№ 17572
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20251110101631 по описа за 2025 година
Ищецът „Електрохолд Продажби“ ЕАД е предявил срещу ответника
„Монолит“ АД обективно кумулативно съединени установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а,
вр. чл. 95а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 37428/27.11.2024 г. по ч.гр.д. № 68916/2024 г. по
описа на СРС, 76 с-в, а именно:
19705.14 лева, представляваща неплатена цена за доставени от ищеца
съгласно Договор № 10506259 - 0002 от 02.04.2018 г. мрежови услуги за
достъп до електроразпределителната мрежа за обект за добив на въглища,
находящ се в гр. Монтана, с рег. номер от оператора на
електроразпределителната мрежа 32Z103002540774V, заведен при ищеца
с клиентски № 110000026707, за период от 01.10.2021 г. до 30.09.2024 г.,
които задължения са обективирани в издадени от ищеца фактури в
периода 12.11.2021 г. и 12.10.2024 г., ведно със законната лихва от
датата на подаденото заявеление по чл. 410 ГПК /18.11.2024 г./ до
окончателното изплащане на вземането.
3490.89 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 23.11.2021 г. до 30.10.2024 г.
Ищецът „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД /с предишно
наименование „ЧЕЗ Електро България" АД/, твърди, че е дружество,
притежаващо Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от
последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г., издадена от КЕВР.
Поддържа, че за процесния период се е намирал в облигационни
1
правоотношения с ответното дружество „МОНОЛИТ“ АД по силата на
сключен между страните Договор за снабдяване с електрическа енергия от
доставчик от последна инстанция № 10506259 - 0002 от 02.04.2018 г., ведно
със Споразумение №1 към него.
Сочи, че по силата на посочения договор „МОНОЛИТ" АД закупува
електрическа енергия съгласно договорените условия за два свои обекта,
посочени в Споразумение № 1 към Договор № 10506259 - 0002 от 02.04.2018,
единият от които Обект за добив на въглища находящ се в гр. Монтана, с
рег. номер от оператора на електроразпределителната мрежа
32Z103002540774V, заведен при ищеца с клиентски № 110000026707, с
предоставена мощност 630 кВт.
Сочи, че ищецът е изпълнил задължението си по Договор № 10506259 -
0002 от 02.04.2018г. да достави мрежови услуги за достъп до
електроразпределителната мрежа горепосочения обект за добив на въглища
находящ се в гр. Монтана в периода от 01.10.2021 г. до 30.09.2024 г., във
връзка с което е издал отделни данъчни фактури.
Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 27, ал.1 от
Договор № № 10506259 - 0002 от 02.04.2018, да заплаща на доставчика от
последна инстанция /ДПИ/ стойността на електрическата енергия и
дължимите суми за мрежови услуги ежемесечно, поради което е изпаднал в
забава и дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва за
периода от датата, следваща падежа на най-старата неплатена фактура
/23.11.2021 г./ до момента на изготвяне на счетоводна справка за неплатените
задължения /30.10.2024 г./.
Сочи, че липсата на доброволно изпълнение на задълженията е
мотивирала ищеца да се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 68916/2024 г. по описа на СРС, 76 с-в, срещу която
длъжникът е подал в срок възражение по чл. 414 ГПК.
Във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415 ГПК,
предявява настоящия установителен иск, като моли съдът да признае
дължимостта на вземанията, така, както са обективирани в издадената заповед
за изпълнение.
Претендира разноски.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът
„Монолит“ АД подава отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по основание и размер.
Оспорва наличието на валидно възникнало правоотношение с ищеца,
като оспорват, че положеният подпис за ответното дружество принадлежи на
лице, разполагащо с представителна власт. Сочи, че не разпознава положения
за ответника подпис в договора, като такъв, принадлежащ на лице, имащо
право да задължава дружеството.
Оспорва реалното доставено и потребено количество електроенергия в
имота за процесния период.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
2
Сочи, че ищецът не е изпращал на ответника фактурите за потребена
електрическа енергия, поради което вземанията, обективирани в тях, не са
станали изискуеми.
Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр.
чл. 98а, вр. чл. 95а ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 98а, вр. 95а ЗЕ , в
тежест на ищеца е да докаже наличието на договорни отношения между него
и ответника с предмет доставка на електрическа енергия и достъп до мрежови
услуги, в това число качеството си на доставчик от последна инстанция, респ.
- качеството на ответника на небитов краен клиент на ел. енергия, както и
/доколкото не се претендира заплащане на суми за реално потребление на
електрическа енергия/ заявената от конкретния стопански потребител
мощност, обосноваваща претендираната цена за достъп до разпределителена
мрежа, отговаряща по размер на нормативно определената.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си по
договора за заплащане процесните суми.
По направеното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест
на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, касаещи спирането и
прекъсването на давността.
За установяване на спорните факти по делото пред
първоинстанционния съд са ангажирани писмени доказателства, както и са
приети заключения по СТЕ и ССчЕ.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че между
страните по спора е сключен Договор № 10506259 - 0002 от 02.04.2018 г., по
силата на който ищецът се е задължил да предоставя електрическа енергия и
мрежови услуги за достъп до електроразпределителната мрежа за обект за
добив на въглища, находящ се в гр. Монтана, с рег. номер от оператора на
електроразпределителната мрежа 32Z103002540774V, заведен при ищеца с
клиентски № 110000026707.
Видно от договора и Споразумение № 1 към него, заявена и
предоставена мощност за обекта е 630 кВт.
Неоснователни се явяват възраженията на ответника, който, без да
оспорва наличието на сключен договор с ищеца, твърди, че договорът е
подписан от лице, което не разполага с представителна власт по отношение на
ответното дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 301 ТЗ, когато едно лице
действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването. В конкретния случай, установява се от приетите по делото
писмени доказателства, че ответникът /представляван от вписания в
3
ТРРЮЛНЦ управител/ не само е знаел за наличието на сключен договор и не
се е противопоставил, но е подавал пред ищеца заявления за отсрочване и
разсрочване на задължения по същия клиентски номер за период, следващ
сключването на договора. Предвид изложеното, съдът намира, че
правоотношението е валидно възникнало и обвързва и двете страни по него.
Безспорно е по делото на следващо място, че ищецът притежава
лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна
инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 1 ЗЕ сделки с електрическа
енергия може да се сключват по цени по чл. 30а, по свободно договорени цени
между страни и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на електрическа
енергия, като сделките с електрическа енергия се извършват при спазване
разпоредбите на ЗЕ и на Правилата за търговия с електрическа енергия, които
се публикуват от енергийните предприятия и Комисията за енергийно и водно
регулиране на интернет страниците им – арг. ал. 2. Предвидено е в чл. 91 ал. 3
ЗЕ, че с последните се определят правилата за снабдяване от крайни
снабдители и доставчици от последна инстанция, реда за регистрация на
пазара и за отстраняване от пазара на търговски участник, правила за обмен на
данни, начинът на администриране на сделките, известяването на почасови
графици, организиране и работа на борсовия пазар, пазара на балансираща
енергия и пазара за предоставяне на преносна способност, механизмите за
определяне на цените за небаланс, както и регистрирането на отделните
видове балансиращи групи и дейността на координаторите на балансиращи
групи.
Същевременно разпоредбата на чл. 92 ЗЕ – в т. 4 и в т. 8 определя като
страни по сделката с електрическа енергия крайният клиент и доставчика от
последна инстанция. До влизане в сила на Закона за изменение и допълнение
на Закона за енергетиката (ЗИДЗЕ) /обн. ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от
26.06.2020 г./, ЗЕ урежда доставката на електрическа енергия за битови
клиенти и за небитови клиенти, присъединени към електроразпределителна
мрежа на ниво ниско напрежение, по сходен начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ (доп. - ДВ, бр. 38 от 2018 г.,
в сила от 1.07.2018 г.) крайният снабдител осигурява снабдяването с
електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение,
в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от
друг доставчик.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр.
38 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.), предвиждаща сключване на сделки с
електрическа енергия по регулирани от КЕВР цени между крайните
снабдители и битови и небитови крайни клиенти – за обекти, присъединени
към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези
клиенти не са избрали друг доставчик.
След влизането в сила на ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от
26.06.2020 г. /, крайните потребители на електрическа енергия за небитови
4
нужди, независимо от нивото на напрежение на мрежата, към която са
присъединени обектите им, са изключени от приложното поле на чл. 94а, ал. 1
ЗЕ и чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ и същите са преминали към доставка на електрическа
енергия по свободно договорени цени.
Съгласно чл. 94а, ал. 1 ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от
1.10.2020 г.) крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа
енергия на обекти на битови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната
лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг
доставчик, а съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ (в същата редакция) сделки с
електрическа енергия по регулирани от КЕВР цени се сключват между
крайните снабдители и битови крайни клиенти - за обекти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези
клиенти не са избрали друг доставчик.
Съгласно предвиденото в § 15 ПЗР на ЗИЗЕ (обн. ДВ. бр.57/26 юни
2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) в 30-дневен срок от влизането в сила на този
закон крайните снабдители изпращат уведомление до всеки небитов краен
клиент за прекратяване снабдяването с електрическа енергия от 01.10.2020 г.
на обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско
напрежение, в съответната лицензионна територия, като в случай, че до
30.09.2020 г. клиент по ал. 1 не е сключил договор с търговец на електрическа
енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия
се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на
лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5.
Съгласно § 15, ал. 5 от ПЗР, от 01.07.2021 г. клиентите, които не са
избрали доставчик, се снабдяват с електрическа енергия при условията на чл.
95а ЗЕ, а именно от доставчик от последна инстанция – какъвто безспорно е
ищецът по предявения иск.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се установява, че в
рамките на исковия период между страните по спора е съществувало валидно
възникнало облигационно правоотношение по сключения Договор №
10506259 - 0002 от 02.04.2018 г., по силата на който ищецът се е задължил да
предоставя електрическа енергия и мрежови услуги за достъп до
електроразпределителната мрежа за обект за добив на въглища, находящ се в
гр. Монтана, с рег. номер от оператора на електроразпределителната мрежа
32Z103002540774V, заведен при ищеца с клиентски № 110000026707, която
облигационна връзка между страните е продължила да съществува и след 2021
г., съобразно цитираната по-горе нормативна уредба.
Съгласно чл. 98а, ал. 1 ЗЕ крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия. Съгласно последните,
продавачът има задължение да продава електрическа енергия на всеки
потребител на територията, обслужвана от продавача. Потребителят има
задължение за заплащане на продавача на стойността на електрическата
енергия и дължимата сума за извършен пренос на тази енергия по
разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдена от КЕВР цена за
5
снабдяване и цена за разпределение.
Безспорно е по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства и изготвената и кредитира от съда съдебно-техническа
експертиза, че в рамките на исковия период на ответника е начислена
единствено такса за достъп до разпределителната мрежа за брой обекти и
предоставена мощност за обект на небитов клиент, присъединен към
електроразпределителната мрежа.
В разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа
енергия, приети от ДКЕВР (обн. ДВ бр. 66/26.07.2013 г.) е регламентирано
задължението на всички небитовите клиенти на крайните снабдители, които
използват разпределителните мрежи при публично известни общи условия, да
заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния
снабдител.
Съгласно дадената дефиниция § 1, т. 7 от ДР на Правилата за търговия с
електрическа енергия в приложимата редакция „мрежови услуги“ са услугите,
свързани с достъп, пренос и всички утвърдени от ДКЕВР добавки за
съответния ценови период. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с
електрическа енергия (обн. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) мрежовите услуги се
заплащат от клиенти върху използваната/отдадената електрическа енергия
съгласно показанията на средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите
по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени.
Съгласно ал. 3 на цитираната норма клиентите, присъединени към
електроразпределителната мрежа, заплащат само утвърдени от ДКЕВР цени за
достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа,
за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови
услуги за съответния ценови период.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1 т. 15 от ДР на ЗЕ „достъп“
е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи
за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена
и при условия, определени с наредба.
Следователно нормативно установено е задължението на небитовия
клиент да заплаща цена за достъп до електроразпределителната мрежа, а
стойността на услугата достъп до разпределитлена мрежа зависи от
предоставената мощност, заявената от конкретния стопански потребител –
чл. 32 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи /отм./ и чл. 33 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи.
Според § 1 т. 8 от ДР на Наредба № 6/09.06.2004 г. /отм./
„предоставена мощност“ е онази максимална активна мощност, за която
преносното или съответното разпределително предприето съгласно договора
за присъединяване осигурява на потребителя възможност за ползване на
6
границата на собственост на електрическите съоръжения или за пренос към
разпределителната мрежа в мястото на присъединяване на обект на
разпределително предприятие.
Предоставената мощност се заявява от потребителя съгласно чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 6/2004 г. /отм./ и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 6/24.02.2014 г.
и е уговорена в договора с оператора, като законодателят е възложил в тежест
на оператора на електропреносната мрежа да предоставя равнопоставен
достъп до мрежата си на потребителите – чл. 109, ал. 1, т. 4 и чл. 113, ал. 1, т. 3
ЗЕ.
За предоставянето на услугата „достъп до разпределителната мрежа“
ползвателите на мрежата дължат цена, която е нормативно установена. Това
е така, защото мрежовите оператори извършват едни относнително постоянни
разходи по поддръжка на мрежата, така че да се осигури надеждно, безопасно
и ефективно функциониране на съответната електроразпределителна мрежа и
предоставяне на заявената мощност от всеки клиент.
В случая по делото е безспорно, че предоставената от оператора на
мрежата мощност за процесния обект е 630 кВт.
От приетата и неоспорена от страните СТЕ се установява, че цената за
достъп до електроразпределителната мрежа в процесните фактури е
определена в съответствие с нормативната уредба, а именно с:
-Решение Ц-27/01.07.2021г. за небитови клиенти-0,02151лв/квт/ден;
-Решение Ц-19/01.07.2022г. за небитови клиенти-0,02151лв/квт/ден;
-Решение Ц-14/01.07.2023г. за небитови клиенти-0,02683лв/квт/ден;
гр.д.1631/2025г.
-Решение Ц-17/01.07.2024г. за небитови клиенти – 0,02741лв/квт/ден на
КЕВР/стр.75/
С горепосочените решения е възприето цената за достъп да се определя
според заявената и предоставената мощност на небитовия потребител,
дължима на ден, т. е. за всеки ден, през който продължава присъединяването и
не е обвързана от потреблението на електрическа енергия в обекта.
Следователно липсата на потребление в електроснабдения обект
/твърдяна от ответника и безспорно установена по делото/ не е основание за
освобождаване на потребителя от заплащането на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, щом като обектът е присъединен към
мрежата за осигуряване на заявената мощност. Отпадането на това
задължение би могло да настъпи само като последица от прекратяване на
договорното правоотношение за продажба на електрическа енергия или при
преустановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа, за каквито
обстоятелства по делото не са изложени твърдения и не са ангажирани
доказателства.
Предвид изложеното, както и с оглед установеното от ССчЕ
обстоятелство, че за процесния исков период ответникът не е извършвал
погасителни плащания, съдът намира, че предявеният главен иск се явява
доказан по основание и размер.
7
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, във връзка, с която
съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111,
б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
електропреносното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
Видно от сключения между страните договор /чл. 27/, клиентът
заплаща цената за достъп до електроразпределителната мрежа ежемесечно,
независимо от липсата на консумация на електрическа енергия, като
продължителността на периода за плащане на най-малко 10 дни, а конкретният
срок за плащане се посочва във фактурата.
В конкретния случай, най-старото претендирано от ищеца вземане
касае цена за достъп за м. 10.2021 г., като е обективирано във фактура от
12.11.2021 г., чийто падеж е 22.11.2021 г.
С оглед на това, доколкото заявлението по чл. 410 ГПК, от когато се
счита, че искът е предявен, е подадено на 18.11.2024 г., възражението се явява
неоснователно, като предявеният иск следва да бъде уважен за пълния заявен
период и до пълния му предявен размер от 19705.14 лева.
Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК.
По претенцията за мораторно обезщетение:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главното парично
задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера на
обезщетението за забава в размер на законната лихва.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга на падежа.
В конкретния случай, съдът достигна до извод за наличието на главен
дълг, чийто падеж е определен, с оглед на което изпращане на покана не е
необходимо за поставянето на ответника в забава, противно на възраженията в
отговора на исковата молба.
8
Предвид изложеното, съдът намира, че предявения акцесорен иск се
явява доказан по своето основание и следва да бъде уважен за пълния заявен
период /23.11.2021 г. – денят, следващ падежа на най-старото задължение/ до
30.10.2024 г., и в пълния му заявен размер, определен от съда по реда на чл.
162 ГПК на сумата от 3490.89 лева.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, има само ищецът в производството, като съдът дължи произнасяне и по
сторените от страните разноски в заповедното производство.
В исковото производство ищецът е доказал извършването на разноски
по делото в общ размер на 1413.92 лева, от които: 463.92 лева – държавна
такса, 800 лева – депозити за изготвяне на ССчЕ и СТЕ, като е претендирал и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, определя на сумата от 150 лева.
В заповедното производство заявеителят е доказал извършването на
разноски по делото в общ размер на 563.92 лева, от които: 463.92 лева –
държавна такса, като е претендирал и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определя на
сумата от 100 лева.
Предвид цялостното уважаване на предявените искове, пълния размер
на сторените от ищеца разноски следва да бъде възложен в тежест на
ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, по
предявените от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
„Монолит“ АД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 98а, вр. чл. 95а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на
ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
37428/27.11.2024 г. по ч.гр.д. № 68916/2024 г. по описа на СРС, 76 с-в, а
именно:
19705.14 лева, представляваща неплатена цена за доставени от ищеца
съгласно Договор № 10506259 - 0002 от 02.04.2018 г. мрежови услуги за
достъп до електроразпределителната мрежа за обект за добив на
въглища, находящ се в гр. Монтана, с рег. номер от оператора на
електроразпределителната мрежа 32Z103002540774V, заведен при ищеца
с клиентски № 110000026707, за период от 01.10.2021 г. до 30.09.2024 г.,
които задължения са обективирани в издадени от ищеца фактури в
периода 12.11.2021 г. и 12.10.2024 г., ведно със законната лихва от
9
датата на подаденото заявление по чл. 410 ГПК /18.11.2024 г./ до
окончателното изплащане на вземането.
3490.89 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 23.11.2021 г. до 30.10.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Монолит“ АД, ЕИК
*********, да заплати на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 1413.92 лева – сторени от ищеца разноски в исковото производство,
както и сумата от 563.92 лева – сторени от заявителя разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 68916/2024 г. по описа на СРС, 76 с-в.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10