Р Е
Ш Е
Н И Е
29.V.2019 Разград
Номер
Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен 9.ІV. 2019
съд
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В
публично заседание в състав:
Секретар:ДГ Председател
2018 гражданско
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
108
дело номер по описа на РОС за година
съобрази
следното:
Производство по чл.140 ГПК.
Образувано е по обективно кумулативно съединени искове, предявени от г-н К.И.Б. ***, в качеството й на едноличен собственик на
„Топлофикация София“ЕАД за дължими му се на осн.чл.49 ЗЗС обезщетения,
съответно:
- в размер на 146,00лв. за имуществени вреди, твърдени като намаляване в имотното състояние на ищеца, настъпило в резултат на
заплатена от него на 26.ІІІ.2017г. вноска по
ИД №20177860402316 по опис на ЧСИ М.Миладинов, образувано срещу
съпругата му Татяна Цветанова Божкова въз основа на изп.лист, издаден в полза
на „Топлофикация София“ЕАД, чийто едноличен собственик на капитала е ответната
Столична община.
- в размер на 7 000 000,00лв. за неимуществени вреди -емоционални и физически
страдания, които в перифраза ищецът
конкретизира по следния начин:
“претърпяно емоционално увреждане“ в резултат на създадена от ответника
„атмосфера на емоционален стрес“; “морално увреден, с нарушена чест и
достойнство вследствие създадената за него обективна необходимост да
понесе унижението и упреците на
съпругата си, за причинените й от него огромни материални вреди, включително и
нематериални -тъй като я компрометира пред ръководството на ведомството, в
което работи на ръководна длъжност-като е реална възможността да преклудира
бъдещото й израстване в служебно положение“; създадено в околните и в съпругата
му съмнение в искреността на действията му, в добросъвестността му, в
компетентността му; „тялото му отделяло продължително хормоните на стреса и
хроничните му заболявания се обостряли - -периодично или постоянно повишаване
на артериалното налягане и в стойностите на захарта при наличие на хронично
диагностициран диабет; хроничен главобол, безпричинна смяна на настроенията,
забавяне на съобразяването и изразяването, увеличаване на теглото, безсъние и
др.“.
Претендираните до обезщетяването им имуществени
и неимуществени вреди се твърдят като
претърпени лично от ищеца в резултат от
незаконосъобразно предприети действия и
бездействия на служители на ответната община, а
в частност и от кмета на СО , по
повод образуваните срещу съпругата му
заповедно и изпълнително производства в периода от 26.ІХ.2013г.(дата на
администриране на постъпило в СРС заявление за издаване на ЗИ по
чл.41 ГПК) до 23.ІV.2018г.(дата на заплатена по изп.д. вноска).
Действията, в резултат на които
ищецът твърди да е претърпял вредите, същият конкретизира по следния начин: оказан от служители, в частност
от кмета на СО корупционен натиск върху
магистрати и ЧСИ за издаване на „ официални документи с неистинско съдържание“, визирайки
постановените по грд №15670/2013 на
СРС Заповед за изпълнение
№../26.ІХ.2013г. и изп.лист от
29.VІ.2017г.
- прикриване на виновните и престъпни действия, извършени
от съдии от СРС по повод издадени по гр.д.№15670/2013г. по описа на СРС на
„Топлофикация София”ЕАД Заповед за
изпълнение №../26.ІХ.2013г. и изп.лист
от 29.VІ.2017г.. В тази връзка, в обстоятелствена част на
молбата си като факт, обосноваващ заявената по чл.49 ЗЗД защита, ищецът твърди
да е доказал престъпното поведение на магистратите и връзката им с
„Топлофикация София“ЕАД, както и с кмета на
ответната СО.
- прикриване на
виновните и престъпни действия, извършени от юрисконсултите на „Топлофикация
София”ЕАД по повод образуване на заповедното производство и издадения по същото
изп.лист, четири години след дата на постановената Заповед за изпълнение;
- съзнателно прикриване
на виновните и престъпни действия, извършени от ЧСИ Миладин Миладинов, рег.№786 на КЧСИ по образуваното му на производство изп.д.№20177860402163 и изразяващи се
конкретно в това, че същият: не е
администрирал подадена срещу действията му жалба ; не е уведомил надлежно
длъжника за образуваното срещу него изп. производство; предприел е принудително
изпълнение преди да е изпълнена
процедурата по доброволното изпълнение; проявил е категоричен стремеж по
събиране на неполагащи се в полза на
взискателя –„Топлофикация София“ЕАД блага, като последният се бил сдобил по
престъпен начин с изпълнителен лист.
- от виновните действия по
мълчаливия отказ на кмета на Столична
община да разгледа и уважи изпратената до нея молба от 22.ХІ.2017г. Към молбата се следва прилагане
на пощенска квитанция за изпращането й, но липсва индекс за входирането й,
респ. получаването й от адресата.
Тези действия на Кмета и
служителите на Столична община са въведени в
обстоятелствена част на молбата
като факти, обосноваващи заявената в петитум защита. На съда в този му
състав е служебно известно, че на производство пред РОС са образувани и
поредица от дела по искове на К.Б. ***, срещу „Топлофикация София“ЕАД, срещу
юрисконсулта на Топлофикация София“ЕАД и др.
В законоустановения и предоставен й
за това срок, ответната Столична община е депозирала отговор, с който:
- Оспорва допустимост на
исковете като твърди, че разглеждането им се следва по реда на ЗОДОВ от
съответен административен съд. Счита, че вменяваните му от ищеца действия и
бездействия, предпоставят властнически взаимоотношения.
- Оспорва исковете по основание; Оспорва
причинна връзка между заявени по иска вреди и повдигнатото срещу ищеца обвинение,
респ. с воденото срещу него наказателно производство; оспорва наличие на визираните в чл.49 ЗЗД предпоставки
за ангажиране на обективната му и безвиновна отговорност. Позовано на
обстоятелството, че действията по образуване на водените срещу бившата съпруга
на ищеца дела-заповедно и изпълнително,
са предприети от „Топлофикация София“ ЕАД, която е самостоятелен субект на търговското право,
различен от Столична община като едноличен собственик на капитала му, счита, че
не е пасивно материално правно легитимиран да отговаря по така предявените
искове.
- Оспорва исковете по размер. Твърди липса на доказателства относно вида и размера на претендираните от
ищеца вреди, както и за ангажиращите обективно отговорността й неправомерни
действия на нейни служители.
Не прави доказателствени
искания и не прилага писмени такива;
При редовност в призоваването ,
ищецът не се явява в насроченото по същество на иска му с.з. Чрез адв.Йорданов,
осъществяващ предоставената му по реда на чл.94 и сл ГПК правна помощ, ищецът
заявява, че поддържа исковете, както по основание, така и по размер.
При редовност в
призоваването, ответната Столична община не се явява и не изпраща свой
представител.
Съдът, след като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства съобразно чл.12 и
чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед наведените с исковата молба обстоятелства,
на които ищецът в петитум позовава защитата си и в отговор на направеното с
отговора на ответника възражение по допустимостта на производството, съдът намира, последното за неоснователно. Предявените в условия на обективно кумулативно съединяване
искове по чл.49
във вр. чл.45 ЗЗД са процесуално допустими. Действията, вменявани в отговорност на служителите на
ответната община не са свързани с осъществявана от тях административна дейност,
а се твърдят като осъществени при и по
повод водените срещу съпругата на ищеца дела - заповедно производство по грд
№15670/2013 по на СРС и изпълнително дело №20177860402163 по опис на ЧСИ М. Миладинов,
рег.№786СЧСИ и р-н на действие при СГС. Вредите се твърдят като понесени от
ищеца в резултат намеса на ответникови служители
в отношения от материалноправен и процесуален характер, в които участващите
страни(по
договор за доставка на топлинна енергия и предприетите процесуални способи за
реализиране отговорността по договора) са равнопоставени. Дали
деликта, вменяван в отговорност
на ответниковите служители е
осъществен и то при изпълнение на работа, възложена от ответната община по повод водените срещу съпругата на ищеца
дела, е въпрос по същество, касаещ основателността на иска и подлежащ на
доказване от ищеца.
Предявеният
иск е за ангажиране имуществената отговорност на ответника за
заплащане на обезщетение за вреди- имуществени и неимуществени , причинени от
действия и бездействия на лица- служители на ответника, на които той е възложил
извършването на работа и вредите са причинени при и по повод извършваната
работа. Въпреки, че в исковата си молба ищецът поддържа,че ответникът отговаря
като собственик на „топлофикация“ЕАД, правното основание на иска следва да се
търси в разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, доколкото ищецът твърди, че служители на
ответника прикриват други лица, извършващи престъпления, с което на ищеца са
причинени процесните вреди. От
твърденията му по иска се следва, че служителите на ответната община са
осъществили деликт чрез оказан
корупционен натиск върху магистрата по грд №15670/2013 на СРС, ползвали са
официални документи с невярно съдържание, визирайки издадените в заповедното
производство заповед за изпълнение и изп.лист
и с цел имущественото облагодетелстване на общината, са прикривали неправомерните
действия на ЧСИ М.Миладинов.
С дължимото по реда на чл.140 ГПК разпределяне
на докателствената тежест, съобразявайки,
че по отношение на ответната Столична община не се твърди да е страна по
договора за доставка на топлинна енергия и в образуваните срещу Т.Б. дела - гражданско
и изпълнително, съдът указа на ищеца, че дължи доказване на касателството й към тези отношения, каква е
пряката и непосредствена връзка между действията или бездействията на ответниковите
служители, в частност кмета на общината, и какви са настъпилите за него вреди, като се
посочи конкретно пряката и непосредствена връзка между всяко едно действие или
бездействие и твърдяната вреда. Доколкото, в иска нееднократно се подчертава,
че ответниковите служители са осъществили престъпления, указа на ищеца, че
дължи доказване на тези си твърдения с
прилагане на присъди и др. писмен доказателства за търсене, респ. реализиране
на наказателната им отговорност. Във
връзка с твърдените неимуществени вреди, съдът указа на ищеца, че дължи
доказването им с представяне на изготвена му за процесния период медицинска
документация или с поискана от него
съдебно-медицинска и психиатрична експертиза, която да освидетелства
състоянието му за претендирания по иска период, да установи вида, произхода и
тенденцията на заболяванията му. С
определението си по чл.140 ГПК, съдът
изрично разясни на ищеца, че
исковата му молба не е подкрепена с относими към предмета на спора доказателства.
Определението с така дадените му от съда указания е връчено лично на ищеца на
23.І.2019(вж.л.83).
Въпреки
дадените му от съда указания, същият не ангажира
доказателства, както за характера, вида и степента на претендираните до обезщетяването им вреди, така
и за обусловеността им от водените
срещу бившата му съпруга заповедно,
респ. изп. производства.
По повод молба за освобождаването му от такси и
разноски в настоящото производство, г-н К.Б. депозира медицинска документация и
решения на ТЕЛК, които в съвкупността си
установяват, че същият има следните
заболявания: високостепенна аортна /клапна/ стеноза; МИ-І-ІІст.Тр.И-Іст;
състояние след Ао клапно протезиране; ИБС; едноклонова коронарна болест. АХ-ІІІст;
хипертонично сърце СН-ІІІФК; захарен диабет – ІІ тип; диабетна полиневропатия и
макроангиопатия; варикозни вени на долните крайници с пигментация и
дермолопосклероза по изразена вляво. Въз основа на тези заболявания му е
призната инвалидност със степен на увреждане „ 96 % т.н.р. без чужда помощ“,
считано от 15.01.2016 г. за три години.
Въпреки, че
медицинската документация е депозирана от ищеца по повод инициираното от
него производство по чл.94 ГПК, съдът обсъди същата и
във връзка със заявените по иска
обстоятелства. В
съвкупността си, тази група доказателства дава основание да се приеме за
безспорно установено от фактическа страна, че
ищецът страда от няколко, хронични и трайни по характера си заболявания. Сами по себе си обаче, експертните
решения за трудоустрояването и инвалидизирането на ищеца не дават отговор на
значимите за изхода на делото и касаещи съставомерността на деликта по чл.49 ЗЗД въпроси- кога са получени търпените от ищеца заболявания, каква е първопричината
за получаването им и обясними ли са те с водените, срещу вече бившата му
съпруга производства. В случая не е
доказано, че тези заболявания, както и наличието на стрес и други негативни
преживявания на ищеца, са в пряка причинно-следствена връзка, с каквито и да
било действия или бездействия на служители на ответника. Не се ангажират доказателства, установяващи такава
връзка. Установява се тежко здравословно
състояние на ищеца, но не се установява същото да е причинено от деликтно
поведение на служители на СО, прикриващи противоправни и виновни действия на
съдии, ЧСИ и други служители на СО.
Между страните не се спори, а и от
приложените, и допуснати от съда доказателства се следва за установено, че производството
по изп.дело №20177860402163 по описа на
ЧСИ М.Миладинов с рег. №786 и р-н на действие при СГС е
образувано въз основа на изпълнителен лист от 29.VІ.2017 г., издаден по гр.д.
№15670/2013 г. по описа на Софийски районен съд . Страни по заповедното и изпълнителното производство са „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК:*********, съответно кредитор и
взискател и Татяна Цветкова Божкова,
ЕГН**********, – длъжник по договор за
доставка на топлинна енергия. По делото не се представиха, а и в приложената в цялост преписка по изп.д.№20177860402163 не установиха Доказателства, от които да
следва за установено от фактическа страна, че ответната Община, респ. нейни
служители имат касателство към образуваните срещу Т.Б. дела, както и към предприетите в
хода им действия по насочване на действия на принудително изпълнение.
Относно
практиката на ВКС за деликтната отговорност, трайно е тълкуването, че деликтът
накърнява благо - предмет на абсолютно субективно право, а когато деликтът е
причинен от бездействие, е необходимо задължението за действие да е уредено
изрично от нормативен акт. При възлагане на работа в хипотезата на чл. 49 ЗЗД е
необходимо лицето, на което е възложена работата да не е самостоятелно при
организацията и взимането на решения, за да възникне гаранционно-
обезпечителната отговорност на възложителя по чл. 49 ЗЗД.
Нормативната уредба, регламентираща контрола върху действията на съдии и частни
съдебни изпълнители(вж.ЗСВ, ЗЧСИ), не предвижда в задължение на служителите от Столична община
да контролират действията на съдии и частни съдебни изпълнители, за да
реализира отговорност за бездействие по чл. 49 ЗЗД. Столична община е доказано едноличен
собственик на "Топлофикация София" ЕАД, но работещите към търг.
дружество служители не са на нейно подчинение и тя не е техен работодател, респ. възложител, тъй като
дружеството е отделно юридическо лице, което самостоятелно организира работата
си и встъпва в облигационни отношения по повод доставката на топлинна услуга.
Трайна е практиката на ВКС, че собственикът на капитала не носи отговорност за
действията на търговското дружество. В исковата молба се твърди накърняване на относително право, доколкото
ищецът заявява да е собственик на имота, в който е доставена топлинната услуга
. По аргумент от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, в случай, че се касае за неизпълнение
на облигационно право по повод доставка на топлинна услуга, потребителят на
услугата може да претендира, както имуществени, така и неимуществени вреди,
но на договорно основание. А, принципът е, че договорната отговорност
изключва деликтната.
Несъстоятелни и неподкрепени
с доказателства са твърденията на ищеца, че служители на Столична Община са
прикривали престъпни действия на съдии от Софийски районен съд и съответно
незаконосъобразни действия на ЧСИ, пред който е висящо производството по
изп.д. №20177860402163. На първо място, по делото не се установяват по надлежен ред - чрез присъда или по реда на чл.124, ал.5 от ГПК да са извършени престъпления от посочените лица – съдии, ЧСИ и служители на
СО, за които служители на ответника да са знаели, но със свои действия или
бездействия да са прикривали.
Издаването
на ИЛ и започването на изпълнително производство въз основа на този ИЛ не
съставлява правонарушение, а не се установява при издаването му, както и при проведеното изпълнително производство да
са извършени престъпления, деликти или правонарушения. Освен това, срещу
издадения изпълнителен лист законодателят е предвидил ред за защита, който изключва оспорването му
като документ с невярно съдържание на основание чл. 193 ГПК или чл. 124, ал. 4 ГПК.
Съдът намира, че в случая не се
доказва да е осъществен от страна на
ответника фактическия състав, пораждащ отговорността му по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД,
включващ: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е
възложено извършване на някаква работа, и причиняване на вреда при или по повод
изпълнение на възложената работа.
По делото не е доказана и
изискуемата се за отговорността по чл.49 ЗЗД причинна
връзка между твърдения от ищеца вредоносен резултат с противоправно осъществен
от служители на Общината деликт. Ищецът
твърди, че във връзка с незаконосъобразно предприетите по отношение на нея
изпълнителни производства, в отношенията
с бившата му съпруга настъпил разрив,
обосноваващ настъпването на претендираните до обезщетение
неимуществени вреди - неприятна атмосфера и създаден емоционален стрес. Явно е,
че тези лични отношения между бивши съпрузи не са в причинно-следствена връзка
с действията на частния съдебен изпълнител, а още по-малко, с каквито и да било
действия или бездействия от страна на служители на Столична Община. А, съгласно
константната и задължителна съдебна практика (Постановление № 7/30.ХІІ.1959 г.
на Пленума на ВС РБ, т. 2 и Решение по гр.д. № 3026/2008г. на IV ГО ВКС и др.),
за разлика от вината, причинно-следствената връзка при деликта не се
предполага, а следва да се докаже, което по настоящото дело не е сторено.
По делото не е доказано и настъпването на имуществена вреда в
размер на 146,10 лв., както се твърди от ищеца, а още повече тя да е във връзка
с каквито и да било действия или бездействия на служители на Столична Община. Тази
сума се твърди от ищеца като заплатена
от него в изпълнение на вменените в отговорност на съпругата му вземания по
изп.д. №20177860402163.
Заплащането на тази сума, независимо
дали е била действително дължима, е
извършено с оглед личните им взаимоотношения и е въпрос на лично убеждение, и
преценка на ищеца, а не е в резултат на някакви действия или бездействия на
други лица. Служителите на Столична Община нямат законови правомощия,
изпълнението на които да рефлектират върху задължение, по отношение на което е
налице изпълнителен титул - нито то да възникне, нито да се погаси, нито нещо
друго.
В гражданския процес, недоказаните
факти се приемат за ненастъпили такива. Ето защо съдът приема, че като
недоказани по основание и размер предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля като неоснователни и
недоказани исковете, предявени от г-н К.И.Б.,ЕГН**********,
с адрес: *** за дължими му се на осн.чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД обезщетения,
съответно в размер на 146,10лв. за
имуществени вреди и в размер на 7 000 000,00лв. за
неимуществени вреди , търпени в периода
от 26.ІХ.2013г. до 23.ІV.2018г. в резултат от действия на длъжностни лица на ответника,
предприети във връзка с образуваните срещу бившата му съпруга- Т.Б. заповедно
производство по гр.д.№15670/2013г. по
описа на СРС и по ИД №20177860402163 по опис на ЧСИ М.Миладинов, рег.№786КЧСИ и р-н на действие при СГС.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решенето да се
връчи и на адв.Ю.Василев от АК-Разград.
Съдия:
ДГ