О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №
867
11.11.2022
г., гр.Хасково
Административен
съд – Хасково, в закрито заседание на единадесети ноември през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
като разгледа докладваното от съдия
А.Митрушева
адм. дело № 1040 по описа на съда за 2022 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 256 от АПК.
Образувано
е по искова молба, депозирана от П.Т.З. ***, с искане да бъде отменено
неоснователно бездействие на Общински съвет – Димитровград, като общинският
съвет бъде осъден да изпълни задължението си по чл. 195, ал. 2 от АПК, като
издаде административен акт за служебно уреждане на правните последици от
отменената с Решение № 291/29.06.2020 г. по адм.дело № 32/2020 г. на Административен
съд – Хасково, в сила от 18.03.2021 г., разпоредба на чл. 21 от Наредба № 12 за
определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград.
Ищецът
твърди, че съгласно определения размер на Данък недвижими имоти (ДНИ) от 1,5 до
2,0 промила по чл. 21 от Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци
на територията на община Димитровград, заплатил за собствените си три имота:
дворно място в *
– партиден № 01, апартамент в Димитровград - № 02 и къща с двор в * -
№ 06, ДНИ за периода 2018 г. – 2020 г. и лихви за забава в общ размер от 123,99
лева. По Протест на ОП - Хасково и негово обжалване, размерът на ДНИ по чл. 21
от Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци на територията на
община Димитровград, бил отменен с Решение № 291/29.6.2020 г. по адм.д.№ 32/2020
г. на AC -Хасково, потвърдено изцяло с Решение № 3245/11.3.2021 г. по адм.дело №
10129/2020 г. на ВАС, обнародвано по реда на чл. 194 от АПК на сайта на ОбС - Димитровград
и влязло в сила на 18.03.2021 г.
Съгласно
чл. 195, ал. 2 от АПК, ОбС - Димитровград следвало в тримесечен срок, считано
от 19.03.2021 г. до 18.06.2021 г., да уреди служебно правните последици от
отменената по съдебен ред разпоредба на чл. 21 от Наредба № 12, но ответникът
не изпълнил това си законово задължение и формирал процесното бездействие. С т.
4 от Молба рег. инд.: ОбС-07-83/29.03.2021г. до ОбС – Димитровград ищецът
поискал ответника да издаде акт за служебно уреждане на правните последици и да
му репарира преките и непосредствени вреди в общ размер от 123,99 лева,
причинени му вследствие от действието на отменената с влязло в сила съдебно
решение разпоредба на чл. 21 от Наредба № 12, но ответникът не изпълнил
задълженията си.
В
тази връзка ищецът намира, че на основание чл. 256 от АПК, порочното и
неоснователно бездействие на ответника е несъвместимо с принципите на правовата
държава, поради което следва да бъде отменено от съда и да се даде на ответника
срок за изпълнение.
Ищецът
твърди още, че нямало друга правна възможност за обезвреда на нанесената му
имуществена вреда от 123,99 лева, причинена му по време на действието на
отменената от съда разпоредба на чл. 21, тъй като исковата му молба за
обезвреда, предявена по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. чл. 204, ал. 1
от АПК, била отхвърлена с Решение № 83/09.02.2022 г. по адм.дело № 761/2021 г.
на Административен съд - Хасково, потвърдено с Решение № 6057/20.06.2022 г. по
адм.дело № 2418 по описа за 2022 г. на ВАС.
Ищецът
отбелязва още, че съгласно ТР № 2/27.06.2016 г. по тълк.дело № 2/2015г. на ВАС,
ОСС от Първа и Втора колегия, обезвредата от отменен подзаконов нормативен акт
се реализира само по реда на чл. 195, ал. 2 от АПК, поради което процесното
бездействие от ответника било вредно и недопустимо от правния мир. В тази
връзка цитира практика на ВАС.
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени неоснователното бездействие и
осъди Общински съвет – Димитровград да изпълни задължението си по чл. 195, ал.
2 от АПК, като издаде административен акт за служебно уреждане на правните
последици от отменената с Решение № 291/29.06.2020 г. по адм.дело № 32/2020 г.
на Административен съд – Хасково, в сила от 18.03.2021 г., разпоредба на чл. 21
от Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци на територията на
Община Димитровград, като по усмотрение на съда определи на ответника срок за
изпълнение, както и да му присъди сторените деловодни разноски.
В
депозирано по делото от Председателя на Общински съвет – Димитровград писмено
становище, придружаващо административната преписка, се посочва, че предявеният
иск е недопустим, евентуално неоснователен. В тази връзка са изложени доводи,
че за Общински съвет - Димитровград не е било налице задължение по чл. 195, ал.
2 от АПК, предвид че предпоставка за
прилагане на разпоредбата било само прогласяване нищожността на
подзаконов нормативен акт или неговата отмяна като унищожаем, а в случая същият
бил отменен като незаконосъобразен – хипотеза, непопадаща в приложното поле на
цитираната разпоредба. Претендират се разноски, а в случай на уважаване на
исковата претенция, при условията на евентуалност, се прави възражение за
прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар и се моли същият да бъде намален до посочения
в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален
размер, като се излагат доводи, че е допустимо да бъде определен и в размер под
този минимум.
Като
взе предвид становищата на страните и представените по делото писмени
доказателства, съдът намери, че подадената от П.Т.З. искова молба, във връзка с
която е образувано настоящото производство, е процесуално недопустима по
следните съображения:
С
Решение № 291/29.06.2020г., постановено по адм. д. № 32/2020 г. по описа на
Административен съд – Хасково, влязло в законна сила на 11.03.2021 г., по протест
на Окръжна прокуратура - Хасково, към което оспорване на основание чл. 189, ал.
2 от АПК е присъединен и П.Т.З. ***, е отменен чл. 21 от Наредба № 12 за
определяне размера на местните данъци и такси на територията на Община
Димитровград. Решението е оставено в сила с Решение № 3245/11.03.2021 г.,
постановено по адм.д. № 10129/2020 г. по описа на ВАС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от
подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като
унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три
месеца от влизането в сила на съдебното решение. Предметното съдържание на
понятието „правни последици“ е разтълкувано в Тълкувателно решение № 2 от
27.06.2016г. на ВАС по т.д. № 2/2015
г.,
в което е прието, че това понятие включва преценка за валидността на
правоотношенията, възникнали в периода от приемането до отмяната на
подзаконовия нормативен акт, респективно обявяването му за нищожен; преценка за
правата, придобити, изменени или погасени въз основа на него и преценка на
обезщетението (на
имуществени и неимуществени вреди)
за нарушени права от прилагането му.
По
силата на чл. 256, ал. 1 от АПК (в приложимата редакция ДВ, бр. 77 от 2018 г.,
в сила от 01.01.2019 г.), бездействието на административния орган по
задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно,
като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните
административни актове. В чл. 256, ал. 2 от АПК е уредено оспорването при
неизвършване на фактически действия, които административният орган е длъжен да
извърши по силата на закона, в 14-дневен срок от подаване на искане до органа
за извършването му.
Един
административен акт (индивидуален, общ или подзаконов) бива недействителен,
когато е засегнат от някакъв порок, тоест,
когато е нарушено някое от изискванията
за законност на административните актове, посочени в чл. 146, т. 1 - т. 5 от АПК. Недействителността бива два вида - нищожност и унищожаемост.
Нищожният
акт изначално не поражда целените от автора му правни последици, поради което
няма нужда да се отменя. При наличие на нищожност тя се прогласява, респективно
обявява. Унищожаемият акт привидно отговаря на всички условия, предвидени в
закона и произвежда очакваните правни последици, но при издаването му е
допуснато едно или повече от нарушения, представляващи основания по чл. 146, т. 1 - т. 5 от АПК, което може да
доведе до отмяната му по надлежния ред. За преценка дали порокът, от който актът
страда, води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали
нарушеното законово изискване е
съществено, в който случай актът следва да бъде отменен като унищожаем, или
особено съществено, в който случай актът следва да Общински съвет -
Димитровград, според които следва да се разграничават унищожаемите и
незаконосъобразните административните актове и съответно, че исковата молба е
недопустима поради липса на обявен за нищожен или отменен като унищожаем ПНА.
Напротив - отмяната на един акт като незаконосъобразен означава, че същият е
унищожаем, поради нарушение на някое от петте изисквания, визирани в чл. 146 от АПК. Предвид това отмяната на подзаконов
административен акт в неговата цялост или отделни негови разпоредби поражда
задължение за издателя му да уреди правните последици, възникнали от действието
на отменения акт, респективно негови разпоредби (ако ПНА не е отменен в
неговата цялост). Предвид това, административният орган е длъжен в законово регламентирания
в чл. 195, ал. 2 от АПК тримесечен срок
служебно да се произнесе и уреди същите. Произнасянето на административния
орган обаче се осъществява с изрично волеизявление, тоест с административен
акт, а не с фактическо действие. В този
смисъл производството по чл. 256 от АПК е неприложимо.
Предмет
на осъдителния иск по чл. 256 от АПК е правото на лице или организация да иска
осъществяване на конкретни фактически действия от административния орган, за
които последният е задължен пряко по силата на закона. Фактическият състав на
цитираната правна норма следователно включва наличие на задължение за
административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши
конкретни фактически действия при проявлението на определен юридически факт и
съответно бездействието на административния орган – неизвършването на тези
действия. Бездействието е липса на физическа изява на действие, което следва да
се извърши по силата на нормативен акт и извършването на което действие
рефлектира директно в правната сфера на лицето. Тоест предметът на защита в
случая касае само дължими по силата на закона фактически действия, които
произтичат пряко от правна норма, без извършването им да е опосредено от
допълнително волеизявление.
Обстоятелството, че предметът на защита по чл. 256 от АПК е свързан само
с неизвършването на фактически действия на административните органи е трайно
възприет в практиката на ВАС - Определение № 8774 от 11.10.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 8277/2022 г., V о Определение № 7993 от 21.09.2022 г. на ВАС по адм.
д. № 7989/2022 г., II о., Определение № 12905 от 16.12.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 11000/2021 г., VI о., Определение № 11696 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 11100/2021 г., II о., Определение № 10634 от 20.10.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 9963/2021 г., IV о. Определение № 10350 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д.
№ 9293/2021 г., II о, Определение № 1586 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. №
408/2019 г., II о. и др.
Произнасянето
по чл. 195, ал. 2 от АПК не се извършва с действие, а с волеизявление,
осъществявано от административен орган в нарочно уреденото производство по чл.
195, ал. 2 от АПК, което представлява правен
акт, защото безспорно уреждането на правни последици от един отменен подзаконов
нормативен акт води до засягане правната
сфера на адресатите на същия. Неизпълнението на задължението на органа да
издаде изричен акт, с който да уреди последиците от отменената разпоредба на
чл. 21 от Наредба № 12 на Община Димитровград за времето на действието й не
съставлява фактическо действие и за ищеца съществува друг ред за правна защита,
но не и исковата такава по реда на чл. 256
от АПК. В този смисъл и практиката на Върховния административен съд по
идентичен случай – Определение № 12279/06.10.2020 г., постановено по адм.дело №
10584/2020 г. на ВАС.
С
оглед на така изложеното, съдът намира, че исковата молба на П.Т.З. е
недопустима за разглеждане по същество, поради липса на годен предмет, тъй като
липсва подлежащо на оспорване фактическо бездействие от страна на компетентния
орган, респективно липсват законовите предпоставки за търсената защита, за
която процесуална предпоставка съдът е длъжен служебно да следи, и същата
следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство по делото да
се прекрати.
Въпреки
изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски в производството
е неоснователна, доколкото не се установява извършването на такива.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
искова молба, депозирана от П.Т.З. ***, с искане да бъде отменено неоснователно
бездействие на Общински съвет – Димитровград, като общинският съвет бъде осъден
да изпълни задължението си по чл. 195, ал. 2 от АПК, като издаде
административен акт за служебно уреждане на правните последици от отменената с
Решение № 291/29.06.2020 г. по адм.дело № 32/2020 г. на Административен съд –
Хасково, в сила от 18.03.2021 г., разпоредба на чл. 21 от Наредба № 12 за
определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 1040/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково.
Определението
може да бъде обжалвано пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от връчването му на
страните.
Препис
от определението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: