№ 1846
гр. София, 19.04.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 11 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
и прокурора Г. П. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Гетов Частно наказателно дело
№ 20231100201865 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:20 часа се явиха:
ОСЪДЕНОТО В ЧУЖДА ДЪРЖАВА ЛИЦЕ К. Й. Т. се явява лично,
конвоиран от ЦСЗ.
За него се явява упълномощеният му защитник адв. И. Н. с
пълномощно, приложено по делото.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
Съдът, като намери, че не са налице процесуални пречки за разглеждане
на делото в днешното съдебно заседание
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА на осъденото в чужда държава лице:
К. Й. Т., роден на **** г. в София, адрес: София, ж.к. ****, българин,
български гражданин, средно специално образование, разведен, треньор по
кану, осъждан, ЕГН **********
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪД СЛЕДСТВИЕ.
1
Делото се ДОКЛАДВА с прочитането на предложението на Главния
прокурор на РБ за приспособяване на присъда, издадена от съд в гр. Санк
Петербург-Руска Федерация по отношение на българския гражданин К. Й. Т..
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението. Нямам доказателствени
искания.
Адв. Н.: Нямам доказателствени искания.
Съдът, предвид становището на страните и като намери делото за
изяснено от фактическа и правна страна
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРОЧИТА писмените доказателства, приложени по делото.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че българският съд следва да постанови
определение за приспособяване на чужда присъда, а именно на присъда от
22.10.2019 г., постановена по дело 1-30119 на Петроградски РС-Санк
Петербург-РФ, която е влязла в законна сила на 23.11.2019 г., с която на бг
гражданин К. Й. Т. е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на
12 години за деяние по чл. 228, т.1, ал. 5, вр. чл.30, ал.3 от НК на РФ като
намира, че следва да се определи режим на изтърпяване на наложеното
наказание „лишаване от свобода“.
Мотивите ми за това са следните: на първо място, намирам, че са
налице всички предпоставки на чл.3 от Конвенцията за трансфер на осъдени
лица, по която РБ е страна. Осъденото лице К. Т. е бг гражданин, състав е
изпълнено изисканото трансферираното лице да е гражданин на
изпълняващата държава.
На следващо място, присъдата е окончателна, като същата е влязла в
законна сила на 23.11.2019 г. На 3 място, от материалите по делото е видно, че
на 10.04.2020 г. и на 24.03.2020 г. осъденото лице е депозирало две молби: за
доизтърпяване на наложеното наказание в държавата по произход, съгласно
Конвенцията, поради което следва да се има предвид и че РБ е подписала
декларация съгласно която нашата държава няма право да откаже трансфер на
български гражданин, който е заявил изрично съгласие да търпи наказание в
държавата си по произход. На следващо място, към датата на входиране на
2
първата молба за трансфер, както и към настоящият момент, остатъкът за
изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ многократно надвишава
определения минимум от 6 месеца. Налице е двойна наказуемост на деянието,
тъй като описаната фактическа обстановка, съдържащи се в приобщените по
делото доказателства е видно, че извършеното деяние съответства на
престъпление по чл. 354а, ал.2, изр.2, предл.1 и предл. 4, вр. ал. 1, изр.1, вр.
чл. 20, ал.2 от НК на РБ, за което деяние, предвиденото в нашия закон
наказание е „лишаване от свобода“ от 5 до 15 год. и „глоба“ от 20 000 до 100
000 лв. Така наложеното наказание от чуждестранния съд очевидно не
надвишава максималния срок на лишаване от свобода, предвиден в НК на РБ,
поради което намирам, че така наложеното наказание несъмнено съответства
на нашето законодателство и не се налага неговото приспособяване.
На пето място, следва да отбележа, че двете държави са се споразумели
за предаване на осъденото лице, в резултат на което на 15.03.2023 г. осъдения
е приведен на територията на РБ. От друга страна моля уважаемия съд да се
произнесе и по реда на чл. 457, ал. 5 от НПК, а именно: за зачитане на
задържането изтърпяното наказание в чужбина, като се приспадне
задържането под стража в РФ, считано от 31.08.2019 г. до влизане на
присъдата в законна сила на 23.11.2019 г, както и да се зачете търпяното
наказание в чуждестранния затвор и времето, пред което трансферираният се
е намирал в ЦСЗ.
Съгласно практиката на ВКС в това производство несъмнено следва да
се реши въпросът и за определяне и на режима на изтърпяване, типа на
затворническото общежитие.
Предвид горното и с оглед ресоциализацията на лицето моля, да
постановите определение, с което да решите въпросите във връзка с приетата
за изпълнение чуждестранна присъда от 22.10. 2019 г. на Петроградския РС-
Санкт Петербург-РФ като приемете за изпълнение наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 12 год. по отношение на К. Й. Т., а на осн. чл. 57, ал.1,
1.2, б.А от Закона за изпълнение на наказанието и задържане под стража на
лицето се определи „строг режим“ на изтърпяване и на осн. чл.457, ал.5 от
НПК да се зачете предварителното задържане и изтърпяното наказание в
чужбина.
Адв. Н.: По молба и на моя подзащитен ВКП изпълни своите
3
задължения и подзащитният ми се завърна в РБ, където е заявил желание да
изтърпява наложеното му наказание. С присъдата на СанкПетербугския съд
никъде не се коментира и не се твърди, че подзащитният ми Т., както и
другите осъдени лица, са действали по поръчение на организирана престъпна
група. Считам, че в тази връзка предложението на държавното обвинение да
бъде прието, че е налице именно такава правна квалификация е неправилна.
Няма как да коментираме и по същество постановения съдебен акт, но от
прочита на присъдата единствено деянието, за което е признат за виновен г-н
Т. в РФ може да бъде охарактеризирано наистина по 354, ал. 2, но то е
единствено касаещо големите размери, които и съобразно бг критерии и
стандарти на българското правосъдие е наличното количество наркотик се
приема, че е в големите размери, но наказанието е различно – то е от 3 до 12
години лишаване от свобода. На следващо място, при постановяване на своя
съдебен акт съдът в Санкт Петербург е отчел, че предвиденото наказание в
Кодекса на РФ е от 5 до 15 год. и е счел, че са налице смекчаващи
обстоятелства и не е наложил максималното по размер наказание, както и не е
приел, че е налице необходимо да бъде налагана глоба. В т. см. считам, че в
настоящия случай би могло и съдебният състав би могъл да извърши своята
проверка на доводите на въпросните присъди, да приеме, че доводите, които
държавното обвинение излага са неправилни и съобрази наказанието именно
в тази част – на чл. 354а, ал. 2, където се касае само за държане на наркотично
вещество в големи размери, а с оглед наличието на смекчаващи
обстоятелства, които подробно са описани съдебния акт, то би могъл да не
налага в настоящия случай да не налага максималното наказание.
ПРОКУРОРЪТ: Преквалифициране на деянието, извършено от лицето,
за което е осъден следва да отбележа, че по никой начин не го квалифицира
като извършено от организирана престъпна група, а като държане с цел
разпространение на наркотични вещества в особено големи размери. Именно
затова е използвана и правната квалификация във вр. чл.20, ал.2, тъй като
степента на участие е съучастие, а не участие в организирана престъпна
група.
Съдът дава право последна дума на осъденото лице:.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Признавам се за виновен за това, че това, което
съм извършил не е било по моя инициатива. ФСБ ни накараха да преместваме
4
този кокаин. Първо нашето деяния не представлява обществена опасност, тъй
като този кокаин е арестуван на 15 август. Благодаря, че съм се върнал в
България.
Съдът се оттегля на съвещание.
Съдът след съвещание и като взе предвид становището на страните
намира за установено следното:
В Софийски градски съд е постъпило предложение от Главния
прокурор на Република България, с което на основание чл.457 ал.1 НПК моли
съдът да се произнесе с определение относно приемането за изпълнение в
Република България на основание чл.457 ал.3 от НПК на ПРИСЪДА по дело
№ 1-301/2019 на Петроградски районен съд на Санкт Петербург, Руска
федерация, с която българският гражданин К. Й. Т. с ЕГН ********** е
осъден на наказание 12 години „лишаване от свобода” за извършено
престъпление „опит за разпространение на наркотично вещество от група
лица при предварителен сговор в особено големи размери, като
престъплението не е доведено до край по независещи от тях обстоятелства “ –
престъпление по чл.228.1 вр. чл.30 т.3 от Наказателния кодекс на Руската
федерация..
В съдебно заседание представителят на СГП заявява, че поддържа
предложението, като счита, че в случая приложимата материално-правна
норма по българското законодателство е чл. 354а ал.2 изр.2 пр.2 и пр.4 НК.
В съдебно заседание адв. И. Н. - защитник на К. Т., е на становище,
че предложението е основателно, но счита, че случая приложимата
материално-правна норма по българското законодателство е чл. 354а ал.2
изр.1от НК.
В съдебно заседание осъденото лице К. Т. моли да му бъде
зачетено времето, през което е бил задържан и търпял наказанието си в
Руската федерация.
Съдът, като взе предвид представените по делото Руската
федерация № 120 99-Н-Т-5/11.01.2021г. /в оригинал и превод на български
език/, молба от К. Й. Т., извлечение от чл.30, чл.228.1 и чл.64 ОТ НК на
Руската федерация /в оригинал и превод на български език/, присъда по дело
№ 1-301/2019 на Петроградски районен съд на Санкт Петербург, Руска
5
федерация, влязла в сила на 22.10.2019г., приема за установено следното:
С присъда по дело № 1-301/2019 на Петроградски районен съд на
Санкт Петербург, Руска федерация, влязла в сила на 22.10.2019г., българският
гражданин К. Й. Т. с ЕГН ********** е осъден на наказание 12 години
„лишаване от свобода” за извършено престъпление по чл.228.1 вр. чл.30 т.3 от
Наказателния кодекс на Руската федерация.
Разпоредбата на чл.228.1 вр. чл.30 т.3 от Наказателния кодекс на
Руската федерация обхваща различни форми на изпълнително деяние на
престъплението „опит за незаконно пласиране на наркотични вещества”, на
територията на Руската федерация. Като квалифициращи обстоятелства са
посочени особено големите количества на наркотичните вещества и
обстоятелството, че деецът е извършил деянието в група лица при
предварителен сговор. От мотивите на присъдатя се установява, че на
31.08.2018г. Т., заедно с лицата В. и Л. са задържани от правораздавателните
органи с 39, 840 кг. Кокаин, предназначен за разпространяване на
територията на Руската федерация. Посочено е, че намереното количество
наркотици и в особено големи размери съгласно руското законодателство.
Съдът счита, че посоченото по-горе престъпление по руското
законодателство, е такова и по българското законодателство, като същото
съответства на нормата на чл. 354а ал.2 изр. 2 пр..2 и 4, вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1
вр. чл.18 ал.2 вр. ал.1 от НК на Република България.
На следващо място съдът счита, че квалифициращият признак по руския
закон „ „особено големи размери“ съответства на квалифициращия признак в
разпоредбата на чл. 354а ал.2 изр.2 пр.4 „особено големи размери”.
Доколкото в българския закон няма квалифициращо обстоятелство
„деецът е извършил деянието в група лица при предварителен сговор“, то
следва да се приеме, че в случая е налице съучастие по смисъла на чл.20 ал.2
вр. ал.1 от НК
На трето място, след приетата квалификация на престъплението по чл.
354а ал.2 изр.2 пр.2 и пр.4, съдът счита, че няма основание за намаляване на
присъдата на основание чл.457 ал.4 от НПК, тъй като максималният срок на
лишаване от свобода по посочената правна норма е 15 години, т.е. не е по-
малък от наложеното на И. Т. наказание 12 години лишаване от свобода.
6
Тъй като наложеното на К. Т. наказание „лишаване от свобода” е за
срок от 12 години, то съдът счита, че на основание основание чл.57 ал.1 т.2 б.
„а“ от ЗИНЗС наказанието следва да се изпълни в при първоначален „строг”
режим.
Съдът счита, че на основание чл. 59 ал.2 вр. ал.1 следва да се
приспадне времето, през което К. Й. Т. с ЕГН ********** е бил задържан,
считано от 31.08.2018г. до 22.10.2019г., времето, през което е търпял
наказанието си в Руската федерация, считано от 23.10.2019г. до 15.03.2023г.,
както и времето, през което е задържан по настоящото производство в
Република България, считано от 15.03.2023г. до влизане в сила на настоящото
определение
Водим от горното съдът и на основание на основание чл.457 ал.3
от НПК СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОПРЕДЕЛИ:
Приема за изпълнение ПРИСЪДА по дело № 1-301/2019 на
Петроградски районен съд на Санкт Петербург, Руска федерация, влязла в
сила на 22.10.2019г. с която българският гражданин К. Й. Т. ЕГН **********
е осъден на наказание 12 / дванадесет години / „лишаване от свобода” за
извършено престъпление „опит за разпространение на наркотично вещество
от група лица при предварителен сговор в особено големи размери, като
престъплението не е доведено до край по независещи от тях обстоятелства “ –
престъпление по чл.228.1 вр. чл.30 т.3 от Наказателния кодекс на Руската
федерация.
1/ Квалифицира престъплението по чл.228.1 вр. чл.30 т.3 от НК на
Руската федерация като такова по на чл. 354а ал.2 изр. 2 пр.2 и 4, вр. чл.20
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.2 вр. ал.1 от НК на Република България.
2/ На основание чл.57 ал.1 т.2 б. „а“ от ЗИНЗС постановява
наказанието да се изпълни в при първоначален „строг” режим.
3/ На основание чл. 59 ал.2 вр. ал.1 от НК приспада времето, през
7
което К. Й. Т. с ЕГН ********** е бил задържан, считано от 31.08.2018г. до
22.10.2019г., времето, през което е търпял наказанието си в Руската
федерация, считано от 23.10.2019г. до 15.03.2023г., както и времето, през
което е задържан по настоящото производство в Република България,
считано от 15.03.2023г. до влизане в сила на настоящото определение.
Определението подлежи на обжалване на обжалване пред САС в
15-дневен срок от днес.
Протоколът се изготви в съдебното заседание, което приключи в
13:35 ч.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8