О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………./…..04.2023 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в закрито заседание, проведено на 07.04.2023 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
2972 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д.И.М., И.Д.М., С.С.М. и В.Д.М. срещу „П.“ ЕООД, Ангел
Генчев Ангелов, Майя Николаевна Левицкая и Руско Тодоров Д., с която е предявен иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително недействителен по отношение на
ищците на договор за замяна от 06.12.2019 г., обективиран в нотариален акт №
179, том III, рег. № 5485, дело № 510/2019 г. на нотариус Диана С. с рег. № 192
на НК, с който ответникът „П.“ ЕООД прехвърля на ответника Ангел Генчев
Ангелов, по време на брака му с ответницата Майя Николаевна Левицкая, правото
на собственост върху гараж № 1 с идентификатор № 10135.3516.181.6.15, находящ
се в жилищна сграда, завършена на етап „груб строеж“, с адрес: гр. Варна, ул.
„Паско Желев“ № 3, ет. 1, с площ от 17,97 кв.м, както и прилежащите му 1,1184 %
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
представляващо поземлен имот с идентификатор № 10135.3516.181, и учредява в
полза на четвъртия ответник Руско Тодоров Д. право на ползване върху същия
гараж.Веселин Ангелов Д., действащ чрез адв. Пенка Христова,
срещу Татяна Вячеславова Д..
С разпореждане № 13399/15.04.2020 г. производството е оставено без движение
с указания до ищците, вкл. да обосноват качеството си на кредитори по отношение
на „П.“ ЕООД, като индивидуализират вземането за връщане на отчуждения гараж в
полза на посочения ответник, в т.ч. като наведат твърдения за договора, с който
е прехвърлен имотът, и неговото разваляне.
В изпълнение на разпореждането с молба от 26.05.2020 г. ищците са уточнили,
че са кредитори на „П.“ ЕООД за връщане на основание чл. 55 ЗЗД на прехвърления
гараж в тяхна полза с договор от 05.06.2019 г., развалянето на който договор е
предмет на т.д. № 2116/2019 г. по описа на ВОС. Затова и с влязло в сила
определение № 6720/27.05.2020 г. производството по делото е спряно, на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване на т.д. № 2116/2019 г. на
ВОС.
Последното е приключило с влязло в сила решение, с което е развален
договорът от 05.06.2019 г. и с определение № 260068/06.03.2023 г. настоящото
производство е възобновено и оставено без движение с указания до ищците да
уточнят кога е възникнало вземането им към ответника „П.“ ЕООД, с което
обосновават легитимацията си на негови кредитори – преди или след договора за
замяна от 06.12.2019 г., и в съответствие с тези уточнения да посочат на коя
хипотеза на чл. 135 ЗЗД се позовават – ал. 1 или ал. 3, като в последния случай
наведат твърдения относно предназначението на договора за замяна като елемент
от фактическия състав на чл. 135, ал. 3 ЗЗД.
С уточнителна молба от 15.03.2023 г. ищците са заявили, че вземането им към
„П.“ ЕООД е възникнало преди оспорения договор за замяна, а именно на
05.06.2019 г., когато е сключен разваленият договор. Посочили са още, че искът
с правна квалификация чл. 135, ал. 1 ЗЗД е главен, а искът с правна
квалификация чл. 135, ал. 3 ЗЗД – евентуален. В молбата се съдържат и
твърдения, че в договора от 05.06.2019
г. е предвидено правото им да развалят договора при неизпълнение на насрещната
страна, както и да претендират неустойка за неизпълнение.
С последващо разпореждане № 260087/21.03.2023
г. производството по делото отново е оставено без движение със следните
указания до ищците: 1.) да посочат ясно и недвусмислено кое е вземането им спрямо
ответника „П.“ ЕООД, което ги легитимира като негови кредитори – вземането за
връщане на прехвърления гараж № 1 по разваления с влязло в сила на 02.02.2023
г. решение по т.д. № 2116/2019 г. на ВОС договор от 05.06.2019 г., обективиран
в нотариален акт № 158, том 2, рег. № 4469, дело 229/2019 г. на нотариус
Светлана Димова с рег. № 363 на НК, или вземането за неустойка за неизпълнение
в размер на 350 000 лв., предвидено в същия договор; 2.) в съответствие с
уточненията по т. 1 да уточнят кога е възникнало вземането им към ответника „П.“
ЕООД – преди или след договора за замяна от 06.12.2019 г., като съобразят, че
съдебното решение по т.д. № 2116/2019 г. на ВОС, с което е развален договорът
от 05.06.2019 г., е влязло в сила на 02.02.2023 г., респ. че шестмесечният срок
за изпълнение на задълженията на „П.“ ЕООД по договора от 05.06.2019 г. е
изтекъл на 05.12.2019 г.; 3.) да посочат на коя хипотеза на чл. 135 ЗЗД се
позовават – чл. 135, ал. 1 ЗЗД (в която хипотеза вземането им е възникнало
преди оспорения договор за замяна от 06.12.2019 г.) или чл. 135, ал. 3 ЗЗД (в
която хипотеза вземането им е възникнало след 06.12.2019 г.); 4.) в случай че
се позовават на разпоредбата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД (тоест твърдят, че вземането
им е възникнало след оспорения договор за замяна от 06.12.2019 г.), да наведат твърдения
относно предназначението на договора за замяна; 5.) да посочат ясно и
недвусмислено колко иска предявяват – един или няколко, като в последния случай
формулират надлежен петитум по всеки иск; 6.) да представят препис от
уточнителната молба според броя на ответниците.
С уточнителна
молба от 28.03.2023 г. ищците поясняват, че вземането им е за връщане на
прехвърления гараж № 1 с договора от 05.06.2019 г., който е развален.
Едновременно твърдят, че това вземане е възникнало при сключване на договора на
05.06.2019 г., както и че за уговорения срок за изпълнение на насрещните
задължения на „П.“ ЕООД ищците са негови кредитори за непарично вземане за цялостно
и качествено строителство (което задължение не е изпълнено и е довело в крайна
сметка до развалянето на договора). Отново заявяват бланкетно, че предявяват
главен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД и евентуален иск по чл. 135, ал. 3 ЗЗД и
формулират петитум по всеки от тях.
Съдът намира,
че с посочената уточнителна молба не са изпълнени в пълнота дадените на
страната указания по редовността на исковата молба.
На първо
място е налице неяснота относно вземането на ищците спрямо ответника „П.“ ЕООД,
което ги легитимира като негови кредитори. В различните уточнителни молби
страната сочи различни вземания, като всяко от тях възниква по различно време
спрямо оспорения договор за замяна от 06.12.2019 г.
Действително,
вземането на ищците не е предмет на предявения иск и няма изискване то да бъде
ликвидно и изискуемо. Същото обаче обуславя материалноправната легитимация на
страната, поради което в обстоятелствената част на исковата молба следва да
бъдат наведени ясни и непротиворечиви твърдения относно това кое точно е
вземането, от което произтича качеството „кредитор“ на ищеца, и кога е
възникнало то. Признаването или отричането на това именно вземане
рефлектира върху преценката дали ищецът действително има качество на кредитор с
права по чл.135 ЗЗД, респективно върху основателността на предявения иск. С
оглед на тази връзка на преюдициалност е спряно и производството по настоящото
дело до приключване на т.д. № 2116/2019 г. на ВОС.
Вземането за
връщане на прехвърления гараж № 1, на което ищците се позовават във всички
уточнителни молби, възниква на 02.02.2023 г., когато е влязло в сила решението
по въпросното т.д. № 2116/2019 г. на ВОС за развалянето на договора от
05.06.2019 г., а не със сключването на последния. Затова и ако се приеме, че
именно това е релевантното вземане, то същото възниква след оспорения договор
от 06.12.2019 г., а не преди него. Така искът е с правно основание чл. 135, ал.
3 ЗЗД, която хипотеза изисква оспорената сделка да е била предназначена от
длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора. Ищците обаче
изобщо не са навели твърдения относно подобно предназначението на договора за
замяна въпреки двукратно дадените им указанията в тази насока.
Неяснотата
относно вземането на ищците и противоречивите твърдения във връзка с момента на
възникването му прави невъзможна преценката за квалификацията на иска по чл.
135, ал. 1 или чл. 135, ал. 3 ЗЗД, което пък от своя страна влече неяснота
относно правнорелевантните факти, за които във всички случаи следва да бъдат
изложени конкретни твърдения от ищцовата страна. Такива в случая липсват.
Липсва и
конкретно посочване на правната норма, на която страната се позовава, което да
съответства на наведените твърдения. Бланкетното посочване на основанието на
иска не изпълнява дадените съдебни указания. Вярно е, че страната не е длъжна
да сочи правата квалификация на предявения иск, но указанията в тази връзка са
дадени именно поради противоречивите твърдения и с цел улеснението на страната
за тяхното отстраняване, при съобразяване с обстоятелството, че тя се
представлява по делото от адвокат.
Въпреки
неколкократните указания обаче ищцовата страна така и не е отстранила
допуснатите нередовности на исковата молба и понастоящем не е ясно кое е
вземането, което легитимира ищците като кредитори. Неясни са и твърденията,
относими към всеки от предявените искове – главен и евентуален, вкл. причината
за това обективно съединяване.
Отделно от
горното, не са представени и преписи от последната уточнителна молба за
връчване на ответниците.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че производството по делото следва да бъде прекратено, на
основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2972/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, 51-ви
състав, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба през Окръжен съд - Варна в
едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищците чрез адв. Б.Д.-П..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: