Решение по дело №1374/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/.

Образувано е по жалба, подадена от О.С. с ЛНЧ-**********, гражданин на У. с предоставена по см.на чл.39, ал.1, т.1 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/ временна закрила в Р.България, лично и като законен представител на малолетната З.О.С. с ЛНЧ-**********, заявена чрез пълномощника и съдебен адресат адв.П.Ж. от САК с посочен адрес за призоваване в гр.София, ул.Узунджовска № 1, ет.3, БХК-бежанци против Заповед № ЗСПД/Д-А-С/737/03.07.2023г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“-С., с която е постановен отказ за отпускане на еднократна помощ за ученик, записан в първи клас.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Наведено е твърдение за нарушаване на разпоредбите на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Иска се отмяна на отказа и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението.

Ответникът по жалбата – директорът на ДСП – С., оспорва нейната основателност в писмено становище по делото и иска тя да бъде отхвърлена. Посочено е, че не са налице условията по чл.3, т.5 от ЗСПД, вр.чл.10а от ЗСПД, тъй като право на семейни помощи за деца имат семействата на чужди граждани, които за постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, в случай, че получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или международен договор, по който България е страна. Навежда се, че в конкретния случай жалбоподателят няма постоянно пребиваване в страната, а има предоставена временна закрила.

В съдебно заседание жалбата се поддържа на наведените основания. Твърди се колизия с Конвенцията за защита правата на детето и Директива 2001/55/ЕО от 20.07.2001г.. Посочва се, че Законът за убежището и бежанците е специален по отношение ЗСПД, поради което и съгласно чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ на лицата, на които е предоставена временна закрила, законодателят е предвидил, че имат право на социално подпомагане, като липсват ограничения относно правото и битовите социални подпомагания.

Представителят на Дирекция „Социално подпомагане“-С. в о.с.з. поддържа изложеното в писменото становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваната заповед. Счита, че разпоредбата на чл.3,т.5 от ЗСПД е правилно приложен и помощ за първокласник не може да бъде отпусната, тъй като такава се допуска за чуждестранни граждани, които постоянно пребивават на територията на страната, а в случая жалбоподателя няма постоянно пребиваване, е със статут на временна закрила.

Административен съд – Бургас, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Пред Директора на Дирекция ”Социално подпомагане“ – гр.С. е било образувано административно производство, повод за което е била подадена от жалбоподателя О.С. заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-А-С/737/29.06.2023г., с което заявителя, в качеството си на майка и законен представител на малолетната З.О.С. с ЛНЧ-********** е претендирала заплащане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД.

От представената Регистрационна карта/л.8 по дело/ се установява, че на чужденец заявителят О.С. е гражданин на У. с предоставена временна закрила по чл.39 от ЗУБ.

Не е спорно по делото, а се установява и от представеното удостоверение/л.7 по дело/, че З.О.С. с ЛНЧ-********** е дете на заявителя и е записана за първи път в първи клас в СУ „Н.Й.Вапцаров“-гр.Приморско за учебната 2023/2024г..

Въз основа на така подаденото заявление-декларация, е издадена оспорената в настоящото производството Заповед № ЗСПД/Д-А-С/737/03.07.2023г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“-С., с която е постановен отказ за отпускане на еднократна помощ за ученик, записан в първи клас, с която на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПД, във връзка с чл. 10а, ал. 1 и ал. 6 от ЗСПД, на С. е отказана исканата помощ. Видно от изложените в заповедта кратки мотиви „Семейство Стародимови е с предоставена временна закрила. Не отговарят на условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, вр.чл.10а ЗСПД – Право на семейни помощи за деца: имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.“

При така установените факти, Административен съд – Бургас направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество жалбата е изцяло основателна, по следните съображения:

В настоящия случай компетентността на издателя на оспорената заповед произтича от закона. Съобразно чл. 10, ал. 4 от ЗСПД във връзка с чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за отпускането им се извършва със заповед на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. Процесният административен акт е издаден именно от директора на ДСП-С. и в рамките на предоставените му правомощия.

При издаването на заповедта е спазена изискуемата от закона форма, като изложените фактически и правни основания позволяват проверка на материалната й законосъобразност. Не се констатират нарушения на административнопроизводствените правила.

Между страните не се формира спор от фактическа страна. Спорът е концентриран около материалната законосъобразност на акта и съответствието му с целта на закона и по-конкретно налице ли са основания за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за детето З.О.С..

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Според чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл.51, ал.1 от КРБ е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане, съгласно чл. 26, ал. 2 КРБ чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

В конкретния случай жалбоподателя С. е с предоставена временна закрила на осн. чл.39, ал.1, т.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Този закон урежда условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения, като в чл. 39, ал. 1, т. 4 от същия изрично е предвидено, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.

В същото време разпоредбата на чл. 3 ЗСПД определя кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Съобразно установеното от фактическа страна жалбоподателя, бидейки чужденец в предоставена временна закрила, не попада в някоя от предвидените в чл.3 ЗСПД хипотези.

Тук следва да се отбележи, че последната редакция на чл. 3 от ЗСПД е публикувана в ДВ, бр. 69 от 2004 г., а правото на социално подпомагане по чл.39, ал. 1, т. 4 ЗУБ на чужденците с предоставена временна закрила е въведено през 2007г./ДВ, бр. 52 от 2007г., изм.ДВ, бр.32/2022г., в сила от 26.04.2022 г./. Ето защо следва да се приложи правилото Lex posterior derogat legi priori /по-новият закон отменя по-стария/, тъй като в правния мир не могат да съществуват две правни норми, които да уреждат едно и също обществено отношение по различен начин.

На следващо место основателно е и възражението, залегнало в жалбата за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради противоречие с Конвенцията на ООН за правата на детето и Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001г. по следните съображения: С чл. 27, т. 1 от Конвенцията за правата на детето /ратифицирана с решение на Великото народно събрание, в сила за Р.България от 03.07.1991г./ е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в т. 3 от с.чл. - че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Ето защо следва пряко приложение на Конвенцията на ООН за правата на детето обхващата правото на образование и като социално право.

По-нататък действително с оглед на водещата се война в У. Европейският съвет активира за пръв път Директивата за временна закрила на бежанци, с което се даде възможност на украинците, които влизат на територията на страните членки на ЕС, да получат незабавна помощ. В рамките на тази помощ е включена и възможността за получаване на социално подпомагане, но това подпомагане, в съответствие с възможността, дадена от чл. 29, параграф 2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Установява се и противоречие с Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, която предвижда в чл. 13, т. 2, че държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от "Социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила. Действително такива разпоредби в българското законодателство се съдържат именно в ЗСПД. В същото време § 76. от ДР на ЗУБ посочва, че Закона за убежището и бежанците въвежда изискванията на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила и изискванията на Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (OB, L 180/96 от 29 юни 2013 г.), като административният орган, издал процесната заповед, е бил длъжен да ги съобрази при постановяване на обжалвания акт.

При това положение, постановяването на отказ за изплащане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, с аргумент, че семейството е с предоставена временна закрила и не представлява семейство на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такава помощ е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Р.България е страна, е в явно несъответствие с горепосочените норми и в противоречие с целта на закона.

Тези съображения обосновават крайния извод на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което обжалваната заповед следва да бъде отменена. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото следва да бъде изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-А-С/737/29.06.2023г., подадено от О.С. с ЛНЧ-********** притежаващ регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № *********, издадена от Държавна агенция за бежанците към МС, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете З.О.С. с ЛНЧ-**********, при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Произнасяне досежно разноските по делото не следва, доколкото искане в тази насока не е отправено.

Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 6, изр. последно от ЗСПД, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-А-С/737/03.07.2023г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“-С., с която е отказано отпускане на еднократна месечна помощ за ученик по чл. 10а, ал. 1 от Закона за социални помощи за деца по заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-А-С/737/29.06.2023г., подадено от О.С. с ЛНЧ-********** притежаващ регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № *********, издадена от Държавна агенция за бежанците към МС, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете З.О.С. с ЛНЧ-**********.

ВРЪЩА преписката на Дирекция “Социално подпомагане” - гр.С., за ново произнасяне в едномесечен срок от получаване на решението.

Решението е окончателно.

	Съдия: