Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, ……………...2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 5 състав, в публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 10958 по описа за 2016 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявeн са от Л.Т.И. и Н.Г.И. искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от
КЗ /отм./.
Ищците твърдят, че на 12.03.2015 г., около 08:45 часа, по пътя между с. Войнеговци
и Околовръстния път на София, при управление на лек автомобил марка „БМВ“ с
рег. № *******- собственост на Н.Г.П., неправоспособният водач Х.Н.П.
самокатастрофирал. За моторното превозно средство била сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. При пътно-транспортното произшествие починала дъщерята
на ищците Т.Н.И., която се возела на задната седалка на автомобила. С присъда
по НОХД №296/2016г. по описа на СГС, НО, 6-ти
състав, водачът на превозното средство Х.П. бил признат за виновен за това, че при
нарушение на правилата за движение по пътищата, по непредпазливост, причинил
смъртта на пътниците в автомобила и му било наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от пет години. Ищците преживели изключително тежко загубата на
детето си. Стойността на претърпените неимуществени вреди определят на по 200
000 лв. за всеки един от тях. Молят съда да осъди ответника да им заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 200 000лв. за всеки от
тях, ведно със законната лихва от датата на увреждането -12.03.2015г. до
окончателното изплащане. Претендират разноски.
Ответникът „Застрахователна компания Л.И.” АД оспорва исковете, като прави следните
възражения: липсвали доказателства за механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие; починалата Т.Н.допринесла за настъпването на вредоносния
резултат, тъй като по собствена воля се качила в моторното превозно средство, макар
да занела, че е управлявано от неправоспособен водач; оспорва между ищците и
починалата им дъщеря да са съществували отношения на общност, привързаност,
обич и доверие; оспорва размера на иска. Моли съда да отхвърли иска.
Третото лице – помагач Х.Н.П. не изразява становище по съществото на спора.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл. 226, ал.1 от КЗ
/отм./:
За да бъде уважен предявеният иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, ищците
следва да ангажират доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на родствена връзка с починалото лице; 2/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 3/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 4/да докажат размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че отговорността на водача на л.а „БМВ“ с рег. № *******към
датата на пътно-транспортното произшествие
е била застрахована по застраховка” Гражданска отговорност” от ответното
дружество, което се потвърждава и от служебно извършена от съда справка на
публичния сайт на Гаранционния фонд.
Видно от влязла в сила присъда по НОХД № 296/2016 г. на Софийски градски
съд, НО, 6 състав, Х.Н.П. е признат за виновен в това, че на 12.03.2015 г., около
08:45 часа, в гр. София, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „БМВ“, модел „316 I“ с рег.№ ******, по пътя между с.
Войнеговци и гр. София в посока на движение от с. Войнеговци към гр. София, на
около 900 метра преди ул. „Околовръстен път“ на гр. София, е нарушил правилата
за движение по пътищата, както следва: чл. 20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“; чл.21, ал.1 от ЗДвП - “При избиране скоростта на
движение на водача на пътното превозно средство е забранено за превишава
следните стойности на скоростта в км.ч - за пътно превозно средство от
категория В – извън населено място – 90 кв.ч.“, а П. се е движел със скорост от
108 км/ч. Наред с това е допуснал нарушение и на чл. 150 от ЗДвП - „Всяко пътно
превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач“. Към
момента на извършване на престъплението Х.П. не се е водил на отчет, като водач
на МПС, и не е имал редовно издадено свидетелство за управление на МПС. Съдът е
приел, че, като е допуснал нарушение на посочените правила за движение по
пътищата, П. по непредпазливост е причинил
смъртта на пътниците в автомобила – Т.Н.И., стояща на задна седалка, и Ц.Р.З.,
стоящ на предна дясна седалка, поради което на основание чл.343, ал.3 пр.2
алт.2 и пр.4, б.“Б“ във вр. с ал.1, б.“В“ във вр. с чл.342, ал.1 пр.3 във вр. с
чл.58а, ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от пет
години. На основание чл.343г, вр. с чл.343, ал.1 от НК на подсъдимия е наложено
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест години.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
С оглед на горецитираната влязла в сила присъда на Софийски градски съд,
съдът приема, че е установено противоправното поведение на водача Х.П., неговата вина, съставомерните последици, които
са част от състава на престъплението, и причинно-следствената връзка между
противоправното поведение на водача и вредоносния резултат. Със задължителна
сила присъдата установява, че водачът П. е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл. 20, ал.1 от ЗДвП, съгласно който водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, и чл.21,
ал.1 от ЗДвП, съгласно който при избиране скоростта на движение на водача на
пътното превозно средство е забранено за превишава разрешената от закона скорост за категория „В” извън
населено място от 90 км.ч. Водачът е нарушил и разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП,
като е управлявал моторното превозно средство, без да е прасопосбен водач. Вследствие
на допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата, Х.Н.П. по
непредпазливост е причинил смъртта на Т.Н.И..
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници изх.№ КВН16-71/02.09.2016
г. ищците са майка и баща на починалата Т.Н.И..
От показанията на св. А.– близка позната на семейството, се установява, че в деня на катастрофата е
срещнала Т.Н.на автобусната спирка. Момичето й казало, че отива на училище. Към
тях се приближил връстник на Т.-Ц.З., който също пострадал при катастрофата.
Двамата започнали да си говорят, а свидетелката се отдръпнала, тъй като
преценила, че така е редно, възприемала себе си, като човек от друго поколение.
След около минута - две към спирката се приближил тъмен автомобил. Ц.З./”Ц.”/
махнал на водача и спрял автомобила. Тръгнал да се качва в автомобила и попитал
водача дали може да вземат и Т., защото е в същата посока, след което дъщерята
на ищците също се качила в пътното превозно средство. Свидетелката забелязала,
че автомобилът потеглил рязко, което възмутило хората от автобусната спирка.
След минута - две пристигнал автобусът. Докато пътувала в автобуса,
свидетелката видяла смачкан автомобил и
се усъмнила дали това не е превозното средство, в който се качила Т., но не
посмяла да се обади на майка й. Свидетелката останала с впечатлението, че Тедора
и водачът на автомобила не се познават, защото шофьорът поканил Ц.З. да се качи
в автомобила, а не Т.. След смъртта на дъщеря й, ищцата била „буквално срината”, посещавала
психолог, приемала медикаменти, за да може да се справи с огромната болка.
Оттогавала имала доста проблеми със здравето си. Ищецът се опитвал да подкрепя
жена си, видимо не давал израз на болката си в нейно присъствие,
докато съпругата му плачела, но изживявал болката по свой начин. Родителите
страдали от загубата на дъщеря си. Тя била слънчево дете с много мечти. Имала
сестра - близначка, която също тежко понесла загубата на сестра си. Ищците
страдали и заради състоянието на другата си дъщеря.
Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от
фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, поради което съдът приема иска
за доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните
обстоятелства: възрастта на ищците към датата на смъртта на дъщеря им – 40г. за Л.Т.И. и 46г. за Н.Г.И.; обстоятелството, че е
прекъсната една от най-силните връзки в живота на човека – тази на родителя с
неговото дете, при това във възраст, когато дъщерята на ищците е била на 18
години, предстояло й е завършване на училище и реализирането й в живота. Отношенията
между родителите и дъщеря им са били основани на взаимно уважение,
разбирателство и подкрепа. Ищците тежко са преживели загубата на дъщеря си, след
смъртта й са се променили, ищцата „буквално се сринала”, започнала да посещава
психолог и да приема медикаменти, за да се справи с болката. Ищецът Н.И. също страдал от внезапната смърт на дъщеря си, но
се опитвал да не дава външен израз на болката си в присъствието на съпругата
си, която подкрепял в скръбта й от загубата на детето им /св.А./.
При
определяне на обезщетението съдът отчете и обстоятелството, че мъката на
родителите от смъртта на детето им ще остане до края на живота им, за
тях загубата е невъзвратима и не може да бъде измерена материално.
Като
съобрази всички тези обстоятелства, на основание чл.52 от ЗЗД, съдът определи обезщетение за неимуществени вреди, по справедливост, в размер от 150 000 лв. за всеки от ищците.
По възражението за съпричиняване:
Ответникът направи възражение, че починалата Т.Н.допринесла за настъпването
на вредоносния резултат, тъй като доброволно се качила в автомобила, управляван
от неправоспособен водач.
Съдът намира възражението за неоснователно, поради следните съображения: Съгласно чл.150 от ЗДвП, всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.
По делото липсват доказателства
дъщерята на ищците Т.Н.да е знаела, че водачът на моторното превозно средство е
бил неправоспособен. От показанията на св. А.се установи, че Т.Н.и водачът на
автомобила Х.П. не са се познавали. На
автобусната спирка се е намирал Ц.З.,
който е познавал П. и е предложил на Т. да се качи в автомобила, поради което
по делото не бе доказано твърдението на ответника, че дъщерята на ищците е
познавала шофьора П. и е знаела, че е неправоспособен
водач.
По разноските:
Ответникът следва да бъдат осъден да заплати на ищците, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 9 000лв., съобразно
уважената част от иска.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 2770лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, държавна такса върху уважените искове в размер
на 12 000лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.“
АД, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Л.Т.И., ЕГН **********,
адрес за призоваване: гр.*******, кантора -322, сумата от 150 000лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от
смъртта на дъщеря й Т.Н.И., настъпила
на 12.03.2015 г., вследствие на пътно-транспортно произшествие,
причинено по вина на водача Х.Н.П., при управление на л.а „БМВ“, модел „316 I“ с рег.№ *******, по време на действието
на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 12.03.2015
г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 200 000 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.“
АД, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н.Г.И., ЕГН **********,
адрес за призоваване: гр.*******, кантора-322, сумата от 150 000лв. / обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от
смъртта на дъщеря му Т.Н.И., настъпила
на 12.03.2015г., вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено
по вина на водача Х.Н.П., при управление на л.а „БМВ“, модел „316 I“ с рег.№ *******, по време на действието на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 12.03.2015
г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 200 000 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.“
АД да заплати на Л.Т.И. и Н.Г.И., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
9000лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Л.Т.И. и Н.Г.И. да заплатят на
„Застрахователна компания „Л.И.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски в
размер на 2770лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.“
АД да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна такса върху уважените искове
в размер на 12 000 лв.
Решението е постановено при участие на трето лице
– помагач на страната на ответника „Застрахователна компания „Л.И.“ АД - Х.Н.П., ЕГН **********,*** .
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: