Решение по дело №59605/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15546
Дата: 26 септември 2023 г.
Съдия: Мария Иванова Иванова Ангелова
Дело: 20221110159605
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 15546
гр. София, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20221110159605 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.), вр. чл. 36 от ЗАдв. и
чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 15
666,90 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представително по 12 броя дела, определено по реда на чл. 36, ал. 3 от
ЗАдв. на Софийски адвокатски съвет, ведно със законната лихва от датата на
заявлението -17.01.2022 год. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
от 3247,29 лева, представляваща лихва за забава, за периода от 03.12.2019 год. до
17.01.2022 год..
Ищецът-АД - В.Р. твърди, че ответникът му е възложил да осъществи
процесуално представителство по 12 дела- гр.д. 25340/2017 год. по описа на 63 състав
на СРС, гр. д. 10419/2018 год. по описа на II-Б състав на СГС, гр. д. 2886/2017 год. по
описа на VI-11 състав на СГС, гр.д. 64756/2017 год. по описа на 72 състав на СРС, гр.
д. 17117/2018 год. по описа на II-В състав на СГС, гр.д. 29961/2017 год. по описа на
159 състав на СРС, гр.д. 82017/2017 год. по описа на 141 състав на СРС, гр. д.
1409/2017 год. по описа на IV-Г състав на СГС, гр.д. 30059/2017 год. по описа на 120
състав на СРС, гр.д. 16270/2018 год. по описа на 22 състав на СРС, гр.д. 16263/2018
год. по описа на 135 състав на СРС, ад.д. 272/2019 г., по описа на I КС на АССГ, което
е осъществено. Поддържа, че между него и ответника не е подписан писмен договор за
осъществяване на правна защита по делата, поради което и вследствие на подадено
заявление, от страна на Софийски адвокатски съвет, по реда на чл. 36, ал. 3 от ЗАдв. е
1
определено възнаграждение в размер на процесната сума, което до момента не е
заплатено. Моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи процесните
суми. Претендира разноски.
Ответникът-“Ч.И“ ЕАД /предишно наименование С.“ ЕАД/ е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва исковете. Поддържа, че между страните са
съществували договорни отношения по силата на Договор № Р-269 от 28.04.2017 г.,
който бил в действие до 07.02.2021 г., който включвал в себе си и предоставяне на
процесуално представителство. Посочва, че всички дължими суми по договора са
платени на ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Въз основа на заявление от 17.01.2022 г., подадено от АД - В.Р. е издадена
заповед за изпълнение на парично вземане по гр.д. № 2140/2022 г. по описа на СРС, 75
състав, с която е разпоредено „С.“ ЕАД да заплати сумата от 15 666,90 лева, дължима
въз основа на решение на САС обективирано в Протокол №32/2019 год., ведно със
законната лихва от 17.01.2022 год. до окончателното й плащане. В срока по чл.414,
ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта, поради което с
разпореждане от 05.09.2022 год. съдът указал на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Съобщението за така постановения съдебен акт било надлежно връчено на заявителя,
като настоящия иск е предявен в указания срок.
С протоколно решение №32/2019 от 03.12.2019 год. на САС, постановено на
основание чл. 36, ал.3 от ЗА и в хипотезите на липса на договори между АД - В.Р. и
„Ч.И“ ЕАД, и извършено процесуално представителство; при наличието на договор за
правно обслужване от 28.04.2017 год., в който не е визирано възлагане на процесуално
представителство и наличието на писмено пълномощно с изх. №1944/01.06.2017 год.,
на ищеца, е определено възнаграждение общо в размер на 13 055,75 лева без вкл. ДДС
по посочените в исковата молба дела-№ 25340/2017 год., №10419/2018 год., №
2886/2017 год., № 64756/2017 год., № 17117/2018 год., № 29961/2017 год., №
82017/2017 год., № 1409/2017 год., № 30059/2017 год., №16270/2018 год., № 16263/2018
год., № 272/2019 г..
С Договор за правно обслужване от 28.04.2017 год. Ч.И“ ЕООД, в качеството си
на възложител е сключил с АД - В.Р., в качеството му на изпълнител договор, по
силата на който изпълнителят е приел да дава правни консултации и оказва правна
помощ във връзка с цялостната търговска и административна дейност на възложителя
в областта на търговското, облигационното и административното право. В чл. 4 е
2
уговорено възнаграждение в размер на 3 800 лева месечно /без ДДС/, за цялостното
изпълнение на възложеното по договора. Уговорено е, че изпълнителят се задължава да
дава правни консултации на възложителя; да започне извършването на възложената
правна услуга след предоставяне на необходимите за работа данни; да осигури
физическо присъствие на юрист с нобходимата квалификация винаги, когато е
необходимо в офиса на възложителя; да се явява лично в офиса на възложителя при
поискване от възложителя, направено най-малко 24 часа преди времето, в което е
необходимо да се яви.
На 01.06.2017 год. управителят на ответното дружество е упълномощил АД -
В.Р., адвокат В.В., адвокат Ц. З. и адвокат Ц.М. да представляват дружеството пред
комепетнтните съдебни органи като извършват необходимите правни, фактически и
съдопроизводствени действия, както и да представлява дружеството пред съдебни
изпълнители и нотариуси, с правото да изготвят, подписват, подават и приемат
всякакви документи; да завеждат и водят дело до приключване пред съответната
интстанция, като имат право да извършват всякакви съдопроизводствени действия; да
представляват дружеството пред всички държавни и общински органи, организации и
учреждения в страната, органите на МВР, съдебните органи, както и пред всички други
лица, търговци и организации и да извършват правни и фактически действия по своя
преценка във връзка с предоставените им права.
С Допълнително споразумение към Договор за правно обслужване от 07.02.2019
год. срокът на договора е удължен с две години, считано от датата на подписване на
споразумението. Уговорено е, че останалите условия на договора остават непроменени.
Приети като доказателство по делото са отчети във връзка с Договора за правно
обслужване от 28.04.2017 год. /за всеки месец/ проформа фактури с посочен доставчик
АД - В.Р. и клиент „Ч.И“ относими към периода на действие на договора, като във
всяка от фактурите е посочено, че плащането на посочената сума следва да се извърши
по сметка на адвокатското дружество.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата адвокатът има право на възнаграждение за
своя труд. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-
нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Изрично в ал.3 е посочено, че при липса на договор, по искане на адвоката,
адвоката от Европейския съюз или клиента адвокатският съвет определя
възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет.
В случая страните не спорят, че са били обвързани от договор за правно
обслужване от 28.04.2017 год., който е бил прекратен през 2020 год.. Ответникът не
3
оспорва и извършеното от ищеца процесуално представителство по дела-№
25340/2017 год., №10419/2018 год., № 2886/2017 год., № 64756/2017 год., № 17117/2018
год., № 29961/2017 год., № 82017/2017 год., № 1409/2017 год., № 30059/2017 год.,
№16270/2018 год., № 16263/2018 год., № 272/2019 г., което обстоятелство е било
обявено за безспорно в открито съдебно заседание състояло се на 04.04.2023 год..
Ищецът не оспорва и че ответникът му е заплатил уговореното в договора
възнаграждение.
Спорен е въпросът дали в предмета на договора е включено и процесуалното
представителство по дела респ. дали определеното месечно възнаграждение включва и
тази дейност на ищцовото дружество.
В чл. 36 от ЗА е предвидено отклонение от общите правила за постигане на
предварително съгласие относно размера на адвокатското възнаграждение, като в този
случай, както беше посочено по-горе законодателят е предвидил възможността то да се
определи от адвокатския съвет в съответствие с Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения. Безспорната компетентност на адвокатския съвет е налице само
когато страните не са уговорили дължимото възнаграждение.
В конкретния случай страните са били обвързани с договор за правно
обслужване, с предмет даване на правни консултации и оказване на правна помощ във
връзка с цялостната търговска и административна дейност на възложителя в областта
на търговското, облигационното и административното право респ. ищецът не е поел
задължение да изпълни конкретни задачи, а такива определени по вид, които следва да
му бъдат възлагани от ответника възложител. Съдът приема, че именно във връзка с
договора за правно обслужване от 28.04.2017 год. е издадено и пълномощното от
01.06.2017 год., по силата на което АД - В.Р., адвокат В.В., адвокат Ц. З. и адвокат
Ц.М. са упълномощени да представляват дружеството пред комепетнтните съдебни
органи като извършват необходимите правни, фактически и съдопроизводствени
действия, да завеждат и водят дела до приключването им пред съответната интстанция,
като имат право да извършват всякакви съдопроизводствени действия. За своята
дейност ищецът е издавал отчети за всеки месец и както е посочено в тях, те са
изготвяни във връзка с Договор за правно обслужване от 28.04.2017 год.. В отчетите
фигурира и осъществяваното процесуално представителство по 12-те дела. Доколкото
заплащането на уговореното месечно възнаграждение, за което няма спор, че е платено
от ответника, е обусловено от приемане на извършената работа, то съдът приема, че
ищецът е осъществявал процесуално представителство именно въз основа на
сключения между страните договор. Следва да се посочи и че в договора не е
уговорено възложителят да заплаща отделно възнаграждение за процесуално
представителство извън уговореното в размер на 3 800 лева. В подкрепа на
излложеното е и писмото от ищеца до ответника от 31.01.2020 год., в което е посочено,
4
че след прекратяване на договора няма ангажимент да осъществява процесуално
представителство по делата. Съдът намира и че направеното от ищеца възражение, че в
отчетите са включвани и услуги предоставяни лично от адв. Ц.М., е неоснователно, тъй
като във всички фактури е посочено, че възнаграждението следва да се плати по сметка
на адвокатското дружество.
Предвид изложеното съдът приема, че искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
На следващо място и с оглед акцесорния характер на претенцията за лихва за
забава в размер на 3247,29 лева и достигнатите изводи за неоснователност на главния
иск, то и иска за забава следва да се отхвърли.
По отношение отговорността за разноските, съдът, като взе предвид че е
направено своевременно искане за присъждане на съдебните разноски и на основание
чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение..
Воден от горното

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от АД - В.Р., БУЛСТАТ /////, с адрес гр. София, ул.
„Петър Парчевич“ №41, ет.1, ап.2 срещу „Ч.И“ ЕАД /предишно наименование „С.“
ЕАД, ЕИК ////, с адрес: гр. София, ул. „Шеовица“ №4, искове с правно основание чл.
422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 36, ал.3 от ЗА и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сумата от
15 666,90 лева /петнадесет хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и деветдесет
стотинки/, представляваща възнаграждение за процесуално представителство по
дела-№ 25340/2017 год., №10419/2018 год., № 2886/2017 год., № 64756/2017 год., №
17117/2018 год., № 29961/2017 год., № 82017/2017 год., № 1409/2017 год., №
30059/2017 год., №16270/2018 год., № 16263/2018 год., № 272/2019 г., определено с
Решение от 03.12.2019 год., обективирано в Протокол №32/2019 год. на Софийски
адвокатски съвет и за сумата от 3 247,29 лева /три хиляди двеста четиридесет и седем
лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от
03.12.2019 год. До 17.01.2021 год., като неоснователни.
ОСЪЖДА АД - В.Р., БУЛСТАТ ///// да заплати на „Ч.И“ ЕАД /предишно
наименование „С.“ ЕАД, ЕИК ////, на основание чл. 78, ал.3 и 8 от ГПК сумата от 100
лева (сто лева), представляваща сторените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6