Определение по дело №3048/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 244
Дата: 19 януари 2022 г. (в сила от 19 януари 2022 г.)
Съдия: Радостин Георгиев Петров
Дело: 20213100503048
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 244
гр. Варна, 19.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова

Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно частно
гражданско дело № 20213100503048 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 45404/18.11.2021г. на ВРС, подадена от Ж. Т. Р.,
чрез пълномощник адв. П.Н., срещу определение № 7188/05.11.2021 г., с което е прекратено
производството по гр.д. № 7369/2021г. по описа на ВРС, поради недопустимост на
предявения установителен иск.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно, поддържайки, че за
Ж. Т. Р. е налице правен интерес от търсена защита спрямо "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ"
АД. Излага, че договорът за поръчителство е сключен между длъжника и гаранта, а не както
е предвидено в ЗЗД, поради което не може да се приеме, че "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД има право да претендира вземания от ищцата. Сочи, че именно ответникът "ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД е изпратил молба до работодателя на ищцата, в която е
посочил, че тя има задължение към него в размер на 2049 лева. На следващо място излага,
че ищцата е потребител, поради което съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договорите.
Ответникът "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, е подал писмен отговор, с който
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Частната жалба е подадена в срок от оправомощено за това лице и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:
Производството по гр.д. № 7369/2021г. по описа на ВРС е образувано по предявен
иск от Ж. Т. Р., ЕГН ********** от гр. Варна, срещу "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД,
ЕИК ********* със седалище гр. София, с правно основание чл.124 ГПК за приемане за
1
установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи изпълнение на вземане в
размер на сумата от 651.15 лева, представляваща сбор от вноски за възнаграждение за
поръчителство, дължимо на основание договор за предоставяне на поръчителство №
3829878/18.05.2020г., сключен между ищцата и "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
********* за обезпечение вземанията на ответника по сключен с ищцата договор за паричен
заем № 3829878/18.05.2020г., поради нищожност на клаузата на чл. 4 от последния. Ищцата
твърди, че на 18.05.2020г. сключила с ответника договор за паричен заем, по който получила
сумата от 1250 лева срещу задължение за връщането в срок до 30 седмици, на 15 равни
двуседмични вноски, всяка от 92.59 лева, при фиксиран лихвен процент от 35% и ГПР
40.40%. Съгласно чл. 4 от договора, поела задължение в срок до три дни от датата на
сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения - две
физически лица - поръчители, всяко от които да отговоря на определени изисквания или
одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки. В
изпълнение на това задължение на 18.05.2020г. ищцата е сключила договор за предоставяне
на поръчителство с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, което поело задължение да
сключи с ответника договор за поръчителство. В чл.3 от договора за предоставяне на
поръчителство било уговорено, че ищцата дължи възнаграждение в размер на 651.15 лева,
разсрочено на вноски всяка в размер на 43.41лева дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски по договора за паричен заем. Обосновава правния си интерес от
търсената защита с факта, че дължимото се възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство, било включено в погасителния план към договора за кредит като част от
дължимата погасителна вноска. Твърди, че по отношение на договора за кредит приложение
намира ЗПК. Позовава се на нищожност на договорната клауза на чл.4, като противоречаща
на чл.10а, ал.1 и чл.16 ЗПК, тъй като вменява задължение за обезпечаване на отпуснат вече
кредит. Твърди нищожност поради противоречие със закона на клаузата на чл.3 от договора
за предоставяне на поръчителство, тъй като по естеството си тези услуги били свързани с
усвояване и управление на кредита. Твърди, че чрез сключване на договора се постига
заобикаляне забраната на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото печалбата на поръчителя се разпределя
в полза на едноличния собственик на капитала на това дружество, който в случая е
ответникът. Предвид нищожността на клаузата за предоставяне на поръчителство, счита, че
уговореното възнаграждение по договора за поръчителство се явява недължимо. Искането е
за уважаване исковата претенция и присъждане на разноски.
С писмен отговор ответникът "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД изразява становище
за недопустимост, евентуално неоснователност на иска. Излага, че искът е недопустим, тъй
като задълженията по договора за заем са преминали в полза на "ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД.
С обжалваното определение ВРС е приел, че искът е недопустим, т.к. ответникът не е
носител на вземането, предмет на установителния иск.
Безспорно наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за
съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно както при подаването на
2
исковата молба, така и в хода на процеса до неговото приключване. По силата на
диспозитивното начало в гражданския процес ищецът сам може да определи обема и
интензивността на търсената защита. Установителният иск съществува като правна
възможност за всеки, който има интерес от него, но правният интерес от предявяването му е
винаги конкретен и се преценява според твърденията на ищеца относно спорните
отношения между него и ответника и в зависимост от тези твърдения съдът определя
съществува ли правен спор, кои са надлежните страни по него и съществува ли за ищеца
правен интерес от търсената защита.
В разглежданият случай ищцата навежда твърдения, че е сключила с ответника
договор за паричен заем, а с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД договор за предоставяне
на поръчителство. С разпореждане № 5733/28.05.2021г. РС-Варна е указал на ищцата да
обоснове правен интерес от отричането съществуването на вземането спрямо ответника. В
уточняващата молба вх. №14043/14.06.2021г. ищцата излага, че за нея е налице правен
интерес от отричане съществуването на вземането за поръчителство спрямо ответника, т.к.
той го претендира от нея на основание договор за поръчителство от 18.05.2020г., като дори
го включва и в погасителния план към договора за заем.
Въззивният съд намира, че за ищцата не е налице правен интерес от установяване
само спрямо ответника "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, че тя не му дължи изпълнение на
вземане в размер на сумата от 651.15 лева, представляваща сбор от вноски за
възнаграждение за поръчителство, дължимо на основание чл.3 от договор за предоставяне
на поръчителство № 3829878/18.05.2020г., сключен между ищцата и "ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Ответникът "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД не е титуляр на
вземането от 651.15 лева, а то се дължи в полза на "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
поради което съществуването на вземането следва да се отрече и спрямо последното
дружество. Обстоятелството, че сумата от 651.15 лева е включена в погасителния план по
договора за паричен заем, също не обуславя допустимост на иска. Сумата от 651.15 лева е
включена в погасителния план по силата на чл.3, ал.3 от договор за предоставяне на
поръчителство № 3829878/18.05.2020г., като ответникът е овластен да приема вместо
поръчителя доброволно изпълнение на задължения. Обстоятелството, че ищцата има
качеството на потребител е неотносимо към предмета на въззивното производство.
От гореизложеното съдът счита, че обосновано се извежда извода за
несъществуването за ищцата на правен интерес от предявения установителен иск само
спрямо "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. По така изложените съображения настоящият
състав намира, че обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 7188/05.11.2021 г., постановено по гр.д. №
7369/2021г. по описа на ВРС.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4