на държавно лесничейство – гр.Ардино, с който на основание чл.70 ал.1 от ЗРА на нарушителя е наложена глоба в размер на 500 лева, като в полза на държавата са отнети вещите послужили за извършване на нарушението, съгласно чл.90 ал.1 от ЗРА – един брой въдица и 0, 200 кг.риба. Горното наказателно постановление е било обжалвано пред Районен съд – гр.Кърджали, който го е отменил изцяло. Горната фактическа обстановка се възприема въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите Вехби Садетин Емин и Златко Методиев Карамфилов, обясненията на жалбоподателя Марко Георгиев Марков, АУАН № 42/16.06.2006г.. и Наказателно постановление № 42 от 21.06.2006г. на директора на държавно лесничейство – гр.Ардино, Заповед № РД 09 – 233 от 14.04.2006г. на министъра на земеделието и горите, служебна бележка от Държавно лесничейство - Смолян. Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Безспорно въззивния съд няма правомощие да преценява правилността и целесъобразност на административния акт, а следи само за неговата законосъобразност. Доводът на Районен съд – г.Ардино, че административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неправилен. Цитираният текст дава оперативна самостоятелност на административния орган за преценка на обстоятелствата, като изцяло в неговите правомощия е да прецени дали да я приложи, като съдът няма право на преценка на това правомощие на административния орган. От друга страна разпоредбата на чл.30 ал.2 т.1 от ЗРА дейстивтелно няма забраняващхарактер, но същата оправомощава министъра на замеделието и горите да издава заповеди за забрана за улов на риба и водни организми за определен период. С оглед на това налице е нарушение на процесуалния закон и неправилно тълкуване на материалния закон, което обаче, не опорочава решението като краен резултат. Първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е доказал по безспорен начин извършеното нарушение на чл.30 ал.2 от ЗРА от страна на жалбоподателя Марко Георгиев Марков, като е посочил, че същият не е установил дали уловената риба е била от пролетно - размножаващите се видове и дали е извършен улов на риба в забранения период. Това заключение на Районен съд – Ардино е правилно. Цитираната разпоредба оправомощава министъра на замеделието и горите да установява временни забрани за риболов. В приложената по делото Заповед № РД 09 – 233 от 14.04.2006г. на министъра на земеделието и горите е посочено, че се забранява улова на риба и други водни организми в рибностопанските обекти и зони за пролетно – летни размножаващи се риби и водни организми от 02.05.2006г. до 16.06.2006г. В настоящия случай, в АУАН, както и в наказателното постановление, административният орган не е установил забраната за кои видове риба и водни организми се отнася, дали същите виреят в посочения обект, периода на тяхното размножаване, към момента на акта налице ли е била такава забрана, има ли в обекта видове риба или водни организми, чието ловене към момента на проверката е било разрешено. С оглед на изложеното съдът не може да установи дали действително лицето е нарушило разпоредбите на ЗРА, и по – специално разпоредбите на чл.30 ал.2 т.1 от ЗРА. С оглед на гореизложеното правилно Районен съд – гр.Ардино е приел, че административното нарушение не е доказано по безспорен начин. С оглед на изложеното следва да се посочи, че не е налице посоченото касационно основание – необоснованост на решението на Районен съд – гр.Ардино, като същото следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение. Аргументиран от всичко изложено, настоящият състав на Окръжен съд – гр.Кърджали, намира касационната жалба за неоснователна, а атакуваното решение за правилно и като такова същото следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 66/24.07.2006 година по НАХД № 75/2006 година по описа на Районен съд – Ардино.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове : 1.
2. |